Алкохолът съсипа кариерата на Маргарита Димитрова

Лили Иванова я нарича "пияна курва"

25 Дек. 2010, 14:27 13845 прочита 10 коментара

Алкохолът съсипа кариерата на Маргарита Димитрова

Лили Иванова я нарича "пияна курва"

Маргарита Димитрова минава като метеор в българската естрада. Песните й “Моя любов разпиляна”, “Крадецът на бисери”, ”Гласът на морето”, “Помогнете ми, хора”, “Любовта на скитника”, “Никой от вас” предизвикват фурор у нас, в Русия и Куба. Триумфира и на международните форуми "Руска зима", "Братиславска лира", "Златен елен" в Брашов и "Сребърна мечка" в Берлин. При първото си участие в “Златният Орфей” през 1966 г. чаровната гласовитка грабва две първи награди за песен и изпълнение с “Моя любов разпиляна”. И вечерта след концерта преглъща първия отровен хап на завистта: щастлива от триумфа си, лауреатката си пийва на банкета, когато чува зад гърба си смразяващия глас на Лили Иванова. Въздържателката просъсква: "Срам! Наградиха една пияна курва!” Съдбата отмъщава на завистницата. Бившата медсестра трябва да чака с години, за да умре Паша Христова и да се докопа до “Златният Орфей” Истината е, че тогава Маргарита Димитрова изобщо не “носи” на алкохол. Страда от вроден сърдечен порок и една чашка е достатъчна, за да й призлее. Така става и на злополучния банкет на “Слънчев бряг” – певицата получава световъртеж, започва да повръща и рухва под масата. И тъй като сияе от младост и жизнерадостност, никой от присъстващите няма представа, че виновна за “резила” е тежката й болест, която ще я мъчи до края на живота й. Покойната “кралица на латиното” Снежана Кратовска е първата ветеранка от съсловието, която повдига завесата над несретната съдба и забравата, обгърнали сякаш завинаги името на може би най-талантливата представителка на родния поп: “Днес никой не си спомня за една изключителна певица – Маргарита Димитрова. А по времето на младежкия фестивал в Москва през 1958 г. нейната песен “Малката креолка” подлудяваше публиката. Животът й беше трагичен, смъртта – ужасна Тя пристига в София от Велико Търново, където мъжът й Христо Сапунов е сценичен работник в театъра. Явява се на прослушване в “Балкантон”. Харесват я с песента, която става хит – “Разпиляна любов”. Тя е специфичен контраалт с голям диапазон и може да изпее всичко от - до. Заслужено става много популярна. Тогава попада на елитарно пиршество на политбюро наред с други известни имена от естрадата. Тато веднага почва да я фиксира. В един момент я кани на танц. Старият мераклия обаче нарушава дистанцията. Ръцете му шарят по гърба, задните й части и бедрата й. Тя седи като истукан. Не върви нито да се дръпне, нито да си тръгне и се оставя на дебелашките ласки на Първия. По едно време Живков дебелашки се изцепва: “Абе, ти освен че си голяма певица, си и голяма жена, бе! Дай таз вечер да се видим!” Тъмнокосата хубавица се слисва. Бай Тошо й продиктувал на ушенце номера на стаята, мястото и часа на срещата По-късно изпълнителката доверява пред дългогодишния си приятел Атанас Шопов: “Насе, бях потресена, шашнах се! За да изляза от неловкото положение, му рекох: А-а-а, другарю Живков, вие се шегувате. А държавният глава отвръща: "Не се шегувам и те чакам на мястото!” Ошашавената Маргарита не се решава да отиде на рандевуто, за което горчиво съжалява след последвалите години на тотална изолация. Много бързо палачинката се обръща. Ударите отначало са под пояса, а после буквално валят отвсякъде. Красавицата се вайка пред Шопов: “Насе, да бях легнала с него! После можеше и да плюя на себе си, но заради отказа ми започнаха да ме режат отвсякъде". Спънките започват още от 1970 г. – веднага след като връзва тенекия на Тато. Същата година тя получава и персонална покана за участие на фестивала за естрадна песен в Сопот - Полша. Но от Дирекция “Музика” отказват да я