Ваня върна усмивката на лицето си и промени жизнената си философия, уверена, че Бог е любов.
Преди 7 години, на 27 юли 2003-та, на варненската улица „Ангел Кънчев”, близо до Кооперативния пазар, бе простреляна пред очите на дъщеря си Никол, бизнес дамата Ваня Червенкова. Репортер на „ШОУ” я потърси за коментар на събитията оттогава и до днес.
............................................
- Ваня, това, което е известно от онзи трагичен за теб ден, е, че преди това ти, Никол и приятелката ти Елена сте били на църква и отивате да купите диня на пазара. На няколко метра от теб е убиецът. Безспорно целта му е била да те довърши. Всъщност с колко куршума те простреляха?
- Куршумите са били общо 6. Два в главата и 4 в тялото ми. Все още белезите от тях личат. Няма да се заличат и душевните рани от онзи паметен ден!..
- Адвокатът ти тогава даде изявление, че преди разстрела си изглеждала изплашена. Защо, имаше ли заплахи преди това?
- Да, имаше. Във връзка с подадената от мен жалба срещу Боби Цанков, лека му пръст. Тогава той беше задържан и оставен трайно в ареста на НСС в София. Дадох и пресконференция, на която запознах широката общественост с измамите на Цанков. Тогава нямах идея кой стои зад гърба му, но факт е, че бях „услужливо” предупредена да изтегля жалбата си срещу него. Обадиха ми се от няколко места и ме съветваха да се откажа от битката. Получих и две анонимни обаждания с конкретни заплахи, за които веднага сезирах НСБОП. Адвокатката ми Наталия Крушева беше плътно до мен и няколко години по-късно, когато приключи съдебната сага с осъдителна присъда за Боби Цанков, тя направо си отдъхна. Тази жена беше свидетел на ужасните неща, които преживях през всичките тези години.
- Цанков е бил осъден през май 2007 г. на три години лишаване от свобода с 5-годишен изпитателен срок и да ти изплати 50 000 лева, заедно с лихвите от 2002-ра година до датата на присъдата. Но ти така и не получи нищо. От дистанция на времето, имаш ли вече поне яснота вътре в себе си кой или кои са виновниците за стрелбата по теб?
- Да, зная всичко. Видях всичко с очите си. С душата си.
Когато убиецът натисна спусъка, видях всичко Отгоре...
Виждах всичко, но не можех да се намеся. Боби имаше вина, но не пряка. Все едно, аз отдавна съм простила на всички пред Бог – казвала съм го неведнъж. Знам, че неплатени сметки няма и че безпогрешните везни са на небето.
- След разстрела на Цанков ти каза, че си му простила. Наистина ли не изпитваш чувство за мъст?
- Не, никога не съм изпитвала това чувство в сърцето си. Поради темпераментния ми характер се е случвало да се ядосам, но прощавам бързо. Не защото християнството го желае, а защото знам със сигурност, че прошката е привилегия на силните хора, на широкоскроените, които не задържат негативизъм в душата си.
- С какъв бизнес се занимаваше преди разстрела? Говори се за минерална вода, за производство на алкохол и т.н. Може ли да се търси връзка в тази посока – за отмъщение срещу теб на база конкуренция в бизнеса?
- Не, не съм била в пререкания с никого и не съм дължала пари никому, че да получа такава смъртна присъда. Бизнеса си стартирах много преди 1994 г. Занимавах се с международна търговия и едва когато натрупах капитал, реших, че е време за производство. Взех един от първите законни лицензи за производство на алкохол. А после, след едно посещение при Ванга, започнах и с минерална вода. Тя ми го беше предрекла. Както и други неща, които и до ден днешен се случват.
- На едно място пишат, че си била отвличана от СИК и пребита за дългове... Че цехът в Костинброд е бил собственост на бившия борец Павел Павлов.
- И до ден днешен не знам откъде накъде написаха това. Никога не съм била отвличана или пребивана от когото и да е. В живота си съм изяла само два шамара, и то от мъжа, с когото дълги години живях на семейни начала. Бях го вбесила дотолкова, че си получих заслуженото. Яла съм бой, когато тренирах бокс – от спаринг партньори.
В живота си съм взимала кредити само от банки, не от хора.
