Ще си плащаме за това, че станахме антинаучна, антитехнологична страна, убеден е ученият
Академик Атанас Атанасов е роден на 14 август 1943 г. в Дългопол, Варненско. Завършва Висшия селскостопански институт в София. Специализирал е в Русия, Франция, Канада, Белгия и много други страни. Член е на Украинската и на Руската академия на селскостопанските науки, Doctor Honoris Causa на Университета по земеделски науки и метеринарна медицина в Клуж – Напока, и на Академията на селскостопанските и горски науки на Румъния, гост-професор е в Научния институт по биотехнологии на Южна Корея и на Селскостопанския университет в гр. Вухан, Китай, координатор на програмата по растителни биотехнологии за Балканския регион. Основател на Института по генно инженерство, сега Агробиоинститут, и негов директор в продължение на 24 години. В момента е директор на новосъздадения Геномен център.
Академик Атанасов, като световно признат учен и безспорно най-големия наш специалист в областта на биотехнологиите не мислите ли, че темата за генномодифицираните растения беше преекспонирана? Създаде се дори психоза сред хората, което не би трябвало да се допуска. Нещата явно не са така крайни, нали?
- Определено да. За мен темата е банална, защото се пишат и говорят абсолютни неистини. Говорим за ГМО като за чума, а не като за нещо реално, което кореспондира с прогреса и с новите технологии. Ние живеем в страна, в която антипрогресът се толерира и това ще убие нацията. Всеки прогрес носи със себе си определен риск, но за това има регулации, има и контрол. Едното не трябва да противоречи на другото. Затова преекспонирането, от едната крайност да се отива на другата, да се говори, че едното е черно, другото бяло, не бива. Такива неща в света няма. Като се започне с първото откритие в света и се стигне до най-последните – всички носят със себе си определен риск. Колкото е по-модерна, по-нова, с по-големи възможности една технология, толкова по-рискова е тя. Няма значение дали е ГМО или нещо друго. Сега влизат нанотехнологиите. Ще въстанем и срещу тях. Хората ще ги използват, ще печелят, ще се лекуват, а ние пак ще бъдем на опашката и ще си плащаме за това. По всякакъв начин. Пак повтарям, ще си плащаме за това, че сме антинаучна, антитехнологична страна. Така че трябва да се гледа разумно на нещата и да не си затваряме очите като кон с капаци.
Доколко е истина твърдението, че са вредни?
- Ясно е, че няма нищо изцяло полезно и безкрайно вредно. До този момент науката е показала, че ГМО не се отличават от конвенционалните. И то напротив, защото се доказа какво има в тях, докато в органичното земеделие ние тепърва трябва да доказваме, че при съществуващите условия взаимодействието с околната среда не е довело до някакви промени в това, което наричаме природен продукт. Трябва да сме убедени, че природният продукт не съдържа и други съставки, които са вредни за човека. Това, че е природно, съвсем не означава изцяло безвредно за човека. Ние сме се вторачили само в ГМО, а всъщност те са най-добре изследвани до този момент.
С какво могат да помогнат биотехнологиите на хората?
- Науката може да помогне много, ние и направихме много през тези години, но с този закон, който влезе, практически излизаме от играта. Това е истина, защото, ако не сме били на първо място в бизнеса, поне бяхме на първо място в научната игра в нашия регион. Печелехме много и внасяхме много пари в България – било по чисто научни проекти, европейски програми, бизнес програми. Световният бизнес проявява голям интерес, при това не само най-мощните, но всички средни и малки фирми от Америка и света ни възлагаха определени задачи. Ние печелехме от тези договори – хем напреднахме, не си губехме занаята, така да се каже, в същото време и дърпахме нашите технологии напред като ноу-хау и затова ни търсеха, защото бяхме най-добрите. Създавахме междувременно и наши продукти, които сега стоят в хладилника при минус 20 градуса и чакат да загубят напълно своята кълняемост и жизненост, с което ще приключи играта. Но дори и да ни се даде възможност, ние вече не можем да излезем сами на бизнес терена, защото започва големия процес на регулация и регистриране. Няма кой да ги даде тия пари. Единственото е да бъдеш партньор на големите, корпоративните фирми, това да стане тяхно право, но и ти да печелиш под някаква форма.
От всичко казано дотук стигам до извода, че сте песимист. Така ли е?
- Определено. Свърши се. Свърши се с биотехнологиите в лицето на генното инженерство, може да се каже, че почти сме приключили, защото никой не ни търси в научен аспект. Имаме още някакъв шанс ние, агробиоинститутът, на който бях директор дълги години, и сега създаденият геномен център, но той ще се развива не толкова в земеделско-агрономически аспект, колкото в хранително-вкусовата и фармацевтичната промишленост, защото България има дадености, които в другите страни ги няма, продукти, създадени от природата, които са доказано ефективни. Трябва да докажем, че киселото мляко, сирената, розовото масло, билките, дребните плодове, виното ни, медът ни, гъбите, които Господ ги е създал, са нещо, което другите и да искат да го имат, не могат да го вземат, защото не могат да създадат хилядите фактори на околната среда, при които в нашите полупланински и планински условия те се развиват и създават. Така че ние трябва да използваме това естествено богатство и да кажем, че България има своето естествено интелектуално право и то може да се използва от нашия бизнес по най-добрия начин. Това е единственият ни шанс, който ни е останал, и ако не го използваме, пак ще се окаже, че нашите продукти отново се използват от чужди фирми.
