1980 г. Георги Дочев (с лулата) в компанията на режисьора Рангел Вълчанов и приятели на ЩЪРКЕЛОВО ГНЕЗДО.
Георги Дочев е роден през 1926 г. на 5 май в София. Приложен и пространствен график. Оформил е десетки изложби и панаири в София, Пловдив, Лайпциг, Бърно, Гьотеборг, Брюксел, Измир. Работи като оформител на книги, създател е на два авторски шрифта. Той е един от основателите на в. “Авто-мото”, бил е художествен редактор на в. ”Старт”. Има публикации в наши, немски и японски издания.
- Жоро, ти познаваш Леа Иванова по-добре от много нейни колеги.
- Ходил съм й на гости в Мюнхен. Те с Еди Казасян работеха в едно доста реномирано заведение. Таман бяха отишли да работят, след като тя беше в лагера. Бяха женени, млади. Еди свиреше на акордеон и пееше. Имаше и още едно момче на барабаните, от Пловдив беше. Аз бях за изложението на автомобили в Хановер.
- Тогава бяха ли вече на добри пари?
- Не, още си носеха инструментите под мишницата. Нямаха пари за такси. Ходеха пеша. Имах един приятел с такси там. Работеше на гарата. Асен Павлов, на академик Тодор Павлов сина, го уреди, иначе нямаше да го пуснат и да може да избяга. Бяха приятели двамата. Асен беше главен редактор на в. “Физкултура и спорт”. Там беше и Мандата, Атанас Мандажиев. Там той написа първия си роман. Та му викам една вечер за Леа и Еди, там на тоя мой приятел: ”Христо, вземи ги закарай тия хора, бе!” После си купиха кола.
- Познаваш се и със стария, и с младия Бешков?... Какво ще кажеш за младия като кандидат за генерален директор на БНТ?!
- Сашо е раждан 1937г., приятел, добро момче, бащичко. Много са му годинките вече. Желая му да стане директор на БНТ от сърце, но не знам... Приятели са със Сашо Дяков, боксьора, той е и артист. При Рангел Вълчанов игра главна роля, игра себе си, в “Любов и нежност”, май така беше. А със Сашо Бешков сме приятели, ходехме на курсове при Замората. Там се сприятелихме. Със стария Бешков сме били на маса в “Савоя”, срещу парламента, на ъгъла. Имаше едно кръчме. Там идваха Николай Райнов, Кольо Мавродинов, Теди Браун... все сериозни хора.
- Теди Браун е бил известен с ексцентричното си държание, доста фриволно си е живеел?...
- Бях евакуиран в Лом и сме ходили с един мой приятел при него, в село Вълчедръм. Голямо село. Там той имаше плувен басейн, бял кон,
ходеше с каубойска шапка, с пера по панталона, като индианец.
Трамплин за скачане от три метра имаше даже на басейна. 10 - 15 метра му беше басейнът. Олимпийски басейн /смее се/. Тук караше бял, открит мерцедес. Беше красавец. Гари Купър /б.а. - световноизвестен американски актьор, мечта за жените и еталон за подражание на мъжете/ пред него беше... вода да му носи. Ходеше облечен в един сив костюм от фланелен плат. Скъпа работа.
Имаше много пари до национализацията. Аз бях студент в музикалната академия. Той идваше и в бар “Астория”, стария, до “Коня” /б.а. - Паметника на “Цар освободител” срещу парламента/, после беше клуб на актьора. Та идваше там със запретнати, навити крачоли, бос, с мерцедеса, изгорял, красавец. Носеше един букет и раздаваше цветята на леките бар-дами. Асен Овчаров, диригентът, тогава свиреше в бара и му свиреше марш, а Теди марширува!
Скъса веднъж 50 бона - 50 хиляди, на гара “Брусарци” и вика “Глей, ще се избият тия плебеи!”
