Баба Дарина е на 70 години и е от шуменско село край Нови пазар. Тя не е единствената старица, с която се е гаврил изнасилвач. Жени с нейната съдба има стотици у нас, но малцина се престрашават да говорят за преживения ужас. Жертвите на сексуални маниаци понякога с години крият истината от чисто човешки срам. И тя пазила тайната си повече от 3 г., но сега е категорична, че иска сурова присъда, адекватна на страданието. Затова се съгласява да говори...
“Господ да го удари, че се подигра с мен. Аз мъж никога не съм имала, защото бях болнава и лекарите казаха да не създавам семейство. Той ми опропасти старините. Мълчах, страдах и накрая го издадох”, хлипа пенсионерката и от сините й очи рукват сълзи.
“Всички изнасилвачи трябва да ги кастрират и да са като кучетата пред блоковете в града. Е, гледай ги сега навън, мъжки и женски се разминават безразлично. Полага им се осакатяване. Мен той как ме осакати? Синините ми изчезнаха, но каквото е било, не мога да го забравя”, категорична е баба Дарина. И заръчва премиерът Бойко Борисов да чуе нейната присъда за изнасилвачите. Жената бърше очи с края на забрадката и крие лицето си, защото още се срамува от преживяното. Но не се страхува. Защото е намерила закрила в апартамента на 65-годишната си сестра Иванка в Шумен.
“Кака още не е на себе си. Рядко излизаме навън. Много съжалявам, че не ми е казала, когато я е нападнал още първия път. Такива трябва да ги скопяват. Дано някой се трогне и променят законите...”, гневи се сестрата. Разказва, че наскоро получили призовка. В края на септември Дарина трябва да се изправи лице в лице с насилника си в съда в Нови пазар. “Няма да ида”, отсича изведнъж Дарина. “Како, ще идеш. Трябва!”, пресича я Иванка.
После става ясно, че старицата никога не е виждала насилника си. Благодарение на това не го сънува, но си го представя като... животно.
“Чедо, той всеки път ми развиваше бушоните и се вмъкваше в тъмното. Държеше ме отзад за ръцете и така ме насилваше”,
поразговаря се жената. Обяснява, че за първи път било още през май 2006 г., малко след като родителите й починали. Счупил прозореца на стаята и влязъл при нея. “Ако кажеш на някого, ще те убия. Ти си сама!”, крещял страховито непознатият мъж зад гърба й. А ужасената домакиня го питала: “Нямаш ли си жена, нямаш ли деца?” Молила се да я пусне, защото никога не била докосвана от мъж. “Дай ми само веднъж отзад”, шепнел насилникът и си вземал своето. Старицата не помни по колко време са траели гаврите. “Кой ти мисли, само гледам да се отърва, да се махне... И се държа за металната табла на леглото, за да не ми разбие главата”, стиска ръце баба Дарина.
След първото издевателство не била на себе си, поболяла се, едва си копаела градината. Но от срам мълчала. А и смятала, че никой няма да хване вяра, че млад мъж желае старица. Решила, че нощно време няма да мигва, за да се пази сама от насилника. Още в 7 ч. заранта хуквала за хляб към фурната и като се върне, спяла до обед.
“Нощем лежа, но будувам. Слушам, ако залае кучето и гледам той да не дойде пак”, обяснява жената. На 1 срещу 2 юни 2008 г. апашът отново нахлул в жилището й. През декември също.
"Чувам го, ама пак нищо не мога да направя. Бях си подпряла вратата с брадва и кирка, бях я залостила и с едно дърво. Ама той млад, корав човек. Блъска и троши”, разказва бабата
Нямала приятелки - да сподели с тях. Нито пък съседи, защото къщата й е в края на селото, а наоколо все пусти домове. Стояла на тъмно, защото не можела сама да си оправи бушоните. Като дойдел роднина, й пускал тока. При едно от гостуванията си в селото сестра й Иванка забелязала, че входната врата на Дарина е изцапана с кал. Следите били като от ритници. Разпитвала я, но бабата пак не издала тревогите си. Само казала, че някой иска да я ограби. Тогава притеснена, Иванка вързала пред къщата на сестра й питбула на сина си да я варди. Въпреки четириногата охрана на 7 февруари 2009 г. неканеният гост пак се вмъкнал. Този път му се наложило да извади кол от оградата и минал под мрежата. Замерял от яд вързаното куче с керемиди. Далече от песа счупил стъкло на стая, съседна до спалнята на жертвата си. Дарина го чула и хукнала да държи бравата на вратата. Но злодеят счупил бравата с лекота. В тъмното тя се скрила в килера, но изнасилвачът я измъкнал. “Гонеше ме като котка мишката. Викам, но няма кой да ме чуе. А оная вечер беше голяма луната, ама пак не му видях лицето”, ядосва се пенсионерката. Разказва, че в такива мигове сякаш Господ й давал сила да се брани, но все не успявала да се измъкне от ръцете му.