Познаваме се отдавна и знам, че сте работохолик. Същото твърдят и колегите ви. Почивате ли изобщо и как?
- Не почивам, работя по 12-16 часа. Друг начин няма. Трябва да се компенсират всички недостатъци, които България допусна и продължава да допуска, и затова трябва някои такива като мен да работят по-интензивно, за да постигнем нещо. Гледам колкото се може повече да се забавлявам с внуците си, защото и станаха големи, и тях ги пропуснах, както и децата си. Те са вече на 15 и 12 години. Синът ми има дъщеричка на година и половина, на тях се радвам...
Какви са жените, на които спира погледа си академикът? Само не ми казвайте, че предпочитате умните жени....
- Красивите, чаровните жени, с излъчване и магнетизъм никога не са ми били безразлични като живи същества. Но българската жена се отличава с много повече - тя е по-инициативната, по-амбициозната и бих казал, в много отношения по-можещата. Ще обидя сигурно много мъже като мен, на това си е истината, поне при мене е било така. Създавайки Института по генно инженерство, започнах със 75 процента мъже и 25 жени, обаче след това се появиха те и стана обратното. И не заради друго, а защото това беше “материалът”, с който идваха кандидатките – просто бяха по-добрите. Така се стигна до съотношението 1:3, а в областта на науката е 1:4 в полза на жените. Виждам обаче, че това не е само в областта на науката, но и в другите области, така че явно съм прав.
Какво си пожелахте за рождения си ден, на близките си, на хората в България?
- Да съм жив и здрав и всички около мене. Ако успея с Геномния център, значи съм помогнал повече на хората. Единственото, което искам да пожелая на всички, е по-малко внимание да обръщат на щуротиите, които стават в България. Да не се стресират толкова много, да гледат и намират винаги по-хубавото, може да е само 5 процента. За предпочитане е, отколкото да се впечатляват от негативизма. Защото непрекъснато си говорим само за лоши неща, повтаряме си го до втръсване и накрая, дори и да не е така, започваме да си вярваме. Това е ужасно.
Едно интервю на Ася ЧОБАНОВА
Академик Атанас Атанасов е роден на 14 август 1943 г. в Дългопол, Варненско. Завършва Висшия селскостопански институт в София. Специализирал е в Русия, Франция, Канада, Белгия и много други страни. Член е на Украинската и на Руската академия на селскостопанските науки, Doctor Honoris Causa на Университета по земеделски науки и метеринарна медицина в Клуж – Напока, и на Академията на селскостопанските и горски науки на Румъния, гост-професор е в Научния институт по биотехнологии на Южна Корея и на Селскостопанския университет в гр. Вухан, Китай, координатор на програмата по растителни биотехнологии за Балканския регион. Основател на Института по генно инженерство, сега Агробиоинститут, и негов директор в продължение на 24 години. В момента е директор на новосъздадения Геномен център.
Академик Атанасов, като световно признат учен и безспорно най-големия наш специалист в областта на биотехнологиите не мислите ли, че темата за генномодифицираните растения беше преекспонирана? Създаде се дори психоза сред хората, което не би трябвало да се допуска. Нещата явно не са така крайни, нали?
- Определено да. За мен темата е банална, защото се пишат и говорят абсолютни неистини. Говорим за ГМО като за чума, а не като за нещо реално, което кореспондира с прогреса и с новите технологии. Ние живеем в страна, в която антипрогресът се толерира и това ще убие нацията. Всеки прогрес носи със себе си определен риск, но за това има регулации, има и контрол. Едното не трябва да противоречи на другото. Затова преекспонирането, от едната крайност да се отива на другата, да се говори, че едното е черно, другото бяло, не бива. Такива неща в света няма. Като се започне с първото откритие в света и се стигне до най-последните – всички носят със себе си определен риск. Колкото е по-модерна, по-нова, с по-големи възможности една технология, толкова по-рискова е тя. Няма значение дали е ГМО или нещо друго. Сега влизат нанотехнологиите. Ще въстанем и срещу тях. Хората ще ги използват, ще печелят, ще се лекуват, а ние пак ще бъдем на опашката и ще си плащаме за това. По всякакъв начин. Пак повтарям, ще си плащаме за това, че сме антинаучна, антитехнологична страна. Така че трябва да се гледа разумно на нещата и да не си затваряме очите като кон с капаци.
Доколко е истина твърдението, че са вредни?
