Прието е да асоциираме старите хора с мъдрост, с добрина. Да си ги представяме, както би ни се искало - бабите хранят внуците с вкусни гозби, а грижливите дядовци след това ги разхождат из парка. Да, срещат се и такива мили картинки. Но в днешния напрегнат живот по-често сякаш се сблъскваме с другия образ на възрастните хора: намръщени и озлобени старци по пазарите, автобусите и спирките, недоволни от всичко и от всички. Защо? Този и много други въпроси по темата за нашите възрастни баби и дядовци задаваме на нашия събеседник и консултант д-р Бончо Бонев, психотерапевт.
- Д-р Бонев, защо през последните десетилетия нашите възрастни родители, нашите баби и дядовци са така често озлобени?
- Хората най-често проявяват злоба, когато се опасяват от нещо, когато се страхуват и не са уверени. Това е обичайна защитна реакция, която сме наследили от далечните си предци от каменните векове. Злобата е признак на повишена уязвимост. А за никого не е тайна, че старците са най-уязвимият обществен слой.
Особено в страни като нашата
Обаче злобата може да бъде свързана не само със страховете. Това е един от най-простите и действени методи да привлекат вниманието към себе си. За човек на всякаква възраст е важно той да бъде забелязан, да му бъде обърнато внимание. Най-болно от всичко е, когато бъдем игнорирани.
- Но защо е нужно да се прибягва именно до агресия? Нима не могат да привлекат вниманието към себе си по друг начин?
- Причината е в това, че злобата е най-простата и естествена реакция, тя се заражда от животинското ни начало. За древния човек агресията е била важен защитен механизъм. Тя го е предпазвала от опасностите от всичко наоколо - тогава светът около хората наистина е бил враждебен. И именно тази агресия им е позволила да оцелеят. Затова можем да кажем, че човешката психика е обречена на негатив. Това отразява животинската ни същност. А позитивните емоции като радост, веселие, възхищение, умиление и прочее - това вече не са животински прояви, а чисто човешки чувства. Те са възникнали много по-късно, с развитието на цивилизацията. Затова може да се проследи пряката връзка между духовното развитие на човека и характера на неговите емоции. Но не можем да не отбележим и нещо друго - повечето наши възрастни родители са живели трудно и тежко. Животът им е бил свързан с постоянни притеснения, бедност, кризи. Всичко това също е наложило своя отпечатък върху технте характери и психики.
- А дали източникът на злоба не се крие във възрастовите изменения, които по никакъв начин не правят характера на човека по-добър?
- Природата не търпи празните пространства
Когато някаква функция в организма отслабне, нараства значението на друга.
С годините се забавя физиологичната активност при всеки един от нас. Освен това се понижават емоционалната експресия, скоростта на реакциите, остротата за възприемане на новото. Кората на главния мозък по-трудно и по-зле се снабдява с кръв, отколкото при младите. Мимиката и лицата на старите хора стават по-статични, върху тях не се отразяват вече така ясно емоциите им. Наред с това с годините се повишава разсъдливостта, натрупват се опит, мъдрост и проницателност. Ненапразно в почти всички национални традиции почитат старостта. Основната разлика между възрастните и младите хора се заключава в това, че тези от старото поколение имат по-голям житейски опит. Това от една страна ги прави по-защитени, но от друга - по уязвими пред реалния живот. В много голяма степен уязвимостта на възрастния човек се определя от това как е преминал животът му; от това в чия полза през този свой живот той е правел избор: в полза на негатива или в полза на позитива. Много е трудно да се избере позитивното отношение към живота. Това изисква от човека определена работа над самия себе си, изисква личностен растеж. Не е нужно нещо свръхестествено, за да бъдем щастливи. Просто е необходимо по-често да мислим и да се стараем във всяко нещо да виждаме и доброто.
- Какво бихте препоръчали на хората от старото поколение, за да могат и те да погледнат на живота по-дружелюбно?
- Бих ги посъветвал да увеличат физическата активност.
Движението допринася за изработването на хормоните на удоволствието
- ендорфините. Възрастните трябва да избират подходящи за себе си и приятни натоварвания: разходки в парка с кучето или на двора с внуците; посещаване на пенсионерския клуб; защо не клуб по танци и други подобни. Също така е много важно да открият, да намерят някакъв интерес в живота. Един мой добър познат, бивш хирург, много активен и любознателен човек, като се пенсионира си намери работа в един павилион. И след известно време около неговата будка се организира импровизиран клуб по интереси. Събираха се пенсионери, обсъждаха политиката и новините и въобще си говореха за живота. Ако възрастният пенсионер не иска вече да работи нова работа, той може да си намери друго занимание. Например да домакинства. Или да се занимава с градината. Ако поеме част от домашната работа, ще се чувства необходим за семейството. И още един съвет - заобикаляйте се с успели и жизнерадостни хора. Съкратете до минимум общуването с тези, които са все тъжни, унили, апатични, болни. Те крадат от вашата енергия.
