Петър Попзлатев: Получих инфаркт, с 3 байпаса съм!

<em>Петър ПОПЗЛАТЕВ е един от най-известните български кинорежисьори. Учил е в Сорбоната и е завършил института &ldquo;Луи Люмиер&rdquo; през 1987 г. Пробива в киното с документалния филм &ldquo;Труден избор&rdquo;. Първият му игрален филм е &ldquo;Аз, графинята&rdquo;, който печели първа награда на много международни фестивали и конкурси. Попзлатев режисира и продуцира българо-френските хитови копродукции &ldquo;Нещо във въздуха&rdquo; и &ldquo;Господ слезе да ни види&rdquo;. Най-известните му филми са &ldquo;Труден избор&rdquo;, &ldquo;Бащи от бронз&rdquo;, &ldquo;Коми, хората&rdquo;, &ldquo;Процесът&rdquo;, &ldquo;Чужденецът&rdquo;, &ldquo;Авторът... модела&rdquo;, &ldquo;Аз, графинята&rdquo;, &ldquo;Нещо във въздуха&rdquo;, &ldquo;Посетени от Господ&rdquo;, &ldquo;И Господ слезе да ни види&rdquo;, &ldquo;Нашите деца&rdquo;. Филмът &ldquo;Аз, графинята&rdquo; бе представен на поредица от фестивали и отличен със 17 награди. и до днес продължава да се върти в киносалони из цяла Европа и САЩ. </em><br /> <br /> <strong>- Имали ли сте проблеми със здравето по време на работа?</strong><br /> - В предходния ми филм ми потече кръв от носа. Наложи се да прекъсна снимките, тъй като съм се пренапрегнал. Впоследствие се оказа, че състоянието ми е било прединфарктно. Наложи се да вляза в операционната. Тук е мястото да изразя изключителната си благодарност към екипа на болница &ldquo;Св. Екатерина&rdquo;. Имам три байпаса на сърцето. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Три години след кръвотечението от носа разбрах, че това е било лошият знак </strong></u></span><br /> <br /> Пак по време на продукция и на много пренапрегнатост получих инфаркт. Слава Богу, той беше озаптен от българските лекари. 15 дни по-късно ме оперира проф. Александър Чирков.<br /> <br /> <strong>- През коя година получихте инфаркта?</strong><br /> - През 2002.<br /> <strong><br /> - Какъв вид?</strong><br /> - Инфарктът беше тежък, заден, масивен. Операцията бе 20 дни по-късно. Проф. Чирков бе решил да направи два байпаса, но по време на интервенцията е решил, че има нужда от трети. Имам много приятели лекари. Те ми върнаха увереността в себе си. Днес съм щастлив, защото мога да работя отново. В момента правя един никак нелек игрален филм. Той е базиран върху малко известно произведение на Димитър Димов -&ldquo;Роман без заглавие&rdquo;.<br /> <strong><br /> - Как ще се казва филмът?</strong><br /> - &ldquo;Аз съм ти&rdquo;. Надявам се, че през май 2011 г. зрителите ще могат да го гледат.<br /> <br /> <strong>- Какво е мнението ви за българските болници?</strong><br /> - Те са под всякаква критика!<br /> <strong><br /> - Влизали ли сте в чуждестранни болници?</strong><br /> - Да, в Париж. Правехме една копродукция. Почувствах се зле. Това беше две години след операцията. Говоря перфектно френски. Приеха ме лекари, които с нищо не превъзхождат нашите. Излязох от тази болница спокоен за своето здраве.<br /> <strong><br /> - Други здравословни проблеми?</strong><br /> - В началото на тази година си счупих крака. Трябваше да мина през &ldquo;Пирогов&rdquo;. Интервенцията на лекарите беше чудесна. Но пред операционната <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>трябваше да чакам на носилка четири часа и половина</strong></u></span><br /> <br /> Условията в &ldquo;Пирогов&rdquo; ми напомниха за моя документален филм &ldquo;Коми, хората&rdquo;. Трябва да ви кажа, че условията, в които живеят нашите дървосекачи в тайгата, са близки до условията, в които се лекуват българите в днешните болници.<br /> <strong><br /> - Кой крак счупихте и при какви обстоятелства?</strong><br /> - Обстоятелствата бяха глупави. Счупих го, разхождайки кучето си. Все още не е извадена и металната пластина, която бе имплантирана при операцията. Кракът ми е счупен в областта на десния глезен.<br /> <br /> <strong>- Това, че сте лежали четири часа и половина пред операционната, нормално ли е?</strong><br /> - Не мисля. Непрекъснато местеха носилката, защото трябваше да влизат и излизат други хора. Това е част от българската управия... <br /> <strong><br /> - Какво е нашето здравеопазване?</strong><br /> - Имаме чудесно подготвени лекари. Но липсват условия, в които да практикуват професията си. Редно е да има някакъв баланс между моженето, познаването и усърдието на лекарите, за да бъдат в помощ на хората. А те изпълняват задълженията си под клетва.