Парализата на лицевия нерв представлява пълна загуба на волевите мускулни движения за една или повече групи мускули, инервирани от нерва. Проявява се с невъзможност за осъществяване на елементарни мимически действия като повдигане на веждата, пълно затваряне на окото, повдигане на устния ъгъл, както и с нарушения във вкусовите възприятия, слюнчената и слъзната секреция. Заболяването се среща по-често при възрастни пациенти, мъжете и жените са засегнати в еднаква степен. Диабетът и бременността повишават риска от появата му, в част от случаите има фамилен характер. Най-често причината за развитие на заболяването е неизвестна. Като основен фактор за появата му се сочат вирусната инфекция и простудата. Поради това заболяването се среща най-често през студените месеци на годината и след като сте били на студено - въздушно течение, отворен прозорец и т.н. Предполага се, че причината за инфекцията е Херпес Симплекс вирус тип 1. Други причини за заболяването са травмите в областта на главата и най-вече фрактурите на слепоочните кости, инфекцията с Херпес Зостер вирус, оперативна интервенция в областта на околоушната жлеза, стави или при мозъчни тумори в близост до самия нерв.
В малък процент от случаите причината за парализата е наличието на туморен процес. В редки случаи тя може да е резултат от възпаление на средното ухо, Лаймска болест, саркоидоза, миастения гравис, мултипленна склероза и др.
Симптомите на заболяването са изключително характерни и лесно забележими. Те се изразяват в:
Как се открива заболяването?
Диагнозата се поставя на базата на специфичните симптоми. За доуточняване на причините за развитие на парализа са необходими някои допълнителни изследвания - рентгенографията може да насочи към възпалителен процес, тумор или травма. Със същата цел може да са направят компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс. Може да се направи и ликворно изследване, за да се изключи вероятността от различни възпалителни процеси в централната нервна система, които евентуално вторично да водят до парализа на нерва.
С изключителна важност за поставянето на диагнозата са и резултатите от електромиографското изследване (ЕМГ), които показват степента на увреждане на нерва. ЕМГ изследването дава оценка на електрическата активност на нервните влакна в спокойно и в активно състояние, като освен това оценява и скоростта на провеждане на нервните импулси по нервите. Неговите резултати служат и за определяне прогнозата при парализата.
Усложненията са ранни и късни:
Ранно усложнение е възпалението на очната роговица (кератит), в резултат на недостатъчното є овлажняване. За предотвратяване на това състояние е необходима редовната употреба на изкуствени сълзи, които да поддържат една оптимална влажност на роговицата. Препоръчва се и носенето на очила с цел намаляване механичните и светлинните дразнения на окото.
Късно усложнение на парализата на лицевия нерв е постепенно развиващите се контрактури на мускулите със стеснение на очната цепка и увисване на устния ъгъл. Често се появяват и т.нар. патологични съдружни движения (синкинезии) - при опит за затваряне на окото устният ъгъл се придърпва съдружно, при показване на зъбите очните цепки се затварят.
ВНИМАНИЕ!
Лечението се определя в зависимост от причината, предизвикала парализата на нерва, както и от степента на самата парализа. Медикаментозното лечение се прилага с комбинация от кортикостероидни препарати и противовирусни медикаменти. Включва и противооточен препарат. С голям ефект е и провеждането на упражнения от страна на болния. Те се изразяват в опити за набръчкване на челото, надуване на бузите, свирене с уста. Подходящ е и масажът. Оперативно лечение се предприема за отстраняване на тумор, който е доказан като причина за развитието на парализа на нерва.
В малък процент от случаите причината за парализата е наличието на туморен процес. В редки случаи тя може да е резултат от възпаление на средното ухо, Лаймска болест, саркоидоза, миастения гравис, мултипленна склероза и др.
Симптомите на заболяването са изключително характерни и лесно забележими. Те се изразяват в:
- Засягане на мимическата мускулатура от едната страна на лицето, което се проявява с невъзможност за набръчкване на челото и разширена очна цепка.
- Невъзможност за затваряне на окото от засегнатата страна. Често в този случай се наблюдава симптомът на Бел - при опит за затваряне на окото очната ябълка се завъртва нагоре, като между клепачите се вижда само бялото на склерата.
- Устният ъгъл от засегнатата страна е увиснал, с невъзможност за показване на зъбите от съответната страна.
- Невъзможност за надуване на бузата или за свирене с уста, като често болните захапват лигавицата на бузата и устните си или между бузите им се задържа храна.
- При опит за усмихване увредената част остава безизразна.
- Изгладена гънка между бузата и носа.
- Намалена слъзна секреция на окото, което води до прекалено изсушаване на роговицата и по-често излагане на механични дразнения.
- Нарушение на вкуса в предните 2/3 на езика, при което болният усеща храната като блудкава и безвкусна.
- Болки или изтръпване в областта зад ухото.
Как се открива заболяването?
Диагнозата се поставя на базата на специфичните симптоми. За доуточняване на причините за развитие на парализа са необходими някои допълнителни изследвания - рентгенографията може да насочи към възпалителен процес, тумор или травма. Със същата цел може да са направят компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс. Може да се направи и ликворно изследване, за да се изключи вероятността от различни възпалителни процеси в централната нервна система, които евентуално вторично да водят до парализа на нерва.
С изключителна важност за поставянето на диагнозата са и резултатите от електромиографското изследване (ЕМГ), които показват степента на увреждане на нерва. ЕМГ изследването дава оценка на електрическата активност на нервните влакна в спокойно и в активно състояние, като освен това оценява и скоростта на провеждане на нервните импулси по нервите. Неговите резултати служат и за определяне прогнозата при парализата.
Усложненията са ранни и късни:
Ранно усложнение е възпалението на очната роговица (кератит), в резултат на недостатъчното є овлажняване. За предотвратяване на това състояние е необходима редовната употреба на изкуствени сълзи, които да поддържат една оптимална влажност на роговицата. Препоръчва се и носенето на очила с цел намаляване механичните и светлинните дразнения на окото.
Късно усложнение на парализата на лицевия нерв е постепенно развиващите се контрактури на мускулите със стеснение на очната цепка и увисване на устния ъгъл. Често се появяват и т.нар. патологични съдружни движения (синкинезии) - при опит за затваряне на окото устният ъгъл се придърпва съдружно, при показване на зъбите очните цепки се затварят.
ВНИМАНИЕ!
Лечението се определя в зависимост от причината, предизвикала парализата на нерва, както и от степента на самата парализа. Медикаментозното лечение се прилага с комбинация от кортикостероидни препарати и противовирусни медикаменти. Включва и противооточен препарат. С голям ефект е и провеждането на упражнения от страна на болния. Те се изразяват в опити за набръчкване на челото, надуване на бузите, свирене с уста. Подходящ е и масажът. Оперативно лечение се предприема за отстраняване на тумор, който е доказан като причина за развитието на парализа на нерва.