“Молех го, че вече съмва и трябва да вървя за хляб, а той налиташе да ме хапе. Крещях, че не искам, ама кой ти чува”,
маха с ръце пред лицето си жената, сякаш и сега се брани.
“Теб обичам”, казал наглият насилник и си тръгнал от дома с кибрити и купони за хляб. На сутринта баба Дарина отишла при съседка, ожалила се, че е болна и помолила да извикат сестра й от града. Като я видяла с изкривена китка на лявата ръка насред обърнатата наопаки къща, Иванка решила, че се е бранила от крадци. Хукнала при кмета. Дарина признала какво се е случило чак като зърнала полицаите пред портата си.
“Исках да се отърва, сили нямах вече...”, проплаква жената. Униформени и криминалисти преобърнали цялото село да дирят насилника. Взет бил ДНК материал от десетки мъже. Даже имало обидени булки, че се съмняват в мъжете им, спомня си баба Дарина. Не могла да разпознае насилника на нито една снимка от полицейските албуми. Чак след седмици се успокоила и се сетила как преди време непознат мъж си купувал кафе, докато тя пазарувала хляб, гледал я странно и дори тръгнал подире й. Съдържателят на магазина се сетил, че това е ромът Стойчо Добрев (32 г.). Като проверили алибито му за фаталната нощ, то се пропукало. После сам признал и вече повече от година е в ареста. Оказало се, че като не работел по строежи в страната, идвал да гостува на майка си и всеки път си доставял удоволствия с възрастната девственица. Иначе живеел в Силистренско. В селото на баба Дарина никой не подозирал за сексуалните му подвизи.
Всички го знаели като крадец на агнета и кокошки с две условни присъди зад гърба. Имал жена, но се разделил с нея
“Вече съм спокойна, даже спя на отворен прозорец”, усмихва се Дарина. И веднага прави уговорката, че на село никога не би се върнала. И предупреждава: “Пълно е с такива като него. Няма вече да замръкна там. Тежко им на самотните баби по селата”.
Откакто не е на село, някой е бутнал източната стена на къщата й, отмъкнал е 2 железни печки и две легла с пружините. Изчегъртани са елкабелите, даже и чешмата от двора е изтръгната.
“Господ да го удари, че се подигра с мен. Аз мъж никога не съм имала, защото бях болнава и лекарите казаха да не създавам семейство. Той ми опропасти старините. Мълчах, страдах и накрая го издадох”, хлипа пенсионерката и от сините й очи рукват сълзи.
“Всички изнасилвачи трябва да ги кастрират и да са като кучетата пред блоковете в града. Е, гледай ги сега навън, мъжки и женски се разминават безразлично. Полага им се осакатяване. Мен той как ме осакати? Синините ми изчезнаха, но каквото е било, не мога да го забравя”, категорична е баба Дарина. И заръчва премиерът Бойко Борисов да чуе нейната присъда за изнасилвачите. Жената бърше очи с края на забрадката и крие лицето си, защото още се срамува от преживяното. Но не се страхува. Защото е намерила закрила в апартамента на 65-годишната си сестра Иванка в Шумен.
“Кака още не е на себе си. Рядко излизаме навън. Много съжалявам, че не ми е казала, когато я е нападнал още първия път. Такива трябва да ги скопяват. Дано някой се трогне и променят законите...”, гневи се сестрата. Разказва, че наскоро получили призовка. В края на септември Дарина трябва да се изправи лице в лице с насилника си в съда в Нови пазар. “Няма да ида”, отсича изведнъж Дарина. “Како, ще идеш. Трябва!”, пресича я Иванка.
После става ясно, че старицата никога не е виждала насилника си. Благодарение на това не го сънува, но си го представя като... животно.
“Чедо, той всеки път ми развиваше бушоните и се вмъкваше в тъмното. Държеше ме отзад за ръцете и така ме насилваше”,
поразговаря се жената. Обяснява, че за първи път било още през май 2006 г., малко след като родителите й починали. Счупил прозореца на стаята и влязъл при нея. “Ако кажеш на някого, ще те убия. Ти си сама!”, крещял страховито непознатият мъж зад гърба й. А ужасената домакиня го питала: “Нямаш ли си жена, нямаш ли деца?” Молила се да я пусне, защото никога не била докосвана от мъж. “Дай ми само веднъж отзад”, шепнел насилникът и си вземал своето. Старицата не помни по колко време са траели гаврите. “Кой ти мисли, само гледам да се отърва, да се махне... И се държа за металната табла на леглото, за да не ми разбие главата”, стиска ръце баба Дарина.
