Великият бас никога не забравя своя покровител.
Никола Мулешков е най-известният в света и най-неизвестният в България автентичен роден дисидент. Най-големият волнодумец и любим даскал на студентите в юридическия факултет на Софийския университет подписва смъртната си присъда като учен още в началото на 80-те. Тогава отказва персонално да “консултира и изпитва” самия Владко Живков.
Естествено, е уволнен. На всичко отгоре, вече с примка на шията, през 1983 г. “идиотизираният” учен пише и се опитва да издаде “Режимът на персонифицираната власт”. Истинска ерес и опит за персонално самоубийство в буквалния смисъл на понятието. Антиеретичният вой е неописуем.
Скандалът е толкова голям, че изученото кралско войнство по въпроса е оглавено лично от величието във всичките му измерения – академик Ярослав Радев
Тогава, вместо да се кротне на задника си, дисидентът със срамната фамилия бие поздравителна и оздравителна телеграма до... Михаил Горбачов. Истинският. Пощите в цяла София отказват да обслужат въпросната телеграма. Предлогът е, че такъв получател няма и не може да има. Американците знаят за проблемите на Мулешков повече от родното ДС. Но и едните, и другите не знаят, че Никола Мулешков е срещнал и опознал Раиса Горбачова още преди самия перестройчик Миша. Щерка му с невъобразимото фамилно словосъчетание Ирина Мулешкова пък получава официално виза за САЩ за цяла година, а неофициално научава, че заради баща си може да посещава САЩ когато си поиска. Дори с подводница. Днес Никола Мулешков е най-цитираният на Запад български учен в областта на конституционното право, не иска да разказва за историите с Владко Живков с претекст, че орел мухи не кълве.
Предпочита по-безобидни истории. Според собствените му критерии. Една от тях е
как бъдещият български “бас” в правото Мулешков спасява от разврат бъдещия световен бас в операта Гяуров, което е може би най-голямата му заслуга към родината
В първата половина на 50-те Мулешков е студент по съветско, международно и римско право в Московския университет. За късмет го поваля тежък грип още в московския му период. Посланичката ни в Москва по онова време е Стела Благоева, дъщеря на Димитър Благоев. Бащината къща на Мулешков в Панагюрище се оказва комшийска на тази, в която е израснала Райна Княгиня. Стела Благоева пък е омъжена за известния бунтар и син на сестрата на Райна Княгиня – Коста Янков.
Спомените и сантиментите се отпушват... Кольо Мулешков добива статут на единствения българин в Москва, който може да влиза и излиза при посланика ни когато си поиска. Уникално, но факт – студентчето Мулешков е водено лично от щерката на Димитър Благоев по официални приеми. “Мушкан” е от Стела Благоева в българските делегации от посрещанията на Вълко Червенков до погребението на Сталин.
Това е само прелюдията към спасението на Николай Гяуров от разврата с руските курви. Заради грипа след излизането си от болницата Мулешков изкарва лятото на 1950 г. в Москва. В края на август пристига новата партида българи за съветските вузове. Кольо обикаля общежитията и търси някой земляк от Панагюрско сред новодошлите. От едно легло се надига къдрокос красавец с “История на дипломацията в ръка” и казва: “Абе, аз не съм от Панагюрище, но съм от Велинград. И имам брат, който му иде да се самоубие, че е разпределен да учи в Ленинградската консерватория, а умира да учи в Московската.” Оказва се, това е Кочо - братчето на бъдещото оперно величие.
Привилегиите на Кольо влизат в действие и за малко да ги... изгуби. При последното от многобройните си посещения в българското посолство около ходатайствата по преместването на Николай Гяуров другарката Благоева го пронизва с леден поглед. Бъдещото светило по конституционно право обаче не губи хладнокръвие и я забива с коз от ръкава:
Извинявайте, другарко Благоева, аз наистина така и така, но наближава 9 септември, а ако Николай Гяуров си остане в Ленинградската консерватория, кой ще пее на тържествата на националния ни празник, а?
Стела Благоева се замисля, защото тогава артистичните трупи за бързо реагиране още не са създадени. Набира петолъчката, говори дълго с някой си Дмитрий Иванович. След това вика секретаря на посолството и му нарежда какво писмо да подготви за подпис.
