ЕКСКЛУЗИВНО
Георги Коритаров и Андрей Райчев, който е личен имиджмейкър на Румен Петков, не могат да се понасят още от социалистическо време, твърди бившият офицер от Първо главно управление на ДС

В редакцията на ^ШОУ^ беше получен плик с документи, касаещи житието-битието на Иван Гарелов. По обясними причини бумагите бяха адресирани именно до изданието на народа, а не до ^Вот на доверие^ или сутрешния блок с Николай Бареков по БТВ. Също по толкова обясними причини вестникът покани да коментира стойността и автентичността на документите не друг, а именно бившият офицер от Първо главно управление на ДС и бивш шеф на правителствения пресцентър при кабинета “Виденов” Красимир Райдовски, приятелят със и без кавички на мустакатата легенда на българската журналистика, човекът, който знае много и което е по-важно - не пази знанията само за себе си.
Припомняме, че в миналия брой Райдовски разкри как Гарелов е бил назначен в ДС с ходатайството на негов роднина генерал и как бил изгонен заради история с... трипер. Излъгал началника на управлението Димитър Кьосев, че са му откраднали задграничния паспорт в Подмосковието, а всъщност го загубил, докато любил на една поляна рускиня. Изтъпанил се в болницата на КГБ да се лекува, та съвсем да се разконспирира.

- Г-н Райдовски, в редакцията бяха получени документи, които се отнасят до някои важни моменти от живота на Иван Гарелов. Преди да ги погледнете, може ли да се опитате да ни ориентирате кой би могъл да бъде евентуалният подател?
- Вижте, нито ме интересува, нито искам да знам и как сте попаднали на тези документи, но според мен тази автобиография е автентична, въпреки, че това, което държа в ръцете си, е копие. Все пак познавам биографията на Гарелов. Тук той говори за партийната принадлежност на майка си и баща си, че специално майка му е активен борец, и т.н. Това потвърждава всичко, което съм казал за Гарелов. Затова за мен е необяснимо как с такъв комунистически произход, какъвто е имал, се извъртя на 180 градуса и мина на другия бряг. Смея да отбележа, че тези документи напълно потвърждават всичко, което съм казал за Гарелов преди седмица във вашия вестник напук на грандамата на българската журналистика и прекрасна жена - Ангелинка Петрова, която е твърдяла в едно тв-предаване, че аз много лъжа. Ето в автобиографията си Гарелов потвърждава присъствието си в СССР,а освен това сам пише: ^По онова време бях на щат към МВР.^ Вижда се, че след завръщането си от МВР отива на работа в ^Народна младеж^, а от 70-те работи в БТА. Важното е, че този факт, това обстоятелство той никога не го е споменавал в медийните си изяви след десети ноември. Интересното е, че той, кой знае защо, прикрива и работата си в БТА.
- Защо според вас я прикрива?
- Първо, защото той в БТА отиде с помощта на Първо главно управление на ДС, след като вече беше освободен от разузнаването. А от БТА пък беше освободен от Лозан Стрелков, който пред мой близък, тогава един от началниците на Първо главно, направил оценката, че Гарелов е изключително мързелив. Самия Лозан Стрелков го познавах добре, той беше страшно продуктивен и работлив човек. Отиваше сутрин рано, там, в кулоара на БТА, преспиваше 10-15 минути задължително и след това стоеше в агенцията до нощите. И изискваше от своите подчинени да работят по същия начин. Та след като по тази причина Гарелов е бил освободен, по онова време той пак с помощта на Първо главно е назначен на работа в БНТ.
- Тук има една служебна бележка, писана на бланка на БТА, както се вижда. Намирате ли нещо интересно в нея?
- Намирам един факт, който потвърждава думите ми - че от декември 67-ма до 31 май 69-а той е работил в МВР.
- Тук пише ^военизирана длъжност^. Какво означава това, имал ли е Гарелов чин, офицерско звание?
- Хората в БТА не са били много наясно какво точно е работил той в Първо главно на ДС, но да, ^военизирана^ значи със звание. Предполагам, че тази служебна бележка е трябвало да му послужи пред Комитета за радио и телевизия, след като е бил освободен от Лозан Стрелков. Странното е друго - че самият Гарелов е написал този факт в автобиографията си. Аз никога не бих го направил сам. Защото по онова време толкова бързо, след като е бил освободен, не е редно да го прави, това не му е секретната служба на ДС.
- Искате да кажете, че не е бил длъжен да го прави?
