Андрей Баташов: Никому не съм нужен!

<em>Андрей Баташов е роден на 10 септември 1965 г. във Волгоград, Русия. Актьорът и доцент по актьорско майсторство и режисура е наследник на известна руска фамилия, произвеждала и доставяла стомана на царския двор от времето на Петър Първи до края на династията Романови. Самият Баташов е рицар на Ордена на тамплиерите. Секссимволът на българския театър с над 40 роли зад гърба си в периода 2001-2005 изигра още една - депутат от парламентарната група на НДСВ. След като напусна Народния театър &bdquo;Иван Вазов&rdquo;, е на свободна практика. <br /> <hr /> </em><br /> <strong>- Каква е вашата оценка за поредната театрална реформа?</strong><br /> - Театралната реформа е абсолютно епидермална. Действията са съвсем повърхностни и нещата не се мислят в дълбочина. Това е симптоматично и емблематично за държавата в последно време.<br /> <br /> Като член на комисията по култура в парламента доста дълбоко изследвах процесите и мисля, че 39 държавни театъра плюс общинските са прекалено много за България. Тук министърът е прав. Във Франция например има четири национални театъра. Докато само в Париж има 240 театъра с друга собственост. Затова е нужно да погледнем ситуацията отвисоко и в дълбочина. Нужни са критерии, защото не можем да бъдем по равно бедни. Този, който работи и продава, трябва да получава... <br /> <br /> <strong>- А какво трябва да направи един шеф на театър и един актьор, за да се впише в пазарната икономика?<br /> </strong>- Преди 5 години освободих щата в Народния театър и съм артист на свободна практика. При това положение играя в театър 199 и наскоро имах премиера &ndash; пиесата се нарича &bdquo;Влез в час&rdquo;. Заглавието е много съотносимо със ситуацията, в която живеем.<br /> <br /> <strong>- Какво е посланието на героите, кой не е влязъл в час?</strong><br /> - Аз съм влязъл в час от 15 септември 1972 г. и оттогава не съм излизал. <br /> <br /> <strong>- А какво беше участието ви в НДСВ и властта &ndash; влизане, излизане или бягство от час?<br /> </strong>- Това беше заставане зад личността на последния български цар Симеон Втори. <br /> <br /> <strong>- Имаше ли смисъл от това?</strong><br /> - Естествено. Смисълът е, че аз съм човек, който е за каузата и никога няма да се разделя с морала, с вярата и с любовта. В личностен план застанах зад Симеон Втори, защото моят дядо е бил царски офицер, който се е клел на Негово величество Борис Трети. По руска линия моите роднини са били доставчици на императорския двор на всичко, което касае метал, дори и на сабите, с които са се били руските войници и на които пише &bdquo;С нами Бог&rdquo;. Те са били ковани и лети в техните фабрики. Затова има нещо, на което държа, и това е честта. Аз не застанах зад партия, а зад неговата личност. Но освен емоционално, това беше и доста съзнателно, защото хората трябва да ценят личностите и институциите и да не се отнасят с пренебрежение към историята и моралното присъствие. Царят беше единственият човек, който след последните парламентарни избори си подаде оставката. <br /> <br /> <strong>- Това е естествено поведение на лидер, изгубил изборите.</strong><br /> - То е естествено поведение, но не беше последвано от никой друг, който изгуби изборите. Аз му се обадих и го поздравих за този акт, защото това е европейско, цивилизовано поведение.<br /> <br /> <strong>- Но в крайна сметка НДСВ изчезна от политическия терен.</strong><br /> - Важното е царят да не изчезне. <br /> <br /> <strong>- Странно е да се говори с актьор на политически теми. Като гледате сегашната действителност, мислите ли, че скоро ще има изобщо за какво да си говорим с творците?<br /> </strong>- Разбира се, че ще има. Ще има нужда от разговори за необходимостта от просвещение, от духовност, от култура. Без това сме абсолютно загубени. Рано или късно ще стигнем и до това. Човешките усилия винаги имат смисъл. Ако заради нещо съм се включил в политиката и съм застанал зад кауза, това е било желанието ми да помогна в сферата, в която съм вече над двадесет години. Не че нямаше колеги, които възприеха моето присъствие в бялата къща, на която пише &bdquo;Съединението прави силата&rdquo; - макар 86 процента от хората, които влизат там, да не знаят какво пише и да не го осъзнават - по друг начин и не отнесох подмятания от сорта на: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&bdquo;Аха, депутатчето, я сега да му свалим няколко спектакъла...&rdquo;<br /> </strong></span><br /> <strong>- Кой се отнесе така към вас?</strong><br /> - Директорът и зам.-директорът на &bdquo;Сълза и смях&rdquo;, т.нар. Младия Маркс &ndash; Венцислав Кисьов, и Васил Банов &ndash; &bdquo;Кмете, кмете&rdquo;. Свалиха два спектакъла по повод полагането ми на клетва в парламента. Аргументът им беше доста сензационен за мен &ndash; че един български депутат не може да участва в спектакъл със заглавие &bdquo;SEХХХ&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Но в момента същите тези хора се оплакват от реформата като несправедливо засегнати...<br /> </strong>- Нека. Аз ги предупредих, че което куче ме е залаяло, все е побесняло. Това беше любима приказка на моя дядо.<br /> <br /> <strong>- Успяхте ли да научите нещо от политическата си дейност?</strong><br /> - Много неща научих. Бях доста нетърпелив. Вече не съм.<br /> <br /> <strong>- И какво изтърпявате?</strong><br /> - Бой.<br /> <br /> <strong>- И Бойко Борисов носи на бой.</strong><br /> - А, не! Аз не съм от хората, които се бият буквално. Може би Бойко понася буквален бой и затова Силвио Берлускони му мери гърба, мускулите и бицепсите. Аз нямам кой знае какви бицепси, въпреки че съм сложен добре. Но винаги съм бил привърженик на друг вид бойни изкуства, в които се използва силата на противника, а не собствената.<br /> <strong><br /> - Чия сила на свои противници използвате, за да победите?</strong><br /> - Лично аз нямам противници. И съм много сговорчив човек. Не че искам всички да ме обичат. Важното е да зная аз кого обичам. Но, ако някой посегне... <br /> <span style="font-size: xx-small"><br /> Едно интервю на <strong>Ива НИКОЛОВА</strong></span>