Дим Дуков с приятеля си Краси
Дим Дуков е син е на известния художник и аниматор Стоян Дуков. Майка му Вера Драгостинова – Дукова е една от най-известните стюардеси преди 10 ноември 1989 г.
Живял е в Сидни до 1989 г., където е работил в джентълменски клуб. След като се завръща, се подвизава като коафьор, открива първия частен микс клуб “Спартакус”, управлява втората по големина модна агенция “Ъндърграунд”. През 1994 г. работи в манастир, а от 1999 г. става монах.
След участието му във "Vip Brother", става водещ на “Голямата уста” и “Пирамида” по TV 2.
Сега е собственик на два бутикови хотела в центъра на София - бизнес, който върти доста успешно с приятеля си Краси.
Сред учредителите на партия ГЕРБ, кандидат за депутат за предстоящите парламентарни избори.
- Ти си известен като гей, но си имал две жени – гъркинята Елевтерия и австралийката Анита. Какво стана с тях? Какви са ви взаимоотношенията?
- С Елевтерия отдавна не поддържам контакти, а с Анита се виждахме преди 4- 5 години. Пишем си, комуникираме си и сме в много добри отношения.
- А защо Гала е твоят фаворит в живота?
- Защото тя ми е приятелка от повече от 20 години. Аз съм и авторът на нейното име. И в годините, когато тя беше манекенка и се представяше като Галина и така един ден й казах: “Това Галина не ми звучи много добре, защо не се казваш Гала?”. И така тръгна Гала.
- Вярно ли е, че си напуснал Рилския манастир, защото са ти спретнали интрига, че си болен от СПИН?
- Още през 1994 г. на тогавашния игумен епископ Йоан някой му беше казал, че съм болен от СПИН и той ме извика и ми каза:
“Трябва да отидеш и да си направиш изследване за СПИН."
Той не знаеше даже как се казва тази болест. Аз отидох, направих си изследването. Естествено, че резултатът беше отрицателен. Върнах се, дадох му документа и той каза, че при това положение може да остана. Аз обаче казах, че няма да остана, защото това е прекалено обидно за мен, събрах си багажа и си тръгнах.
- А кажи как попадна в Австралия?
- Беше преди много години. Бях едва на 18 години, а сега съм на 46. Живях пет години там, след това се върнах, живях в Германия, след това в Италия. Бях съвсем сам. И точно през 1989 година точно след промените на 7 декември се върнах в България.
- Хората тогава започнаха да напускат страната, а ти?
- Мога да кажа, че аз съм първият българин, който се върна от чужбина в този период. Аз живеех по това време в Западен Берлин. Тогава си спомням, че всички бягаха към Америка, към Канада и въобще тази история през Куба, дето я правиха. Тоест уж пътувайки към Куба, спираха в Канада, а пък аз тогава като много умен се върнах в България, за което не съжалявам, разбира се.
- Ти всъщност си избягал в тоталитарното време. Как стана това? Трудно ли беше?
- Трудно. Аз
имах един опит за бягство през Югославия,
но тогава сърбите ме върнаха. Бях едва на 16 години и всъщност имах тотална забрана да напускам соцлагера, но с помощ от външни хора успях да се махна и през 1983 година напуснах България, а през 1989 година се върнах. Това е.
- Когато беше невъзвръщенец, така да се каже, спечели ли добри пари?
- Е, добри е силно да се каже. Тогава парите имаха друга стойност. Но аз имах достатъчно, за да мога да започна бизнес. Плюс това през целия си живот ужасно много съм работил - и в Австралия, и в Германия съм работил по две-три работи. Работил съм и като фризьор в Германия, в Австралия работих и в хотел, а в събота и неделя работех в една работилница, където обработвах опали. Така че животът в чужбина никак не е толкова розов, както хората си мислят дори и сега. Всъщност всичките неща, които съм постигнал, съм ги постигнал сам-самичък. Това може би ме научи да бъда борбен в живота си.
- Разбрах, че имаш страст и към готварството. Смятал си да напишеш книга, съобразена с православния календар?