- Искам да кажа, че не би трябвало да го пише. Аз започнах да говоря за себе си, защото мен ме осраха през 95-а, когато разни мръсни ръце започнаха да ровят по архивите на ДС и първият парцал беше изтърсен върху главата ми лично от Валери Найденов, който нарече себе си паметник на българската журналистика. Едва след това аз лично си признах, макар да не съм направил нищо лошо. Просто потвърдих, че съм работил за българското външнополитическо разузнаване. Но изнесен сам по себе си, такъв факт подлежи на съдебно преследване в САЩ например. Та ако се върнем на Гарелов, според мен той е избързал да признае своята съпричастност със службите, защото тогава това е било въпрос на гордост за него, предполагам.
- Тук има и един попълнен служебен личен формуляр, какво ви говори той?
- Той е за БНТ. Твърдя го, защото самият аз съм попълвал такъв формуляр, което се прави собственоръчно, и доколкото познавам почерка на Гарелов, това е неговият подпис, документът е саморъчно - попълнен. Ето тук отново виждам - 67-ма и 68-ма - МВР. Значи той пак собственоръчно удостоверява факта, който после отрича и крие. Лошото е, че той го е написал две-три години, след като е бил освободен. Тогава всички подписвахме една декларация, чийто смисъл беше, че няма да разгласяваме факти относно съпричастността си към службата. Странното е, че той сам е написал, че е работил в МВР. Може би тогава го е считал за факт, с който може да се гордее, пък после станахме лошите и започна да крие същия този факт.
- За мен пък е по-интересно друго - от документите излиза, че има период през 67-ма, когато е карал стаж във вестник ^Народна младеж^, а вече е бил на щат към МВР. Да погледнем чисто хипотетично на въпроса - не би ли могъл по съвместителство да разказва на ^военизираните^ си колеги за колегите-журналисти?
- Не няма, такъв период.
- Има и това е поне месец декември 1967 година.
- Не, не търсете под вола теле. Но ето един документ, който за мен е най-смешният от всичките. Това е абсолютно достоверен документ и има смисъла на нотариален акт за фабрика, закупена в навечерието на 9 септември 1944-та. Тук пише, че на 14 юли, т.е. на 12-и, защото на 14 е изготвен самият документ, с решение на секретариата на ЦК на БКП се решава кадрови въпрос на Комитета за радио и телевизия. Съдържанието е ясно. Смешното е, че ако този документ носеше дата 14 юли 1981-ва например, той би имал друга, огромна стойност за Гарелов. Защото от него излиза, че в самото навечерие на 10 ноември, когато рухва системата, влизаш в номенклатурата на секретариата на ЦК на БКП. И оттук нататък твоята служебна кариера започва да се ръководи от секретариата на ЦК, отиваш на все по-високо ниво в служебната йерархия. Докато ти преди това си бил номенклатура на градския комитет на партията, какъвто е бил той, защото е бил политически работник в телевизията. На 12 юли 1989-а, когато е било заседанието на секретариата, някой преди това е направил предложението за другаря Гарелов какъв достоен и зрял комунист е. И значи дайте да го направим политически наблюдател, да му увеличим заплатата колкото на заместник-председател на Комитета за телевизия и радио. Оттук нататък за неговото придвижване в служебната кариера вече се занимава секретариатът на ЦК на БКП и всичко става само с негово решение. Тоест, Гарелов минава в най-висшата номенклатура в страната. Смешното е, че това нещо става два месеца преди дворцовия преврат. Както казах, все едно на 8 септември 1944-та да станеш фабрикант, а след девети да чакаш национализацията.
- Добре, хайде да видим какво става днес. Не ви ли мирише на гнило цялата история с десетката на важните журналисти в България на Ангелина Петрова, от която на позорния стълб остана единствено името на Георги Коритаров?
- Лошото е, че с това, което става днес, се обслужват лични и корпоративни интереси. Ако говорим за Коритаров, според това, което беше изнесено в ^случая Петрова^, единствено за него по безспорен начин е доказана съпричастността към службите на ДС.
- Естествено, след като по този начин беше съставена десетката и след като срещу Коритаров беше цръцнат ^автентичен^ в столичен вестник донос още преди две години.
- Вижте, не могат да се обявят за съпричастни към ДС хора, за които има само регистрационна бланка, т.е. само картонче за регистрация. Според решение на Конституционния съд това не е е по безспорен път доказателство, че този човек е имал регламентирани отношения със съответната служба. Затова според мен имената на агент Димитър и явочниците Бор и Липа не би трябвало изобщо да бъдат дадени. Технологията е такава, че този човек може да е бил картотекиран само за да бъде предпазен от интереса на друга служба и мерака й да го вербува. Всички служби търсеха качествени хора и на някой може да му се направи картонче, за да бъде предпазен от ^посегателство^ на друга служба. Така може да стане, когато някой се изчаква да завърши примерно. Имаше един такъв човек, Иво Инджев, доколкото ми е известно. Той е бил стипендиант на Първо главно управление на Държавна сигурност. Значи той също би трябвало да има регистрационен картон, за да не подходи военното разузнаване към него примерно, докато той е бил студент във висшето учебно заведение в съответната страна.
