Млад мъж застрелва с шест куршума началника на Генералния щаб и прави неуспешен опит за самоубийство
<em>На 10 октомври 1938 г. около 15 часа на тротоара пред Министерството на правосъдието, на 10 метра от улица &bdquo;Бенковски&rdquo;, е застрелян ген. Йордан Пеев.</em><br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Килърът е около 35-годишен мъж, облечен в тъмносиви дрехи.</strong></u></span><br /> <br /> След като убива генерала с 6 куршума, той прави неуспешен опит за самоубийство, прострелвайки се в дясното слепоочие...<br /> <br /> За разлика от други известни и куриозни покушения, това е качествено различно и ново. Убит е началникът на Генералния щаб на българската армия, което се възприема от голяма част от обществото като удар в сърцето на родната войска. Жертвата не е случаен човек, а <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>един от най-способните и обичани офицери, ветеран от три войни, доверено лице на цар Борис Трети </strong></u></span><br /> <br /> И може би затуй мисълта за ненавременната му смърт е толкова болезнена. Особено след настъпилото затишие на показните разстрели в началото на 30-те години на миналия век и преди кървавата вакханалия от 1941-1945 г.<br /> <br /> Йордан Пеев се ражда на 28 януари 1884 г. в Тулча във видно семейство. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Баща му Тодор Пеев е търговец и общественик, а баба му Неда е първата българска учителка в Северна Добруджа</strong></u></span><br /> <br /> Малкият Йордан остава отрано сирак. Преселва се в Шумен при своя вуйчо Атанас Краев, дългогодишен депутат и подпредседател на Народното събрание. Завършва гимназия и започва работа като учител в село Априлово, Поповско. Бързо печели любовта и уважението на местните селяни, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>успява да ги убеди да съберат 180 000 лева за построяване на великолепна читалищна сграда </strong></u></span><br /> <br /> Работата му дава своите плодове, но Йордан Пеев е призован да постъпи войник в Школата за запасни офицери в Княжево. Проявява се като отговорен и дисциплиниран войн, а през 1907 г. при открилата се възможност желаещите школници да постъпят в специалния курс на Военното училище той се амбицира да го завърши. Показва отличен успех и като първенец на випуска (1908 г.) получава назначение като подпоручик в 7-и пехотен полк, след което е преместен в 1-ви пехотен полк в София. <br /> <br /> След блестящо издържан конкурсен изпит продължава образованието си в Николаевската военна академия в Санкт Петербург, която завършва през 1914 г. По време на Балканската война Пеев е ротен командир в 1-ви пехотен софийски полк и се проявява в битката при Селиолу. В Първата световна война е дружинен командир в 43-ти пехотен полк, а от 6 декември 1917 г. е началник на оперативния сектор в щаба на действащата армия в Кюстендил. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Той е сред малцината висши офицери, запазили хладнокръвие и останали на поста си в страшните септемврийски дни на 1918 г., </strong></u></span><br /> <br /> когато разбунтувалите се войнишки маси опустошават Главната квартира и дори го раняват в канцеларията му. След войната Пеев е преподавател във Военното училище, командир на полк и дивизия, инспектор на военните учебни заведения, главен редактор на &quot;Военен журнал&quot;, &quot;Български войн&quot; и на ''Съвременна пехота&quot;. По-нататъшното му изкачване във военната йерархия включва поста помощник-началник на Генералния щаб. След като става генерал-майор на 1 януари 1936 г., <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>на 29 януари 1937 г. е назначен и за началник на Генералния щаб на българската армия </strong></u></span><br /> <br /> Висококвалифициран офицер и специалист, работещ неуморно, на плещите на Пеев се стоварва грижата за войската. С името на Йордан Пеев се свързват мащабните маневри в Поповско (септември 1937 г.) и Пловдивско (септември 1938 г.). На 2 октомври 1938 г. в присъствието на цар Борис Трети, ген. Пеев и военния министър ген. Теодосий Даскалов започва разборът на пловдивските маневри, а 8 дни по-късно Йордан Пеев е убит. <br /> <span style="color: #800000"><u><strong><br /> Смъртта на началник-щаба на армията е отразена в целия печат<br /> </strong></u></span><br /> Вестник &quot;Мир&quot; е пределно лаконичен, като отбелязва, че генералът не е имал врагове (11 октомври 1938 г.). Най-обстоятелствен е вестник &quot;Зора&quot;. На 11 октомври инцидентът е възстановен с впечатляваща точност.<br /> <br /> Генерал Пеев заедно с директора на Географския институт майор Димитър Стоянов се движат към военното министерство. След като пресичат улица &quot;Бенковски&quot;, към тях се приближава около 35-годишен мъж, облечен в тъмносини дрехи. