Режисьорът (в средата) по време на снимките на филма "Футболни хамелеони"
Стойчо ШИШКОВ е български режисьор. Автор е на документални, научно-популярни и телевизионни филми, сред които “Футболна рапсодия”, “9-те крачки”, “Да промениш света”, “Спомени от лодките” и документално-историческата поредица “Министър-председателите на България”. През 2008 г. прави дебют в игралното кино с “Футболни хамелеони”. Направил е над 100 филма от всички жанрове. Сред тях са “Козият рог” на Методи Андонов и “Оркестър без име” на Людмил Кирков, на които е втори режисьор.
- Г-н Шишков, как сте със здравето?
- Слава на Бога, добре. Може би е генетично. От дете непрекъснато играя футбол. Но преди няколко години започнах да усещам дискомфорт в областта на кръста. Правиха ми скенер. Установи се, че имам симетрична дискова херния. От това ми стана ясно, че трябва да приключа с футбола. Всяко рязко или въртеливо движение би ми направило голяма беля!
- Кога боли най-много?
- При големи натоварвания. А аз не спирам с тях. Дано не се задълбочи този неприятен процес.
- Какво мислите за нашето здравеопазване?
- Мисля, че това е национален въпрос. Т.нар. реформа в българското здравеопазване е една безкрайна приказка. Веднага ще дам пример. Дъщеричката ми е алергична, но не е ясно към какво точно. Отидох при нейната лична лекарка. Каза: ”О, направленията за алерголог са се свършили. Давам ги само до четвърто-пето число на месеца.” Чаках един месец. Отидох на второ число. Слава Богу, взимам направление. Оттам - в “Александровска” болница, в Клиниката по алергология. Дават ми час за след две седмици. Специалистите били пренатоварени... Казаха ми да доведа на преглед дъщеря си, но с две изследвания, направени при личната лекарка. Ако се наложат още изследвания, те вече ще бъдат платени.
Връщам се отново в ДКЦ-то. Личната лекарка ме уведомява, че наблизо има лаборатория, където могат да направят изследванията, но пак трябват направления. А аз ги нямам. Нишката пак се къса. В крайна сметка се оказва, че в Клиниката по алергология могат да направят всички изследвания, но срещу заплащане. Вероятно читателите ще кажат: ”А, добър ден! Всичко това го знаем. И ние сме минали по този път!” Какво да кажа за здравеопазването? То не бяха референдуми, то не бяха вотове на доверие, то не бяха писания, Здравна каса, Лекарски съюз, договори, предоговаряне, подписване и т н., и т.н.! Винаги съм казвал, че една сериозна държава се крепи на четири стълба: здравеопазване, образование, сигурност и данъчна система. От тези четири неща здравеопазването е суперважно. България е на първо място в Европа по детска смъртност! Питам се:
какво прави нашата политика, освен да бълва празни приказки
за надбавки за деца, за отпуски и пр. Искаме нацията ни да съществува, а дори не можем да лекуваме и отглеждаме децата си! Как ще вървим напред тогава!? Аз съм от лекарско семейство. Зная много добре какво беше преди години. Нима няма образци в нормалните държави, откъдето да вземем сигурна и стройна здравна система?
- Какво правим ние?
- 20 години се лашкаме в невероятни караници, скандали, прехвърляне на топката. В крайна сметка - картината е ужасяваща! Бъркотията с днешна дата продължава. Всичко това е напълно отчайващо... В последно време започвам да се страхувам за физическото оцеляване на семейството ми, на приятелите ми. Аз съм документалист - виждам нещата доста точно. Пред очите ми хора с невероятен талант абсолютно се обезкръвяват духовно. Изпадат в пълна депресия и не знаят какво ни чака утре.
- На какво ви приличат българските болници?
- На нищо! Приятели, които много пътуват по света, ми казват: “Ще познаеш какво е състоянието на една държава по болниците и по гробищата”. Това ми прозвуча невероятно. Действително, по този начин разбираш на какво ниво е цивилизоваността, отношението към човека, към неговото съществуване, към духа му.
Не искам да кощунствам за нашите болници. Всеки ден се моля на Бог да ме пази здрав, за да не попадна в тях!
За тях чувам само подлудяващи неща! Има няколко здравни заведения, които са изрядни. Но кой може да се лекува в тях и на каква цена? Мисля, че българските болници са национална трагедия!
- Какво мислите за цените на лекарствата?
- Че в съседните държави са по-ниски, отколкото у нас.
- Кои са най-уязвими?
- Пенсионерите. Недопустимо е да ги боксират с тези ужасни цени. За мен това е геноцид!
- Какво мислите за лекарите ни?
- При тях нещата са многопосочни. Започвам с доброто. Слава Богу, има лекари, които наистина успяват да превъзмогнат своя тежък личен и професионален живот. Явно са родени така или са ги възпитавали достойно. Те продължават да изпълняват с всеотдайност и загриженост своите задължения. За съжаление нерядко съм бил свидетел на безпардонно, повърхностно, апатично отношение. Дори се изумявам защо продължават да практикуват медицина. Явно падът на морала в днешните години е повсеместен. Не ставай лекар, ако не можеш да се раздаваш на хората! Ако си егоист и гледаш само в пъпа си, прави всичко друго, само не ставай лекар!!! Ще навредиш на стотици хора
Едно интервю на Здравка ИВАНОВА
- Г-н Шишков, как сте със здравето?
