Когато Султана и Рачо Петров се радваха на безоблачен брачен живот.
За личния живот на големия индустриалец, банкер, политик, държавник, дипломат Атанас Буров и до днес се разказват легенди. Повечето от тях се основават на клюките, както много често се случва с най-ярките личности. От човек на човек се предават украсени случки за неговите похождения и любовни авантюри. Родственикът му Стоян Попрадев обаче твърди, че ако Буров е имал такива похождения, те са били преди да се ожени, защото след това се е отнасял с огромно уважение към съпругата си и никога не й е изневерявал.
Трудно ми е да повярвам на твърдението ви, като имам предвид цветистите му, а понякога и доста цинични мнения за любовта и брака, които четем в излезлите досега книги и спомени за него. Освен от банки и политика Буров явно е разбирал и от жени, а това се постига с голям опит…
- О, той е невероятно колоритен в приказките си, особено когато говори за жени! „Жената си крие лалето, за да му придаде по-голяма цена. Мъжът си показва керестето - за да му придаде по-голяма цена. Глупак. Той не знае, че голямото кересте и през потурите си личи. Веднага се усеща кой влачи остро копие и кой клюмнал минзухар.”
Или: "Хубавата жена не ще 3 лева, а иска минимум 3 златни наполеона или 3 жълтици... Това е българинът. Все иска да ебне без пари. Ама не дават така. Не се лъже българката. Тя винаги е по-умна от българина. Защото тя го ражда и възпитава. Тя му дава своя ум и своите навици."
"Коя жена не е кокетка. Нито една жена не може да каже: "Аз не съм кокетка." Кокетството в жената е първата й природа. То е нейната същност, като аромата на розата. Жена, която не е горда, че е кокетка, не е жена."
"Човек трябва да живее с хора, с жена... По-добър другар от жената няма. Глупаци са тези, които се развеждат... Впрочем, защо да говорим - разводи има там, където си иска жената. Всичко зависи от нея."
Казвате, че не е изневерявал на Смарайда, а връзката му със Султана Рачо Петрова, за която се говори, и тя ли е измислица?
- Буров може да е имал връзки с всяка друга, но не и със Султана. Тя го е преследвала, но той винаги я е държал на дистанция, защото нейните игрички на фатална дама са му били добре известни. Когато Султана започва жестока съдебна битка с бившия си съпруг ген. Рачо Стоянов, превърнала делото в „развода на века”, тя се опитва да спечели на своя страна Буров, който по това време е министър на външните работи и на изповеданията и има голямо влияние върху Светия синод. Тя му предлага 300 000 лева, за да каже пред съда, че Рачо Петров е натрупал богатствата си благодарение на нея, на нейната зестра.
Пресметливият Буров обаче й казва, че не би се съгласил за по-малко от 2 милиона
„Толкова за голям ли се смятате, г-н Буров?” – пита с гняв Султана. „Да, госпожо.” – „Не сте толкова голям, колкото си мислите – побеснява Султана. – Аз съм спала с всички министри и генерали и знам, че са по-умни и по хубави от тебе, но по-нагъл човек не съм срещала от тебе. Затова ще си прибера парите.”
Банкерът обаче я предупреждава, че ще загуби делото. Така и става. Защото двата милиона му ги дава Рачо Петров. Султана наема седем от най-известните български адвокати, повечето професори, които по това време защитават дела само за над един милион лева. Срещу парите, които получава, Буров наема за Рачо Петров млади и способни адвокати. По този повод той записва в спомените си: “Облякох младите адвокати нарочно в нови черни костюми, купих им бели ризи от коприна и папийонки - черни. Хубави момци се изправиха срещу грохнали старци професори. Затворихме се в една стая девет часа и репетирахме - какво ще стане в съда. Аз трябваше да отработя двата милиона, които бях получил... Пуснах агентурата на банката си след агентурата на госпожа Султана - защото и тя имаше банка... И почна борбата.”
Казват, че пред съда Рачо Петров представил любовни писма, писани от Султана до различни мъже, а също и нейни голи снимки, правени в двореца на цар Фердинанд в Евксиноград и на плажа в Остенде заедно с румънския принц Карол. В неравната битка Султана е сразена напълно. През 1934 г.
Рачо получава развод по нейна вина и й отнема всичко. Тя губи 366 млн. лева
и се преселва да живее съвсем сама на улица “Денкоглу”. А Буров спечелва 6 млн. лв. от делото.