Така Николай Гяуров се озовава в Московската консерватория, а Никола Мулешков се превръща в нещо като “капо ди тути капи” сред българското студенчество в Москва.
През 1953 г. правистът Мулешков прави втория си голям жест към басиста Кочо. МГУ организира концерт в чест на току-що откритата “Актова зала” с над 4000 места. Поканени са звезди от ГДР и изобщо от целия соцлагер.
От българска страна фаворитите са Димитър Узунов, Катя Попова, Никола Николов в тандем с жена си и пр. певци, които вече специализират в Болшой театър. Кольо отива при Николай и му разказва за подготвяното грандиозно събитие. Гяуров, който тогава все още е “Господин Никой”, веднага пита - а не може ли и аз да се включа? Мулешков дава юнашко обещание в аванс, без да му е ясно как ще стане това.
Разчитайки на особения си статут, отива при топпредставителя на България Димитър Узунов и му казва, без да го увърта, че ще включи в концерта и студента Николай Гяуров. Получава се страхотен конфуз. Звездата отсича – е, това си е студентски концерт, нека си пее, ама ние за какво да участваме! Мулешков се изпотява пет пъти за петте минути разговор, но го осенява гениална идея. Тича в общежитието при Гяуров и му казва, виж какво, знаменитостите те бойкотират, но ти си подготви един номер и евентуално на бис в края на концерта ще уредя да те пуснат.
Така и става. Препълнената зала с изтънчена публика е впечатлена от певците ни. Бис след бис и т. н.
Изведнъж след знаменитостите на сцената се появява студентът Николай Гяуров
Още не е спечелил първата си международна награда. Но българинът опъва такова гърло, изпълнява така култовата ария на Борис Годунов, а после на бис и тази на Филип, че залата замалко да се срути от нестихващите овации. След този концерт светилото Узунов не иска и да чуе за Гяуров, който на всичко отгоре през 1955 г. на големия оперен фестивал в Париж получава големия приз, а Узунов е “утешен” с първа награда.
През пролетта на 1957 г. светилото вече се нарича Николай Гяуров, който един ден се засича с разпределения като съветник втора степен в Министерството на културата Никола Мулешков. Великият български бас е начумерен и вече женен за Златинка Мишайкова. Кольо веднага усеща душевното разстройство на приятеля си и пита какво има. Гяуров избоботва с великия си бас на един дъх: “От тая българска оправия ще полудея...” Поема си дъх. Кольо изчаква и го подканя да продължи. Гяуров отново почва да боботи: “Знаеш, скоро се ожених. Сега ме пращат на нещо като специализация за шест месеца в Болшой театър. Искам да взема и Златинка, но чиновниците не дават. Не могло командирован от държавата да води със себе си и жена си. Даже и за своя сметка. Как да не полудееш...”.
Бъдещият дисидент мълчи, мълчи и по навик изтърсва юнашки
спокойно, все ще оправим някак нещата. Неизминал и две крачки след раздялата, по традиция Бог му праща поредното просветление как ще се оправят нещата с Николай Гяуров...
На другия ден съветникът ІІ категория в културното министерство Мулешков нахълтва при колегата си І степен Ангел Будев. Кольо прекрачва прага на кабинета му с вдъхновение и започва така да го търкаля, че оня зяпва от удивление. Така и така, обяснява с разтреперан от очертаващата се драма глас Мулешков. Вие знаете ли тази наша световна знаменитост, ако замине сам за Москва в Болшой театър, какво ще стане? Там рускините в театъра и руските курви извън него така ще го нападнат, че няма да има сила, която да го отърве. Ченето на съветник Будев е така увиснало от удивление, че още малко и ще се откачи, във всеки случай не е в състояние да отговори. Това още повече вдъхновява лъжеца-конституционалист Мулешков, който продължава:
И какво? Аз ще ви кажа какво ще стане! Великият ни артист ще бъде ликвидиран като певец. Това ще стане.
Ако обаче с него замине и жена му, тя ще го охранява и спаси таланта му
Зяпналият Будев успява да поеме дъх, вдига ченето си обратно и моментално се съгласява...
След доста години Никола Мулешков обядва със свой чуждестранен гост на “Копитото”. Изведнъж влиза Гяуров с жена си. Следват прегръдки, целувки и пр. Този път гостът е зяпнал в прехлас. Как? Бас номер едно на света се прегръща с никому неизвестния му колега!? Юристите са пристигнали с автобус. Гяуров ги сваля с волгата си. Междувременно французинът е запознат, общо взето, с историята и ченето му още повече увисва...
