Пепи Лашов: Мит е, че Жоро Илиев ми е дал милиони!

<em>Името на Пепи Лашов винаги се е свързвало с групировката ВИС. След смъртта на Георги Илиев, който бе застрелян в общото им заведение на Слънчев бряг, Лашов е обявен за един от хората, които поемат развлекателния бизнес. Доскоро той държеше и половината от собствеността в &ldquo;Най клуб&rdquo;, едно от най-успешните заведения в столицата...<br /> <br /> Преди&nbsp;седмица обаче бизнесменът изненадващо обяви, че се отказва от него, като обясни, че това било, защото не искал да има обща собственост и се чувствал уморен от нощния живот. Според други обаче истината е друга &ndash; Петър Лашов фалира и започва да разпродава едно по едно заведенията си. <br /> </em><br /> <em>Самият бизнесмен претърпя промени и в личния си живот. След 13 години брак той напусна съпругата си и се впусна в авантюра с красивата Ива, която е бивша гимнастичка. Двамата се запознали на морето и в един момент любовта припламнала. <br /> <br /> Лашов успява да запази добри отношения с кума си &ndash; бизнесмена Стефан Шарлопов. <br /> Въпреки че името му се свързва предимно с развлекателния бизнес, интересите му са разностранни. Справка в ДАКСИ показва, че е едноличен собственик само на две от общо 24-те фирми, в които има участие. Едната от тях е за отдаване на автомобили под наем, а другата &ndash; с консултантска дейност. В &bdquo;ябълката на раздора&rdquo; &ldquo;Най клуб&rdquo;, откъдето тръгна и скандалът, партньори са му бизнесмените Христо Стойков, Йонко Костадинов и Асен Михов. <br /> <br /> Останалите му съдружници също са интересни. Например в &ldquo;Милениум 2000&rdquo; той дели участие с Камен &ndash; сина на Младен Червеняков. <br /> <br /> Петър Лашов развива и хазартен бизнес, там негов съдружник е Пламен Петков. </em><br /> <br /> .............................................<br /> <strong>- Вярно ли е, че сте фалирали, г-н Лашов?</strong><br /> - Не, всичко това е преувеличено. <br /> <br /> <strong>- Каква е истината?</strong><br /> - От 25 обекта продавам един. В &ldquo;Най клуб&rdquo; просто си продадох дяловете и излязох от фирмата. А &ldquo;Буда бар&rdquo; все пак 10 години е на &ldquo;Леге&rdquo; и аз много исках още да е там, но не можахме да договорим условията. <br /> <strong><br /> - За вас се говори, че всъщност бизнесът ви стартира с парите на боса на ВИС Георги Илиев и на практика сте били като перач на групировката?</strong><br /> - Никога не съм работил за Жоро Илиев и никога &ndash; при него. Да, това е човек, когото уважавам, защото с него съм имал най-перфектните партньорски отношения. Каквото сме се разбрали, това се е случвало. Всичките ни договорки са се изпълнили. Той беше изключително точен човек, на място и си държеше мъжки на думата. Но с него просто сме вършили работа. Какъв е проблемът да кажа &ndash; да, аз му перях пари и какво от това?! Нито пък е вярно, че той ми е дал 20 заведения, всичко, което имах, беше само мое. <br /> <br /> <strong>- Ще ви върна към друг човек, също покойник &ndash; Боби Цанков. Твърдеше, че именно вие сте ковчежникът на ВИС?</strong><br /> - Просто ми имаха доверие, това е. Аз го познавах Боби на &bdquo;здрасти&rdquo; и мисля, че там всичко много се преекспонира. Те го изкараха едва ли не офицер от службите, а той си беше обикновена пешка. И това е, защото им вършеше работа да е такъв. <br /> <br /> <strong>- Добре, ако Георги Илиев не беше убит, нямаше ли нещата да се развият по друг начин за вас?</strong><br /> - Възможно е, но той вече не е жив и никой не може да го върне.<br /> <br /> <strong>- Обиден ли сте от това, което се говори за вас?</strong><br /> - Тези, които ме познават &ndash; а имам претенциите, че ме знае цяла София и още половин България, много добре знаят що за човек съм. За мен е най-важно да се погледна в огледалото, докато се бръсна, и да се почувствам одухотворен от себе си. Да съм спокоен, иначе ставам нечистоплътен. Затова и всичко, което се говори за мен, не влияе на егото ми. Даже на моменти се забавлявам. Бил съм фалирал &ndash; че <span style="color: #000000">в кризата моята компания отвори 5 страхотни заведения! </span><br /> <br /> Да, имах и обекти, които претърпяха реконструкции. Времето е супердинамично и ако не бях гъвкав, нямаше да мога да оцелея. <br /> <br /> <strong>- Заплашва ли ви някой? Твърдеше се, че се отказвате от &ldquo;Най клуб&rdquo; заради заплахи?</strong><br /> - Дължал съм пари, които съм проиграл - не е вярно! Аз не играя комар. Занимавал съм се с хазарт, имах и такава фирма &ndash; за игрални автомати, държах и зала, това беше преди 10-15 години. Със Стойне Манолов, за когото се твърди, че ми е кредитор, сме в прекрасни отношения. Тук вече жълтината става оранжева &ndash; фалирал съм &ndash; добре, но да не ми приписват хазартни дългове поне. <br /> <br /> Да не ме изкарват комарджия. Все едно да кажат, че съм алкохолик, защото са ме видели, че съм пил едно на обед в някакво заведение. Това е лошото, че враговете почват отнякъде и не знаят кога да спрат.<br /> <br /> <strong>- Наистина ли нямате дългове?