- Би трябвало, но засега само Коритаров го лупат с документи по главата, при това все в ^правилните^ моменти?
- За мен странното е, че през 2004-та в един столичен вестник се появяват копия от документи за Коритаров, копия на оригинални документи, които са секретни по своя характер, защото представляват класифицирана информация, но оттук нататък какво става? Министърът на вътрешните работи, Петканов тогава, вместо да разпореди разследване кой, как и защо е изнесъл тези документи, как са попаднали във вестника, не прави нищо, не беше направено абсолютно нищо. Още по-странното е, че когато се рови в архива на МВР - бившето Трето главно управление, сега службата на Комитски, става ясно, че в масива освен регистрационния талон на Коритаров няма никакви документи за него. Доколкото си спомням, за Коритаров казаха, че имало само един том работно дело...
- Служебното му досие?
- Не служебно, а работното дело, а личното му дело било унищожено. Онези документи, които бяха публикувани през 2004-та, доколкото си спомням, бяха извадени от личното му дело.
- Значи, тогава още не е било известно, че е информирал промаоистките настроения на асистента Сашо Попов?
- Значи че сега са извадени документи от работното му дело, но никой не се пита как така преди две години са вадени документи от личното му дело, което сега го няма.
- Може би министър Петков знае?
- Той не е длъжен да знае, той е политическата фигура в МВР и приема едно към едно информацията, която му поднасят неговите експерти и съветници. Още повече, че тук материята е много деликатна и специфична.
- За Иван Гарелов също ли не знае?
- Няма откъде да знае, защото през 90 година Националната разузнаватална служба излиза от МВР и се отделя и архивът й, НРС става самостоятелно ведомство. Затова в нейния архив не се търси. Но ако някой наистина иска да намери документи за Гарелов в архива на МВР, той може да ги намери, защото аз знам, че и там има документи, които удостоверяват съпричастността на г-н Гарелов към службите. Впрочем, ако някой иска да ги намери, би могъл да се обърне към г-н Комитски и началниците на архива преди него, например към Серафим Стойков. Ще ви дам и един пример. 15 тома от оперативната разработка на човек от близкото обкръжение на Тодор Живков са били открити не в централния архив на МВР, а в архива на тогавашната НСБОП. Тази разработка, която е била въведена от Димитър Иванов, по непонятни причини е намерена в касите на НСБОП, докато мястото й е архива на дирекцията на г-н Комитски. Това показва, че е пипано, и то много сериозно е пипано.
- Все пак документите не са унищожени, може би са преместени на по-сигурно място?
- Те просто са скрити. Единствената служба, в която не са извършени абсолютно никакви нарушения, е Първо главно, към която и аз принадлежах. Просто в публичното пространство се появиха документи, които са свързани само с Шесто управление, и то само с отдела на Димитър Иванов.
- Нека все пак се върнем към десетката на Ангелина Петрова. Към момента истинската жертва е агент Алберт на Коритаров, явочникът Бор на Тошо Тошев например е вече почти изпран и реабилитиран, включително от самия министър Петков?
- За Тошо Тошев е нормално да не знае, че е регистриран като явочник, защото при него е използван служебният кабинет след работно време.
- В масмедиите пише квартира?
- Явочната квартира може да бъде и палатка. Това е място, където може да бъде легендирано, казано на професионален език, провеждането на конспиративни срещи.
- Ако оставим терминологията, защо за вас е нормално Тошо Тошев да не знае, че осигурява място за срещи на доносници и оперативни работници, казано на обикновен език?
- Защото при него е използван служебният кабинет след работно време, а кабинетът на Тошо Тошев се намира в градския софийски комитет на БКП и съвсем легендирано там могат да влизат и излизат десетки външни хора, без това да събуди любопитство. Напълно допустимо е такъв кабинет да бъде използван без знанието на човека, който работи в него. Странното е друго. Защо този оперативен работник е намерил помещение в градския комитет на БКП, след като това беше абсолютно забранено, за да не се дискредитира партийната структура. Докато при Петрова е друго. Тя не е била на ниво в йерархията, за да има свой кабинет. Тя е работила по онова време, мисля, в София прес, където не е имало работно помещение, в което да стои само един човек, а и тя не е имала кабинет. Значи, че е използвана личната й квартира, а това вече не може да стане без нейно знание. После, има и други факти, които са известни не само на мен и които по безспорен начин говорят за малко по-различни взаимоотношения между този индивид Петрова и служителя от службата, но тъй като КС не ми дава правото да говоря за този служител, нека съвестта на Ангелинка я съди. А защо е избрана Петрова в тази история, могат да отговорят само хората, които са й дали този списък в ръцете и са я насъскали.
