Ад ли е самотата?
<strong><em>Всяка от нас е убедена, че именно нейният начин на живот е най-добрият. Самотните убеждават семейните, че самостоятелността е ключ към успешна кариера, а омъжените спорят, че по-добро от семейството няма. Нека изслушаме и двете страни.<br /> <br /> Ти трябва да се омъжиш. Още няколко години, и вече няма да си интересна на мъжете, а и е време да се помисли за деца. Самотните жени знаят този текст от неписания закон наизуст.<br /> <br /> - Откакто смени статуса си на омъжена жена, човек вече не може да те накара да излезеш на среща. През цялото време ли ще седиш залепена за мъжленцето си? Скоро ще се превърнеш в досадна домошарка. &ndash; тези упреци пък са познати на всяка омъжена жена.<br /> </em></strong><br /> Няма защо да крием &ndash; бракът ни разделя на два лагера и всеки реагира болезнено на опитите да се нахлуе в неговата територия. Коя от неомъжените жени, отивайки на сватбата на приятелката си или на парти за Нова година, не е изживяла ада на самотата? Приятелките й зорко пазят партньорите си, подозрителните им погледи шарят наоколо, когато някой от тях я покани на танц. А омъжените жени отлична разбират в каква ужасна за тях история може да се превърне срещата на &ldquo;нейния&rdquo; с някоя от неомъжените й приятелки. И как не? Тя е в страхотна рокля, харчи половината си пари за фризьор, не е напълняла от раждането, наспала се е добре и изобщо, изглежда супер и излъчва увереност. Не е чудно, че повечето предпочитат да общуват с представителки на &ldquo;своя лагер&rdquo;. Независимо, че сме доволни от живота си, нерядко ни обхваща чувство на завист. А може би от другата страна на барикадата наистина е по-интересно и комфортно?<br /> <br /> Помолихме за сключване на известно примирие между три представителки на всеки лагер, които да изразят честно мнението си относно плюсовете и минусите на едното и другото положение. А също и да си признаят заради какво завиждат на &ldquo;онези от другата страна&rdquo;.<br /> <br /> <strong>Моето положение е най-доброто!<br /> <br /> </strong><u>Ана, 29 години, омъжена, бременна в четвъртия месец:</u> За нищо на света не бих сменила мястото си с това на самотна жена. Имам си много великолепни спомени, а бракът ми с Иво е най-прекрасното нещо, което ми се е случвало досега. Запознахме се на морето, всичко беше много романтично и се влюбихме един в друг от пръв поглед. Много бързо решихме да се оженим, аз също много бързо забременях, а когато видяхме образа на бъдещото ни детенце на екрана на апаратурата по време на прегледа, и двамата се просълзихме. Правим всичко заедно, планираме всичко заедно. Това ми дава чувство за безопасност, което не съм усещала никога, когато съм била сама.<br /> <u><br /> Мария, 32 години, неомъжена, учи медицина:</u> Сериозният партньор изисква от теб сериозни ограничения. Виждам как постоянната връзка с някого променя приятелките ми. Те общуват с мен все по-рядко, непрекъснато се съобразяват с програмата на партньорите си, получават или изпращат SMS-и, които се превръщат в нещо като &ldquo;тотална система за контрол&rdquo;, и често забравят старите си познати. Аз не мога да търпя подобно положение, затова съм доволна, че съм сама, имам си приятели и познати, занимавам се само със собственото си развитие и развлечения. Изкарах няколко езикови курса, спортувам, обожавам да карам колата си, а обикновено с общата кола това правят мъжете. Доволна съм, че съм сама и аз съм тази, която решава къде й е мястото и то не само в колата. Омъжването асоциирам с камък на шията, който те тегли надолу и не ти позволява да се развиваш самостоятелно.