- Ясно е, че няма нищо изцяло полезно и безкрайно вредно. До този момент науката е показала, че ГМО не се отличават от конвенционалните. И то напротив, защото се доказа какво има в тях, докато в органичното земеделие ние тепърва трябва да доказваме, че при съществуващите условия взаимодействието с околната среда не е довело до някакви промени в това, което наричаме природен продукт. Трябва да сме убедени, че природният продукт не съдържа и други съставки, които са вредни за човека. Това, че е природно, съвсем не означава изцяло безвредно за човека. Ние сме се вторачили само в ГМО, а всъщност те са най-добре изследвани до този момент.
С какво могат да помогнат биотехнологиите на хората?
- Науката може да помогне много, ние и направихме много през тези години, но с този закон, който влезе, практически излизаме от играта. Това е истина, защото, ако не сме били на първо място в бизнеса, поне бяхме на първо място в научната игра в нашия регион. Печелехме много и внасяхме много пари в България – било по чисто научни проекти, европейски програми, бизнес програми. Световният бизнес проявява голям интерес, при това не само най-мощните, но всички средни и малки фирми от Америка и света ни възлагаха определени задачи. Ние печелехме от тези договори – хем напреднахме, не си губехме занаята, така да се каже, в същото време и дърпахме нашите технологии напред като ноу-хау и затова ни търсеха, защото бяхме най-добрите. Създавахме междувременно и наши продукти, които сега стоят в хладилника при минус 20 градуса и чакат да загубят напълно своята кълняемост и жизненост, с което ще приключи играта. Но дори и да ни се даде възможност, ние вече не можем да излезем сами на бизнес терена, защото започва големия процес на регулация и регистриране. Няма кой да ги даде тия пари. Единственото е да бъдеш партньор на големите, корпоративните фирми, това да стане тяхно право, но и ти да печелиш под някаква форма.
От всичко казано дотук стигам до извода, че сте песимист. Така ли е?
- Определено. Свърши се. Свърши се с биотехнологиите в лицето на генното инженерство, може да се каже, че почти сме приключили, защото никой не ни търси в научен аспект. Имаме още някакъв шанс ние, агробиоинститутът, на който бях директор дълги години, и сега създаденият геномен център, но той ще се развива не толкова в земеделско-агрономически аспект, колкото в хранително-вкусовата и фармацевтичната промишленост, защото България има дадености, които в другите страни ги няма, продукти, създадени от природата, които са доказано ефективни. Трябва да докажем, че киселото мляко, сирената, розовото масло, билките, дребните плодове, виното ни, медът ни, гъбите, които Господ ги е създал, са нещо, което другите и да искат да го имат, не могат да го вземат, защото не могат да създадат хилядите фактори на околната среда, при които в нашите полупланински и планински условия те се развиват и създават. Така че ние трябва да използваме това естествено богатство и да кажем, че България има своето естествено интелектуално право и то може да се използва от нашия бизнес по най-добрия начин. Това е единственият ни шанс, който ни е останал, и ако не го използваме, пак ще се окаже, че нашите продукти отново се използват от чужди фирми.
Познаваме се отдавна и знам, че сте работохолик. Същото твърдят и колегите ви. Почивате ли изобщо и как?
- Не почивам, работя по 12-16 часа. Друг начин няма. Трябва да се компенсират всички недостатъци, които България допусна и продължава да допуска, и затова трябва някои такива като мен да работят по-интензивно, за да постигнем нещо. Гледам колкото се може повече да се забавлявам с внуците си, защото и станаха големи, и тях ги пропуснах, както и децата си. Те са вече на 15 и 12 години. Синът ми има дъщеричка на година и половина, на тях се радвам...
Какви са жените, на които спира погледа си академикът? Само не ми казвайте, че предпочитате умните жени....
- Красивите, чаровните жени, с излъчване и магнетизъм никога не са ми били безразлични като живи същества. Но българската жена се отличава с много повече - тя е по-инициативната, по-амбициозната и бих казал, в много отношения по-можещата. Ще обидя сигурно много мъже като мен, на това си е истината, поне при мене е било така. Създавайки Института по генно инженерство, започнах със 75 процента мъже и 25 жени, обаче след това се появиха те и стана обратното. И не заради друго, а защото това беше “материалът”, с който идваха кандидатките – просто бяха по-добрите. Така се стигна до съотношението 1:3, а в областта на науката е 1:4 в полза на жените. Виждам обаче, че това не е само в областта на науката, но и в другите области, така че явно съм прав.
Какво си пожелахте за рождения си ден, на близките си, на хората в България?
- Да съм жив и здрав и всички около мене. Ако успея с Геномния център, значи съм помогнал повече на хората. Единственото, което искам да пожелая на всички, е по-малко внимание да обръщат на щуротиите, които стават в България. Да не се стресират толкова много, да гледат и намират винаги по-хубавото, може да е само 5 процента. За предпочитане е, отколкото да се впечатляват от негативизма. Защото непрекъснато си говорим само за лоши неща, повтаряме си го до втръсване и накрая, дори и да не е така, започваме да си вярваме. Това е ужасно.
Едно интервю на Ася ЧОБАНОВА
