Снимка: Иван ГРИГОРОВ
Той е колоритен и цветен - така се облича, така и рисува. Не остава незабелязан дори когато върви по улиците. Творчеството му е ценено не само у нас, а и в чужбина. Нашумя преди години с въвеждането на изцяло новото течение в художественото изкуство - бодиарт - рисуване върху голо женско тяло. Разбира се, става дума за неостаряващия Иван Яхнаджиев. Намирам го, приседнал на сладка раздумка с приятел, на сянка в хубавата градинка, зад старата софийска къща, където живее и работи.
- Г-н Яхнаджиев, как сте със здравето?
- Не мисля, че съм добре, защото преживявам всички неща, които стават, и това се отразява на рисуването ми. Шарено е в душата ми. Здравето и рисуването са много свързани. Редица художници, а и обикновени хора, са изразявали ужаса и болката си, рисувайки. Аз мисля, че физически съм сравнително здрав, но не смятам, че психически съм много добре. Непрекъснато съм в депресия - тя стои и ме гледа, не си общува с мен.
- Откога се “гледате” така с депресията?
- Много отдавна - мразя я. Вместо муза депресията стои и ме гледа в очите. Мисля, че по-големи проблеми от психическите няма. Притеснявам се от кризата, от неприятностите в живота, от различни случки, от лоши съседи... Непрекъснато имам различни страхове, тревожност и невроза. Това е част от творчеството - не можеш да преживяваш спокойно всичко, което виждаш. Животът в България е много тежък.
- Някакви операции преживели ли сте?
- Опериран съм от жлъчка преди 5-6 години. Махнаха я безкръвно, защото имах почти двусантиметров камък. Не ме болеше жлъчката, но не можех да се храня добре. Сега пак не ям лютиво, иначе не съм на диета. Алкохол вече не пия, защото всъщност проблемът дойде заради него. Цигарите също ги спрях още преди двадесетина години, защото ме изплашиха, че може да получа рак на белия дроб.
- Не ви ли вредят боите и другите материали, с които работите толкова години?
- Засега нямам проявени алергии, но ми се съсипаха зъбите от лошото качество на боите допреди десетина години. Сега работим с италиански бои, но преди това рисувахме с най-обикновен ацетон, терпентин, разредител, бои за промишлени нужди. Това в затворени помещения имаше страшен ефект. Мисля, че на много от колегите от моето поколение също им се развалиха зъбите заради тези бои и материали.
- Някакви травми или произшествия имали ли сте?
- Никакви сериозни. Аз съм бивш боксьор - бях републикански шампион по бокс за юноши. Сега тренирам с Палми Рачев от време на време. Иначе ходя два пъти седмично да плувам, на фитнес и на сауна - редувам ги. Повече ми харесва плуването, водата разтоварва и е много интересна. Така се поддържам в добра физическа форма и кондиция.
- Какво е мнението ви за здравната система у нас?
- Не ми се е налагало да ползвам често здравни услуги, слава Богу. Когато се стигне дотам, обикновено си плащам. Отнасям се с голям респект към лекарите - те винаги са били едни от най-добрите ми клиенти. Само лекарят и Бог имат право да докосват сърцето на човека. Непрекъснато се пише и говори за лекарски грешки, но това е нормално. Лекарската професия в известен смисъл е Божа работа. За разлика от много хора, които казват “лекарите я умориха...”, аз не мога да кажа такова нещо. Майка ми, сестра ми са имали здравословни проблеми, но и това не помрачава нагласата ми към съсловието.
- Практикувате бодиарт - откъде идва той?
- Бодиартът идва от Африка. Човек е решил, че след пещерните рисунки може да носи този знак, който оставя по стените, и върху гърба си, и върху лицето си. До 80-те години на миналия век бодиартът не съществуваше в България. Много трудно намерих път на това изкуство у нас. Много е интересно, защото изхвърляш посредника - платното. Всъщност разстоянието между теб и модела е само една четка. Всеки модел се работи по различен начин. Американците например рисуват небостъргачи по женската фигура, германците много обичат да рисуват тениски, те обличат модела в рисунка. Аз мисля, че правя нещо по-различно, което е част от моите картини.
- Лекуват ли цветовете?
