Атанас Панайотов: Вилхелм Краус искал от инвеститор 40 млн. рушвет!
Славчо Христов държал кръчмата „Помиярника” срещу ЦУМ.
29 Окт. 2010, 12:51
11548 прочита
43 коментара
Според Наско Панайотов бившият транспортен министър Вилхем Краус поискал 40 милиона долара рушвет от един от най-големите строителни предприемачи от Америка Търнър. Снимка: Иван ГРИГОРОВ
Славчо Христов държал кръчмата „Помиярника” срещу ЦУМ.
<em>Известният софийски тарикат Атанас Панайотов специално за „ШОУ” разказва скандални истории от ъндърграунда, в които се оказват замесени и популярни личности от българската действителност. <br />
<br />
В този брой продължаваме със Слави Кебапчето, който от собственик на кръчмата „Помиярника” става виден банкер и бизнесмен, за митничаря Петко Петков, който придобил в Гърция имоти за 500 млн. долара, за Мони Курилеца, който бил рентиер, но искал, ако може, да не си плаща за нищо, за Пачеджиев, който след раздялата изпотрошил апартамента на любовницата си Мери Лу....<br />
<br />
Книгата на Атанас Панайотов „Кокаин ІV” излиза с в. „ШОУ” тази седмица.</em><br />
<br />
<strong>- Наско, какво ти казаха твоите приятели в Лос Анджелис? Как е минал концертът на Слави Трифонов?</strong><br />
- Румен Карпета разказва, че концертът е преминал на полупразна зала. Вика: „Аз се изпържих, че дадох 60 долара за билет на балкона!” Последния ден ги намалиха на 30. Три-четири реда само бяха заети на балкона, другото – празно... А долу били още по-евтини билетите. <br />
А в църквата на обяда с българската общност Слави дошъл само за 2 минути, дори не е казал: „Добър ден!” <br />
<br />
<span style="color: #800000"><strong>Неговите хора пили, яли и нищо не са платили, сметката им оправили българските емигранти! </strong></span><br />
<br />
Карпето возил групата на Славчо Трифонов, около 60 човека, да разглеждат Лос Анджелис. Решил да заработи някой долар екстра от гуруто на българския шоубизнес, който обаче не му платил и пукнат цент! <br />
<strong><br />
- Тази седмица с вестника излиза най-новата ти книга „Кокаин IV”...</strong><br />
- Зад всички борци, след това мутри и накрая добре облечени бизнесмени стоят висши ченгета. Пръв аз казах това в моите книги... Та в „Джой клуб”, където бяхме съдружници с Живко Колев Жеков, идваха Николай Колев, който беше военен прокурор и го разстреляха пред дома му, Иван Татарчев, Богомил Бонев, вътрешен министър... По негово нареждане беше удавен моят съдружник по време на лов на патици в яз. „Овчарица”, близо до Гълъбово. Живко беше ликвидиран, защото когато „куките” застанаха зад него и му дадоха картбланш, той вместо да им дава пълна „партия”, това което им се полага да кажем при контрабандата на цигарите, той ги викаше в офиса при него и викаше: „Батка, ела да ти дам един чакалък!” И примерно подхвърля на Бонев 10 000 долара, което, разбира се, е унизително за него... Затова го премахнаха.<br />
<br />
<strong>- Разкажи как създадохте култовото заведение „Джой клуб”?</strong><br />
- Като емигрирах, оставих Живко да продава златни синджирчета и след 10 години като се върнах през 1992 г., го заварих пак да продава златни синджирчета, само че пред ресторант „Рубин”. И тръгнахме из цяла България да правим пари – продавахме първите кутийки „Кола-кола”, едни австрийски сокове и френска козметика, която ни караше известният български поет Атанас Ванчев дьо Траси. Той е от Хасково, хомосексуалист, беше женен във Франция за графиня. По време на тези обиколки се запознах с Жоро Илиев в нощния бар в Шумен.<br />
<br />
Докато живеех в Германия, станах голям почитател на фитнеса. Ходех всеки ден, и то в най-известния фитнес в Хамбург на Ханс Долата. Там ходеха Мистър Универсум, Роналд Матс, големият бандит Томас Борн, Петер Бранденбург. <br />
<br />
Та като се върнах от емиграция, казах на Живко: „Дай да си вложим парите във фитнес!” Смятах, че това ще бъде проспериращ бизнес. Но не прецених, че хората в България още не знаят какво е фитнес. И освен охраната на Илия Павлов, Васко Илиев и останалите мутри, никой не идваше във фитнеса. Ако влезеха няколко момичета, то те умираха от страх, защото се шашкаха, като влизат изведнъж 20 големи горили. Те нищо не им правеха, но достатъчно е да ги закачат...<br />
<br />
<span style="color: #800000"><strong>Илия Павлов викаше: „Дай да чукаме тази, дай да чукаме онази!” </strong></span><br />
<br />
Той се майтапеше човекът, но те откъде да знаят, плашеха се... И ни гонеха клиентките. <br />
Фитнесът в „Джой клуб” беше на втория етаж. Отдясно на фитнеса бяхме направили едно много хубаво кафене, където се събираше цялата бригада на Охо и на Дробеца, около 40 души... Сещаш се за какво става дума! На откриването му да отразява беше дошъл Величко Скорчев, който водеше сутрешния блок в Канал 1, бай Павел, бащата на Илия Павлов, няколко посланика и консули от латиноамерикански държави – над 400-500 човека... <br />