Хвърли ги и: ”Ха, ха, ха!”, а ще се избият да събират парчетата. Къде е Теди Браун, къде е Слави Трифонов?! Тука не може да му дойде... Теди цитираше Едгар Алън По в това кръчме, до “Савоя”, на Николай Райнов. Беше научил, че е учен човек. Черпеше им компанията. Николай Райнов, като се напиеше, повръщаше в ръкава на сакото си. Леките жени ги събираше в аперитив “Роял”, до кино “Роял” /б.а. - сега “Театър на Народната армия”/, Сашо Сладура свиреше долу, в бара. Сега май има пиано бар. Почти всяка вече ходехме с брат ми да слушаме Сашо Сладура в “България”. Обръщаше се към приятелите си с “Мамче”. Тогава се сприятелихме с него. Разказвал ми е една история с Вълко Червенков. Той беше приятел с брат му, Борето Червенков. Те са трима братя. Единият беше шофьор в международния транспорт, а Борето беше завършил Американски колеж и волейболист.
Една вечер Сашо свирил до късно в “Балкан” на Червенков и “свитата” му. Някаква партийна организация празнувала и го поканили. Бил и Георги Трайков. И когато си тръгвали, Вълко Червенков му казал: ”Лека нощ, Сашо! Ние си тръгваме!” “Завинаги ли?”, попитал Сашо. После и този му “шедьовър” влязъл в досието и... при Мирчо Спасов, зам.-министъра, за да си “замине” и Сашо завинаги. Пращат го на лагер и там го пребиват. В Пловдив, чух, че му направили паметник. А
синът му на този Мирчо - Румен, с Веска Меджидиева в ЮАР.
Братът пък на Вълко Червенков - Борис, идваше при нас да си пие и да псува брат си в “Производство” на “Славянка”. Беше голям бонвиван. Но Вълко Червенков не му даваше пари и не го признаваше. Скарали се бяха за нещо. Отначало спеше в хотел “Балкан”. Там спеше тарикатът. В “Производство” идваха и Йожи Цанков, Филип Кутев, художниците Тошко Петров и Господин Георгиев. Капелмайсторът Кольо Цонев...
- Ти също си свирил на тромпет?
- Да, свирил съм с Васил Алипиев долу в “Астория” и в цирк ”Глобус”, ама нямаше никакво бъдеще. Людмата - Людмил Георгиев, Мишо Ваклинов, Божидар Секеларов – Дарчо, кларнетистът... всички минаха през цирка. В бара пееше и Ахинора Куманова, сега Нора Нова.
- Харесваха ли я? Добре ли пееше?
- За българската публика беше добра певица. Тогава нямаше друга певица.
- Вярно ли е, че са я изселвали за развратно поведение? Така ли се е държала?
- Не, не беше такава. Когато бях в Германия 1963 – 1964 година тя с един лекар, Малинов, ни водиха в едно сръбско заведение. Имаше богати приятели. Сестра й беше там на гости и май и там остана.
Мъжът й ми беше дал оттук да й нося две луканки, ама аз ги изядох още във влака.
Тя го изгонила отдавна и му се подиграваше, а той луканка й праща... /смее се/. Известен софийски шашкънин от Варна... как му беше името... Беше човек, който обичаше да е сред известни дами и да плаща. Майка му беше във Външно министерство и той се ползваше от тази работа.
- Кои бяха най- известните баровци в София?
- В Руския клуб идваше Александър... академикът. Живееше до клуба, 100 години живя, без един месец. Изкачваше стълбите от градината до тоалетната горе като младо момче. Всичко се събираше там, почти всяка вечер. Както и в “София”, на “Панорамата”. Идваше Ангел Цанев, министърът на вътрешните работи. Всяка вечер бяха там. Беше един широкоплещест, як, нисък, набит пич. Приличаше на Лино Вентура /б.а. - известен френски артист от близкото минало/.
Идваше и Георги Джагаров всяка вечер, министърът на културата Павел Матев, от Чирпан беше. Всяка вечер идваше една група. Сашо Милев беше на пианото. На Милена Йоич мъжът й идваше често, Бушо Трайков, Харалампи, курварче беше. Син на Георги Трайков, най-големият. Бяха трима братя. Бушо загина при катастрофа. Удари се с кола. Тогава беше май министър на съобщенията.