изпратят и командироват Богдана Карадочева – при това... с песен на Маргарита Димитрова! Пътят й към международните участия по фестивали е завинаги отрязан. Не я допускат повече да излезе навън. Вратите към всякакви концертни изяви у нас се захлопват. Спират заявките й за участие и в последвалите издания на “Златният Орфей”. Тиражират се слухове, че се отдава на разврат, че е забягнала на Запад... Освен два несполучливи брака тя е имала тайна, бурна и дългогодишна сърдечна връзка със свой почитател - гимназиалния учител по биология Атанас Шопов Можех да се оженя за Маргарита – споделя той. И една мисъл не ми дава покой - че ако бях го направил, тя щеше да е жива и досега. Може би, така си мисля, защото аз съм много отговорен човек. Не пилея чувствата си - живея чрез един човек и за него и животът ми дотук го доказа. Нямаше да позволя да изпадне в такава страшна духовна, здравословна и финансова дупка. Нямаше да позволя да стане “развалина”. Срещнах я, след като вече се беше развела с първия си съпруг и дъщеричката й Петя беше малка. Искрата отдавна беше припламнала между нас. Имахме интимна връзка, когато не аз, а самата тя ми поиска ръката! При едно от гостуванията ми в София бяхме седнали в “Кристал”. Очите й се вторачиха в моите, хвана ме за ръката, стисна ме, заби поглед в моя и директно каза: “Ние ще се оженим ли най-после? Наско, ожени се за мен!” Стояхме така. Мълчахме. Аз, който бях готов да направя всичко за нея, мълчах. Обичах я безумно, боготворях я, но тогава загубих ума и дума. Нямах време да решавам. Не знам какво ми стана, но не казах нито “да”, нито “не”. Просто мълчах. Стана неловко. И Маргарита рече: “Ако сега не се ожениш за мен, следващия път, когато дойдеш в София, сигурно вече ще съм омъжена.” Бодна ме в сърцето, но нищо не й казах. Не го взех насериозно. Не можех да си обясня и собственото си поведение. Очевидно точно тогава е имала решаваща нужда от мъжко рамо, от обич, от подкрепа. И наистина, след раздялата ни тя замлъкна. Беше се омъжила набързо за Иван. Бях потресен. Буца заседна на гърлото ми. Срещата ни беше много драматична. Не мога да я опиша. Тогава Маргарита ми подари сватбената си снимка, на която незнайно защо е снета само тя, и ми заръча да я пазя като очите си”. Провалят я безбройните й любовници Всеки ден се мъкнат в апартамента й в “Младост”, искат й пари, бият я. Маргарита също започва да залита по чашката. Редовно осъмва в бара на ресторант “Москва”. От кавгите с пияниците става раздразнителна, не може да си владее нервите, кара се с всички от “Балкантон” и накрая я изгонват. Така остава на улицата, а трябва да издържа и дъщеря си Петя. Принудена е да се цани за ресторантска певица. Постепенно деградира до миячка на чинии. Често няма стотинки дори за хляб. Налага се да изпрати дъщеря си Петя в интернат. Тиражират се слухове, че се отдава на разврат, че е забягнала на Запад... Накрая не може да си купи даже един аспирин. Хроничната мигрена и постоянната употреба на хапчета за сън я доубиват. Затова краят й в мразовитата януарска привечер е предрешен. И смъртта идва като чакано с години избавление. Справка “Над 55” <hr /> Даниел Дарио: В гърлото на тази българка са скрити милиони <hr /> · Маргарита Димитрова е родена на 11 септември 1941 г. в Габрово и умира на 42 години, забравена от всички, на 11 януари 1984 г. в столичната си боксониера. · За съжаление кариерата й продължава де факто само четири години. · На сцената винаги се облича в бяло, а по ресторантите пее с една и съща дълга зелена рокля на сини лалета. · През 1978 г. се омъжва повторно за Иван Калдаръмов. Благодарение на този брак получава софийско жителство. · Именитата Даниел Дарио казва за нея: ”Малка страна като вашата може да бъде щастлива, че има такава певица. В гърлото на тази българка са скрити милиони." Исай ДИМОВ