<br />
А на долния етаж с Живко имахме склад „Търговия на едро”. Там продавахме шоколади – бай Павел внасяше шоколади от Швейцария и от Австрия, уиски, цигари, които пък се контрабандираха благодарение на „куките”... В един момент се скарахме с Живко, защото аз му казах, че с ченгета няма да работя. Никога не съм бил „партия” с милиционери, няма и да бъда! Напуснах го, а той продължи с неговите номера.<br />
<br />
<strong>- Казваш, че в „Джой клуб” са се събирали все видни персони...</strong><br />
- Освен Богомил Бонев и Иван Татарчев там идваше прокурорът Николай Чирипов, съдията от Върховния съд Иван Антонов, който после стана адвокат. Това е човекът, който извади Жоро Илиев от ареста в Хасково... Всички тези неща съм ги описал в книгата.<br />
<br />
По това време имах едно много красиво гадже – Цветана Кръстева, която беше дъщеря на секретарката на Луканов. По партийна линия й́ забраниха да ходи с мен. Казали й́: “Избери - партията или Наско!” Тя като казала „Наско!”, я изпратиха на „специализация” в Австрия в банката на Георги Найденов. Но тя така и си остана стара мома...<br />
<br />
<strong>- Казваш, че описваш запознанството на ресторантьора Славчо Христов и Иван Костов?</strong><br />
- Да, Слави Кебапчето, който стана банкер на Иван Костов, а по-късно собственик на „Златни пясъци”! Той държеше едно заведение срещу ЦУМ, на което му викаха „Помиярника”... <br />
Бойко Добрев, който е собственик на ресторант „Къщата”, където се събираха абсолютно всички големци и мутри, слага един ден Славчо Христов и Иван Костов на една маса. Така се запознават. После Иван Костов става редовен посетител на ресторант „Олимп”, който Славчо държи на ул. „Черковна”... И <br />
<br />
<span style="color: #800000"><strong>Славчо Христов от кебапчия става виден български банкер и бизнесмен. </strong></span><br />
<br />
Той е собственик и на много имоти в чужбина, например в Швейцария на Женевското езеро. Другарят Христов е едно от подставените лица на Иван Костов.<br />
<br />
В книгата описвам и Александър Димитров, който също е приближен на Иван Костов. Това е хазяинът му, когато идва в София да учи като млад. За благодарност, когато става премиер, Костов го прави посланик в Киев. Александър Димитров вика един свой приятел, Тучков, от Америка, който е разнасял пици там, и той става български консул в Одеса... Целият хероин, който се произвежда в азиатските републики, минава през Украйна за България и Западна Европа. По това време е и най-големият износ на украинки за клубовете в Европа... Александър Димитров в момента притежава много хотели, да го питат откъде са му парите!<br />
<strong><br />
- Пишеш ли за „легендарния” наркобос Кузман Гуслеков?</strong><br />
- Как не, той е най-големият наркотрафикант по това време в България. Това е първият българин, който си купува имот в едно селище от затворен тип, близо до Марбея. После всички тия варненски, плевенски, пернишки и софийски бригади, които отиват в Испания да крадат коли, а след това започнаха да се занимават с наркотици, си купиха имоти там и гледаха Кузман Гуслеков като Господ.<br />
<br />
<strong>- Между другото, какво ще кажеш за митничарските къщички, които снимаха от НАП? </strong><br />
- Това не е нищо! Митничарите имат най-много големи имоти в Гърция и околните острови!<br />
За Петко Петков, който беше шеф в митниците по времето на Иван Костов, се говори, че има имоти за 500 млн. долара в Гърция. Те навремето с Косьо Самоковеца и Елена Костова командваха парада по митниците и станаха милиардери...<br />
<br />
<strong>- Кои други тарикати са герои на книгата ти?</strong><br />
- Много от българите, които се завърнаха от Щатите след демократичните промени – Мони Курилеца, Мая Бебето, Сашо Кюстендилеца, Краси Фиата, Емо Курилеца, Румен Жицата...<br />
Най-фрапиращият случай е с Мони Курилеца, който слагам в графа „приятели-неблагодарници”... <br />
<br />
Той обичаше да казва, че Курило е малкият Париж. Като го депортираха от Америка, три месеца спа у нас на канапето. После като позабогатя малко, започна да се прави, че не ме познава. Един ден майка му звъни: „Насе, отвлякоха Мони!” Той живееше тогава на ул. „Велико Търново” до резиденцията на американското посолство. Известната банда „Харан” от кюрди и иранци, турци и българи от около 25 човека го отвлича и го карат да им прехвърли апартамент в „Лозенец”. Но документите за него са в Курило при майка му. <br />
<br />
