29 Окт. 2010, 19:19
6685 прочита
0 коментара
В І РПУ ме мислеха за сводник и изнасилвач, а бащата на приятелката ми работеше точно там.
<em>Легендарният музикант Илия Фортунов е роден в град Харманли на 31 януари 1944 г. Взема частни уроци по китара при различни отбрани и известни музиканти като Ачо Котев. Свири като китарист 17 години в една от първите култови групи в България- “Везни”. <br />
<br />
От години обаче Чори вече твори сам на клавирни, като доразвива и смесва рок музиката с джаз рока, джаза и спейс електрониката, както и елементи от класическата музика. Негови първи вдъхновители са световноизвестните Джон Маклафлин, Чък Кария, Вангелис, Джеф Бек, Пат Матиин, Ал ди Меола. Харесва “Пинк Флойд” и “Бийтълс”. <br />
</em><br />
<strong>- Чори, ти беше китарист в една от първите групи в страната “Везни”. Свирехте кавъри на западняци и имахте доста сблъсъци с милицията заради изстъпления на публиката.</strong><br />
- Имахме един доста драстичен случай. Свирехме в един ОФ клуб зад пл.”Славейков”. Публиката изпадна в екстаз и счупиха поне десетина стола. Изкараха пожарните кранове и пуснаха водата от тях. Дойде милицията и ни разгони, но тогава не ни арестуваха. <br />
<br />
А на един 8 март през 1968 г. свирехме в някакво министерство, близо до църквата “Света Неделя”. Сцената беше ниска. Идва един леко пийнал и ни казва: “Спрете! Спрете да свирите!” Прави ми някакъв жест, но ние не спираме. Казах му: ”Я бегай!” Той просто искаше да демонстрира власт. Ритна ме с коляно в слабините, в тестисите. Смля ме. Хората после ми казаха, че бил ченге.<br />
<br />
<span style="color: #800000"><strong>Бях тръгнал да го удрям с китарата.</strong></span><br />
<br />
7 килограма е... Борето Чиширков и Мишо барабанистът скочиха и ме хванаха. Не знам какво щеше да стане. Щях да вляза в затвора. А през 1970 г. ни изгониха от Приморско, от ММЦ-то, международния лагер. Бяхме ангажирани от комсомола да свирим за целия сезон. И понеже свирехме ъндърграунд и въздействахме много на публиката, която крещеше, скубеха си косите, какво ли не, ни казаха културно, че имат писмо от София да си ходим!<br />
<br />
<strong>- Помня, че през 1986 г. ти правиха обиск. За какво те бяха натопили?</strong><br />
- И до ден днешен не ми е ясен поводът. Мой братовчед беше вкъщи и като се връщам, отварям и вътре двама цивилни и двама униформени милиционери. Всичко обърнаха наопаки. Пълен тараш. Между другото се държаха добре с мен. След като стояха още 2 часа, ми намериха лични еротични снимки с няколко жени. Никога не съм ги крил. Даже и майка ми ги знаеше. Цивилният ме вкара в кухнята: ”Какви са тези снимки? Кои са тези жени?” Интересуваше ги дали не съм им плащал, дали не съм ги подкупвал. Казах му, че имам право на лична еротика. <br />
<br />
Принудиха ме обаче да кажа имената на тези жени. Едната беше на ниво. Разпитаха ги и тях и те потвърдиха, че не е имало насилие или заплащане. Хората в Първо районно омекнаха. Бях час и половина там. После ме разследваха 9 месеца. Привикваха ме редовно. На площад “Възраждане” имаше някаква служба. Накрая даже ме попитаха: ”Имаш ли приятелка сега?” Имах и им казах името й. Провериха и нея. Баща й работеше в същото І районно управление. Няма да ти кажа името, защото жената си има вече семейство, но тогава тя продължи да бъде с мен.<br />
<br />
<strong>- Как пробихте в ефира?</strong><br />
<br />
<span style="color: #800000"><strong>- Ангел Заберски ни хареса на една китариада в Перник.</strong></span><br />
<br />