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>В последния момент преди изстрелите между стрелеца и жертвите му случайно застава жена </strong></u></span><br /> <br /> Налага се престъпникът да я отстрани, след което измъква револвера от десния джоб на сакото си и започва да стреля. Първите изстрели са срещу майор Стоянов, а след това револверът се насочва и към генерала. И двамата падат на земята. След като шефът на Генщаба е повален, нападателят продължава да стреля по него. <br /> <br /> Уверен, че генералът е мъртъв, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>убиецът насочва револвера към дясното си слепоочие, стреля и впечатлението на очевидците е, че вече е мъртъв</strong></u></span><br /> <br /> Малко по-късно, в първия осигурен автомобил за болницата &quot;Руски червен кръст&quot;, е натоварен майор Стоянов, а във втория &ndash; ген. Пеев, даващ слаби признаци на живот. По пътя към клиниката на д-р Димитраков генералът издъхва. Умира и майор Стоянов.<br /> <br /> В клиниката аутопсията на трупа на ген. Пеев извършва доцентът при Съдебномедицинския институт д-р Иван Москов. Докторът установява, че Пеев е засегнат от 6 куршума с различен калибър - 9 и 7,65 мм. 5 куршума са дадени изотзад в гърба и само един е пронизал коремната област. Патроните са засегнали сърцето, далака, белия дроб и левия бъбрек. Три от шестте куршума са смъртоносни. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>На 12 октомври се разбира, че двата револвера на убиеца са от системата &ldquo;Парабелум&rdquo;</strong></u></span><br /> <br /> Първия атентаторът захвърля, попадайки между труповете на Пеев и Стоянов, а вторият, с по-големия калибър, пада близо до зида на министерството и недалеко от дясната ръка на злодея. На 15 октомври става ясно, че още на 11 октомври, въпреки че е бил в относително добро състояние, на престъпника е направена черепна трепанация, осъществена от доктор Недков, началник на хирургическото отделение във Военна болница.<br /> <br /> След операцията обаче състоянието на убиеца се влошава и в 15,30 часа на 11 октомври умира - от куршум е пробита дясната теменна област и са нанесени поражения на подлежащата част на мозъка. Насилникът дава общо 10 изстрела. От първия револвер са изстреляни общо 6 куршума, като са останали два неупотребени, а от втория - с калибър 7,65 мм, са изгърмени 4 куршума и са останали неизползвани 5.<br /> <br /> Бързо е снета самоличността на злодея - успоредно с подготовката на пищното погребение на 12 октомври в присъствието на царя. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Убиецът е Стоилко Васев Киров, </strong></u></span><br /> <br /> роден на 17 август 1905 г. в кюстендилското село Търновлак, с първоначално образование. Същият през 1926 г. работи като стражар в кюстендилското околийско управление, от което е уволнен за напускане на поста. Това не му пречи през юли 1927 г. да постъпи на работа в 6-и софийски полицейски участък, откъдето по негово желание е изпратен да следва курсовете при Полицейската школа. След 6 месеца отново е уволнен за неизпълнение на заповед, за некоректно държание и за деморализация на стражата. Завръща се в родното си село, където е <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>известен с прозвището &quot;Звярът&quot;</strong></u></span><br /> <br /> Влиза в конфликт с Димитър Гогев и Никола Гьорев, който е кмет на Търновлак. Ядосан, той пристига в София, купува си два пистолета с 55 патрона и на 24 септември 1928 г. на селското сборище застрелва Гогев с 6 куршума, а кмета ранява с два. Репетицията за атентата срещу ген. Пеев е проведена със смущаваща ефективност.<br /> <br /> За жестокото си деяние Киров е осъден на доживотен строг тъмничен затвор, а впоследствие е прехвърлен в Сливенския затвор, където го застига вестта за помилването му след раждането на престолонаследника Симеон Сакскобургготски на 16 юни 1937 г. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Пресата характеризира убиеца като &quot;декласиран тип&quot;, преживял &quot;пълно морално падение&quot; </strong></u></span><br /> <br /> Очакванията за политически мотиви за покушението - и отляво, и отдясно - не се оправдават. На действията на следствените власти оказва влияние напрегнатата международна обстановка и желанието да се запази спокойствието вътре в страната.<br /> <br /> Много ревностен в търсене на истината е вестник &quot;Слово&quot;. На 21 октомври 1938 г. той пише скръбно: &quot;Убийството на един генерал, като нашия заслужил покойник, е удар срещу държавата. Ето това е, което ни смущава&quot;.<br /> <br /> Обяснението, че убиецът застрелва генерала, за да се прослави, е необходимо за тогавашното тревожно време, но не е напълно достоверно. И затова се контраатакува с аргумента, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>дворецът има пръст в това пъклено дело, </strong></u></span><br /> <br /> както убедено си вярва ген. Славчо Трънски в тв драма &bdquo;Годежна вечеря&rdquo; (1977), или че ВМРО премахва ген. Пеев с помощта на един лумпен, за да не се отвлича ревизионистичната правителствена политика спрямо Северна Добруджа, а да се съсредоточи само върху Южна Добруджа и Македония. Там са и официалните български претенции, удовлетворени на 7 септември 1940 и 19 април 1941 г. от Германия.<br /> <br /> Разгарът на Втората световна война и последвалите катаклизми у нас погребват образа и делото на генерал Йордан Пеев. Днес ние отдаваме дължимото на един от най-талантливите ръководители на българската армия.<br /> <br /> <em><strong>Борислав ГЪРДЕВ</strong></em>