Снимка: Авторът
“Влизай, влизай, винаги си ми мил и драг. Ето ти ключовете – да отвориш църквата! Това е старо поверие за добро. Ще отключиш, но ключа аз ще извадя, за да поема всичките ти неприятности в живота.
Ще пристъпиш в Божия храм с десния крак
и ще си намислиш едно желание”, отваря тежката дървена порта сестра Агатия. 75-годишната отшелничка е игуменка на единствения в страната манастир, носещ името на Свети апостол и евангелист Лука, разположен в полите на Осоговската планина край с. Граница, Кюстендилско.
Човекът на вестник “Над 55” спазва добросъвестно ритуала. След това пали свещица пред иконата на св. Лука – вдъхновен описател на евангелските събития, ревностен проповедник и изкусен лекар, но известен най-вече като иконописец, изписал първата икона на Дева Мария с Божествения младенец на ръце, и то по натура. Колкото и да му е чоглаво на мирянина от катадневните проблеми, на това свято място няма как да не “разреди” напрежението...
Сестра Агатия е сладкодумна, но и проницателна. Само с един благ поглед “бърка” надълбоко в душата ти и изчиства от нея натрупаната “мръсотия”. “Бях на 13 годинки, когато
в нощта срещу Коледа ми се яви Божията Майка
и предопредели по-нататъшния ми път. Благочестиви монахини от Къпиновския манастир “Св. Никола” край Велико Търново подадоха ръка на мен, сирачето. Сестра Анастасия стана моя покровителка. Отгледа ме в килията си, изучи ме и не скри радостта си, когато на ръкополагането ми в далечната 1948-а, на 5 февруари, денят на Света Агатия, приех името на великомъченицата”, разказва патилата си облечената в черно старица.
Откакто се е врекла в Бога, е решила все да помага на невръстните и изоставените. Не търси индулгенции. Преди време приютява сирачетата Милена и Стела от Помощното училище в с. Лозно. Осигурява им “тризвезден” уют – телевизор, касетофон, богата библиотека, тежки халища, пламтяща с борина печка, вкусни гозби. На нейната благост се радват и Иванка и Милен, които все още сънуват “майчинството” й. Децата бързо си стъпват на краката и поемат по собствения си път. Една-единствена картичка й стига, за да стопли вовеки веков душата й.
Калугерката обича да посреща и да изпраща гости
От раз разбира кой от какво има нужда – на едни предлага чашка люта черешова ракийка от граничката изба, на други - току-що опечена вкусна питка, на трети - бобена чорбичка. Питаме я какво би посъветвала хилядите ни читатели. “Да намерят първом пътя към себе си. Това е най-трудното. Очите на децата ни са затворени. Лека-полека трябва да отворим духовното начало в тях, за да вникнат в най-святата книга на всички времена. Нашата пътеводна звезда към най-доброто е Библията. Без Бог всяка къща ще си остане осиротяла. Докато съм жива и здрава, този храм никога няма да бъде само моя обител, а и място за надежда, топлинка и светлинка…”, казва на изпроводяк сестра Агатия.
Ще пристъпиш в Божия храм с десния крак
и ще си намислиш едно желание”, отваря тежката дървена порта сестра Агатия. 75-годишната отшелничка е игуменка на единствения в страната манастир, носещ името на Свети апостол и евангелист Лука, разположен в полите на Осоговската планина край с. Граница, Кюстендилско.
Човекът на вестник “Над 55” спазва добросъвестно ритуала. След това пали свещица пред иконата на св. Лука – вдъхновен описател на евангелските събития, ревностен проповедник и изкусен лекар, но известен най-вече като иконописец, изписал първата икона на Дева Мария с Божествения младенец на ръце, и то по натура. Колкото и да му е чоглаво на мирянина от катадневните проблеми, на това свято място няма как да не “разреди” напрежението...
Сестра Агатия е сладкодумна, но и проницателна. Само с един благ поглед “бърка” надълбоко в душата ти и изчиства от нея натрупаната “мръсотия”. “Бях на 13 годинки, когато
в нощта срещу Коледа ми се яви Божията Майка
и предопредели по-нататъшния ми път. Благочестиви монахини от Къпиновския манастир “Св. Никола” край Велико Търново подадоха ръка на мен, сирачето. Сестра Анастасия стана моя покровителка. Отгледа ме в килията си, изучи ме и не скри радостта си, когато на ръкополагането ми в далечната 1948-а, на 5 февруари, денят на Света Агатия, приех името на великомъченицата”, разказва патилата си облечената в черно старица.
Откакто се е врекла в Бога, е решила все да помага на невръстните и изоставените. Не търси индулгенции. Преди време приютява сирачетата Милена и Стела от Помощното училище в с. Лозно. Осигурява им “тризвезден” уют – телевизор, касетофон, богата библиотека, тежки халища, пламтяща с борина печка, вкусни гозби. На нейната благост се радват и Иванка и Милен, които все още сънуват “майчинството” й. Децата бързо си стъпват на краката и поемат по собствения си път. Една-единствена картичка й стига, за да стопли вовеки веков душата й.
Калугерката обича да посреща и да изпраща гости
От раз разбира кой от какво има нужда – на едни предлага чашка люта черешова ракийка от граничката изба, на други - току-що опечена вкусна питка, на трети - бобена чорбичка. Питаме я какво би посъветвала хилядите ни читатели. “Да намерят първом пътя към себе си. Това е най-трудното. Очите на децата ни са затворени. Лека-полека трябва да отворим духовното начало в тях, за да вникнат в най-святата книга на всички времена. Нашата пътеводна звезда към най-доброто е Библията. Без Бог всяка къща ще си остане осиротяла. Докато съм жива и здрава, този храм никога няма да бъде само моя обител, а и място за надежда, топлинка и светлинка…”, казва на изпроводяк сестра Агатия.
