На 21 юли 1981 г. на обяд Българското национално радио прекъсва емисията си, за да съобщи изненадващата новина за смъртта на Людмила Живкова. Официално 39-годишната Людмила е член на Политбюро на ЦК на БКП и председател на Комитета за култура, но като дъщеря на диктатора Тодор Живков е смятана за силния човек в ръководството и вероятен негов наследник. А Живков е на 70 години. Ето защо смъртта й, като всяка смърт на престолонаследник, има голямо значение за България.

Спекулациите започват още тогава. Малцина вярват на официалната версия, говори се за самоубийство или убийство. Основания за това има предостатъчно. Часът и даже датата на смъртта са неверни. Направена е аутопсия, а резултатите от нея не са огласени. Лекарите, които са я извършили, мълчат и до днес. Самата тя неведнъж е казвала на хората около себе си, че я следят и краят й е близо.

И днес всякакви “изследователи” на живота на Людмила Живкова обръщат повече внимание на “мистичната” й смърт, отколкото на достиженията й. Те сякаш забравят думите на Ванга, че

“Людмила нямаше писана смърт”

Истина е, причините за смъртта й се крият и до днес, а официалното съобщение е лаконично, не казва нищо и е с фалшива дата и час на смъртта. След падането на Тодор Живков мнозина се разприказваха. Излязоха няколко книги и десетки вестникарски публикации за дъщеря му, която навремето смятаха за негов престолонаследник.

“Идвам от миналото, отивам в бъдещето” бе любимият й надпис от Кабиле