След първото издевателство не била на себе си, поболяла се, едва си копаела градината. Но от срам мълчала. А и смятала, че никой няма да хване вяра, че млад мъж желае старица. Решила, че нощно време няма да мигва, за да се пази сама от насилника. Още в 7 ч. заранта хуквала за хляб към фурната и като се върне, спяла до обед.
“Нощем лежа, но будувам. Слушам, ако залае кучето и гледам той да не дойде пак”, обяснява жената. На 1 срещу 2 юни 2008 г. апашът отново нахлул в жилището й. През декември също.
"Чувам го, ама пак нищо не мога да направя. Бях си подпряла вратата с брадва и кирка, бях я залостила и с едно дърво. Ама той млад, корав човек. Блъска и троши”, разказва бабата
Нямала приятелки - да сподели с тях. Нито пък съседи, защото къщата й е в края на селото, а наоколо все пусти домове. Стояла на тъмно, защото не можела сама да си оправи бушоните. Като дойдел роднина, й пускал тока. При едно от гостуванията си в селото сестра й Иванка забелязала, че входната врата на Дарина е изцапана с кал. Следите били като от ритници. Разпитвала я, но бабата пак не издала тревогите си. Само казала, че някой иска да я ограби. Тогава притеснена, Иванка вързала пред къщата на сестра й питбула на сина си да я варди. Въпреки четириногата охрана на 7 февруари 2009 г. неканеният гост пак се вмъкнал. Този път му се наложило да извади кол от оградата и минал под мрежата. Замерял от яд вързаното куче с керемиди. Далече от песа счупил стъкло на стая, съседна до спалнята на жертвата си. Дарина го чула и хукнала да държи бравата на вратата. Но злодеят счупил бравата с лекота. В тъмното тя се скрила в килера, но изнасилвачът я измъкнал. “Гонеше ме като котка мишката. Викам, но няма кой да ме чуе. А оная вечер беше голяма луната, ама пак не му видях лицето”, ядосва се пенсионерката. Разказва, че в такива мигове сякаш Господ й давал сила да се брани, но все не успявала да се измъкне от ръцете му.
“Молех го, че вече съмва и трябва да вървя за хляб, а той налиташе да ме хапе. Крещях, че не искам, ама кой ти чува”,
маха с ръце пред лицето си жената, сякаш и сега се брани.
“Теб обичам”, казал наглият насилник и си тръгнал от дома с кибрити и купони за хляб. На сутринта баба Дарина отишла при съседка, ожалила се, че е болна и помолила да извикат сестра й от града. Като я видяла с изкривена китка на лявата ръка насред обърнатата наопаки къща, Иванка решила, че се е бранила от крадци. Хукнала при кмета. Дарина признала какво се е случило чак като зърнала полицаите пред портата си.
“Исках да се отърва, сили нямах вече...”, проплаква жената. Униформени и криминалисти преобърнали цялото село да дирят насилника. Взет бил ДНК материал от десетки мъже. Даже имало обидени булки, че се съмняват в мъжете им, спомня си баба Дарина. Не могла да разпознае насилника на нито една снимка от полицейските албуми. Чак след седмици се успокоила и се сетила как преди време непознат мъж си купувал кафе, докато тя пазарувала хляб, гледал я странно и дори тръгнал подире й. Съдържателят на магазина се сетил, че това е ромът Стойчо Добрев (32 г.). Като проверили алибито му за фаталната нощ, то се пропукало. После сам признал и вече повече от година е в ареста. Оказало се, че като не работел по строежи в страната, идвал да гостува на майка си и всеки път си доставял удоволствия с възрастната девственица. Иначе живеел в Силистренско. В селото на баба Дарина никой не подозирал за сексуалните му подвизи.
Всички го знаели като крадец на агнета и кокошки с две условни присъди зад гърба. Имал жена, но се разделил с нея
“Вече съм спокойна, даже спя на отворен прозорец”, усмихва се Дарина. И веднага прави уговорката, че на село никога не би се върнала. И предупреждава: “Пълно е с такива като него. Няма вече да замръкна там. Тежко им на самотните баби по селата”.
Откакто не е на село, някой е бутнал източната стена на къщата й, отмъкнал е 2 железни печки и две легла с пружините. Изчегъртани са елкабелите, даже и чешмата от двора е изтръгната.