</strong><br /> - На кума ми Шарлопов или на баща ми мога да си дължа пари цял живот. Моя кум не съм го взел само защото е богат и защото сме близки. Има хора, на които дължим много повече от пари. Знам, че парите са много важно нещо, но да ги превръщаме в център на вселената, не е нормално. А парите не са добродетел &ndash; може би те правят красив, но не и по-умен. Нито по-добър. Затова реших да мисля, да разсъждавам и да реагирам позитивно на всичко. Да, като млад бях по-буен, имах много адреналин и няколко хулигански прояви, сбивания и т. н. <br /> <br /> В момента към мен повечето неща са провокация, а нали знаеш &ndash; те като те провокират и ти като реагираш, почва една игра, от която няма смисъл. Може би почвам да ставам и голям философ, но като си дал и имаш очакванията, че трябва да ти го върнат, после се разочароваш. А аз не чакам нищо. Помагам - че аз само ДДС-то ако си взема от всичките пари, които съм раздал, щях да купя още три заведения. Всеки ти гледа канчето. Например именния си ден го уважавам много. И какво става &ndash; правя един уникален празник и си тръгват гости, които са ти най-близките уж и викат &ndash; ами, той няма пари... <br /> <strong><br /> - Не ви ли притеснява това, че дълги години ви свързваха с ВИС?</strong><br /> - От 2005 г., когато стана инцидентът с Жоро Илиев, започнаха да ме свързват с него. Но ако имаха за какво да се хванат, щеше да има и нещо конкретно, а се пускаха само догадки. А те записаха едно голо изречение &ndash; че заведенията Мая Илиева ги е оставила на Петър Лашов. Кои заведения?! <br /> <br /> Да вземат отнякъде договори от общината и да видят кой е наемал обектите и дали фигурира някъде нейното име. Но това не ми пречи, нека да ме говорят, важното е аз как се чувствам със самия себе си, а аз се харесвам. Мит е, че Георги Илиев ми е дал милиони. С него сме имали само един &ldquo;Мултиплейс&rdquo;, който си беше на партньорски начала. Беше направена фирма, в която и двамата имахме по 50% с Георги Илиев и нищо повече. Заведението работи 3 месеца. <br /> <br /> <strong>- Значи не сте били партньори във всички заведения, които имате, така ли?</strong><br /> - Не, не сме. Само да им кажа на тези, които злорадстват - нека те да имат такъв бизнес и да дават работа на толкова хора, които са били при мен с години и не са напускали. <br /> <br /> <strong>- Говорите така, сякаш сте разочарован от приятели, чувствате ли се предаден?</strong><br /> - Ние, българите, загубихме идентичността си. Нямаме доброта, нямаме нищо. Държим останалите до прага на входната си врата, не допускаме никого, а едно време как беше... Напоследък си говоря с хора само като ходя в гората да си разхождам кучетата, тогава ми се случва да срещна някой възрастен човек и да си кажем: Добър ден! Според мен обществото загива. Едно време всички се познаваха и си ходеха на гости, в хола ги посрещаха, вадеха целия хладилник. Сега като поканиш приятели, ги водиш на пицарията до блока. <br /> <strong><br /> - Добре, вие кога за последен път сте били някъде на гости на приятел в къщата му?</strong><br /> - Ами наскоро, при моя адвокат, то така стана, че ми е адвокат, но иначе сме добри приятели, той ме покани. Пренесе се в нов апартамент и ме посрещна страхотно. <br /> <br /> <strong>- Да се върнем на сегашните ви проблеми. Защо, ако не сте нито човек на ВИС, нито пък сте фалирали, говорят за вас всички тези неща?<br /> </strong>- Имам сериозно място в бизнеса със заведения, лаская се от това, което говорят за мен.<br /> <br /> <strong>- Казахте, че ако това заведение беше ваше, нямаше да го продавате?</strong><br /> - Да, но ние сме четирима партньори, дето е българската приказка &ndash; двама са малко, трима са много. Всеки по някакъв начин има своя концепция и иска нещо. А и аз малко се поуморих, защото 99% от работата беше на мой гръб и вече не мога. Искам нощните заведения да станат затворена страница от живота ми. Аз наистина искам малко да си почина, както казах &ndash; да си видя децата. Защото да имаш нощно заведение, това е да стоиш всеки ден до три, четири сутринта, посрещаш, изпращаш гости. Този начин на живот вече ме унищожава. В същото време последните 15 години съм суперактивен спортист &ndash; до пет сутринта седя, след това цял ден работя, отивам в залата да тренирам и този начин на живот вече ме изхаби.<br /> <strong><br /> - Предполагам, че като добър домакин в тези заведения, за които говорите, сте видели и много тайни, които някой ден може би бихте разказали?</strong><br /> - Тайни... те не са тайни, но лошото е, че по характер, явно щото съм от село, съм много наблюдателен. Малко се самоиронизирам тука... Но съм си мислел да напиша една книжка и всичките жълти вестници да ги сложа в малкия си джоб. Но за да стане това, трябва 90% от нещата в тази книга да са лични, а не искам да разкривам чужди истории. Много е лесно да хвърлиш по някого кал... да не казвам други прилагателни и епитети, но в същото време &ndash; правете нещо и си мълчете. <br /> <strong><br /> Едно интервю на Мария НИКОЛАЕВА</strong><br />