- Тази книга я пиша от много години и все не мога да намеря време да я завърша. Тя е много по-различна готварска книга, свързана с православния календар. Тъй като по време на пости винаги имаш големи проблеми какво може да се яде, моята цел е да се напише книга, в която да имаш всичките религиозни празници, включително и четирите големи поста в годината и хората, които постят, да не си смучат от пръстите и да не правят погрешни неща. Затова всъщност това е помощник за хората, които имат желание да прекарат добре този постен период.
- Майка ти Вера Драгостинова разказваше как сте създали първата пицария в София?
- Това беше “Пица Палас” на “Витоша”. Наистина това беше първата пицария в София и тъй като аз много обичах пици, исках да има такова заведение. И всъщност тръгна оттам, че, четейки един вестник, прочетох, че на “Витоша” се дава едно помещение . Обадих се и се оказа, че това е бившият битов ресторант “Българска гозба”. Отидох, видях го, срещнах се със собственика. Наемът беше много сериозен, но го наех. Отидох и от Италия купих оригинална пещ, дойдоха италианци да я монтират, купих рецептурника и така стана една от истинските пицарии в София. Поддържахме едни много ниски цени, на базата на което в продължение на години беше изключително популярно място. Впоследствие обаче
собственикът през няколко месеца започна да ми качва наема и
се оказа, че трябва да работя само за наема, и се отказахме.
- Баща ти казваше, че сте ипотекирали семейния апартамент?
- Да. Така беше. Ипотекирахме голям апартамент на “Дондуков” и това беше една много тежка история за цялото ни семейство, но, слава Богу, всичко мина добре и всъщност се разплатихме за апартамента. Чрез тази пицария ние успяхме да спасим семейната собственост.
- В пицарията, доколкото знам, са работили и майка ти и баща ти...
- Абсолютно цялото семейство – и майка ми, и баща ми, и сестра ми. Беше много тежка работа, но интересна, защото се срещаш с много хора, а и, слава Богу, ние успяхме да се справим с качеството от първия до последния момент.
- В едно интервю твоят баща беше казал, че първата му реакция като разбрал, че си гей, е да ти хвърли много як бой? Вярно ли е?
- Не. Не е вярно, защото тази тема в нашето семейство не се коментира.
- В момента сам ли живееш? Самотен ли си?
- Не съм самотен в никакъв случай. Виж, сега според мен самотността е нещо много относително. Ако навремето ми се случваше на ден да не видя поне 10-12 души приятели, се чувствах, че едва ли не светът свършва. Сега мога и със седмици да не видя приятели, но ми е по-важно, когато ми е необходимо да ги видя, да мога да ги видя. Така че човек се променя. Като например в тийнейджърските години съм имал около 50 приятели и не можех да разбера майка ми, която казваше: “Виж сега, с течението на времето те така се пресяват приятелите и
накрая ще останеш с двама-трима истински приятели.
Горе-долу това вече се сбъдна.
- Аз те питам в смисъл дали живееш с някого или си сам?
- Живея с две фантастични котки.
- Какво е любимото ти ястие?
- Морски дарове. Особено наблягам на паниран октопод. Обичам много агнешки котлети.
- Направи ми впечатление, че имаш много хубави зъби?
- Да. Направих ги тук в България при едни много добри специалисти - семейство д-р Павлови. Зъбите ми бяха под всякаква критика, но те ми направиха фасети, за да се види естественият цвят на зъбите. Моите бяха пожълтели от цигарите и се установи, че имало две скали на белота. Едната е европейската, другата е американската. Оказа се, че естествените ми зъби са от втората белота по американската скала. И ето ме сега с американски зъби.
- Имаш вече коса и брада?
- От няколко месеца съм така. Реших да си променя външния вид, защото това е необходимо на човек от време на време.
- Дим, как си измисли творческото име Дим Дуков?
- Това е една много стара история отпреди 20 и кусур години. Първо Дим тръгна от времето, когато живеех в Австралия, защото беше много трудно, като си казваш името Димитър, тоест диктуването буква по буква, беше много трудно. И оттам всъщност тръгна цялата история и след това като се върнах в България и наех фризьорския салон в “Шератон”, трябваше някак си да се казва този салон и там имаше варианти да се казва “При Димитър” и другият вариант беше да бъде “Дим Дуков”. И аз тогава в английския вариант го измислих да е “Дим Дуков хеър артист”. И оттам тръгна цялата тази история.
- Колко време просъществува фризьорският ти салон?