<br /> <br /> <u>Александра, 30 години, омъжена, има син на 2 години:</u> Всичко това са глупости. Постоянната връзка мобилизира, пробужда в теб възможности, за които не си подозирала, тласка те към действие. Аз мога да рискувам сега повече от преди, защото знам, че до мен има някой, който ще ми помогне. Мъжът ми ме подкрепя във всичко, затова обикновено успявам да нося &ldquo;по няколко дини под една мишница&rdquo;. Специалността ми е логистика, завърших английска филология, занимавам се активно със спорт. Развивам способностите си, не само заради самата себе си, но и заради бъдещето на семейството ми. Ако не беше ентусиазмът на мъжа ми, нямаше да намеря в себе си сили и да поема риска да изплащам заем, за да можем да си построим вила. Стереотипите ми се струват смешни &ndash; тези, че омъжените жени завиждат на свободните, защото не могат като тях да ходят по купони. До каква възраст можеш да ходиш на купони? Аз се опитах 1-2 пъти да отида на събирания, на които мъжът ми категорично отказа да дойде, защото просто не обича шумните веселби и остана при сина ни вкъщи, но там установих, че изобщо не ми е весело без него.<br /> <br /> <u>Виолета, 35 години, неомъжена, преподавател</u>: Не ми е нужен партньор, за да се чувствам добре и да се веселя, а за да имам някого до себе си за цял живот. Чувствам се добре насаме със себе си, не ме притеснява нито да се разходя сама из парка, нито да отида на кино. Не бих се обвързала с някого, само &ldquo;за да не съм сама&rdquo;. Преди време имах десетгодишна връзка, а от три години съм сама. Хем се чувствам готова за нова връзка, хем се боя от нея. Страхувам се да не изпитам отново разочарованието и тъгата от раздялата. Понякога се срещам с мъже, но ми е трудно да намеря такъв, който да отговаря на очакванията ми към днешния етапна живота ми и да ме приеме такава, каквато съм. Не принадлежа към типа жени-лепки, за които е толкова важно около тях непрекъснато да има мъже. Не проявявам слабост, не търся помощ, независима съм, самостоятелна, имам своите увлечения. Имам чувството, че мъжете се страхуват от подобен тип жени.<br /> <br /> <u>Мирела 27 години, омъжена, студентка, има дъщеря на 5 години:</u> Още от малка разбрах, че няма смисъл цял живот да тичаш след мечтата за принца от приказките, затова се омъжих рано. Идеални мъже няма, както няма идеални жени. Бракът е съюз, който се крепи на компромиси, важно е партньорът да ти е преди всичко приятел, а моят съпруг е точно такъв. Мога да споделя с него всичко, той може да ме отмени в моите задължения без да се чувства обиден или претоварен. И детето си родих рано, приятелките ми учеха, аз бутах количка, тогава наистина им завиждах за независимостта, но сега нещата се изравниха &ndash; хем детето ми расте, хем скоро ще завърша образованието си. По моя преценка не съм изгубила от това, че съм започнала нещата по-рано, защото сега съм постигнала повече от тях.<br /> <br /> <u>Екатерина, 29 години, неомъжена, има самостоятелен бизнес, който ръководи заедно с майка си: </u>Не мечтая за сватба, защото сватбите са мое ежедневие. Имам агенция за организиране на сватбени тържества, на която съм посветила цялото си време. Нямам почивен ден, но постоянното движение, разнообразието, възможността да изпълняваш всякакви желания, да доставяш радост, ми доставят огромно удоволствие. Нямам време да се впусна в голямата любов.<br /> <br /> <br /> <strong>Понякога ти завиждам...<br /> </strong><br /> <u>Ана, омъжена</u>: Щастлива съм със съпруга си, но понякога не ми достига безгрижие. Когато трябва да избирам между кафе с приятелки и кино с мъжа, трябва да избера второто. Разбирам, че той е купил билети, че е планирал всичко за двама ни, понякога завиждам на свободните жени, че не са поставени пред тази алтернатива. В семейството ни скоро ще се появи нов член и си давам сметка, че в брака няма място за лекомислен, та макар и позитивен егоизъм.<br /> <u><br /> Екатерина, неомъжена</u>: Разбира се, свободният човек може и да не планира утрешния си ден, това облекчава живота, но внася и хаос. Омъжените неработещи жени живеят живота си в определен ритъм, ежедневието им е по-подредено &ndash; кога ще вземе децата от училище, кога ще пазарува, ще готви, ще чисти. Аз нямам време за това, защото по цял ден работя. Имам си домашна помощница и това за повечето хора се смята за много удобно. Но понякога, например пред сериозна делова среща, ме обземат мечти как си стоя вкъщи и пека баница. Има и още нещо &ndash; омъжените жени имат повече неща, които да вършат и заради които да живеят. Те се посвещават на близките си, грижат се за тях, нужни са им. Самотната жена разчита само на себе си.