Преди това беше главен редактор на в. “Земеделско знаме”. Това бяха хората горе почти всяка вечер. После идваше ред на бара, долу. Чайката идваше в 3 часа и ги караше кой откъдето е. Управител на “Панорама” беше Живко, бил е на “Куин Мери” стажант. Чудесен пич. Беше и на бара на “Балкан”. Там пък идваха Павел Вежинов, Христо Ганев, Любчо Шарлето... много хора.
Едно интервю на Жоро ЗАХАРИЕВ
- Жоро, ти познаваш Леа Иванова по-добре от много нейни колеги.
- Ходил съм й на гости в Мюнхен. Те с Еди Казасян работеха в едно доста реномирано заведение. Таман бяха отишли да работят, след като тя беше в лагера. Бяха женени, млади. Еди свиреше на акордеон и пееше. Имаше и още едно момче на барабаните, от Пловдив беше. Аз бях за изложението на автомобили в Хановер.
- Тогава бяха ли вече на добри пари?
- Не, още си носеха инструментите под мишницата. Нямаха пари за такси. Ходеха пеша. Имах един приятел с такси там. Работеше на гарата. Асен Павлов, на академик Тодор Павлов сина, го уреди, иначе нямаше да го пуснат и да може да избяга. Бяха приятели двамата. Асен беше главен редактор на в. “Физкултура и спорт”. Там беше и Мандата, Атанас Мандажиев. Там той написа първия си роман. Та му викам една вечер за Леа и Еди, там на тоя мой приятел: ”Христо, вземи ги закарай тия хора, бе!” После си купиха кола.
- Познаваш се и със стария, и с младия Бешков?... Какво ще кажеш за младия като кандидат за генерален директор на БНТ?!
- Сашо е раждан 1937г., приятел, добро момче, бащичко. Много са му годинките вече. Желая му да стане директор на БНТ от сърце, но не знам... Приятели са със Сашо Дяков, боксьора, той е и артист. При Рангел Вълчанов игра главна роля, игра себе си, в “Любов и нежност”, май така беше. А със Сашо Бешков сме приятели, ходехме на курсове при Замората. Там се сприятелихме. Със стария Бешков сме били на маса в “Савоя”, срещу парламента, на ъгъла. Имаше едно кръчме. Там идваха Николай Райнов, Кольо Мавродинов, Теди Браун... все сериозни хора.
- Теди Браун е бил известен с ексцентричното си държание, доста фриволно си е живеел?...
- Бях евакуиран в Лом и сме ходили с един мой приятел при него, в село Вълчедръм. Голямо село. Там той имаше плувен басейн, бял кон,
ходеше с каубойска шапка, с пера по панталона, като индианец.
Трамплин за скачане от три метра имаше даже на басейна. 10 - 15 метра му беше басейнът. Олимпийски басейн /смее се/. Тук караше бял, открит мерцедес. Беше красавец. Гари Купър /б.а. - световноизвестен американски актьор, мечта за жените и еталон за подражание на мъжете/ пред него беше... вода да му носи. Ходеше облечен в един сив костюм от фланелен плат. Скъпа работа.
Имаше много пари до национализацията. Аз бях студент в музикалната академия. Той идваше и в бар “Астория”, стария, до “Коня” /б.а. - Паметника на “Цар освободител” срещу парламента/, после беше клуб на актьора. Та идваше там със запретнати, навити крачоли, бос, с мерцедеса, изгорял, красавец. Носеше един букет и раздаваше цветята на леките бар-дами. Асен Овчаров, диригентът, тогава свиреше в бара и му свиреше марш, а Теди марширува!
Скъса веднъж 50 бона - 50 хиляди, на гара “Брусарци” и вика “Глей, ще се избият тия плебеи!”
Хвърли ги и: ”Ха, ха, ха!”, а ще се избият да събират парчетата. Къде е Теди Браун, къде е Слави Трифонов?! Тука не може да му дойде... Теди цитираше Едгар Алън По в това кръчме, до “Савоя”, на Николай Райнов. Беше научил, че е учен човек. Черпеше им компанията. Николай Райнов, като се напиеше, повръщаше в ръкава на сакото си. Леките жени ги събираше в аперитив “Роял”, до кино “Роял” /б.а. - сега “Театър на Народната армия”/, Сашо Сладура свиреше долу, в бара. Сега май има пиано бар. Почти всяка вече ходехме с брат ми да слушаме Сашо Сладура в “България”. Обръщаше се към приятелите си с “Мамче”. Тогава се сприятелихме с него. Разказвал ми е една история с Вълко Червенков. Той беше приятел с брат му, Борето Червенков. Те са трима братя. Единият беше шофьор в международния транспорт, а Борето беше завършил Американски колеж и волейболист.
