Франклин Лобос – Магическата минохвъргачка, затрупана в рудника

<em>Повече от месец 33-ма чилийски миньори са блокирани на 700 метра под земната повърхност на площ от около 50 кв. м, след като таванът на мина &ldquo;Сан Хосе&rdquo; за добив на мед и злато северно от град Копиапо се срина. </em><br /> <br /> Спасителните работи продължават, но се предполага, че ще се проточат поне 2-3 месеца. Засега комуникациите между заклещените под земята миньори и спасителните екипи се осъществяват през тесен тунел, широк едва няколко сантиметра.<br /> <br /> 5 август, 15 минути след два часа по обяд. Камионетката, която изкачва и сваля миньорите в шахтата, закъснява. В този момент таванът се срутва. Затрупани са 33-ма рудничари на 688 метра дълбочина. Без естествена светлина, с няколко кутии с храна в помощ на оцеляването им. Обгърнати са от несигурността дали навън се знае, че всички са живи. Несигурност от продължилото 18 дни усещане, че са изолирани, заровени, но не и забравени. Знаят, че рано или късно ще дойде една от онези сонди, чрез които могат да предадат съобщението: &quot;Добре сме всичките 33-ма в убежището&quot;.<br /> <br /> Един от тези блокирани миньори е 53-годишният Франклин Лобос. Той е бивш футболист, който дебютира в елитното първенство на Чили през 1982 г. на възраст 15 години и 5 месеца. Кариерата му приключва през 1995 г., като през тези 13 години играе за Кобресал, Депортес Антофагаста, Сантяго Уондърърс и Унион де Калера. През 1984 г. е част от чилийския тим, който играе квалификации за олимпийските игри в Лос Анджелис, но той така и не попада в състава на отбора за Олимпиадата.<br /> <br /> На футболния терен Франклин Лобос е известен като Магическата минохвъргачка (на испански - Mortero Magico) заради мощните си изпълнения на пряк свободен удар и умението да дава много дълги пасове. Феновете в северния чилийски град Ел Салвадор, откъдето е отборът Кобресал, все още си спомнят с уважение за Франкас Лобос.<br /> <br /> Историята на Лобос, преминал от футболния терен зад волана на камионетка, извозваща миньорите от рудника, вероятно е неразбираема за повечето днешни играчи, особено за скъпоплатените звезди от големите първенства. Историята обаче е типична за човек, който е израснал в беден регион на света, където мините са едно от малкото места за намиране на редовна работа.<br /> <br /> Мината &ldquo;Сан Хосе&rdquo;, собственост на &ldquo;Компания Минера Сан Естебан Примера&rdquo;, се намира във вътрешността на пустинята Атакама &ndash; плато с големина 105 000 кв. км (малко по-малко от България), което се намира между Андите и чилийското крайбрежие. Това е едно от най-сухите места на планетата. Някои от метеорологичните станции в пустинята все още не са отчели нито една капка дъжд. &ldquo;Единствената зеленина в град Ел Салвадор е футболният терен на стадиона на Кобресал&rdquo;, твърди бивш съотборник на Лобос.<br /> <br /> Именно Кобресал спасява младия Франклин Лобос от работа в мината и това е благодарение на неговите футболни умения. Сред неговите съотборници в тима е Иван Саморано, един от най-известните чилийски футболисти, направил впечатление с изявите си в Реал (Мадрид) и Севиля.<br /> <br /> &ldquo;Когато играех с Лобос, той знаеше какво прави на терена, познаваше възможностите си. В същото време беше и много скромен. Аз самият съм внук на миньор, баща ми и чичовците ми също работеха в мините. Наясно съм през какво преминават семействата на тези блокирани хора. Моля се за Франклин и за останалите миньори, надявам се да бъдат измъкнати живи&rdquo;, заяви Саморано, който изпрати бележка с подкрепата си през широкия 15 см тунел.<br /> <br /> Футболната кариера в Чили, дори и да играеш за отбор от елитната дивизия, не е билет за Рая и не може да осигури прилично съществуване за цял живот. &ldquo;Кобресал никога не е плащал високи заплати. Между 1983 и 1989 г. се даваха по 100 000 песос (127 британски паунда) на месец&rdquo;, разкрива Мануел Родриго, технически директор на тима от град Ел Салвадор през 80-те години на ХХ в.<br /> <br /> Много от фирмите, които спонсорират футболните отбори в Северно Чили, също притежават мини и е обичайна практика на играчите, сложили край на кариерата си, да им бъде предлагана работа в рудниците за мед и злато. Лобос е един от тях, а основната му цел е да помогне на своите дъщери Карина и Каролина. В лична бележка, изпратена през дупката до баща й, Каролина се шегува, че Франклин Лобос трябва да използва времето, докато е заклещен под земята, за да усъвършенства футболните си умения. Тя пише, че дори опитали да изпратят топка през тунела, но той бил твърде тесен.<br /> <br /> Съдбата на 33-мата затрупани в мината &ldquo;Сан Хосе&rdquo; не е безразлична само на хората в Чили. Миньорите от цял свят и техните семейства добре разбират чувствата на блокираните им колеги и техните роднини. Сред съпричастните с трагедията е и Давид Вия. Същият този футболист, световен и европейски шампион, роден голмайстор, най-скъпата покупка на Барселона през това лято. Той изпраща в Чили фланелка на новия си клуб, на гърба на която е изписано &ldquo;Дръжте се, миньори&rdquo;, а със своя почерк добавя &ldquo;Много сила и голям дух&rdquo; и се подписва на екипа.<br /> <br /> Испанският национал не е само футболист, той е миньор, макар че никога не е слизал в шахтата. Това обаче в продължение на 27 години е правил баща му, защото е бивш миньор. Такива са били и дядото, и прадядото на Давид. Майка му Дорита е изпитвала на гърба си тревожното усещане за заклещен в рудника съпруг. Цялото семейство на Вия съзнава, че &ldquo;гълъбите&rdquo; - тесните цилиндрични тръби, натъпкани чрез сондите, доставят провизии и други полезни удобства на миньорите, са единственият засега шанс за оцеляване.<br /> <br /> Затрупаните са изгубили средно по 10 кг тегло, но са се организирали, за да могат да поделят тъмата на живота без слънчева светлина и да понесат по-леко минаването на тежките дни. И когато се върнат горе на земята, Франклин Лобос ще покаже на любимите си щерки, че не е забравил как се рита топката...<br /> <br /> <em><strong>Веселин РУСИНОВ</strong></em>