Не съм кредитна милионерка, не съм получавала куфарчета с пари и никой даром не ми е давал нищо. Иначе помещението, което държах тогава в Костинброд под наем, наистина беше на Павел, но той е от борците от старата генерация – една от спортните ни легенди, а не мутра. Не е участвал нито в борчески, нито в силови групировки.
- Вярно ли е, че сестра ти Вася е била секретарка на покойния Абдулла Патаев - лидер на чеченците в България, застрелян през 1999 година?
- Да, с Абдулла се познавах много добре. Неволята ме заведе при него. През ранните години на демокрацията и аз, като много други българи, бях подложена на натиск от силови групировки за рекет. Не се поддадох и затова се обърнах към Патаев. Никога няма да забравя колко безрезервно застана той тогава зад гърба ми и ми помогна безусловно и по мъжки. Без да търси дивиденти.
Едва след това моята сестра му стана счетоводител и двамата се разбираха прекрасно до деня, в който го застреляха. Смъртта на Абдулла Патаев няма никаква връзка с моя разстрел.
- Говори се, че в онзи период си търсела пари за старта на нов проект?
- Няма такова нещо. Това са част от измислиците на покойния Боби Цанков, който интригантски говореше какво ли не и пред кого ли не.
- Вярно ли е, че през 1997 година срещу теб и още 15 фирми започва проверка за крупна измама от 1 млрд. неденоминирани лева, присвоени от върнат данъчен кредит от ДДС след фиктивен износ на компютърни платки за Гърция...
- Да, истина е. Беше заведено такова дело. Но не за 1 млрд., а за 174 000 лева. Благоевградската следствена служба цели 10 години „забрави” да извършва процесуални следствени действия срещу мен, прокуратурата мълчеше и едва когато настъпиха промените в НК, имаше правото да инициира бързо дело и да го извади от прашните папки на държавните институции. В момента това дело е в ход. Не желая да се ангажирам с прогнози по него, това е приоритет на съда.
- Всъщност не е ли именно онзи арест, преди толкова години, причината да се разделите с Автон Петров-Хамстера?
- Няма да крия, че тогава, когато
бях при тежки условия близо месец в Благоевградския арест,
това беше и една от причините за неприязън от страна на неговата майка към мен. Тя така и не ме обикна никога. Нито мен, нито детето ми, което тогава беше съвсем малко. И сега съм убедена, че тя е една от основните причини да се разделим с Антон. По този въпрос съм писала в книгата си и не искам да се връщам към него.
- Наистина ли вече не понасяш миризмата на оня парфюм, с който си била преди разстрела?
- Онази миризма никога няма да я забравя. Пазя флакона с остатъка от онзи парфюм в спалнята си...
- Никол е видяла как те прострелват. Добри хора са я скрили под една сергия... Говорите ли с Никол за тогава?
- Да. Това не се забравя. Макар да казват, че времето лекува, тази наша болка ще остане неподвластна на времето. Непрестанно благодаря на Бог, че ме остави жива да се грижа за детето си.
- Майка ти е разбрала от телевизията. Продължава ли да се страхува за теб, за вас двете с Никол?
- Това е най-големият ми грях спрямо родителите ми. Толкова много болка съм им причинила!..Със сигурност съм им съкратила живота с по няколко години. Мама и татко са вече много възрастни. Мама всеки път, когато се чуем, след като си кажем „Здравей!”, следват сълзи. Тя непрекъснато плаче, без да преувеличавам. Не мога да й обясня, че това не е правилно.
- Ваня, ти винаги си била харесвана жена. И обичана. Любопитно е защо прибягна до биологичен донор за баща на Никол?
- Заради силното ми чувство за независимост. От малка не исках да се омъжвам. И да завися от някого. Било то и от собствен мъж. Моето дете е само мое и на Бог. И аз няма да деля тази обич с никого.
- Сега разбирам защо си толкова разярена на вестника, който писа, че Никол е от Хамстера...
- Колкото до вестника, с писанията си те създадоха проблем на Никол. Не само емоционален, но и от гледна точка на нейната безопасност и сигурност. Няма да разреша някой да застрашава единственото най-ценно, което имам в живота си!
- Имаше заплахи към Никол, за които доскоро не искаше да говорим. Всичко оправи ли се и за какво всъщност ставаше въпрос? За ухажване или за нещо по-сериозно?