- А могат ли близките хора да помогнат на стария човек да стане той по-позитивен?
- Основният проблем на възрастните хора е чувството за самота. И това е не само от липсата на общуване. Понякога дори и тези старци, които са заобиколени от много роднини, се отчуждават и се чувстват ненужни. Мъдрият психолог Ерик Бърн е написал, че целият човешки живот може да бъде разделен на два процеса: получаване на ритници и получаване на милувки. Така че, ако изхождаме от теорията на Бърн, възрастните хора най-много се нуждаят от “емоционални милувки”, изразяващи се във внимание и грижи. С възрастта именно енергията на чувствата и емоциите заместват енергията на физическата активност. Понякога е достатъчно само да изслушаш възрастния си родител и на него ще му стане по-леко.
- Какво именно биха искали да чуят от нас нашите възрастни роднини?
- За старците са важни не самите думи, а интонацията, с която са произнесени. Понякога съвсем стандартни думи, изречени с мек и ласкав тон се възприемат много по-благоприятно от възрастния човек, отколкото красиви фрази без положителни емоции. Много е важно да показвате на своя възрастен роднина, че неговото мнение е важно за вас. Обсъждайте някакви събития, искайте му съвети, интересувайте се от неговата позиция по един или друг повод.
- Всички знаем, че думите нараняват повече от всичко. Какви фрази биха могли да обидят стария човек?
- Към тях спадат всички думи, които изразяват пренебрежение, неуважение, равнодушие, липса на внимание. Не бива да изричате например: “Защо пак изоставаш?!”, “Ти така или иначе нищо не разбираш!” или “Това не е твоя работа!”
Ако старият човек се опитва да ви манипулира, просто се “договорете”
- Добре, всичко това го разбрахме, но как да се държим ние, по-младите, ако възрастният роднина започне да ни манипулира и буквално да ни лишава от личен живот?
- За съжаление, и това се среща често. Ако възрастният ви родител тръгне по пътя на шантажа и манипулацията, аз предлагам вие да преминете в режим на контраатака. Този режим трябва да го разбирате така: да се договорите помежду си и двете страни ясно, почти до най-малките и дребни неща, да определите своите права и взаимни задължения. Много е важно да водите “преговорите” в максимално благопожелателен тон. Спокойно и приветливо, като повтаряте колко скъп ви е вашият близък, но в същото време твърдо да отстоявате своите позиции и интереси. Разбира се, по-добре би било, ако успеете да убедите стареца, че хармония в отношенията може да се постигне само тогава, когато и двете страни се стремят към това.
Едно интервю на Яна БОЯДЖИЕВА
- Д-р Бонев, защо през последните десетилетия нашите възрастни родители, нашите баби и дядовци са така често озлобени?
- Хората най-често проявяват злоба, когато се опасяват от нещо, когато се страхуват и не са уверени. Това е обичайна защитна реакция, която сме наследили от далечните си предци от каменните векове. Злобата е признак на повишена уязвимост. А за никого не е тайна, че старците са най-уязвимият обществен слой.
Особено в страни като нашата
Обаче злобата може да бъде свързана не само със страховете. Това е един от най-простите и действени методи да привлекат вниманието към себе си. За човек на всякаква възраст е важно той да бъде забелязан, да му бъде обърнато внимание. Най-болно от всичко е, когато бъдем игнорирани.
- Но защо е нужно да се прибягва именно до агресия? Нима не могат да привлекат вниманието към себе си по друг начин?
- Причината е в това, че злобата е най-простата и естествена реакция, тя се заражда от животинското ни начало. За древния човек агресията е била важен защитен механизъм. Тя го е предпазвала от опасностите от всичко наоколо - тогава светът около хората наистина е бил враждебен. И именно тази агресия им е позволила да оцелеят. Затова можем да кажем, че човешката психика е обречена на негатив. Това отразява животинската ни същност. А позитивните емоции като радост, веселие, възхищение, умиление и прочее - това вече не са животински прояви, а чисто човешки чувства. Те са възникнали много по-късно, с развитието на цивилизацията. Затова може да се проследи пряката връзка между духовното развитие на човека и характера на неговите емоции. Но не можем да не отбележим и нещо друго - повечето наши възрастни родители са живели трудно и тежко. Животът им е бил свързан с постоянни притеснения, бедност, кризи. Всичко това също е наложило своя отпечатък върху технте характери и психики.
- А дали източникът на злоба не се крие във възрастовите изменения, които по никакъв начин не правят характера на човека по-добър?
- Природата не търпи празните пространства
Когато някаква функция в организма отслабне, нараства значението на друга.