- В началото сам споменахте, че историята с досиетата на водещите журналисти обслужва лични и корпоративни интереси, не може ли да бъдете по-ясен?
- Ами, казано ясно, някой иска да удари шамар върху имиджа и рейтинга на Нова телевизия, някой иска да изгони по този начин конкуренцията, да я смачка, защото като журналист Коритаров е голям талант и го доказва всеки ден. И всички знаем за взаиомоотношенията между Красимир Гергов и Андрей Райчев, който е собственик на Ти Ен ЕС и прави пийпълметричните измервания. Той е човекът, който дърпа конците на рейтингите на телевизиите, а колкото по-висок е рейтингът, толкова повече пари влизат в нея от реклама. Известно е, че пък Гергов е монополист и държи 90 на сто от всички постъпления от тв-рекламите. Няма нищо лошо, той е способен човек, но важното е какви методи и средства се използват за целта. Аз лично бих поискал да видя кадровото дело на моя приятел Гергов, да се провери в архивите на МВР дали той има отношение към ДС. Бих искал да се провери дали бащата на Андрей Райчев - Венцел Райчев, има отношение не само към ДС, но и към други специални служби, например военното разузнаване. Дали и съдружникът на Андрей Райчев - Кънчо Стойчев, има отношение към тези служби. Защото е общоизвестно, че в ония следдесетоноемврийски години Венцел Райчев беше собственик и управител на ^Планета 999^, за която е писано толкова много, че е филиал на бившия КГБ, и никой не може да оспори този факт. Около тази фирма имаше и смъртни случаи, от Москва бяха пратили командоси във фирмата-майка в Будапеща и беше разбит офисът й. С тази фирма Венцел Райчев фигурира в списъка с кредитните милионери, публикуван през 1998 г. Защо да не поискаме да се оповести за тези хора с ^да^ или ^не^ съпричастността им към службите.
- Дотук говорите за корпоративни интереси, къде е личният момент?
- Андрей Райчев и Георги Коритаров са работили зааедно в някакъв институт.
- Говори се, че Коритаров в качеството си на тв-журналист публично е натопил за нещо брата на Андрей Райчев?
- Братът на Андрей Райчев, за разлика от него, е съвсем друг, свестен и читав човек. По-скоро я вярно друго, което се говори - че между Райчев и Коритаров има напрежение още от социалистическо време, когато са работили заедно в някакъв институт към ЦК на Комсомола. Оттогава е генезисът на непоносимостта между двамата, но в случая Андрей Райчев не е воден толкова от личното си отношение към Коритаров според мен. Днес, след участието ми в предаването по БНТ, ми казаха, че Андрей Райчев на базата на своите приятелски отношения с министъра се води нещо като личен имиджмейкър на Румен Петков. Това не е хубаво за министъра, защото не е подбрал точния човек. Райчев е провалял всеки, до който се е лепнал. Някога правеше конспиративни срещи с Иван Костов. После, воден от чисто материална основа, беше таен съветник на Кобургготски. Междувременно той се опита да бъде таен съветник на Виденов през 1994-та. Райчев редовно посещаваше ^Позитано^ и провеждаше някакви срещи с Виденов в кабинета му. Но Жан Виденов не даде на кръга Андрей Райчев - Кънчо Стойчев нито телевизията, нито радиото, което да се ръководи от прекрасната му съпруга Виза Недялкова евентуално. Не пусна и тяхната рекламна агенция ^Шампионите^ без конкурс, без правила да управлява парите от рекламата. Тогава Андрей Райчев се обърна срещу Виденов. Виждаме докъде стигнаха всички, за които се е лепнал, и как Андрей Райчев при всяко управление умее да инкасира печалба. Не виждам само как от тази история Румен Петков ще извлече дивиденти, както успя да извлече от обществения съвет, чрез който разчисти терена от вмешателство в работата на МВР от страна на старите муцуни.
- Нека направим крачка встрани от основната тема - осигуряват ли службите и в по-ново време не толкова регламентиран чадър, както някога над сътрудниците си?
- Сега е на мода така наречената фиктивна вербовка и последваща регистрация на определени хора с цел да се предпазят от интереса на други служби във връзка с интерес към наркотрафик, пране на пари, кражби от ДДС, корупционни действия и пр. И тази технология е практикувана много успешно в последните няколко години. Има и друга технология. Ще ви кажа само, че когато Емануил Йорданов стана министър на вътрешните работи, му дадоха един списък с 28 души нещатни оперативни работници към СДВР, повечето от които бяха криминално изявени. В този списък беше и Владимир Грашнов. Естествено, Емануил Йорданов веднага се разпореди и тези хора бяха освободени.

Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