<br /> <br /> <u>Александра, омъжена</u>: В брака лесно можеш да изгубиш себе си и да забравиш за собствените си нужди. Аз съм независима по характер и понякога много ме дразни, че в съвместния живот непрекъснато трябва да правя компромиси &ndash; от избора на цвят на мокета до плановете за неделя. Всяко решение се взима по пътя на дискусии, понякога тежки. В такива моменти завиждам на неомъжените, на които не им се налага да убеждават никого къде точно трябва да отидат, и си правят, каквото им хрумне. В брака това е нереално.<br /> <br /> <u>Виолета, неомъжена</u>: Помня, че през първите месеци след раздялата с партньора ми харесваше това, че няма с кого да се съобразявам и чието мнение да взимам предвид за всяко нещо. Радвах се, че мога да решавам сама какво, къде и с кого да правя. Но след пет години самотно съществуване започнаха да ми липсва съвместният бит, общите планове, дори споровете какво ще се вечеря. Самотата най-много ме потиска през празниците, обхваща ме меланхолия и завиждам на омъжените, които винаги имат хора около себе си. От известно време дори започнах да си задавам въпроси, като: защо съм сама, какво не ми е наред, трябва ли да променя нещо в себе си или живота си. Не обичам тези въпроси, но съм наясно, че все някога трябва да им дам отговор.<br /> <br /> <u>Мирела, омъжена</u>: Има мигове, в които мечтаеш за връщане към състоянието на неомъжената жена. Понякога искам да се отпусна и да остана сама със собствените си проблеми, а не да се нагърбвам с чуждите. Днешната омъжена жена трябва да бъде на такава висота, че това изтощава невероятно &ndash; хем да чисти, пере, готви, пазарува, хем да има прекрасен външен вид, свежо лице и млада кожа; да ражда, но да е стройна като фиданка; да гледа деца и мъж, но да прави и кариера, &ldquo;да не изостава&rdquo;; да е добър психолог, за да се разбира с всички и да им бъде опора; да има високоплатена работа, но не много, за да не комплексира мъжа; да готви прекрасно, да не вкусва сготвеното, защото е вредно за фигурата и духа... Понякога мисля, че самотните жени живеят по-леко. Освободени от всички тези грижи, те могат да съсредоточат усилията си единствено върху себе си. Ако денят им е бил лош, не се налага да се напрягат да изглеждат добре, за да не изнервят всички около себе си. Могат просто да вземат малко багаж и да изчезнат за няколко дни, без да обясняват нищо на никого. За мен това е невъзможно, защото ме чакат задълженията към мъжа, дома и детето.<br /> <br /> <u>Мария, неомъжена</u>: Понякога проблемите на самотната жена се разразяват като буря, предизвикани от външни фактори. Наскоро бях на няколко сватби по ред. На масата бях сама, тоест, без придружител, и въпреки че наоколо имаше много хора, включително мъже, през по-голямата част от времето се чувствах неловко. Роднините ми досаждаха с въпроси защо още съм сама, а други направо изразяваха мнението си относно характера ми, който е причината за това състояние. Чудех се наистина ли трябва да си търся спътник в живота, за да не &ldquo;огорчавам&rdquo; и да не давам хляб на клюките на точно такива събирания. Това е нелепо. Защо всички ме гледат като предателка. Много омъжени жени също не танцуваха през цялото време, но това не направи впечатление на никого, защото от омъжените мъже се очаква да обръщат внимание на другите дами. Защо околните принудително ти натрапват своята схема за това каква точно трябва да бъдеш, за да си щастлива? Не знам защо, но и в днешно време повечето хора смятат, че заветната мечта на всяка жена по всяка време на деня и нощта, през целия й живот е да има мъж до себе си?