Вярно ли е, че е боготворял Мара Белчева - поетесата и придворната дама?
- Много пъти през живота си Буров е споделял с приятели, че по-хубава жена от нея не е виждал. "Боже мой, боже мой - как съм я гледал с часове и съм завиждал на оня мръсен, долен нещастник, наречен Пенчо Славейков, който й ходеше на гости. Аз плачех. Плачех и виках от ярост, от омраза към него... Това беше жена за милиарди. Жена, родена за легло!" - изповяда се банкерът след много години пред журналиста Михаил Топалов.
Буров кога се запознава с бъдещата си съпруга?
- Запознават се на пищен прием в двореца по случай 18-ия рожден ден на престолонаследника княз Борис. Тогава Смарайда Салабашева, дъщерята на полковник Стефан Салабашев, е само на 17 години и за първи път я представят на обществото. Завършилият финанси и право в Париж Буров по това време е на 37 и има зад гърба си голям житейски и политически опит – бил е и депутат в Третото Велико народно събрание и дори подпредседател на парламента.
Двамата със Смарайда, или както всички я наричат Майда, се сгодяват през май 1912-а, а сватбата им е през април 1913-а
Бих искал да цитирам едно писмо на Буров от 6 юли 1912 година, тоест 2 месеца след годежа им, за да видите с каква нежност се отнася той към любимото момиче. И да върна читателите ви в една отдавна отминала епоха, когато хората са общували помежду си чрез дълги романтични писма, а не като сега с есемеси. „Часът е 9 вечерта, всичко е утихнало; пред очите си имам портрета ти, а в сърцето си теб цялата и с цялото си същество чувствам радостно и гордо съзнание, че в живота ми е станало нещо безконечно важно и щастливо... Аз ще те направя щастлива, моя мила Майда, ще те заразя с моята любов и ще видиш какъв чудесен живот ще бъде нашият. Остави само сърцето си отворено, твоето чисто и непорочно сърце, аз ще го напълня с моята любов, то ще почувства към мене това, което аз чувствам към теб, и тогава ще бъдем безкрайно щастливи!”
Тези чувства Буров запазва и през годините, до края на живота си. Ето само един пасаж от многобройните му писма до нея: "Мисля за България, мечтая за теб.
Ти и България сте ми двете любовници, едната на ума и живота ми, другата на чувствата и на сърцето ми.”
През 1926 г. един от дипломатите в английската легация в София в преценката си за Буров ще отбележи: „Женен е за красива и приятна жена, на която напълно липсва онази претенциозност, която, изглежда, напада като зараза жените на повечето от българските политици."
В късния период на съвместния им живот, около 1939-1940 година, когато банкерът вече наближава 65-ия си рожден ден, авторът на книгата „Атанас Буров. Живот за България” Жоро Цветков описва Смарайда така: "Атмосферата и уюта в дома на Буров в столицата и във вилата край Варна създава неговата съпруга Смарайда.
Годините са придали царствена осанка на фигурата й
Очите й, сини и дълбоки като морска вода, виждат всичко и всичко знаят за най-близките хора. Облеклото й е изискано, в тон с модата, съобразено със сезона, с часа от деня и мястото. Цялата излъчва спокойствие, властна сила и едва доловимия аромат на любимия й парфюм "Шанел".
Майда ражда на Буров две деца - Стефан и Недялка, на които дава блестящо възпитание. Тя ръководи вътрешната и външната “политика“ на къщата. Често шета редом с прислугата, запретва престилка в кухнята заедно с виртуозната румънска готвачка.
Майда споделя съдбата на любимия си съпруг и в най-трудните му години, когато след 9 септември 1944-та е въдворен в Дряново и там двамата
правят кукли, за да се издържат, както и след това, когато е осъден на 20 години затвор.
Според смъртния акт Буров е починал на 15 май 1954 г. в Пазарджишкия затвор от хроничен миокардит и пълна сърдечна недостатъчност на 79-годишна възраст. Когато получават известието, жена му Смарайда и дъщеря му Недялка заминават за Пазарджик. Отиват на гробищата, разпитват и научават, че в края на арменските гробища са погребани и затворници. Там намират пресен гроб. Слагат кръст с името му и цветя. На другия ден двете отиват да си вземат сбогом, но намират мястото изравнено с булдозер и утъпкано. Няма кръст. Няма цветя.