Естествено, е уволнен. На всичко отгоре, вече с примка на шията, през 1983 г. “идиотизираният” учен пише и се опитва да издаде “Режимът на персонифицираната власт”. Истинска ерес и опит за персонално самоубийство в буквалния смисъл на понятието. Антиеретичният вой е неописуем.
Скандалът е толкова голям, че изученото кралско войнство по въпроса е оглавено лично от величието във всичките му измерения – академик Ярослав Радев
Тогава, вместо да се кротне на задника си, дисидентът със срамната фамилия бие поздравителна и оздравителна телеграма до... Михаил Горбачов. Истинският. Пощите в цяла София отказват да обслужат въпросната телеграма. Предлогът е, че такъв получател няма и не може да има. Американците знаят за проблемите на Мулешков повече от родното ДС. Но и едните, и другите не знаят, че Никола Мулешков е срещнал и опознал Раиса Горбачова още преди самия перестройчик Миша. Щерка му с невъобразимото фамилно словосъчетание Ирина Мулешкова пък получава официално виза за САЩ за цяла година, а неофициално научава, че заради баща си може да посещава САЩ когато си поиска. Дори с подводница. Днес Никола Мулешков е най-цитираният на Запад български учен в областта на конституционното право, не иска да разказва за историите с Владко Живков с претекст, че орел мухи не кълве.
Предпочита по-безобидни истории. Според собствените му критерии. Една от тях е
как бъдещият български “бас” в правото Мулешков спасява от разврат бъдещия световен бас в операта Гяуров, което е може би най-голямата му заслуга към родината
В първата половина на 50-те Мулешков е студент по съветско, международно и римско право в Московския университет. За късмет го поваля тежък грип още в московския му период. Посланичката ни в Москва по онова време е Стела Благоева, дъщеря на Димитър Благоев. Бащината къща на Мулешков в Панагюрище се оказва комшийска на тази, в която е израснала Райна Княгиня. Стела Благоева пък е омъжена за известния бунтар и син на сестрата на Райна Княгиня – Коста Янков.
Спомените и сантиментите се отпушват... Кольо Мулешков добива статут на единствения българин в Москва, който може да влиза и излиза при посланика ни когато си поиска. Уникално, но факт – студентчето Мулешков е водено лично от щерката на Димитър Благоев по официални приеми. “Мушкан” е от Стела Благоева в българските делегации от посрещанията на Вълко Червенков до погребението на Сталин.
Това е само прелюдията към спасението на Николай Гяуров от разврата с руските курви. Заради грипа след излизането си от болницата Мулешков изкарва лятото на 1950 г. в Москва. В края на август пристига новата партида българи за съветските вузове. Кольо обикаля общежитията и търси някой земляк от Панагюрско сред новодошлите. От едно легло се надига къдрокос красавец с “История на дипломацията в ръка” и казва: “Абе, аз не съм от Панагюрище, но съм от Велинград. И имам брат, който му иде да се самоубие, че е разпределен да учи в Ленинградската консерватория, а умира да учи в Московската.” Оказва се, това е Кочо - братчето на бъдещото оперно величие.
Привилегиите на Кольо влизат в действие и за малко да ги... изгуби. При последното от многобройните си посещения в българското посолство около ходатайствата по преместването на Николай Гяуров другарката Благоева го пронизва с леден поглед. Бъдещото светило по конституционно право обаче не губи хладнокръвие и я забива с коз от ръкава:
Извинявайте, другарко Благоева, аз наистина така и така, но наближава 9 септември, а ако Николай Гяуров си остане в Ленинградската консерватория, кой ще пее на тържествата на националния ни празник, а?
Стела Благоева се замисля, защото тогава артистичните трупи за бързо реагиране още не са създадени. Набира петолъчката, говори дълго с някой си Дмитрий Иванович. След това вика секретаря на посолството и му нарежда какво писмо да подготви за подпис.
Така Николай Гяуров се озовава в Московската консерватория, а Никола Мулешков се превръща в нещо като “капо ди тути капи” сред българското студенчество в Москва.