Успяват да му вземат колата, един бял голф тройка. Но глупаците прехвърлят насилствено колата на името на един от хората от бандата. По името на тоя аз откривам къде е Мони. Понеже баретите се оплакаха, че нямат бензин, аз ги натоварих в моя ситроен виза... С пет барети отидохме в зона Б5, бл. 3, където беше офисът на бандата „Харан”. Тогава вързаха 20-25 човека от тази банда. Закараха ги в 5-о районно.<br />
<br />
Бяха държали Мони 6 дена вързан за парното, бяха му рязали ушите, бяха го дупчили с вилици... Но аз го спасих. Пак спа четири месеца у нас на канапето. След време като се оправи, си купи няколко апартамента и ги даде под наем. Една-две години забрави да ме вижда, аз бях бедният писател, а той – богатият рентиер. В един момент пак дойде у нас и ми вика: Абе, Насе, понеже няма къде да живея, мога ли да ти давам 50 долара за тази стая, дето не я ползваш? Да си донеса едно матраче и да си лежа в нея...” Значи той дава три апартамента за 2000 долара наем и вместо да си вземе един апартамент за 400-500 долара под наем да си живее като човек, той иска да живее при мен. Изгоних го този път, разбира се!<br />
<br />
Мони, понеже е такъв голям тарикат, набута 300-400 хил. евро на Пачеджиев, приятеля на Милен Цветков и Мишо Плъха, когато имаха фирма за строителство. Мони изгоря от тях – праснаха го! Като стана това, той пак дойде при мен: „Моля те, Насе, дай един адвокат, ако може без да плащам!...”<br />
А като ти разправям за Пачеджиев... Той беше любовник четири години на Мери Лу. Мери Лу беше една от малкото жени, известни сред тарикатите като Мая Бебето, Джула, която е в Испания в момента... Мери Лу имаше галерия на „Раковска”, сега тази галерия е във входа, в който живее на „Граф Игнатиев”... Пачеджиев живееше при нея. На четвъртата година Мери Лу решава да се раздели с него. <br />
<br />
После ми разказва: „Прибирам се вкъщи и виждам всичко изкъртено – корнизите свалени, кабелите изтръгнати от стените, нищо – всичко взел от къщи и тогава си тръгнал... Беше ми разрушил целия апартамент!” „Но – вика – моля те, не го пиши!” Напротив, трябва да се напише, за да се знае кой е този Пачеджиев, който бил толкова добър, че било невъзможно да поръча да залеят следваща негова любовница с киселина... Но после като влиза Пачеджиев в затвора, Мишо Плъха го изпържи и него, така че и той изяде дървото...<br />
<br />
<strong>- Какъв случай с български министър, поискал грандиозна комисионна, си ми казвал, че знаеш?</strong><br />
- Клубното заведение „Рейдио Сити” на ул. „Аксаков” се държеше от Филип Бей, за когото се говореше, че е резидент на ЦРУ. В интерес на истината мен никога не ме е разпитвал за нищо, нито вербувал... Една вечер сме там с моята адвокатка по това време Любомира Семерджиева, една от най-красивите жени в България. В „Рейдио сити” се събираха много американци, банкери, всякакви тузари... <br />
<br />
Вечерта, за която разказвам, на бара седеше един много красив мъж с бяла брада. Любомира вика: „Наско, виж какъв готин пич, можеш ли да ме запознаеш?!” Моите приятели го поканиха на нашата маса и ни го представиха като един от най-големите строителни предприемачи от Америка – Търнър. Тогава той ни разказа следното: „Аз съм построил за 7 млрд. долара 29 летища в Латинска Америка. Преди два дена пристигам от Истанбул, където им направих летище за 400 млн. долара. Дойдох да преговарям, за да направя на София летище за 200 млн. долара като „Мерил Линч” отпуска заема...” Извика един дебелак от бара и каза: „Ето го представителя на „Мерил Линч”!” „Но – продължи Търнър – <br />
<span style="color: #800000"><strong><br />
вашият министър на транспорта ми поиска 20 процента рушвет! 40 млн. долара – това е безобразие! </strong></span><br />
<br />
Аз утре си заминавам и вие ще останете без летище!” Име не спомена... Но по това време транспортен министър беше Вилхелм Краус! Търнър призна, че в Америка също има корупция, но се плаща най-много една стипендия. Примерно, министърът казва: „Имам син, който иска да учи...” Което е някъде 50 000 долара – това е! Там никой не би посмял да иска такъв голям процент от сделката, защото ще го смажат, директно – в затвора!<br />
<br />
Много скандален в този смисъл е разказът на прокурора Михаил Дойчев, Бог да го прости, който заедно с Красимир Жеков бяха обвинители по делото срещу Тодор Живков. Бяхме много близки с него. Разказал ми е историята на Дилян Буновски–Дорон – как Дорон му шарил и той му снел всички обвинения, а Буновски заминал за Швейцария. А Михаил Дойчев си купи тогава много голяма и хубава къща в Княжево... Дилян Дорон беше един от големите доносници на ДС, винаги е бил голям играч, никога не е бил шушумига...<br />
<br />
<strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА</strong><br />
Последвайте ни
43 Коментара: