Държавните глави на социалистическите страни се подлагаха на задължителни прегледи в Кремълската правителствена болница
Иван Боев е личният преводач на Тодор Живков от и на руски език от 1979 до 1989 г. Бил е свидетел на преговорите му с няколко поколения съветски лидери &ndash; Брежнев, Андропов, Черненко... Познавал се е лично и с Борис Елцин. <br /> <br /> Боев е завършил международни отношения в Москва заедно с Петър Младенов и Андрей Луканов. Той е от известна фамилия &ndash; дядо му, разузнавачът и кадровият офицер Христо Боев, е наричан още &bdquo;Българският Рихард Зорге&rdquo;.<br /> ................................................<br /> <strong><br /> Как попаднахте в обкръжението на Тодор Живков?<br /> </strong>- Завърших езикова гимназия, след това, благодарение на дядо ми &ndash; разузнавача Христо Боев, бях приет в Московския държавен институт за международни отношения. Българите там бяхме различни &ndash; едни дойдоха като синове на министри, други, като мен, идваха от по-обикновени семейства. Учих заедно с Петър Младенов, който също дойде от бедно семейство, състудент ми беше и Андрей Луканов. Още тогава имаше подхвърляния кой с какъв пост ще се сдобие след време. Даже си спомням един случай, бяхме се събрали българи състуденти. Някой от нас започна да разпределя на шега бъдещите функции в държавата на всеки от нас. &bdquo;Раздаваха се&rdquo; постове от бъдещото управление на България. Някой стана и посочи Петър Младенов, каза, че той ще е най-малко министър, за Луканов беше отреден постът премиер. А ние с един колега, по-бедни, казваме: &bdquo;Ами за нас?!&rdquo; Петър Младенов ни погледна и каза: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&bdquo;Вас ще ви пратим някъде посланици&rdquo;. <br /> </strong></span><br /> <strong>Какво се случи, след като завършихте института в Москва?<br /> </strong>- Работих известно време в Министерството на външните работи. Преди да стана преводач, работех в органите на Държавна сигурност, където бях 7 години. Там се занимавах по своята специалност &ndash; Съединените щати и останалите западни страни - трябваше да обработвам информацията и да изготвям анализи. През септември 1979 година се изграждаше обособен сектор &bdquo;Съветски съюз&rdquo; и ме поканиха да се присъединя. Веднъж Тодор Живков имаше някакви гости. Викна ме Милко Балев, бутна ме в кабинета на Живков и каза: &bdquo;Влизай!&rdquo;. Едва вътре видях, че съм се озовал насред официален разговор между държавния глава и представител на руска делегация. <br /> <br /> <strong>Коя е най-трудната среща, на която сте превеждали?<br /> </strong>- Може би последната, през юни 1989 г. Бяхме с Тодор Живков в Кремъл. Периодът съвпадаше с т. нар. &bdquo;екскурзия за Турция&rdquo;, тя тъкмо беше в разгара си. На срещата с Горбачов стана дума и за този възродителен процес. Живков се опитваше да убеди Горбачов, че не можем да не решаваме тези проблеми, тъй като турското разузнаване проявяваше много активна подривна дейност спрямо България и използваше това население против установения строй. Живков каза на Горбачов, който сякаш му търсеше сметка, че България не може да бъде многонационална като СССР по простата причина, че е една малка държава. Предложи на Горбачов да се обади на Тургут Йозал &ndash; тогавашния турски премиер, и да се видят където и да е, някъде на неутрална територия, за да се разрешат тези проблеми. Още тогава имах чувството, че Горбачов играе двойна игра. От една страна ни уверяваше, че е много близък до България, от друга &ndash; странеше. Дори и съветският посланик в Анкара беше впрегнат в решаването на тази криза в онези години, но твърдо мога да кажа, че Горбачов играеше двулична роля между нас и Турция и нямаше намерение да помага. <br /> <br /> Още тогава останах с впечатление, че връзките между двамата ръководители са стигнали <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>до критична точка, от която връщане назад няма <br /> </strong></span><br /> Живков си даваше сметка, че нямат бъдеще техните отношения. Три седмици след това, на среща на страните - членки на Варшавския договор, в Букурещ, стана ясно, че Горбачов се е срещал с Петър Младенов, Добри Джуров и Андрей Луканов. По време на тези неофициални, бих казал дори &bdquo;тайни&rdquo;, разговори се е обсъждало именно какво ще се случва след отстраняването на Тодор Живков от власт. <br /> <br /> <strong>Живков разбра ли за това?<br /> </strong>- Той си имаше свои хора както в България, така и в Москва, които го информираха своевременно за това, което се върши около него. Винаги беше наясно за много ходове срещу него като ръководител. Не на всички можеше да отговори адекватно, защото зад много от тези, които му нанасяха ударите, стояха хората на Горбачов. <br /> <br /> <strong>Тодор Живков не е ли искал да напусне поста си преди това?<br /> </strong>- Най-интересното е, че имаше такъв момент. През 1984 г. имаше една среща с Горбачов. На нея той каза, че е време да се оттегли от поста си на държавен глава. Тогава Горбачов му каза: &bdquo;Как така, другарю Живков?! На кого ще оставите България и БКП? Не може да напуснете сега, и дума да не става!