От крепостта се открива великолепен изглед към южната долина.
Труден е пътят до най-новия и перспективен археологически обект на връх Кози грамади в Средна гора. Древната резиденция на тракийските владетели, скрита в пазвите на планината, е на 1200 м надморска височина. Вече е наречена съперник на Перперикон, който ще бъде не по-малко атрактивен и от неговия събрат Татул. Но проучването на единствения запазен надземен тракийски храм, от който се е откривала великолепна гледка към Старосел, та чак до Чирпан и Хасково, е още съвсем в началото си. Малцина са имали привилегията да зърнат това великолепно място, наречено от неговия проучвател д-р Иван Христов „българския Мачу Пикчу” по аналогия с прочутия древен град на инките в Перу.
Тази му недостъпност го е опазила
от алчните набези на иманярите през вековете. Това дава и уникалния шанс на археолозите да разкрият недокоснатата крепост на тракийските царе Аматок II (359-351 г. пр. н. е.) и Терес II (351-347 г. пр. н. е.), а за нас – да изпитаме своята издръжливост и жажда за приключения.
Приликата с Мачу Пикчу не е случайна,
защото древните траки и инките са смятали планината за обиталище на боговете
Това е причината одриските царе да строят резиденции на високи и труднодостъпни места, от които са можели да контролират огромни територии, придвижвайки се със своята свита непрекъснато от една до друга резиденция, допълва още д-р Иван Христов. Тази на Кози грамади е уникална, защото е единствената изцяло запазена с реалната височина на стените от 5 метра, от които досега са разкрити 2 метра. Тя няма аналог у нас, с изключение на храма от о. Св. Кирик край Созопол, но там строежът е гръцки и е запазен само до основите, докато тук имаме самобитна тракийска архитектура. Отдалеч
градът прилича на величествена скална пирамида
Стените са изградени от огромни, безупречно издялани каменни квадрови блокове. Буди удивление фактът как те са били пренесени до това недостъпно място.
Екипът на д-р Иван Христов печели тази година първа награда за опазване на архитектурното наследство на България от дарителската програма на „Мото-Пфое” и разкопките са възобновени, след като са били прекъснати през 2005 г. До този момент са разкрити югоизточната и югозападната кула на цитаделата, бастион, скално светилище и древен храм. Те показват, че резиденцията се е простирала на площ около 4,5 км, която в основната си част има правоъгълна форма. Открити са още отводнително съоръжение, костилки от гръцки маслини и дъна на амфори от о. Тасос, които говорят за търговските връзки на резиденцията с южната част на Балканския полуостров.
Тази му недостъпност го е опазила
от алчните набези на иманярите през вековете. Това дава и уникалния шанс на археолозите да разкрият недокоснатата крепост на тракийските царе Аматок II (359-351 г. пр. н. е.) и Терес II (351-347 г. пр. н. е.), а за нас – да изпитаме своята издръжливост и жажда за приключения.
Приликата с Мачу Пикчу не е случайна,
защото древните траки и инките са смятали планината за обиталище на боговете
Това е причината одриските царе да строят резиденции на високи и труднодостъпни места, от които са можели да контролират огромни територии, придвижвайки се със своята свита непрекъснато от една до друга резиденция, допълва още д-р Иван Христов. Тази на Кози грамади е уникална, защото е единствената изцяло запазена с реалната височина на стените от 5 метра, от които досега са разкрити 2 метра. Тя няма аналог у нас, с изключение на храма от о. Св. Кирик край Созопол, но там строежът е гръцки и е запазен само до основите, докато тук имаме самобитна тракийска архитектура. Отдалеч
градът прилича на величествена скална пирамида
Стените са изградени от огромни, безупречно издялани каменни квадрови блокове. Буди удивление фактът как те са били пренесени до това недостъпно място.
Екипът на д-р Иван Христов печели тази година първа награда за опазване на архитектурното наследство на България от дарителската програма на „Мото-Пфое” и разкопките са възобновени, след като са били прекъснати през 2005 г. До този момент са разкрити югоизточната и югозападната кула на цитаделата, бастион, скално светилище и древен храм. Те показват, че резиденцията се е простирала на площ около 4,5 км, която в основната си част има правоъгълна форма. Открити са още отводнително съоръжение, костилки от гръцки маслини и дъна на амфори от о. Тасос, които говорят за търговските връзки на резиденцията с южната част на Балканския полуостров.
