Снимка: Иван ГРИГОРОВ
Цели фамилии от Родопите се опитват да свържат двата края с бране на диворастящи гъби. Джобовете им обаче са на път да останат празни, узна репортер на вестник “Над 55”.
“Планината прогизна от дъжд. От 10-12 г. по-скапана реколта не сме имали, затова изкупните цени стремглаво падат. Преди време в горите край Ардино имаше билюк народ, та се майтапехме – пазарите се изместиха в балкана. Тогава се печелеха много пари. По три учителски заплати съм си докарвал само за 20-ина дни от печурки, манатарки, пачи крак. А това лято съм на “сухо”, макар че нивята ми са замязали на китайско оризище”, оплаква се 77-годишният Ахмед Мустафа от с. Млечино, Кърджалийско.
Тази година е от лоша по-лоша
единодушни са капацитети в бранша. Смръчкулата например съвсем не се е появила заради температурните аномалии. Отскоро тръгна манатарката, обаче е много червива. Боровата манатарка се изкупува на безценица. Заради лошото й качество дават едва по 5 лв. на килограм. Широколистният пачи крак върви за левче, а боровият – за лев и петдесет. А в добрите времена ни плащаха двойно повече, правят разбор хората, които си докарват някой лев, бродейки вдън горите тилилейски.
Същото е дереджето и в Смолянския край, който държи “Оскара” по безработица в страната. Докато в Кърджалийско планината на Орфей е “по-обрулена” от ветровете на времето, не така изглежда девствената природа във вилаета на оправната кметица Дора Янкова. Но и тук завалиите, за които брането на гъби е сезонен поминък, са на същия хал. Дори по-зле.
Ето какво разказва разписващият се от една година в Бюрото по труда Бисер Манолев, който трябва да се пенсионира след две години:
“Петима “колеги” правим кооперация. Поделяме си масрафа за десетина литра бензин. Катерим баирите по черни пътища с една очукана лада, дето може да ни зареже всеки момент. По цял ден обикаляме като улави. Башка шубето от мечки, глигани, змии и други твари. Ръшкаме такива труднодостъпни места, дето, не дай си Боже, стане ли нещо с нас, едва ли ще ни открият кокалаците. Но какво да се прави –
немотията ни е стиснала за гушите, отърване от нея няма!
Привечер сме каталясали. Като ударим чертата, едва сме си покрили транспортните разходи”, жалва се 61-годишният родопчанин, чието самочувствие е по-ниско от това на просяк пред НДК.
“Е..ахме майката на природата! Сега тя ни го връща тъпкано и претъпкано.
Ако не се вземем в ръце, и шишарките ще ни се усладят”, философства клонящият към 90-те дядо Апти.
Георги АНДОНОВ
“Планината прогизна от дъжд. От 10-12 г. по-скапана реколта не сме имали, затова изкупните цени стремглаво падат. Преди време в горите край Ардино имаше билюк народ, та се майтапехме – пазарите се изместиха в балкана. Тогава се печелеха много пари. По три учителски заплати съм си докарвал само за 20-ина дни от печурки, манатарки, пачи крак. А това лято съм на “сухо”, макар че нивята ми са замязали на китайско оризище”, оплаква се 77-годишният Ахмед Мустафа от с. Млечино, Кърджалийско.
Тази година е от лоша по-лоша
единодушни са капацитети в бранша. Смръчкулата например съвсем не се е появила заради температурните аномалии. Отскоро тръгна манатарката, обаче е много червива. Боровата манатарка се изкупува на безценица. Заради лошото й качество дават едва по 5 лв. на килограм. Широколистният пачи крак върви за левче, а боровият – за лев и петдесет. А в добрите времена ни плащаха двойно повече, правят разбор хората, които си докарват някой лев, бродейки вдън горите тилилейски.
Същото е дереджето и в Смолянския край, който държи “Оскара” по безработица в страната. Докато в Кърджалийско планината на Орфей е “по-обрулена” от ветровете на времето, не така изглежда девствената природа във вилаета на оправната кметица Дора Янкова. Но и тук завалиите, за които брането на гъби е сезонен поминък, са на същия хал. Дори по-зле.
Ето какво разказва разписващият се от една година в Бюрото по труда Бисер Манолев, който трябва да се пенсионира след две години:
“Петима “колеги” правим кооперация. Поделяме си масрафа за десетина литра бензин. Катерим баирите по черни пътища с една очукана лада, дето може да ни зареже всеки момент. По цял ден обикаляме като улави. Башка шубето от мечки, глигани, змии и други твари. Ръшкаме такива труднодостъпни места, дето, не дай си Боже, стане ли нещо с нас, едва ли ще ни открият кокалаците. Но какво да се прави –
немотията ни е стиснала за гушите, отърване от нея няма!
Привечер сме каталясали. Като ударим чертата, едва сме си покрили транспортните разходи”, жалва се 61-годишният родопчанин, чието самочувствие е по-ниско от това на просяк пред НДК.
“Е..ахме майката на природата! Сега тя ни го връща тъпкано и претъпкано.
Ако не се вземем в ръце, и шишарките ще ни се усладят”, философства клонящият към 90-те дядо Апти.
Георги АНДОНОВ