През 1983 г. дъщеря му пренася това, което е останало от тленните му останки, в София и ги погребва в гроба на майка си - Смарайда Салабашева. И двете деца на Бурови, синът и дъщерята, са вече покойници. Живи са техните дъщери - Елена Младжова и Магдалена Каблешкова. Първата живее със семейството си в Сан Франциско, а втората - в Шотландия.
Едно интервю на Венелин МИТЕВ
Трудно ми е да повярвам на твърдението ви, като имам предвид цветистите му, а понякога и доста цинични мнения за любовта и брака, които четем в излезлите досега книги и спомени за него. Освен от банки и политика Буров явно е разбирал и от жени, а това се постига с голям опит…
- О, той е невероятно колоритен в приказките си, особено когато говори за жени! „Жената си крие лалето, за да му придаде по-голяма цена. Мъжът си показва керестето - за да му придаде по-голяма цена. Глупак. Той не знае, че голямото кересте и през потурите си личи. Веднага се усеща кой влачи остро копие и кой клюмнал минзухар.”
Или: "Хубавата жена не ще 3 лева, а иска минимум 3 златни наполеона или 3 жълтици... Това е българинът. Все иска да ебне без пари. Ама не дават така. Не се лъже българката. Тя винаги е по-умна от българина. Защото тя го ражда и възпитава. Тя му дава своя ум и своите навици."
"Коя жена не е кокетка. Нито една жена не може да каже: "Аз не съм кокетка." Кокетството в жената е първата й природа. То е нейната същност, като аромата на розата. Жена, която не е горда, че е кокетка, не е жена."
"Човек трябва да живее с хора, с жена... По-добър другар от жената няма. Глупаци са тези, които се развеждат... Впрочем, защо да говорим - разводи има там, където си иска жената. Всичко зависи от нея."
Казвате, че не е изневерявал на Смарайда, а връзката му със Султана Рачо Петрова, за която се говори, и тя ли е измислица?
- Буров може да е имал връзки с всяка друга, но не и със Султана. Тя го е преследвала, но той винаги я е държал на дистанция, защото нейните игрички на фатална дама са му били добре известни. Когато Султана започва жестока съдебна битка с бившия си съпруг ген. Рачо Стоянов, превърнала делото в „развода на века”, тя се опитва да спечели на своя страна Буров, който по това време е министър на външните работи и на изповеданията и има голямо влияние върху Светия синод. Тя му предлага 300 000 лева, за да каже пред съда, че Рачо Петров е натрупал богатствата си благодарение на нея, на нейната зестра.
Пресметливият Буров обаче й казва, че не би се съгласил за по-малко от 2 милиона
„Толкова за голям ли се смятате, г-н Буров?” – пита с гняв Султана. „Да, госпожо.” – „Не сте толкова голям, колкото си мислите – побеснява Султана. – Аз съм спала с всички министри и генерали и знам, че са по-умни и по хубави от тебе, но по-нагъл човек не съм срещала от тебе. Затова ще си прибера парите.”
Банкерът обаче я предупреждава, че ще загуби делото. Така и става. Защото двата милиона му ги дава Рачо Петров. Султана наема седем от най-известните български адвокати, повечето професори, които по това време защитават дела само за над един милион лева. Срещу парите, които получава, Буров наема за Рачо Петров млади и способни адвокати. По този повод той записва в спомените си: “Облякох младите адвокати нарочно в нови черни костюми, купих им бели ризи от коприна и папийонки - черни. Хубави момци се изправиха срещу грохнали старци професори. Затворихме се в една стая девет часа и репетирахме - какво ще стане в съда. Аз трябваше да отработя двата милиона, които бях получил... Пуснах агентурата на банката си след агентурата на госпожа Султана - защото и тя имаше банка... И почна борбата.”
Казват, че пред съда Рачо Петров представил любовни писма, писани от Султана до различни мъже, а също и нейни голи снимки, правени в двореца на цар Фердинанд в Евксиноград и на плажа в Остенде заедно с румънския принц Карол. В неравната битка Султана е сразена напълно. През 1934 г.
Рачо получава развод по нейна вина и й отнема всичко. Тя губи 366 млн. лева
и се преселва да живее съвсем сама на улица “Денкоглу”. А Буров спечелва 6 млн. лв. от делото.
Вярно ли е, че е боготворял Мара Белчева - поетесата и придворната дама?
