“Елате да видите чудото. Всички се разплакаха - и лекари, и сестри, и пациенти, като видяха как моето момиче ходи само. Искам всички да разберат за лекаря със “златни ръце” д-р Янаки Янакиев от пловдивска болница”, емоционално реди майката на болната от детска церебрална парализа Зорница Войничанска Венета Ангелова.
Триейки щастливи сълзи 60-годишната жена набързо разказва как дъщеря й започва да ходи сама само 2 дни след като д-р Янакиев я оперира. Цели 23 години тя не е можела да стои дори права сама. “23 години Зорница беше жив труп, краката и се огъваха като локум, можеше само да пълзи, виейки се като змия”, образно описва житейското си тегло Венета. Майката сама гледа болното си дете и в същото време работи като помощник-възпитател в детска градина “Незабравка” в гр. Мизия. Когато Венета била на 6 години й направили 2 много тежки операции на краката в “Момин проход”, с гипсиране за близо 2 месеца на половината тяло на момиченцето. След лечението детето се опитвало да стои право, но постигнатите малки успехи се сриват с настъпването на пубертета на 11 години.
Преди дни изстрадалата майка случайно научила от познат за работата на д-р Янакиев, свързала се с него и той казал на 22 август да постъпи в клиниката. В понеделник оперирали момичето, а в сряда сутринта то вече ходи. “Досега светът за мен се ограничаваше до дома и терасата, където излизах с инвалидната количка”, споделя Зорница. Болестта не е увредила умственото развитие и говорните функции на младата жена. “Животът ми се състоеше от болници, операции, рехабилитации, лекари и болка. Дори мислех да се самоубивам”, признава красивото момиче, на което единственият дефект е двигателният проблем. Сега обаче Зори мечтае един ден да помага на болните или като медицинска сестра, или да работи нещо друго в областта на здравеопазването. На 29 септември Зорница отново ще влезе в операционната зала.
“За да може да има походката на своите здрави връстници тя трябва да претърпи още 2-3 хирургични намеси”, казва д-р Янакиев. Той също е изненадан от добрия резултат, веднага след първата 40-минутна операция. “Освободих ставната контрактура, тя имаше стегнати тазобедрени стави, явно това е била основната спирачка за нея. Успяваме, когато с родителите се борим заедно”, обяснява лекарят.
Триейки щастливи сълзи 60-годишната жена набързо разказва как дъщеря й започва да ходи сама само 2 дни след като д-р Янакиев я оперира. Цели 23 години тя не е можела да стои дори права сама. “23 години Зорница беше жив труп, краката и се огъваха като локум, можеше само да пълзи, виейки се като змия”, образно описва житейското си тегло Венета. Майката сама гледа болното си дете и в същото време работи като помощник-възпитател в детска градина “Незабравка” в гр. Мизия. Когато Венета била на 6 години й направили 2 много тежки операции на краката в “Момин проход”, с гипсиране за близо 2 месеца на половината тяло на момиченцето. След лечението детето се опитвало да стои право, но постигнатите малки успехи се сриват с настъпването на пубертета на 11 години.
Преди дни изстрадалата майка случайно научила от познат за работата на д-р Янакиев, свързала се с него и той казал на 22 август да постъпи в клиниката. В понеделник оперирали момичето, а в сряда сутринта то вече ходи. “Досега светът за мен се ограничаваше до дома и терасата, където излизах с инвалидната количка”, споделя Зорница. Болестта не е увредила умственото развитие и говорните функции на младата жена. “Животът ми се състоеше от болници, операции, рехабилитации, лекари и болка. Дори мислех да се самоубивам”, признава красивото момиче, на което единственият дефект е двигателният проблем. Сега обаче Зори мечтае един ден да помага на болните или като медицинска сестра, или да работи нещо друго в областта на здравеопазването. На 29 септември Зорница отново ще влезе в операционната зала.
“За да може да има походката на своите здрави връстници тя трябва да претърпи още 2-3 хирургични намеси”, казва д-р Янакиев. Той също е изненадан от добрия резултат, веднага след първата 40-минутна операция. “Освободих ставната контрактура, тя имаше стегнати тазобедрени стави, явно това е била основната спирачка за нея. Успяваме, когато с родителите се борим заедно”, обяснява лекарят.
