8 февруари 2012
КАК СИ ИЗБИРАМЕ ВТОРАТА ПОЛОВИНКА
Нашият любим човек задължително трябва да прилича на някого - или на родителите ни, или на изоставилия ни партньор
29 юли 2010, 12:54
Присъедини се към WebClub Blitz
изпрати на приятел
Добави в Twitter
Добави в Facebook
Разпечатай
Защо харесваме едни хора, а не понасяме други? Дългогодишен обожател може да върви след теб като кученце на каишка, да доказва своята преданост, но теб упорито те тегли към някой, който и по характер, и на външен вид е по-лош от него. Оказва се, че изборът на партньор не е хаотичен процес под мотото “съдбата ми нашепна”. И тук си има закони. За тях разказва психологът и психотерапевт Мая ЗЛАТАНОВА:

- Изборът на партньор се определя по две посоки - по типа личност и по външността.
Оказва се, че ние искаме нашата втора половинка да прилича...

На татко и мама

Обикновено човек търси познати хора и обстоятелства, защото така се чувства по-уверен в себе си. Може “обектът”, към когото ни тегли, да е скандалджия и темерут, но ако такъв е бил някой от родителите ни (този от противоположния пол), ние срещаме “двойника” му и по необясним начин усещаме сродство на душите. Именно затова дъщерите на алкохолици често си избират такива съпрузи. Ако наречем нещата с точните им имена, ще бъде по-добре да кажем, че за жената е важно нейният мъж също да пие. Подсъзнателно тя си мисли, че след като не е могла да накара баща си да остави алкохола, може би ще успее със съпруга си.

Ако бащата е изневерявал, много голяма е вероятността момичето да си избере за партньор отявлен женкар - за да може цял живот, по навик, да се бори с мъжките изневери. Иначе няма да й бъде интересно.

Хората, чиито родители са имали щастлив брак, “автоматично” се женят сполучливо. Те знаят къде трябва да замълчат и кога да отстъпят пред партньора, за да има мир и покой. Всичко това се нарича “сценарий на съпружеския живот”. Той е заложен в подсъзнанието ни от най-ранно детство.


На оня, който ни е обърнал гръб


Ако сравняваме любовта с онова, което сме гледали на кино, най-добре помним филмите с неясен край. И ако веднъж не сме успели “да покорим” някого (най-често това е един от родителите ни), много ни се иска в живота да бъдем с подобен тип човек, за да може най-накрая да направим нещата както трябва. По своята същност човек е победител и е готов на много неща, за да не остане извън “игралното поле”. Към същата група се отнася и любимият човек, който ни е отхвърлил. И най-отявленият женкар не може да забрави момичето, което някога му е отказало, и дори на фона на многобройните му победи именно тя се е оказала “жената на неговите мечти”. За да продължи да се чувства победител, човек търси реванш. Точно затова ни трябва партньор, който външно и по характер да прилича на обърналия ни гръб.

На първата любов

Спомни си първите си еротични преживявания или човека, който те е поразил с външността си. Емоционалната окраска на преживяното между 3 и 15 години продължава да управлява следващата част от живота ни. Често мъжете изневеряват на съпругите си, като избират момичета, приличащи на познавани преди 20 години жени - тяхната първа любов.

На приказка

Образът на сексуално привлекателния човек може да се роди не само от реалния живот. Има теория, според която човек построява живота си по сюжета на любима приказка. Например ако в детството си момичето е обичало “Аленото цвете”, много му се иска да бъде до мъж чудовище. Той с много усилия трябва да бъде спасен, за да бъде освободен прекрасният принц, който се крие зад грозното лице и тяло. Ако приказката е любима на момчето, то цял живот търси онази предана девойка с тъжни очи, готова да го обича, дори и да е грозен, и да го спаси с любовта си.
Подобен е сюжетът на романа на хирурга Евгени Лапутин. Неговият герой - красавец, по който тича половин Москва, дълго търси жена, подобна на русалка, каквато е виждал само на картина. Когато накрая намира дама с вродено уродство - с опашка, тя си мисли, че той смята да я показва в цирка заради анатомичната й особеност. Оказва се обаче, че неочаквано е спечелила сърцето на този безнадежден ерген.


На Джоли или Пит

Още по-силно ни действат образите на секссимволите, които ни натрапват медиите. Когато обявят някого за идеал за красота, ние без да се замисляме, го приемаме и дори се отказваме да определим какво точно се харесва на самите нас. Сега са на мода моделите с параметри 90-60-90, но този “еталон за красота”, еквивалентен на телосложението на 14-годишно момче, е възлюбеният стандарт за женска външност за мъжете хомосексуалисти.
Все по-често мъжете искат от избраниците си да имат пухкави устни като на Анджелина Джоли, а момчетата си изрусяват бретона, за да заприличат на Брад Пит.

На антипода

Има още една закономерност - природата се стреми към изравняване и справедливо разпределение на гените в света. Затова толкова често ни тегли към нашите противоположности. Тъмните мъже обичат блондинки, ниските мъже - високи дами, а широкоплещестите - миньончета. Колкото повече външността на партньора се различава от нашата, толкова по-сексапилен ни се струват той или тя.


С КОГО НИЩО НЯМА ДА СЕ ПОЛУЧИ

Има две особености, които веднага могат да ни помогнат да разберем възможно ли е да изградим отношения с даден човек или не - миризмата му и начинът, по който се храни. Това са най-древните знакови опознавателни системи, които носим със себе си като наследство от дълбините на вековете. И те работят безпогрешно. Да споделят трапезата си за нашите космати предци било акт на голямо доверие, едва ли не интимно действие. Ако ти е отвратителна миризмата, която излъчва другият, и не можеш да гледаш как той поглъща обяда си, вашето съвместно щастливо бъдеще не буди оптимизъм. Така че ако на първата среща те поканят на ресторант, не отказвай. Това е много удобен шанс да разгледаш отблизо претендента за твоето внимание и любов.


Дамски съвети
Facebook - нашите приятели
начало
Начало
Реклама в БЛИЦ
Реклама
Времето
Времето
ТВ програми
ТВ програми
RSS новини
RSS новини
За контакти
Kонтакти



Copyright © 2008-2012 Информационна агенция БЛИЦ. Всички права запазени.