През 1953 г. правистът Мулешков прави втория си голям жест към басиста Кочо. МГУ организира концерт в чест на току-що откритата “Актова зала” с над 4000 места. Поканени са звезди от ГДР и изобщо от целия соцлагер.
От българска страна фаворитите са Димитър Узунов, Катя Попова, Никола Николов в тандем с жена си и пр. певци, които вече специализират в Болшой театър. Кольо отива при Николай и му разказва за подготвяното грандиозно събитие. Гяуров, който тогава все още е “Господин Никой”, веднага пита - а не може ли и аз да се включа? Мулешков дава юнашко обещание в аванс, без да му е ясно как ще стане това.
Разчитайки на особения си статут, отива при топпредставителя на България Димитър Узунов и му казва, без да го увърта, че ще включи в концерта и студента Николай Гяуров. Получава се страхотен конфуз. Звездата отсича – е, това си е студентски концерт, нека си пее, ама ние за какво да участваме! Мулешков се изпотява пет пъти за петте минути разговор, но го осенява гениална идея. Тича в общежитието при Гяуров и му казва, виж какво, знаменитостите те бойкотират, но ти си подготви един номер и евентуално на бис в края на концерта ще уредя да те пуснат.
Така и става. Препълнената зала с изтънчена публика е впечатлена от певците ни. Бис след бис и т. н.
Изведнъж след знаменитостите на сцената се появява студентът Николай Гяуров
Още не е спечелил първата си международна награда. Но българинът опъва такова гърло, изпълнява така култовата ария на Борис Годунов, а после на бис и тази на Филип, че залата замалко да се срути от нестихващите овации. След този концерт светилото Узунов не иска и да чуе за Гяуров, който на всичко отгоре през 1955 г. на големия оперен фестивал в Париж получава големия приз, а Узунов е “утешен” с първа награда.
През пролетта на 1957 г. светилото вече се нарича Николай Гяуров, който един ден се засича с разпределения като съветник втора степен в Министерството на културата Никола Мулешков. Великият български бас е начумерен и вече женен за Златинка Мишайкова. Кольо веднага усеща душевното разстройство на приятеля си и пита какво има. Гяуров избоботва с великия си бас на един дъх: “От тая българска оправия ще полудея...” Поема си дъх. Кольо изчаква и го подканя да продължи. Гяуров отново почва да боботи: “Знаеш, скоро се ожених. Сега ме пращат на нещо като специализация за шест месеца в Болшой театър. Искам да взема и Златинка, но чиновниците не дават. Не могло командирован от държавата да води със себе си и жена си. Даже и за своя сметка. Как да не полудееш...”.
Бъдещият дисидент мълчи, мълчи и по навик изтърсва юнашки
спокойно, все ще оправим някак нещата. Неизминал и две крачки след раздялата, по традиция Бог му праща поредното просветление как ще се оправят нещата с Николай Гяуров...
На другия ден съветникът ІІ категория в културното министерство Мулешков нахълтва при колегата си І степен Ангел Будев. Кольо прекрачва прага на кабинета му с вдъхновение и започва така да го търкаля, че оня зяпва от удивление. Така и така, обяснява с разтреперан от очертаващата се драма глас Мулешков. Вие знаете ли тази наша световна знаменитост, ако замине сам за Москва в Болшой театър, какво ще стане? Там рускините в театъра и руските курви извън него така ще го нападнат, че няма да има сила, която да го отърве. Ченето на съветник Будев е така увиснало от удивление, че още малко и ще се откачи, във всеки случай не е в състояние да отговори. Това още повече вдъхновява лъжеца-конституционалист Мулешков, който продължава:
И какво? Аз ще ви кажа какво ще стане! Великият ни артист ще бъде ликвидиран като певец. Това ще стане.
Ако обаче с него замине и жена му, тя ще го охранява и спаси таланта му
Зяпналият Будев успява да поеме дъх, вдига ченето си обратно и моментално се съгласява...
След доста години Никола Мулешков обядва със свой чуждестранен гост на “Копитото”. Изведнъж влиза Гяуров с жена си. Следват прегръдки, целувки и пр. Този път гостът е зяпнал в прехлас. Как? Бас номер едно на света се прегръща с никому неизвестния му колега!? Юристите са пристигнали с автобус. Гяуров ги сваля с волгата си. Междувременно французинът е запознат, общо взето, с историята и ченето му още повече увисва...