&rdquo;. По онова време имах симпатии към Горбачов, както и към много други хора, но впоследствие нещата се промениха. <br /> <br /> <strong>Какъв беше Горбачов като човек?<br /> </strong>- Правеше ми впечатление, че е самовлюбен, нарцис, човек, който си придаваше важност, обръщаше и голямо внимание на външния си вид, внимаваше как и какво говори. В същото време от него човек оставаше с впечатлението, че има някаква недоизказаност. Дори имаше случаи, когато след официални срещи с него Живков ме питаше: &bdquo;Абе, какво стана? Ти защо си замълча и не преведе докрай?&rdquo; А аз отговарях: &bdquo;Другарю Живков, той просто не си свърши фразата&rdquo;. <br /> <br /> <strong>Беше ли капризен Горбачов?<br /> </strong>- Честно казано, не мога да си спомня такъв случай. По-капризна беше Раиса Максимовна, която по време на официални срещи и делегации винаги имаше специални изисквания. <br /> <br /> <strong>Вярно ли е, че Тодор Живков беше най-близък с Леонид Брежнев?<br /> </strong>- Те бяха много близки и Брежнев много обичаше България. Ще дам един пример &ndash; по време на една от визитите на Брежнев бяха договорени помощи от 2 млрд. и половина рубли, което по онзи курс беше рубла за долар. Споразумението важеше за пет години с оглед компенсиране на цените на селскостопанска продукция на руския пазар. Това беше ход на Брежнев, който, макар и да нямаше писмен документ за това споразумение, спази джентълменски думите си. Когато Горбачов дойде на власт, тези пари изведнъж секнаха. Той се отметна и каза, че в руската документация липсва такъв документ за такива пари. <br /> <br /> <strong>Имали сте лични наблюдения върху Брежнев, вярно ли е, че към края е пиел много и това е една от причините за смъртта му?<br /> </strong>- Брежнев беше много болен към края. Спомням си последната кримска среща през 1981 г., беше малко след смъртта на Людмила Живкова. Тодор Живков се държеше, но си личеше, че изживява много тежко липсата на дъщеря си. Срещнаха се с Брежнев и имаха много дълъг разговор, той го покани в резиденцията си. Двамата си подадоха ръка и се прегърнаха, стояха дълго време така и си личеше, че по този начин Брежнев изразява съчувствието си за смъртта на Людмила. <br /> <br /> <strong>Все пак вярно ли е това, че Брежнев е пиел много?<br /> </strong>- От неговия помощник съм чувал, че обичал да си пийва, но имаше и много строг контрол от страна на медицината. Личният му кардиолог, академик Евгений Чазов, бдеше непрекъснато край него. Имаше и няколко случая, в които Брежнев е пристигал в България тайно, за да се лекува. Бяха го посъветвали, че климатът в Банкя е особено добър за него. Веднъж дори повикаха за консултация народния лечител Димков. Брежнев пушеше много и това също оказа отражение върху здравословното му състояние. Имаше една табакера, която се отваряше сама на всеки кръгъл час. Брежнев чакаше с нетърпение тя да се отвори, за да си запали цигара. Когато нямаше цигара, караше другите да пушат край него. Вадеха американски цигари ментол на масата и Брежнев вдишваше дима с удоволствие. <br /> <br /> <strong>Тежко ли прие Живков новината за смъртта на Брежнев?<br /> </strong>- Неизвестен и до днес факт е, че по това време Живков се намираше в Москва. Беше пристигнал тайно, за да се лекува от очно заболяване. <br /> <br /> По онова време беше прието държавните глави на социалистическите страни да се подлагат на задължителни прегледи в Кремълската правителствена болница веднъж годишно. Докато подготвяха Живков за операция на окото, лекарите установиха, че той е пипнал някакъв испански вирус и проявява сериозни симптоми на белодробно заболяване. Руснаците отсякоха &ndash; никъде няма да мърдате! - и настаниха Живков в една от резиденциите. Бяхме заедно с ген. Илия Кашев и на практика се оказахме изолирани от външния свят. Даже тогава се пуснаха слухове в България защо Живков е в Русия толкова дълго. <br /> <br /> Спомням си, че след смъртта на Брежнев Тодор Живков се чу с Юрий Андропов първо по телефона. През декември 1982 г. бяхме отново в Москва, където вече се проведе първата официална среща между Живков и Андропов. Тогава имаха много интересен разговор, който проведоха в коридорите на Кремъл след срещата. Докато вървяха, Андропов попита малко на шега: &bdquo;Другарю Живков, вие ли убихте папата?&rdquo; А Живков отговори: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&bdquo;Другарю Андропов, ако бяхме ние, щяхме ли да пропуснем?&rdquo; <br /> <br /> </strong></span><strong>Какво се случи с вас след ноември 1989 г.?<br /> </strong>- Бях уволнен, защото съм бил в обкръжението на Живков. Андрей Луканов поиска от мен да напиша няколко доноса за разговорите на Живков със съветски ръководители и аз категорично отказах. От едно бюро по труда ме взеха уж за преподавател в полиграфическата гимназия, но ме назначиха като портиер. След това се върнах във Външно министерство, но през 1998 г. ме уволниха отново &ndash; този път с решението на тогавашния външен министър Надежда Михайлова. Така се принудих да отида на село и се препитавах като кравар &ndash; за 50 лева на ден и 250 г ракия. <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Мария НИКОЛАЕВА</strong>