С годините се забавя физиологичната активност при всеки един от нас. Освен това се понижават емоционалната експресия, скоростта на реакциите, остротата за възприемане на новото. Кората на главния мозък по-трудно и по-зле се снабдява с кръв, отколкото при младите. Мимиката и лицата на старите хора стават по-статични, върху тях не се отразяват вече така ясно емоциите им. Наред с това с годините се повишава разсъдливостта, натрупват се опит, мъдрост и проницателност. Ненапразно в почти всички национални традиции почитат старостта. Основната разлика между възрастните и младите хора се заключава в това, че тези от старото поколение имат по-голям житейски опит. Това от една страна ги прави по-защитени, но от друга - по уязвими пред реалния живот. В много голяма степен уязвимостта на възрастния човек се определя от това как е преминал животът му; от това в чия полза през този свой живот той е правел избор: в полза на негатива или в полза на позитива. Много е трудно да се избере позитивното отношение към живота. Това изисква от човека определена работа над самия себе си, изисква личностен растеж. Не е нужно нещо свръхестествено, за да бъдем щастливи. Просто е необходимо по-често да мислим и да се стараем във всяко нещо да виждаме и доброто.
- Какво бихте препоръчали на хората от старото поколение, за да могат и те да погледнат на живота по-дружелюбно?
- Бих ги посъветвал да увеличат физическата активност.
Движението допринася за изработването на хормоните на удоволствието
- ендорфините. Възрастните трябва да избират подходящи за себе си и приятни натоварвания: разходки в парка с кучето или на двора с внуците; посещаване на пенсионерския клуб; защо не клуб по танци и други подобни. Също така е много важно да открият, да намерят някакъв интерес в живота. Един мой добър познат, бивш хирург, много активен и любознателен човек, като се пенсионира си намери работа в един павилион. И след известно време около неговата будка се организира импровизиран клуб по интереси. Събираха се пенсионери, обсъждаха политиката и новините и въобще си говореха за живота. Ако възрастният пенсионер не иска вече да работи нова работа, той може да си намери друго занимание. Например да домакинства. Или да се занимава с градината. Ако поеме част от домашната работа, ще се чувства необходим за семейството. И още един съвет - заобикаляйте се с успели и жизнерадостни хора. Съкратете до минимум общуването с тези, които са все тъжни, унили, апатични, болни. Те крадат от вашата енергия.
- А могат ли близките хора да помогнат на стария човек да стане той по-позитивен?
- Основният проблем на възрастните хора е чувството за самота. И това е не само от липсата на общуване. Понякога дори и тези старци, които са заобиколени от много роднини, се отчуждават и се чувстват ненужни. Мъдрият психолог Ерик Бърн е написал, че целият човешки живот може да бъде разделен на два процеса: получаване на ритници и получаване на милувки. Така че, ако изхождаме от теорията на Бърн, възрастните хора най-много се нуждаят от “емоционални милувки”, изразяващи се във внимание и грижи. С възрастта именно енергията на чувствата и емоциите заместват енергията на физическата активност. Понякога е достатъчно само да изслушаш възрастния си родител и на него ще му стане по-леко.
- Какво именно биха искали да чуят от нас нашите възрастни роднини?
- За старците са важни не самите думи, а интонацията, с която са произнесени. Понякога съвсем стандартни думи, изречени с мек и ласкав тон се възприемат много по-благоприятно от възрастния човек, отколкото красиви фрази без положителни емоции. Много е важно да показвате на своя възрастен роднина, че неговото мнение е важно за вас. Обсъждайте някакви събития, искайте му съвети, интересувайте се от неговата позиция по един или друг повод.
- Всички знаем, че думите нараняват повече от всичко. Какви фрази биха могли да обидят стария човек?
- Към тях спадат всички думи, които изразяват пренебрежение, неуважение, равнодушие, липса на внимание. Не бива да изричате например: “Защо пак изоставаш?!”, “Ти така или иначе нищо не разбираш!” или “Това не е твоя работа!”
Ако старият човек се опитва да ви манипулира, просто се “договорете”
- Добре, всичко това го разбрахме, но как да се държим ние, по-младите, ако възрастният роднина започне да ни манипулира и буквално да ни лишава от личен живот?
- За съжаление, и това се среща често. Ако възрастният ви родител тръгне по пътя на шантажа и манипулацията, аз предлагам вие да преминете в режим на контраатака. Този режим трябва да го разбирате така: да се договорите помежду си и двете страни ясно, почти до най-малките и дребни неща, да определите своите права и взаимни задължения. Много е важно да водите “преговорите” в максимално благопожелателен тон. Спокойно и приветливо, като повтаряте колко скъп ви е вашият близък, но в същото време твърдо да отстоявате своите позиции и интереси. Разбира се, по-добре би било, ако успеете да убедите стареца, че хармония в отношенията може да се постигне само тогава, когато и двете страни се стремят към това.
Едно интервю на Яна БОЯДЖИЕВА