- Много. Аз всъщност го освободих преди две-три години.
Александрина РОКАНОВА
Живял е в Сидни до 1989 г., където е работил в джентълменски клуб. След като се завръща, се подвизава като коафьор, открива първия частен микс клуб “Спартакус”, управлява втората по големина модна агенция “Ъндърграунд”. През 1994 г. работи в манастир, а от 1999 г. става монах.
След участието му във "Vip Brother", става водещ на “Голямата уста” и “Пирамида” по TV 2.
Сега е собственик на два бутикови хотела в центъра на София - бизнес, който върти доста успешно с приятеля си Краси.
Сред учредителите на партия ГЕРБ, кандидат за депутат за предстоящите парламентарни избори.
- Ти си известен като гей, но си имал две жени – гъркинята Елевтерия и австралийката Анита. Какво стана с тях? Какви са ви взаимоотношенията?
- С Елевтерия отдавна не поддържам контакти, а с Анита се виждахме преди 4- 5 години. Пишем си, комуникираме си и сме в много добри отношения.
- А защо Гала е твоят фаворит в живота?
- Защото тя ми е приятелка от повече от 20 години. Аз съм и авторът на нейното име. И в годините, когато тя беше манекенка и се представяше като Галина и така един ден й казах: “Това Галина не ми звучи много добре, защо не се казваш Гала?”. И така тръгна Гала.
- Вярно ли е, че си напуснал Рилския манастир, защото са ти спретнали интрига, че си болен от СПИН?
- Още през 1994 г. на тогавашния игумен епископ Йоан някой му беше казал, че съм болен от СПИН и той ме извика и ми каза:
“Трябва да отидеш и да си направиш изследване за СПИН."
Той не знаеше даже как се казва тази болест. Аз отидох, направих си изследването. Естествено, че резултатът беше отрицателен. Върнах се, дадох му документа и той каза, че при това положение може да остана. Аз обаче казах, че няма да остана, защото това е прекалено обидно за мен, събрах си багажа и си тръгнах.
- А кажи как попадна в Австралия?
- Беше преди много години. Бях едва на 18 години, а сега съм на 46. Живях пет години там, след това се върнах, живях в Германия, след това в Италия. Бях съвсем сам. И точно през 1989 година точно след промените на 7 декември се върнах в България.
- Хората тогава започнаха да напускат страната, а ти?
- Мога да кажа, че аз съм първият българин, който се върна от чужбина в този период. Аз живеех по това време в Западен Берлин. Тогава си спомням, че всички бягаха към Америка, към Канада и въобще тази история през Куба, дето я правиха. Тоест уж пътувайки към Куба, спираха в Канада, а пък аз тогава като много умен се върнах в България, за което не съжалявам, разбира се.
- Ти всъщност си избягал в тоталитарното време. Как стана това? Трудно ли беше?
- Трудно. Аз
имах един опит за бягство през Югославия,
но тогава сърбите ме върнаха. Бях едва на 16 години и всъщност имах тотална забрана да напускам соцлагера, но с помощ от външни хора успях да се махна и през 1983 година напуснах България, а през 1989 година се върнах. Това е.
- Когато беше невъзвръщенец, така да се каже, спечели ли добри пари?
- Е, добри е силно да се каже. Тогава парите имаха друга стойност. Но аз имах достатъчно, за да мога да започна бизнес. Плюс това през целия си живот ужасно много съм работил - и в Австралия, и в Германия съм работил по две-три работи. Работил съм и като фризьор в Германия, в Австралия работих и в хотел, а в събота и неделя работех в една работилница, където обработвах опали. Така че животът в чужбина никак не е толкова розов, както хората си мислят дори и сега. Всъщност всичките неща, които съм постигнал, съм ги постигнал сам-самичък. Това може би ме научи да бъда борбен в живота си.
- Разбрах, че имаш страст и към готварството. Смятал си да напишеш книга, съобразена с православния календар?
- Тази книга я пиша от много години и все не мога да намеря време да я завърша. Тя е много по-различна готварска книга, свързана с православния календар. Тъй като по време на пости винаги имаш големи проблеми какво може да се яде, моята цел е да се напише книга, в която да имаш всичките религиозни празници, включително и четирите големи поста в годината и хората, които постят, да не си смучат от пръстите и да не правят погрешни неща. Затова всъщност това е помощник за хората, които имат желание да прекарат добре този постен период.