- Да, имаше заплахи. Засега спряха, но ще видим – искам да се убедя лично, че това е краят. Спряха след бързата и точна намеса на ГДБОП.
Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА
............................................
- Ваня, това, което е известно от онзи трагичен за теб ден, е, че преди това ти, Никол и приятелката ти Елена сте били на църква и отивате да купите диня на пазара. На няколко метра от теб е убиецът. Безспорно целта му е била да те довърши. Всъщност с колко куршума те простреляха?
- Куршумите са били общо 6. Два в главата и 4 в тялото ми. Все още белезите от тях личат. Няма да се заличат и душевните рани от онзи паметен ден!..
- Адвокатът ти тогава даде изявление, че преди разстрела си изглеждала изплашена. Защо, имаше ли заплахи преди това?
- Да, имаше. Във връзка с подадената от мен жалба срещу Боби Цанков, лека му пръст. Тогава той беше задържан и оставен трайно в ареста на НСС в София. Дадох и пресконференция, на която запознах широката общественост с измамите на Цанков. Тогава нямах идея кой стои зад гърба му, но факт е, че бях „услужливо” предупредена да изтегля жалбата си срещу него. Обадиха ми се от няколко места и ме съветваха да се откажа от битката. Получих и две анонимни обаждания с конкретни заплахи, за които веднага сезирах НСБОП. Адвокатката ми Наталия Крушева беше плътно до мен и няколко години по-късно, когато приключи съдебната сага с осъдителна присъда за Боби Цанков, тя направо си отдъхна. Тази жена беше свидетел на ужасните неща, които преживях през всичките тези години.
- Цанков е бил осъден през май 2007 г. на три години лишаване от свобода с 5-годишен изпитателен срок и да ти изплати 50 000 лева, заедно с лихвите от 2002-ра година до датата на присъдата. Но ти така и не получи нищо. От дистанция на времето, имаш ли вече поне яснота вътре в себе си кой или кои са виновниците за стрелбата по теб?
- Да, зная всичко. Видях всичко с очите си. С душата си.
Когато убиецът натисна спусъка, видях всичко Отгоре...
Виждах всичко, но не можех да се намеся. Боби имаше вина, но не пряка. Все едно, аз отдавна съм простила на всички пред Бог – казвала съм го неведнъж. Знам, че неплатени сметки няма и че безпогрешните везни са на небето.
- След разстрела на Цанков ти каза, че си му простила. Наистина ли не изпитваш чувство за мъст?
- Не, никога не съм изпитвала това чувство в сърцето си. Поради темпераментния ми характер се е случвало да се ядосам, но прощавам бързо. Не защото християнството го желае, а защото знам със сигурност, че прошката е привилегия на силните хора, на широкоскроените, които не задържат негативизъм в душата си.
- С какъв бизнес се занимаваше преди разстрела? Говори се за минерална вода, за производство на алкохол и т.н. Може ли да се търси връзка в тази посока – за отмъщение срещу теб на база конкуренция в бизнеса?
- Не, не съм била в пререкания с никого и не съм дължала пари никому, че да получа такава смъртна присъда. Бизнеса си стартирах много преди 1994 г. Занимавах се с международна търговия и едва когато натрупах капитал, реших, че е време за производство. Взех един от първите законни лицензи за производство на алкохол. А после, след едно посещение при Ванга, започнах и с минерална вода. Тя ми го беше предрекла. Както и други неща, които и до ден днешен се случват.
- На едно място пишат, че си била отвличана от СИК и пребита за дългове... Че цехът в Костинброд е бил собственост на бившия борец Павел Павлов.
- И до ден днешен не знам откъде накъде написаха това. Никога не съм била отвличана или пребивана от когото и да е. В живота си съм изяла само два шамара, и то от мъжа, с когото дълги години живях на семейни начала. Бях го вбесила дотолкова, че си получих заслуженото. Яла съм бой, когато тренирах бокс – от спаринг партньори.
В живота си съм взимала кредити само от банки, не от хора.
Не съм кредитна милионерка, не съм получавала куфарчета с пари и никой даром не ми е давал нищо. Иначе помещението, което държах тогава в Костинброд под наем, наистина беше на Павел, но той е от борците от старата генерация – една от спортните ни легенди, а не мутра. Не е участвал нито в борчески, нито в силови групировки.