<br /> <br /> <br /> <strong>Можем да се учим една от друга<br /> </strong><br /> <u>Екатерина, неомъжена:</u> Самотни или омъжени, няма значение. По своята същност ние всички сме еднакви. Имам предвид, че колкото и да сме различни външно и по характер, мечтите ни си приличат &ndash; да живеем заради някого, да бъдем щастливи, всяка, както сама разбира това щастие. И всяка сама по свой си начин дозрява за идеята за брак. Ако се вгледаме в омъжените си приятелки, можем да научим много за тези отношения, за партньорството, отстъпките, компромисите и щастливите и тъжни моменти. Точно такива приятелки ме научиха да търся у мъжа достойнствата, а не недостатъците. Ако отчиташ само минусите, по-добре не търси партньор в този човек. Или всеки трябва да се смири с малките недостатъци на другия, или да поеме сам по по-нататъшния си път.<br /> <br /> <u>Александра, омъжена</u>: Успешният брак не е награда, която получаваш веднъж завинаги, защото си &ldquo;отличничка&rdquo;. Трябва постоянно да се трудиш, да се стремиш, първо, да запазиш брака си свеж, както през първия ден от любовта ви, иначе рутината ще ви смаже. Моят мъж много често пътува в командировки и не успяваме да си омръзнем. Създали сме си навици как да общуваме, когато сме далеч един от друг и сме почти като влюбените, без да го съзнаваме.<br /> <u><br /> Виолета, неомъжена</u>: Аз не съм разочарована от любовта. Вярвам в нея и знам, че ще я срещна, както моите омъжени приятелки. Историите на техните собствени бракове укрепват тази моя увереност, но реших малко да помогна на късмета си, а не да чакам със скръстени ръце щастието да тупне в скута ми. Старая се повече да общувам с различни хора и това ми се удава, защото професията ми го позволява и дори изисква. Не изпускам нито една възможност за срещи с хора, защото човек не знае от кой храст ще изскочи заекът.<br /> <br /> <u>Мирела, омъжена</u>: Обичам да общувам с неомъжени жени и прекрасно ги разбирам. Подкрепят стремежите им за реализация и научавам много от тях &ndash; упоритостта, самостоятелността, борбата за собствените права, също изискват усилие. Дълбоко в душата си аз съм една от тях с тази разлика, че отначало създадох семейство, а след това тръгнах по пътя &ldquo;на независимостта&rdquo;, за да постигна нещата, за които съм мечтала.<br /> <br /> <u>Мария, неомъжена</u>: Полека-лека започвам да разбирам, че не е задължително омъжването да означава застой и самоограничения, затова се замислям да създам семейство с ясното съзнание, че не искам да правя нищо на сила. Не смятам да тичам след мъжете просто за да не остана &ldquo;стара мома&rdquo;. Ако се омъжа, ще се постарая да не повтарям грешките на своите познати &ndash; няма да забравям приятелките си, няма да се затварям у дома като в затвор, няма да позволя на кухнята да се превърне в мой господар. Надявам се да стана добър лекар и добра съпруга и майка. Бракът на собствените ми родители е пример за мен. Мама е много активна жена, винаги е вършела по няколко неща едновременно. Но и баща ми никога не я е спирал и е бил за нея главна опора и съветник.<br /> <br /> <u>Ана, омъжена</u>: Като се огледам назад, си давам сметка, че всеки етап от живота и всяко състояние си има свои плюсове и минуси. Тъй като не съм омъжена, много пътувах, макар че на моменти подсъзнателно се стремях към стабилността на семейния живот. Когато се запознах с настоящия си партньор, вече бях готова за сериозни отношения. Мисля, че така се случва с всяка жена &ndash; трябва да узрее за едното или за другото, а не да следва чужди схеми и правила. Никога не е късно да обикнеш, но винаги е твърде рано да останеш сам.<br /> <strong><br /> <br /> Мнението на експерта&nbsp;</strong><strong>Сашка ДАНКОВА, психолог:<br /> </strong>- Семейното положение може да стеснява човека. Но само при условие, че той е недоволен от ставащото в живота му, когато се появят разногласия и трудности. Жената, която се е омъжила прекалено рано, може да завижда на свободните, а неомъжената, която е сама не по своя воля &ndash; да иска подредения и стабилен живот на омъжената. Всичко зависи от това, как приемаме живота си, можем ли да му влияем и да го променяме към по-добро. Ако това е така, семейното положение няма значение, тъй като щастието не зависи от никакви сватбени церемонии и печати.