- Майка ти Вера Драгостинова разказваше как сте създали първата пицария в София?
- Това беше “Пица Палас” на “Витоша”. Наистина това беше първата пицария в София и тъй като аз много обичах пици, исках да има такова заведение. И всъщност тръгна оттам, че, четейки един вестник, прочетох, че на “Витоша” се дава едно помещение . Обадих се и се оказа, че това е бившият битов ресторант “Българска гозба”. Отидох, видях го, срещнах се със собственика. Наемът беше много сериозен, но го наех. Отидох и от Италия купих оригинална пещ, дойдоха италианци да я монтират, купих рецептурника и така стана една от истинските пицарии в София. Поддържахме едни много ниски цени, на базата на което в продължение на години беше изключително популярно място. Впоследствие обаче
собственикът през няколко месеца започна да ми качва наема и
се оказа, че трябва да работя само за наема, и се отказахме.
- Баща ти казваше, че сте ипотекирали семейния апартамент?
- Да. Така беше. Ипотекирахме голям апартамент на “Дондуков” и това беше една много тежка история за цялото ни семейство, но, слава Богу, всичко мина добре и всъщност се разплатихме за апартамента. Чрез тази пицария ние успяхме да спасим семейната собственост.
- В пицарията, доколкото знам, са работили и майка ти и баща ти...
- Абсолютно цялото семейство – и майка ми, и баща ми, и сестра ми. Беше много тежка работа, но интересна, защото се срещаш с много хора, а и, слава Богу, ние успяхме да се справим с качеството от първия до последния момент.
- В едно интервю твоят баща беше казал, че първата му реакция като разбрал, че си гей, е да ти хвърли много як бой? Вярно ли е?
- Не. Не е вярно, защото тази тема в нашето семейство не се коментира.
- В момента сам ли живееш? Самотен ли си?
- Не съм самотен в никакъв случай. Виж, сега според мен самотността е нещо много относително. Ако навремето ми се случваше на ден да не видя поне 10-12 души приятели, се чувствах, че едва ли не светът свършва. Сега мога и със седмици да не видя приятели, но ми е по-важно, когато ми е необходимо да ги видя, да мога да ги видя. Така че човек се променя. Като например в тийнейджърските години съм имал около 50 приятели и не можех да разбера майка ми, която казваше: “Виж сега, с течението на времето те така се пресяват приятелите и
накрая ще останеш с двама-трима истински приятели.
Горе-долу това вече се сбъдна.
- Аз те питам в смисъл дали живееш с някого или си сам?
- Живея с две фантастични котки.
- Какво е любимото ти ястие?
- Морски дарове. Особено наблягам на паниран октопод. Обичам много агнешки котлети.
- Направи ми впечатление, че имаш много хубави зъби?
- Да. Направих ги тук в България при едни много добри специалисти - семейство д-р Павлови. Зъбите ми бяха под всякаква критика, но те ми направиха фасети, за да се види естественият цвят на зъбите. Моите бяха пожълтели от цигарите и се установи, че имало две скали на белота. Едната е европейската, другата е американската. Оказа се, че естествените ми зъби са от втората белота по американската скала. И ето ме сега с американски зъби.
- Имаш вече коса и брада?
- От няколко месеца съм така. Реших да си променя външния вид, защото това е необходимо на човек от време на време.
- Дим, как си измисли творческото име Дим Дуков?
- Това е една много стара история отпреди 20 и кусур години. Първо Дим тръгна от времето, когато живеех в Австралия, защото беше много трудно, като си казваш името Димитър, тоест диктуването буква по буква, беше много трудно. И оттам всъщност тръгна цялата история и след това като се върнах в България и наех фризьорския салон в “Шератон”, трябваше някак си да се казва този салон и там имаше варианти да се казва “При Димитър” и другият вариант беше да бъде “Дим Дуков”. И аз тогава в английския вариант го измислих да е “Дим Дуков хеър артист”. И оттам тръгна цялата тази история.
- Колко време просъществува фризьорският ти салон?
- Много. Аз всъщност го освободих преди две-три години.
Александрина РОКАНОВА