- Вярно ли е, че сестра ти Вася е била секретарка на покойния Абдулла Патаев - лидер на чеченците в България, застрелян през 1999 година?
- Да, с Абдулла се познавах много добре. Неволята ме заведе при него. През ранните години на демокрацията и аз, като много други българи, бях подложена на натиск от силови групировки за рекет. Не се поддадох и затова се обърнах към Патаев. Никога няма да забравя колко безрезервно застана той тогава зад гърба ми и ми помогна безусловно и по мъжки. Без да търси дивиденти.
Едва след това моята сестра му стана счетоводител и двамата се разбираха прекрасно до деня, в който го застреляха. Смъртта на Абдулла Патаев няма никаква връзка с моя разстрел.
- Говори се, че в онзи период си търсела пари за старта на нов проект?
- Няма такова нещо. Това са част от измислиците на покойния Боби Цанков, който интригантски говореше какво ли не и пред кого ли не.
- Вярно ли е, че през 1997 година срещу теб и още 15 фирми започва проверка за крупна измама от 1 млрд. неденоминирани лева, присвоени от върнат данъчен кредит от ДДС след фиктивен износ на компютърни платки за Гърция...
- Да, истина е. Беше заведено такова дело. Но не за 1 млрд., а за 174 000 лева. Благоевградската следствена служба цели 10 години „забрави” да извършва процесуални следствени действия срещу мен, прокуратурата мълчеше и едва когато настъпиха промените в НК, имаше правото да инициира бързо дело и да го извади от прашните папки на държавните институции. В момента това дело е в ход. Не желая да се ангажирам с прогнози по него, това е приоритет на съда.
- Всъщност не е ли именно онзи арест, преди толкова години, причината да се разделите с Автон Петров-Хамстера?
- Няма да крия, че тогава, когато
бях при тежки условия близо месец в Благоевградския арест,
това беше и една от причините за неприязън от страна на неговата майка към мен. Тя така и не ме обикна никога. Нито мен, нито детето ми, което тогава беше съвсем малко. И сега съм убедена, че тя е една от основните причини да се разделим с Антон. По този въпрос съм писала в книгата си и не искам да се връщам към него.
- Наистина ли вече не понасяш миризмата на оня парфюм, с който си била преди разстрела?
- Онази миризма никога няма да я забравя. Пазя флакона с остатъка от онзи парфюм в спалнята си...
- Никол е видяла как те прострелват. Добри хора са я скрили под една сергия... Говорите ли с Никол за тогава?
- Да. Това не се забравя. Макар да казват, че времето лекува, тази наша болка ще остане неподвластна на времето. Непрестанно благодаря на Бог, че ме остави жива да се грижа за детето си.
- Майка ти е разбрала от телевизията. Продължава ли да се страхува за теб, за вас двете с Никол?
- Това е най-големият ми грях спрямо родителите ми. Толкова много болка съм им причинила!..Със сигурност съм им съкратила живота с по няколко години. Мама и татко са вече много възрастни. Мама всеки път, когато се чуем, след като си кажем „Здравей!”, следват сълзи. Тя непрекъснато плаче, без да преувеличавам. Не мога да й обясня, че това не е правилно.
- Ваня, ти винаги си била харесвана жена. И обичана. Любопитно е защо прибягна до биологичен донор за баща на Никол?
- Заради силното ми чувство за независимост. От малка не исках да се омъжвам. И да завися от някого. Било то и от собствен мъж. Моето дете е само мое и на Бог. И аз няма да деля тази обич с никого.
- Сега разбирам защо си толкова разярена на вестника, който писа, че Никол е от Хамстера...
- Колкото до вестника, с писанията си те създадоха проблем на Никол. Не само емоционален, но и от гледна точка на нейната безопасност и сигурност. Няма да разреша някой да застрашава единственото най-ценно, което имам в живота си!
- Имаше заплахи към Никол, за които доскоро не искаше да говорим. Всичко оправи ли се и за какво всъщност ставаше въпрос? За ухажване или за нещо по-сериозно?
- Да, имаше заплахи. Засега спряха, но ще видим – искам да се убедя лично, че това е краят. Спряха след бързата и точна намеса на ГДБОП.
Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА
