Данчо Караджов: “Ние просто сме много бедни. Ето защо сме болни.”
Йордан КАРАДЖОВ е на сцената от 35 години. Участник е в две легендарни групи - “Златни струни” и “Сигнал”, съществуваща вече 27 години. Носител е няколко награди от наши и от международни фестивали - първа награда за изпълнение на Дрезденския шлагер-фестивал (1980 г.), две трети награди от “Златния Орфей” (1979 и 1992 г.) и много други. Участвал е в над 5 хиляди концерта.
- Как сте със здравето?
- Общо-взето, добре. Занимавам се с музика, а това е една невероятна терапия. Като всеки човек и аз имам проблеми. От години страдам от дископатия и често се схващам от съвсем безобидни движения. Свикнал съм с тази болка. Някои казват, че можела да се лекува - с мазила, с медикаменти, или чрез операция. Скептик съм в това отношение. Съгласен съм да изтърпя болката, докато тя не отмине сама. След това забравям за нея, докато отново не ме нападне. Като дете имах шум в сърцето, но след пубертета той изчезна. Не пия алкохол и не пуша. Като че ли това до голяма степен помага за доброто ми здраве.
- Привърженик ли сте на лекарствата?
- Не, и никога не съм бил. Когато ме споходи тежък грип, се опитвам да бъда в леглото 4-5 дни. Ако се появи нещо, което да ми попречи на гласа - а цялата група разчита на мен - тогава бих изпил антибиотик. В останалите случаи
оставям организма си да се пребори сам
- Има ли лекари, на които сте благодарен?
- Преди година пукнах ребро. Болките бяха невероятни, отидох в “Пирогов”. Не мога да си спомня името на доктора, който ме прегледа, но беше изключително коректен. Каза, че пукнатото боли повече от счупеното и по този начин ме успокои. Безкрайно съм благодарен на д-р Валентин Владимиров, уролог от “Александровска” болница, лекар с огромен морал. Преди няколко години след тежък грип се увредиха бъбреците ми. Страшно много кръв имаше в урината. Лекарят ме разпъна на кръст от изследвания - цветни снимки и всичко останало. Установи се, че причината е била грипът. Претърпял съм и операция на десния крак като дете.
- При какви обстоятелства пукнахте реброто?
- Съвсем нелепо беше. Трябваше да дръпна ръчната спирачка на един автомобил и, вместо да отворя вратата, се пресегнах през стъклото.
Притиснах гръдния си кош във вратата. Чу се тъп звук и реброто се пукна
- Как ви изглежда нашето здравеопазване?
- На няколко пъти съм имал нещастието да вляза в различни болници по света. Нищо общо нямат с нашите. Бил съм и в руски болници. Там нещата са много по-окаяни, отколкото у нас. Влизайки в една норвежка болница, все едно влизате в моден салон - красота, чистота, чак да ти стане драго да се разболееш…
Българските пациенти са немарливи, докторите като че ли гледат да си претупат работата
Може би има финансови причини нашите здравни заведения да не са изрядни. Българските и руските болници приличат на коптори.
- Изглеждате в отлична форма. Занимавате ли се със спорт?
- Тук ще цитирам Чърчил, който е казал: „Много уиски и никакъв спорт”. За многото уиски вече се разбрахме - аз не пия алкохол. Не практикувам никакъв спорт. Като дете всекидневно играех футбол. Някои казват, че е добре да се спортува, други твърдят обратното. Аз се чувствам добре. Спортът не ми липсва. Обичам на гледам футбол по телевизията.
- Имате ли мнение за българския футбол?
- Да. Той е на нивото на българските болници - неугледен, нечистоплътен. В него няма нищо, което да накара истинският фен на футбола да го заобича. Вместо да играят, българските футболисти си чупят краката, ръцете, главите и всичко останало. По никакъв начин не могат да извикат красотата в този спорт. А мачовете в английската Висша лига и в испанското първенство са като болниците в Норвегия.
- Спазвате ли диета?
- Никаква. Не съм вегетарианец, но почти не ям месо. Много обичам постните гозби, ям много хляб, което не е хубаво, но ми е вкусен, много обичам плодове, салати и супи. Би трябвало да спазвам хигиена за гласа - да не пия газирано, да не ям люто и т.н.
- Какво е най-необходимо за гласа?
- Много сън. Аз работя често в клубове, където се пуши не по една, а по две цигари наведнъж. Не толкова тютюневият дим ми пречи, колкото ако гласът ми не е отпочинал.
- Какво е здравето за вас?
- Всичко. То е единственото, за което се моля непрекъснато. Без здраве нищо не можем да направим.
- Коя е най-голямата ви награда?
- В личен план - съпругата ми, децата ми. В професионален - излизайки на сцената три десетилетия, да усещам, че две-три поколения са мои почитатели.
- Какво трябва да правят българите, за да са по-здрави?