- Слава на Бога, добре. Може би е генетично. От дете непрекъснато играя футбол. Но преди няколко години започнах да усещам дискомфорт в областта на кръста. Правиха ми скенер. Установи се, че имам симетрична дискова херния. От това ми стана ясно, че трябва да приключа с футбола. Всяко рязко или въртеливо движение би ми направило голяма беля!
- Кога боли най-много?
- При големи натоварвания. А аз не спирам с тях. Дано не се задълбочи този неприятен процес.
- Какво мислите за нашето здравеопазване?
- Мисля, че това е национален въпрос. Т.нар. реформа в българското здравеопазване е една безкрайна приказка. Веднага ще дам пример. Дъщеричката ми е алергична, но не е ясно към какво точно. Отидох при нейната лична лекарка. Каза: ”О, направленията за алерголог са се свършили. Давам ги само до четвърто-пето число на месеца.” Чаках един месец. Отидох на второ число. Слава Богу, взимам направление. Оттам - в “Александровска” болница, в Клиниката по алергология. Дават ми час за след две седмици. Специалистите били пренатоварени... Казаха ми да доведа на преглед дъщеря си, но с две изследвания, направени при личната лекарка. Ако се наложат още изследвания, те вече ще бъдат платени.
Връщам се отново в ДКЦ-то. Личната лекарка ме уведомява, че наблизо има лаборатория, където могат да направят изследванията, но пак трябват направления. А аз ги нямам. Нишката пак се къса. В крайна сметка се оказва, че в Клиниката по алергология могат да направят всички изследвания, но срещу заплащане. Вероятно читателите ще кажат: ”А, добър ден! Всичко това го знаем. И ние сме минали по този път!” Какво да кажа за здравеопазването? То не бяха референдуми, то не бяха вотове на доверие, то не бяха писания, Здравна каса, Лекарски съюз, договори, предоговаряне, подписване и т н., и т.н.! Винаги съм казвал, че една сериозна държава се крепи на четири стълба: здравеопазване, образование, сигурност и данъчна система. От тези четири неща здравеопазването е суперважно. България е на първо място в Европа по детска смъртност! Питам се:
какво прави нашата политика, освен да бълва празни приказки
за надбавки за деца, за отпуски и пр. Искаме нацията ни да съществува, а дори не можем да лекуваме и отглеждаме децата си! Как ще вървим напред тогава!? Аз съм от лекарско семейство. Зная много добре какво беше преди години. Нима няма образци в нормалните държави, откъдето да вземем сигурна и стройна здравна система?
- Какво правим ние?
- 20 години се лашкаме в невероятни караници, скандали, прехвърляне на топката. В крайна сметка - картината е ужасяваща! Бъркотията с днешна дата продължава. Всичко това е напълно отчайващо... В последно време започвам да се страхувам за физическото оцеляване на семейството ми, на приятелите ми. Аз съм документалист - виждам нещата доста точно. Пред очите ми хора с невероятен талант абсолютно се обезкръвяват духовно. Изпадат в пълна депресия и не знаят какво ни чака утре.
- На какво ви приличат българските болници?
- На нищо! Приятели, които много пътуват по света, ми казват: “Ще познаеш какво е състоянието на една държава по болниците и по гробищата”. Това ми прозвуча невероятно. Действително, по този начин разбираш на какво ниво е цивилизоваността, отношението към човека, към неговото съществуване, към духа му.
Не искам да кощунствам за нашите болници. Всеки ден се моля на Бог да ме пази здрав, за да не попадна в тях!
За тях чувам само подлудяващи неща! Има няколко здравни заведения, които са изрядни. Но кой може да се лекува в тях и на каква цена? Мисля, че българските болници са национална трагедия!
- Какво мислите за цените на лекарствата?
- Че в съседните държави са по-ниски, отколкото у нас.
- Кои са най-уязвими?
- Пенсионерите. Недопустимо е да ги боксират с тези ужасни цени. За мен това е геноцид!
- Какво мислите за лекарите ни?
- При тях нещата са многопосочни. Започвам с доброто. Слава Богу, има лекари, които наистина успяват да превъзмогнат своя тежък личен и професионален живот. Явно са родени така или са ги възпитавали достойно. Те продължават да изпълняват с всеотдайност и загриженост своите задължения. За съжаление нерядко съм бил свидетел на безпардонно, повърхностно, апатично отношение. Дори се изумявам защо продължават да практикуват медицина. Явно падът на морала в днешните години е повсеместен. Не ставай лекар, ако не можеш да се раздаваш на хората! Ако си егоист и гледаш само в пъпа си, прави всичко друго, само не ставай лекар!!! Ще навредиш на стотици хора
Едно интервю на Здравка ИВАНОВА