- Има значение в какъв цвят ще се облече човек - това е важно за психичното му състояние и настроение, а оттам и за общото му здраве. Стилът на общуване също зависи от цвета на дрехите, с които сме облечени. Най-силният цвят е онзи, който е поставен на точното място, в точното време. Аз нямам любим цвят - харесват ми всички, стига да е направен тон, да се получи музика и цветът да поема и излъчва светлина.
Блицинтервю на Маргарита Благоева
- Г-н Яхнаджиев, как сте със здравето?
- Не мисля, че съм добре, защото преживявам всички неща, които стават, и това се отразява на рисуването ми. Шарено е в душата ми. Здравето и рисуването са много свързани. Редица художници, а и обикновени хора, са изразявали ужаса и болката си, рисувайки. Аз мисля, че физически съм сравнително здрав, но не смятам, че психически съм много добре. Непрекъснато съм в депресия - тя стои и ме гледа, не си общува с мен.
- Откога се “гледате” така с депресията?
- Много отдавна - мразя я. Вместо муза депресията стои и ме гледа в очите. Мисля, че по-големи проблеми от психическите няма. Притеснявам се от кризата, от неприятностите в живота, от различни случки, от лоши съседи... Непрекъснато имам различни страхове, тревожност и невроза. Това е част от творчеството - не можеш да преживяваш спокойно всичко, което виждаш. Животът в България е много тежък.
- Някакви операции преживели ли сте?
- Опериран съм от жлъчка преди 5-6 години. Махнаха я безкръвно, защото имах почти двусантиметров камък. Не ме болеше жлъчката, но не можех да се храня добре. Сега пак не ям лютиво, иначе не съм на диета. Алкохол вече не пия, защото всъщност проблемът дойде заради него. Цигарите също ги спрях още преди двадесетина години, защото ме изплашиха, че може да получа рак на белия дроб.
- Не ви ли вредят боите и другите материали, с които работите толкова години?
- Засега нямам проявени алергии, но ми се съсипаха зъбите от лошото качество на боите допреди десетина години. Сега работим с италиански бои, но преди това рисувахме с най-обикновен ацетон, терпентин, разредител, бои за промишлени нужди. Това в затворени помещения имаше страшен ефект. Мисля, че на много от колегите от моето поколение също им се развалиха зъбите заради тези бои и материали.
- Някакви травми или произшествия имали ли сте?
- Никакви сериозни. Аз съм бивш боксьор - бях републикански шампион по бокс за юноши. Сега тренирам с Палми Рачев от време на време. Иначе ходя два пъти седмично да плувам, на фитнес и на сауна - редувам ги. Повече ми харесва плуването, водата разтоварва и е много интересна. Така се поддържам в добра физическа форма и кондиция.
- Какво е мнението ви за здравната система у нас?
- Не ми се е налагало да ползвам често здравни услуги, слава Богу. Когато се стигне дотам, обикновено си плащам. Отнасям се с голям респект към лекарите - те винаги са били едни от най-добрите ми клиенти. Само лекарят и Бог имат право да докосват сърцето на човека. Непрекъснато се пише и говори за лекарски грешки, но това е нормално. Лекарската професия в известен смисъл е Божа работа. За разлика от много хора, които казват “лекарите я умориха...”, аз не мога да кажа такова нещо. Майка ми, сестра ми са имали здравословни проблеми, но и това не помрачава нагласата ми към съсловието.
- Практикувате бодиарт - откъде идва той?
- Бодиартът идва от Африка. Човек е решил, че след пещерните рисунки може да носи този знак, който оставя по стените, и върху гърба си, и върху лицето си. До 80-те години на миналия век бодиартът не съществуваше в България. Много трудно намерих път на това изкуство у нас. Много е интересно, защото изхвърляш посредника - платното. Всъщност разстоянието между теб и модела е само една четка. Всеки модел се работи по различен начин. Американците например рисуват небостъргачи по женската фигура, германците много обичат да рисуват тениски, те обличат модела в рисунка. Аз мисля, че правя нещо по-различно, което е част от моите картини.
- Лекуват ли цветовете?
- Има значение в какъв цвят ще се облече човек - това е важно за психичното му състояние и настроение, а оттам и за общото му здраве. Стилът на общуване също зависи от цвета на дрехите, с които сме облечени. Най-силният цвят е онзи, който е поставен на точното място, в точното време. Аз нямам любим цвят - харесват ми всички, стига да е направен тон, да се получи музика и цветът да поема и излъчва светлина.
Блицинтервю на Маргарита Благоева