Една вечер Сашо свирил до късно в “Балкан” на Червенков и “свитата” му. Някаква партийна организация празнувала и го поканили. Бил и Георги Трайков. И когато си тръгвали, Вълко Червенков му казал: ”Лека нощ, Сашо! Ние си тръгваме!” “Завинаги ли?”, попитал Сашо. После и този му “шедьовър” влязъл в досието и... при Мирчо Спасов, зам.-министъра, за да си “замине” и Сашо завинаги. Пращат го на лагер и там го пребиват. В Пловдив, чух, че му направили паметник. А
синът му на този Мирчо - Румен, с Веска Меджидиева в ЮАР.
Братът пък на Вълко Червенков - Борис, идваше при нас да си пие и да псува брат си в “Производство” на “Славянка”. Беше голям бонвиван. Но Вълко Червенков не му даваше пари и не го признаваше. Скарали се бяха за нещо. Отначало спеше в хотел “Балкан”. Там спеше тарикатът. В “Производство” идваха и Йожи Цанков, Филип Кутев, художниците Тошко Петров и Господин Георгиев. Капелмайсторът Кольо Цонев...
- Ти също си свирил на тромпет?
- Да, свирил съм с Васил Алипиев долу в “Астория” и в цирк ”Глобус”, ама нямаше никакво бъдеще. Людмата - Людмил Георгиев, Мишо Ваклинов, Божидар Секеларов – Дарчо, кларнетистът... всички минаха през цирка. В бара пееше и Ахинора Куманова, сега Нора Нова.
- Харесваха ли я? Добре ли пееше?
- За българската публика беше добра певица. Тогава нямаше друга певица.
- Вярно ли е, че са я изселвали за развратно поведение? Така ли се е държала?
- Не, не беше такава. Когато бях в Германия 1963 – 1964 година тя с един лекар, Малинов, ни водиха в едно сръбско заведение. Имаше богати приятели. Сестра й беше там на гости и май и там остана.
Мъжът й ми беше дал оттук да й нося две луканки, ама аз ги изядох още във влака.
Тя го изгонила отдавна и му се подиграваше, а той луканка й праща... /смее се/. Известен софийски шашкънин от Варна... как му беше името... Беше човек, който обичаше да е сред известни дами и да плаща. Майка му беше във Външно министерство и той се ползваше от тази работа.
- Кои бяха най- известните баровци в София?
- В Руския клуб идваше Александър... академикът. Живееше до клуба, 100 години живя, без един месец. Изкачваше стълбите от градината до тоалетната горе като младо момче. Всичко се събираше там, почти всяка вечер. Както и в “София”, на “Панорамата”. Идваше Ангел Цанев, министърът на вътрешните работи. Всяка вечер бяха там. Беше един широкоплещест, як, нисък, набит пич. Приличаше на Лино Вентура /б.а. - известен френски артист от близкото минало/.
Идваше и Георги Джагаров всяка вечер, министърът на културата Павел Матев, от Чирпан беше. Всяка вечер идваше една група. Сашо Милев беше на пианото. На Милена Йоич мъжът й идваше често, Бушо Трайков, Харалампи, курварче беше. Син на Георги Трайков, най-големият. Бяха трима братя. Бушо загина при катастрофа. Удари се с кола. Тогава беше май министър на съобщенията.
Преди това беше главен редактор на в. “Земеделско знаме”. Това бяха хората горе почти всяка вечер. После идваше ред на бара, долу. Чайката идваше в 3 часа и ги караше кой откъдето е. Управител на “Панорама” беше Живко, бил е на “Куин Мери” стажант. Чудесен пич. Беше и на бара на “Балкан”. Там пък идваха Павел Вежинов, Христо Ганев, Любчо Шарлето... много хора.
Едно интервю на Жоро ЗАХАРИЕВ