- Единствената причина да сме на първо място в света по инфаркти и по инсулти е беднотията, неравноправието в обществото, липсата на увереност в утрешния ден. Българинът има хиляди проблеми. Психиката му не издържа. Ние просто сме много бедни и се притесняваме с какво ще нахраним децата си утре.
Ето защо сме болни
Лично аз се стремя към духовно равновесие и към спокойствие. Друг лек не мога да препоръчам.
- Податлив ли сте на стрес?
- Истина е, че професията ми е свързана със стрес. Ще бъда откровен. Излизайки на сцената, по някакъв начин този стрес изчезва. След третата песен вече се чувствам напълно освободен от това, което съм чувствал като тревога преди концерта. Мисля, че ако не се притесняваш, ако не си в стрес преди изпълнение, значи не си истински. Съпругата ми постоянно ме пита докога ще имам сценична треска, докога ще кърша пръсти. Стресът изчезва, защото гледам хората право в очите и не ги лъжа. А те разбират това много бързо. Когато не подценяваш публиката, когато си точен към нея и работиш за нея, тя моментално ти се отблагодарява.
- Има ли нещо общо между професиите на лекаря и на музиканта?
- И двете професии са отговорни за хората. Едната - за физическото здраве, другата - за духовното. Когато едно тяло е болно, само лекар може да помогне. При артиста има нещо подобно. Когато изляза на сцената, все едно виждам зрителите като пациенти, дошли да ги прегледаме. Ние свирим на живо и не използваме никакви тарикатлъци на съвременната технология - плейбек, компакт-дискове и т.н. Ако сме морално отговорни към зрителите, ако сме коректни, ако сме честни, ще успеем да излекуваме “пациентите” в залата. Двете професии са сходни - отговарят за излекуването или за поддържането на кондицията на човека.
- Откога пеете?
- Откакто се помня. За първи път излязох на сцената през 1965 година. След това разбрах, че мога да пея, а не само да свиря на китара; разбрах, че мога и да композирам. В “Златни струни” успях да оставя няколко незабравими хита, които се помнят и до днес… Нека не звучи претенциозно, но мисля, че съм от малкото хора в България, които успяха да поднесат песните и като композиция, и като изпълнение. Те се пеят вече от три десетилетия насам. Усещането е прекрасно. Бих казал, че се чувствам привилегирован - имах шанса усилията ми да бъдат признати. Това е повече от награда.
Всеки втори или трети човек, който слуша “Сигнал”, си тананика нашите мелодии. Много пъти съм имал разговори с фенове на групата, които казват: “Запознах се със съпругата ми с ваша песен”, “Заченахме дъщеря ни с песента “Да те жадувам”, “Ние се разведохме с песента “Сбогом”. С интерес изслушвам всичко.
Едно интервю на Здравка ИВАНОВА
- Как сте със здравето?
- Общо-взето, добре. Занимавам се с музика, а това е една невероятна терапия. Като всеки човек и аз имам проблеми. От години страдам от дископатия и често се схващам от съвсем безобидни движения. Свикнал съм с тази болка. Някои казват, че можела да се лекува - с мазила, с медикаменти, или чрез операция. Скептик съм в това отношение. Съгласен съм да изтърпя болката, докато тя не отмине сама. След това забравям за нея, докато отново не ме нападне. Като дете имах шум в сърцето, но след пубертета той изчезна. Не пия алкохол и не пуша. Като че ли това до голяма степен помага за доброто ми здраве.
- Привърженик ли сте на лекарствата?
- Не, и никога не съм бил. Когато ме споходи тежък грип, се опитвам да бъда в леглото 4-5 дни. Ако се появи нещо, което да ми попречи на гласа - а цялата група разчита на мен - тогава бих изпил антибиотик. В останалите случаи
оставям организма си да се пребори сам
- Има ли лекари, на които сте благодарен?
- Преди година пукнах ребро. Болките бяха невероятни, отидох в “Пирогов”. Не мога да си спомня името на доктора, който ме прегледа, но беше изключително коректен. Каза, че пукнатото боли повече от счупеното и по този начин ме успокои. Безкрайно съм благодарен на д-р Валентин Владимиров, уролог от “Александровска” болница, лекар с огромен морал. Преди няколко години след тежък грип се увредиха бъбреците ми. Страшно много кръв имаше в урината. Лекарят ме разпъна на кръст от изследвания - цветни снимки и всичко останало. Установи се, че причината е била грипът. Претърпял съм и операция на десния крак като дете.
- При какви обстоятелства пукнахте реброто?
- Съвсем нелепо беше. Трябваше да дръпна ръчната спирачка на един автомобил и, вместо да отворя вратата, се пресегнах през стъклото.
Притиснах гръдния си кош във вратата. Чу се тъп звук и реброто се пукна
- Как ви изглежда нашето здравеопазване?