<strong>- Тогава не те ли обявиха за китарист №1 на България?</strong><br />
- Да, тогава беше. Заберски отговаряше за музиката в националното радио. Беше на висок пост и нещата зависеха от него. Та той хареса моя начин и стил на свирене. Хареса групата и ни предложи да направим и да запишем един инструментал “Акварел”, негова композиция и наш аранжимент, който впоследствие беше излъчен и по радио “Лондон”. <br />
<br />
<strong>- Ти как си с пенсията, признаха ли ти трудов стаж?</strong><br />
- Дадоха ми една много жалка пенсия от 115 лв.<br />
<br />
<strong>- За колко концерта ти дадоха такава пенсия? </strong><br />
- Аз съм работил и друго, а концертите тогава не сме ги броили. През втория период на групата правехме по над 100 на година. Удържаха ни прогресивен данък. Казваха ни, че това ни гарантира трудов стаж и всичко. Признаха ми 17 години общо, с казармата.<br />
<br />
<strong>- А кога се разпадна групата окончателно?</strong><br />
- Имахме едно рециталче в Пловдив през 1982 г. Беше ни поканил Тома Спространов. И там взехме това решение. Симо Лазаров беше решил да си поеме пътя. Аз също бях решил да тръгна по нов път в музиката. Да композирам. Розмари Стателова беше довела един холандец. Хареса някои неща и ги взе да ги излъчи по холандското радио. Започнах да правя и музика за балети. Тогава дойде запознанството ми с Мая Шопова, хореографката. Тогава вече правех авторските си концерти в зала “България” и всички проявяваха интерес. Беше през 90-те години.<br />
<strong><br />
- Как успя да направиш такова професионално студио, с какви пари? </strong><br />
- Спонсор ми помогна да си направя студиото. За мен по-скоро е меценат. Пламен Ризов се казва и имаше фирма. Беше озеленител. Той ми купи инструментите и ми направи студиото. Той просто ме харесваше, че работя и свиря такава музика. Знаеш, че имам 9 диска, около 9-10 часа музика.<br />
<br />
<strong>- Имаш два брака зад гърба си. Имаш ли деца?</strong><br />
- И двата ми брака бяха много кратки. По 2 месеца. Много е смешно. Първата ми жена беше от Копривщица. Имахме любов 4-5 години преди това. Там учех, защото бях изключен от 7-а гимназия в 8-и клас. Провалях часове, бях бунтар. Изключиха ме с поведение лошо 1 и без право да уча 3 години. С връзки на баща ми ме уредиха да уча в Копривщица. А вторият ми беше през 1990 г. <br />
<br />
<span style="color: #800000"><strong>Моите връзки са били по-добри без брак.</strong></span><br />
<br />
Я да ти разкажа нещо по-любопитно. Веднъж приятели бяха дошли вкъщи и ме караха да им пусна музика. А аз отклонявам въпроса: “Абе, дай да си пием и да си говорим!” Обаче техниката включена и котката ми Мона, не знам как, взе, че с лапата си натисна копчето и музиката тръгна. Направо мистерия за гостите. Тогава ме обявиха за феномен. А веднъж свирехме в Михайловград на абитуриентски балове. Водещ беше един Игнат Димитров. <br />
<br />
В паузата една мадама, много надарена, дойде за автограф и аз я закарах на едни стълби зад кулисите. Бях щръкнал от нея. И изведнъж идва време да излезем пак на сцена, а ние сме се увлекли, работим... Идват да ме викат, аз работя зад сцената... Обяснили на водещия какво е станало и той обявил хумористична пауза...<br />
<strong><br />
Едно интервю на Жоро ЗАХАРИЕВ </strong><br />
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
OЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Тайните на великите
Писателят Цветан Марангозов: Оригиналът на „Задочните репортажи” е у мен
20 Окт. 2016, 15:23
0 Коментара: