Някогашните дървосекачи от Коми се събраха край язовир “Копринка”

<em>Седмият национален събор на приятелите на Русия събра над 7000 души на яз. &ldquo;Копринка&rdquo; край Казанлък. За събора пристигна и специална делегация от Коми. Тук беше и Николай Малинов, шеф на движение &ldquo;Русофили&rdquo;. </em><br /> <br /> Фолклорни състави развличаха множеството с изпълнения на родни и руски песни и танци. Апетитна скара и студена бира съпътстваха сладките разговори с бивши колеги. Те се взираха в лицата, за да открият познати и приятели от преди 20, 30 и повече години. Живите се прегръщаха, разпускаха спомените и казваха &bdquo;Мир на праха им&rdquo; за мъртвите.<br /> <br /> Все още няма официална статистика за това колко българи загинаха по обектите в Коми, а и едва ли е нужна такава. В ония години, когато между България и бившия СССР се подписа спогодбата за участие на българите в строителството и дърводобива, хората даваха мило и драго да се качат на влака &bdquo;Северно сияние&rdquo; в Москва и да отпътуват за тази автономна република. По простата причина, че за повечето от тях това беше почти единствената възможност да работят извън страната. Ентусиазмът им обаче се изпари още през първите десетина дни след пристигането. <br /> Работата на обектите в Коми си беше чисто каторжна работа. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Дървосекачите отиваха в дивата тайга за по една седмица, а като се върнеха в селищет, приличаха на сенки &ndash; немити, небръснати, страшни </strong></u></span><br /> <br /> Хората казваха: Идат горските духове. Мъжете си купуваха по една бъчва с бира, заковаваха тонколоните на прозорците и пируваха до несвяст два дни. До следващото заминаване в тайгата. Понякога отиваха в съседния Железний город на лов за жени. Това е град, който не е фиксиран в нито една карта на Русия. В него във фургони живеят само осъдени на доживотна каторга мъже и жени, които нямат право да напускат тайния град. Та в тези фургони само срещу бутилка водка горските духове намираха ласки за по няколко часа.<br /> <br /> А наоколо, както се пее в една комска песен, &bdquo;пятсот километров тайга&rdquo;. А в тайгата - първият сталински лагер &ndash; ГУЛАГ, първият затвор за жени-убийци от Грузия, първата лаборатория за радиовълново зомбиране на хора в Удорската тайга. И първите българи, станали опитни зайчета в тази лаборатория. По онова време в нея се реализираше съветска програма с име &bdquo;Янтар&rdquo;, предназначена за психовъздействие върху хората от разстояние. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>И програмата, и лабораторията бяха дълбоко засекретени в дивата тайга, в едно почти непроходимо място. До него се стигаше само с елени </strong></u></span><br /> <br /> Пишещата тези редове успя да се свърже с грузинец, физик, работил известно време в тази лаборатория, от когото научи, че първите научни опити са били извършвани с българи. По онова време руснаците бяха убедени, че българите, които работят по обектите в Коми, са осъдени в България и изпратени тук на каторга. На пристигналите в Коми българи се отнемаха официалните международни паспорти и им се даваха други &bdquo;Вид иностранно жительство&rdquo;, което за руснаците си беше паспорт за каторга. <br /> <br /> Първите трима българи, попаднали в полезрението на специалистите от лабораторията, са били трима &ndash; двама от София и един от Велинград. Опитите за психовъздействие над тях започнал генерал Кобец, тогава наблюдаващ секретните лаборатории на територията на страната. Нашите сънародници били подложени на лазерен лъч с мощност 10 мегавата, който излъчва едновременно 9 лъча. В тях имало кодирана конкретна заповед &ndash; тримата да се избият един друг, но така, че никой да не разбере причината за това. Краят на тази история е потресаващ &ndash; тримата мъже наистина се избиват помежду си, и то само за едно денонощие. <br /> <br /> Трагичният случай е засекретен и за него никой не заговори повече. Освен аз. При едно завръщане по време на отпуска в България си отворих устата за тази лаборатория. И веднага бях спешно призована в българското посолство в Москва да давам обяснение. Благодарение на идеолога на посолството Ганчев и на тогавашния кореспондент на &bdquo;Работническо дело&rdquo; Димитър Делийски, не ме върнаха с придружител до митницата Унгени за България, без правото въобще да пресичам границите. И си затворих устата. До днес.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Десет години по-късно условията за живот в автономната република се бяха променили</strong></u></span><br /> <br /> През това време нашенските строители са правили опити да направят от Коми България, но не се беше получило. Но напредък имаше. Факт са българските селища Усогорск, Междуреченск, Благоево, Верхномезенск, Кослан. Първите заселници, пристигнали в Коми, живееха в дървени бараки, гъмжащи от хлебарки. А по-късно вече са построени нови жилищни блокове със съвременни условия за живот. Дори в центъра на Усогорск работеше българска баничарница. В магазините, в които по-рано можеше да се намери единствено консервирано в кутии конско месо, сега имаше доста български стоки. Като се започне от овчето сирене и се стигне до трилитровите плетени бутилки българско вино &bdquo;Гъмза&rdquo;. Все пак за десетина години българите бяха цивилизовали до известна степен този див край.<br /> <br /> През 2005 г. секретната лаборатория за зомбиране на хора е разрушена до основи. Някои от горските секачи са намирали около това зловещо място човешки черепи, разчленени на две, което значи, че са правени опити за разгадаване на човешкия мозък. Колко българи са били унищожени в тази лаборатория днес никой не може да каже. Архивите са изчезнали, както и свидетелите на това нечовешко унищожение, уж в името на науката. <br /> <br /> Едва ли на срещата край &ldquo;Копринка&rdquo; някой се е сетил за тези подробности. Вярно е, че стана въпрос за трупове на българи, които кучетата изровиха в пясъка край река Мезен, за изчезналите безследно две жени и един мъж, но това беше между другото.<br /> <br /> Съборът се проведе в духа на ентусиазма, с който някога заминаха за Коми първите български строители. И повечето от които се завърнаха...<br /> <br /> <strong>Тодорка НИКОЛОВА, язовир &ldquo;Копринка&rdquo; </strong>