<br /> <br /> <strong>- Високи ли са цените на лекарствата у нас?</strong><br /> - Мисля, че ще станем средноевропейска държава, когато лекарствата за българите започнат да се реимбурсират от държавата 92-95 процента. Това важи особено за жизненоважните лекарствени средства. Цените на медикаментите не са ниски.<br /> <br /> <strong>- Какво мислите за Здравната каса?</strong><br /> - Здравната каса е едно добро решение за общества, които имат по-висока степен на отговорност към хората. В нашия случай Здравната каса е пренесен от Западна Европа модел. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>У нас той все още не работи </strong></u></span><br /> <br /> Опитът показва, че ние все още не сме достатъчно узряло общество, за можем да имаме отговорна Здравна каса.<br /> <br /> <strong>- Кой е болестотворният фактор за хората?</strong><br /> - Стресът и напрегнатото всекидневие.<br /> <br /> <strong>- Вие изпадате ли в стрес?</strong><br /> - По време на работа не си позволявам това, въпреки че снимачните дни са изключително дълги и натоварени. Работя по 12 часа, 6 дни в седмицата. Контактувам с изключително много хора. Интересно е, че когато човек е пренапрегнат, не изпада в реален стрес. Стресът идва, когато работата свърши и отговорността някак си е попреминала. Тогава изведнъж се стоварва всичко това, което съзнанието е регистрирало, но не е анализирало в момента. Аз трябва да анализирам всеки един миг от работата си. При мен стресът идва, когато трябва да анализирам живота си, след като съм свършил работа.<br /> <br /> <strong>- Спортувате ли?</strong><br /> - Разхождам се в Горна баня всяка сутрин. Имам чудесно куче - лабрадор.<br /> <br /> <strong>- Спазвате ли диета?</strong><br /> - След сърдечните ми проблеми не пуша. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Преди това пушех много </strong></u></span><br /> <br /> Опитвам се да се храня с екологично чиста храна. Избягвам тестените неща. Приемам много месо. <br /> <br /> <strong>- Известно е, че филмът ви &ldquo;Коми, хората&rdquo; беше забранен и въпреки това получи много отличия. Бихте ли разказали подробности?</strong><br /> - В него се разказва за живота на нашите сънародници-дървосекачи, които работят в Коми. Бе забранен в периода 1985-2000 г.<br /> <br /> <strong>- Защо?</strong><br /> - Защото показваше истината около пътя, който е закарал тези хора да работят в Коми.<br /> <br /> <strong>- Вие имахте ли проблеми по този повод?</strong><br /> - Не само че имах проблеми. Беше ми забранено да пътувам. Нещо повече - негативът на филма беше иззет. През 1990 г. стана ясно, че се пази в архива на Партийния дом. После той изгоря. Това е може би най-репресираният български документален филм. Истината е, че едно копие от него се запази в Бобур, Франция. И до днес филмът е в Златния фонд на тази световна филмова библиотека.<br /> <br /> <strong>- С кои актьори работите най-добре?</strong><br /> - Ние имаме много добри актьори. Това е най-големият капитал на българското кино. Работил съм с фантастични професионалисти - Катя Паскалева, Йвайло Христов, Валентин Ганев и много други. Светлана Янчева е моя съпруга. Тя участва в три от моите филми. Работя добре с Наум Шопов, с Мариус Куркински, с Вълчо Камарашев, със Захари Бахаров, с Пенко Господинов и т.н.<br /> <strong><br /> - Здрав ли е българинът?</strong><br /> - Не мисля, че е много здрав. Ще ви дам пример. Във Франция например се пие най-много вино. В Русия се пият най-много концентрати. Странното е, че в България пострадалите от алкохола са най-много. Защо се случва това? Някъде се губи мярата. Здравият човек е здрав, защото има мярка.<br /> <strong><br /> - Вие сте автор на култовия филм &ldquo;Аз, графинята&rdquo;. Какво е дрогата?</strong><br /> - Заместител или най-точно казано - лъжа. Освен заместител, дрогата е опит да излезеш от една дупка, от едно нещастие, фалшив опит да решиш проблем. Тютюнопушенето е друг вид огромна вреда. За мен хората нямат нужда от такъв тип заместители - пушене, алкохол и дрога. Тези заместители присъстват в обществата, където е трудно да осъществиш и част от мечтите си. Нашето общество все още не е дорасло да превъзмогне себе си.<br /> <br /> <em><strong>Едно интервю на Здравка ИВАНОВА</strong></em>