- Много пъти през живота си Буров е споделял с приятели, че по-хубава жена от нея не е виждал. "Боже мой, боже мой - как съм я гледал с часове и съм завиждал на оня мръсен, долен нещастник, наречен Пенчо Славейков, който й ходеше на гости. Аз плачех. Плачех и виках от ярост, от омраза към него... Това беше жена за милиарди. Жена, родена за легло!" - изповяда се банкерът след много години пред журналиста Михаил Топалов.
Буров кога се запознава с бъдещата си съпруга?
- Запознават се на пищен прием в двореца по случай 18-ия рожден ден на престолонаследника княз Борис. Тогава Смарайда Салабашева, дъщерята на полковник Стефан Салабашев, е само на 17 години и за първи път я представят на обществото. Завършилият финанси и право в Париж Буров по това време е на 37 и има зад гърба си голям житейски и политически опит – бил е и депутат в Третото Велико народно събрание и дори подпредседател на парламента.
Двамата със Смарайда, или както всички я наричат Майда, се сгодяват през май 1912-а, а сватбата им е през април 1913-а
Бих искал да цитирам едно писмо на Буров от 6 юли 1912 година, тоест 2 месеца след годежа им, за да видите с каква нежност се отнася той към любимото момиче. И да върна читателите ви в една отдавна отминала епоха, когато хората са общували помежду си чрез дълги романтични писма, а не като сега с есемеси. „Часът е 9 вечерта, всичко е утихнало; пред очите си имам портрета ти, а в сърцето си теб цялата и с цялото си същество чувствам радостно и гордо съзнание, че в живота ми е станало нещо безконечно важно и щастливо... Аз ще те направя щастлива, моя мила Майда, ще те заразя с моята любов и ще видиш какъв чудесен живот ще бъде нашият. Остави само сърцето си отворено, твоето чисто и непорочно сърце, аз ще го напълня с моята любов, то ще почувства към мене това, което аз чувствам към теб, и тогава ще бъдем безкрайно щастливи!”
Тези чувства Буров запазва и през годините, до края на живота си. Ето само един пасаж от многобройните му писма до нея: "Мисля за България, мечтая за теб.
Ти и България сте ми двете любовници, едната на ума и живота ми, другата на чувствата и на сърцето ми.”
През 1926 г. един от дипломатите в английската легация в София в преценката си за Буров ще отбележи: „Женен е за красива и приятна жена, на която напълно липсва онази претенциозност, която, изглежда, напада като зараза жените на повечето от българските политици."
В късния период на съвместния им живот, около 1939-1940 година, когато банкерът вече наближава 65-ия си рожден ден, авторът на книгата „Атанас Буров. Живот за България” Жоро Цветков описва Смарайда така: "Атмосферата и уюта в дома на Буров в столицата и във вилата край Варна създава неговата съпруга Смарайда.
Годините са придали царствена осанка на фигурата й
Очите й, сини и дълбоки като морска вода, виждат всичко и всичко знаят за най-близките хора. Облеклото й е изискано, в тон с модата, съобразено със сезона, с часа от деня и мястото. Цялата излъчва спокойствие, властна сила и едва доловимия аромат на любимия й парфюм "Шанел".
Майда ражда на Буров две деца - Стефан и Недялка, на които дава блестящо възпитание. Тя ръководи вътрешната и външната “политика“ на къщата. Често шета редом с прислугата, запретва престилка в кухнята заедно с виртуозната румънска готвачка.
Майда споделя съдбата на любимия си съпруг и в най-трудните му години, когато след 9 септември 1944-та е въдворен в Дряново и там двамата
правят кукли, за да се издържат, както и след това, когато е осъден на 20 години затвор.
Според смъртния акт Буров е починал на 15 май 1954 г. в Пазарджишкия затвор от хроничен миокардит и пълна сърдечна недостатъчност на 79-годишна възраст. Когато получават известието, жена му Смарайда и дъщеря му Недялка заминават за Пазарджик. Отиват на гробищата, разпитват и научават, че в края на арменските гробища са погребани и затворници. Там намират пресен гроб. Слагат кръст с името му и цветя. На другия ден двете отиват да си вземат сбогом, но намират мястото изравнено с булдозер и утъпкано. Няма кръст. Няма цветя.
През 1983 г. дъщеря му пренася това, което е останало от тленните му останки, в София и ги погребва в гроба на майка си - Смарайда Салабашева. И двете деца на Бурови, синът и дъщерята, са вече покойници. Живи са техните дъщери - Елена Младжова и Магдалена Каблешкова. Първата живее със семейството си в Сан Франциско, а втората - в Шотландия.
Едно интервю на Венелин МИТЕВ
