Половината от грешките на медиците са фатални!
За нас, обикновените хора, за нашите читатели, за всички е по-важно тези грешки да не се случват или да се случват много по-рядко.
Като подготвях темата, си позволих да надникна в блоговете и сайтовете на обикновените граждани, където те са открили място и начин да се оплачат, да изкажат мнението си или по-скоро възмущението си. Да споделят, да получат съчувствие. И то не защото нямам желание да си взема микрофона и да отида в някоя болница или на улицата, за да питам хората: Вие пострадали ли сте от лекарска грешка? А защото тук попаднах на неща, които истински ме потресоха.
Докъде сме стигнали в своята болка, или в своята оправдана злоба, за да казваме следно: “Имаме нужда от добри лекари, а не от дипломирани убийци!” Кой може да си позволи да изрече такова нещо - естествено, някой с огромна болка в душата. Със сигурност нашите лекари не са дипломирани убийци, но пред моите очи сякаш изплуваха образите на д-р Джекил и на д-р Менгеле...
... Или най-хладнокръвно да препоръчаш: “Първо си плати осигуровката и тогава”
Още едно безобразно отношение. Да, така е на Запад, така е навсякъде. Всички трябва да си плащаме осигуровките. Но къде е човещината?
На 11 май 2010 година, 33-годишната Валерия Валериева е диагностицирана с неразстроена извънматочна бременност. Заради липса на осигуровки обаче тя е изпъдена от болницата, въпреки че състоянието й било тежко. Д-р Еремиев и д-р Блажев обаче сметнали, че първо трябва да си плати осигуровката. Става дума за видинската болница. Между другото, наскоро прочетох, че там нещата не са толкова прости. Там явно има много натрупан негатив срещу лекарите в тази болница и хората от града излизат на открит протест. Едва ли е просто от емоция, болка, негативно отношение. Лошото е, че такива неща се предприемат след един, два, три, няколко, десетки лекарски грешки, половината от които фатални. И все пак. Дай Боже, ние обикновените, объркани, наранени и много пъти излъгани хора да можем да обърнем внимание на отговорните институции.
И веднага се сещам за случая с пияната медицинска сестра преди няколко седмици. Човек вече не знае как да реагира на тези случаи, как да реагира като чуе новината. Мен специално ме възмути изказването на един от лекарите, не му помня името, може би завеждащият болницата в Ихтиман, където се случи това трагикомично събитие. Той най-нахално си позволи да направи аналог между “по-голямата концентрация” на въпросния антибиотик с 50 грама ракия. “Това е все едно дали ще изпиеш една ракия наведнъж или в рамките на половин час. Така е и тука - сложила е малко по-концентриран антибиотик, малко по-бързо го е вляла - какво толкова?” Да, какво толкова, наистина?! .... Ами, толкова, че нямате място там!...
Като подготвях темата, си позволих да надникна в блоговете и сайтовете на обикновените граждани, където те са открили място и начин да се оплачат, да изкажат мнението си или по-скоро възмущението си. Да споделят, да получат съчувствие. И то не защото нямам желание да си взема микрофона и да отида в някоя болница или на улицата, за да питам хората: Вие пострадали ли сте от лекарска грешка? А защото тук попаднах на неща, които истински ме потресоха.
Докъде сме стигнали в своята болка, или в своята оправдана злоба, за да казваме следно: “Имаме нужда от добри лекари, а не от дипломирани убийци!” Кой може да си позволи да изрече такова нещо - естествено, някой с огромна болка в душата. Със сигурност нашите лекари не са дипломирани убийци, но пред моите очи сякаш изплуваха образите на д-р Джекил и на д-р Менгеле...
... Или най-хладнокръвно да препоръчаш: “Първо си плати осигуровката и тогава”
Още едно безобразно отношение. Да, така е на Запад, така е навсякъде. Всички трябва да си плащаме осигуровките. Но къде е човещината?
На 11 май 2010 година, 33-годишната Валерия Валериева е диагностицирана с неразстроена извънматочна бременност. Заради липса на осигуровки обаче тя е изпъдена от болницата, въпреки че състоянието й било тежко. Д-р Еремиев и д-р Блажев обаче сметнали, че първо трябва да си плати осигуровката. Става дума за видинската болница. Между другото, наскоро прочетох, че там нещата не са толкова прости. Там явно има много натрупан негатив срещу лекарите в тази болница и хората от града излизат на открит протест. Едва ли е просто от емоция, болка, негативно отношение. Лошото е, че такива неща се предприемат след един, два, три, няколко, десетки лекарски грешки, половината от които фатални. И все пак. Дай Боже, ние обикновените, объркани, наранени и много пъти излъгани хора да можем да обърнем внимание на отговорните институции.
И веднага се сещам за случая с пияната медицинска сестра преди няколко седмици. Човек вече не знае как да реагира на тези случаи, как да реагира като чуе новината. Мен специално ме възмути изказването на един от лекарите, не му помня името, може би завеждащият болницата в Ихтиман, където се случи това трагикомично събитие. Той най-нахално си позволи да направи аналог между “по-голямата концентрация” на въпросния антибиотик с 50 грама ракия. “Това е все едно дали ще изпиеш една ракия наведнъж или в рамките на половин час. Така е и тука - сложила е малко по-концентриран антибиотик, малко по-бързо го е вляла - какво толкова?” Да, какво толкова, наистина?! .... Ами, толкова, че нямате място там!...