- На няколко пъти съм имал нещастието да вляза в различни болници по света. Нищо общо нямат с нашите. Бил съм и в руски болници. Там нещата са много по-окаяни, отколкото у нас. Влизайки в една норвежка болница, все едно влизате в моден салон - красота, чистота, чак да ти стане драго да се разболееш…
Българските пациенти са немарливи, докторите като че ли гледат да си претупат работата
Може би има финансови причини нашите здравни заведения да не са изрядни. Българските и руските болници приличат на коптори.
- Изглеждате в отлична форма. Занимавате ли се със спорт?
- Тук ще цитирам Чърчил, който е казал: „Много уиски и никакъв спорт”. За многото уиски вече се разбрахме - аз не пия алкохол. Не практикувам никакъв спорт. Като дете всекидневно играех футбол. Някои казват, че е добре да се спортува, други твърдят обратното. Аз се чувствам добре. Спортът не ми липсва. Обичам на гледам футбол по телевизията.
- Имате ли мнение за българския футбол?
- Да. Той е на нивото на българските болници - неугледен, нечистоплътен. В него няма нищо, което да накара истинският фен на футбола да го заобича. Вместо да играят, българските футболисти си чупят краката, ръцете, главите и всичко останало. По никакъв начин не могат да извикат красотата в този спорт. А мачовете в английската Висша лига и в испанското първенство са като болниците в Норвегия.
- Спазвате ли диета?
- Никаква. Не съм вегетарианец, но почти не ям месо. Много обичам постните гозби, ям много хляб, което не е хубаво, но ми е вкусен, много обичам плодове, салати и супи. Би трябвало да спазвам хигиена за гласа - да не пия газирано, да не ям люто и т.н.
- Какво е най-необходимо за гласа?
- Много сън. Аз работя често в клубове, където се пуши не по една, а по две цигари наведнъж. Не толкова тютюневият дим ми пречи, колкото ако гласът ми не е отпочинал.
- Какво е здравето за вас?
- Всичко. То е единственото, за което се моля непрекъснато. Без здраве нищо не можем да направим.
- Коя е най-голямата ви награда?
- В личен план - съпругата ми, децата ми. В професионален - излизайки на сцената три десетилетия, да усещам, че две-три поколения са мои почитатели.
- Какво трябва да правят българите, за да са по-здрави?
- Единствената причина да сме на първо място в света по инфаркти и по инсулти е беднотията, неравноправието в обществото, липсата на увереност в утрешния ден. Българинът има хиляди проблеми. Психиката му не издържа. Ние просто сме много бедни и се притесняваме с какво ще нахраним децата си утре.
Ето защо сме болни
Лично аз се стремя към духовно равновесие и към спокойствие. Друг лек не мога да препоръчам.
- Податлив ли сте на стрес?
- Истина е, че професията ми е свързана със стрес. Ще бъда откровен. Излизайки на сцената, по някакъв начин този стрес изчезва. След третата песен вече се чувствам напълно освободен от това, което съм чувствал като тревога преди концерта. Мисля, че ако не се притесняваш, ако не си в стрес преди изпълнение, значи не си истински. Съпругата ми постоянно ме пита докога ще имам сценична треска, докога ще кърша пръсти. Стресът изчезва, защото гледам хората право в очите и не ги лъжа. А те разбират това много бързо. Когато не подценяваш публиката, когато си точен към нея и работиш за нея, тя моментално ти се отблагодарява.
- Има ли нещо общо между професиите на лекаря и на музиканта?
- И двете професии са отговорни за хората. Едната - за физическото здраве, другата - за духовното. Когато едно тяло е болно, само лекар може да помогне. При артиста има нещо подобно. Когато изляза на сцената, все едно виждам зрителите като пациенти, дошли да ги прегледаме. Ние свирим на живо и не използваме никакви тарикатлъци на съвременната технология - плейбек, компакт-дискове и т.н. Ако сме морално отговорни към зрителите, ако сме коректни, ако сме честни, ще успеем да излекуваме “пациентите” в залата. Двете професии са сходни - отговарят за излекуването или за поддържането на кондицията на човека.
- Откога пеете?
- Откакто се помня. За първи път излязох на сцената през 1965 година. След това разбрах, че мога да пея, а не само да свиря на китара; разбрах, че мога и да композирам. В “Златни струни” успях да оставя няколко незабравими хита, които се помнят и до днес… Нека не звучи претенциозно, но мисля, че съм от малкото хора в България, които успяха да поднесат песните и като композиция, и като изпълнение. Те се пеят вече от три десетилетия насам. Усещането е прекрасно. Бих казал, че се чувствам привилегирован - имах шанса усилията ми да бъдат признати. Това е повече от награда.
Всеки втори или трети човек, който слуша “Сигнал”, си тананика нашите мелодии. Много пъти съм имал разговори с фенове на групата, които казват: “Запознах се със съпругата ми с ваша песен”, “Заченахме дъщеря ни с песента “Да те жадувам”, “Ние се разведохме с песента “Сбогом”. С интерес изслушвам всичко.
Едно интервю на Здравка ИВАНОВА
