Дамян Дамянов: Единият син на Тано Цолов застреля другия!

Децата на големците често стават жертва на омразата към бащите им

23 Юли 2010, 13:16 6134 прочита 2 коментара

Дамян Дамянов: Единият син на Тано Цолов застреля другия!

Тано Цолов (вляво) все гледаше да е плътно до Тато, но това не помогна на синовете му.

Децата на големците често стават жертва на омразата към бащите им

Отново ви правим съпричастни с разказа на сина на дългогодишния председател на Народното събрание по времето на соца Райко Дамянов – Дамян Дамянов. Той отрано става свидетел на задкулисните отношения и интриги в света на червените велможи и помни събития, факти и хора, малко познати за широките маси. Ето защо репортер на “Блиц” отново потърси г-н Дамянов, за да го подпита по една от най-премълчаваните теми – убийства и самоубийства “зад червената завеса”. Имаше ли самоубийства сред червения елит въпреки хубавия живот... - Истината е, че в много малко от тези семейства имаше хармония и човешки взаимоотношения, но се спазваше един добър тон. В повечето от семействата имаше напрежение. Причината според мен се корени в това, че основното, което липсваше вътре в тези семейства, беше любовта. Любов нямаше. Имаше материална задоволеност. Другарите смятаха, че “има ли храна и дисциплина, всичко е наред” – така казваше баща ми. “Ти, вика, покрив над главата си имаш ли, храна имаш ли?! – всичко е наред, какво искаш повече!” Мъжете бяха изключително заети, жените си ходеха по някакви мероприятия и това е. Около децата пък в това време се навъртаха лоши другари. Защото както тогава, така и сега парите не достигаха. И тия лоши момчета се усукваха около децата на големците, водеха ги по разни терени да им покажат и другата страна на живота и им предлагаха, като по-заможни, да купуват това-онова. Явно, че лабилната психика е била допълнително провокирана от този начин на живот... - Да, за голяма част от самоубийствата причината е точно тази. Но имаше и много нещастни случаи, т.нар. инциденти. Примерно както единият син на Тано Цолов застреля другия по невнимание. А във всяка от тези къщи имаше оръжие. Какво стана с този син на Тано Цолов, който остава жив? - Той почина много млад. Беше се алкохолизирал накрая яко. Външно приличаше много на баща си – плешив и малко мургавичък... Като говоря за него, трябва да призная, че не само той, много от децата на червения елит се алкохолизираха Ставаха и сакатлъци по време на разни екстремни занимания на тия деца – защото те имаха възможност да си позволяват и коли, и лодки, и парашути – каквото ти дойде на акъла. На Добри Джуров синът – Чавдар, беше много буен, загина със самолета. Големият син на Владимир Бонев (председател на Съюза на активните борци и дългогодишен председател на Народното събрание – бел. ред.) например се хвърли в един язовир през 67-а и се удави – потъна в тинята при скока. Даже не можаха да го извадят оттам. Брат му – Стефан Бонев, пък имаше колекция от сувенирни оръжия. След 10 ноември го погнаха за тая колекция, вкараха го в ареста и той разви един скоротечен диабет – отиде си без време. Ние бяхме добри приятели с него. Просто си го убиха – от тревогите, които му причиниха. Илко Ескенази пък, ако помните, се удави с джет. На 29 септември 94-та, в едно благо време, при неизяснени обстоятелства, във Варна. Аз бях на станцията на Министерския съвет, когато дойде съобщението за смъртта му. Ескенази е знаел много като член на бюджетната комисия, и то - за изчезналите през 90-а, 91-ва пари по държавния дълг, за външнотърговските дружества! Плюс това е споделял пред някои хора на глас, че ще се разприказва. Това определено е сериозна причина да се “удави”. Чувала съм, че синът на Вълко Червенков умира при инцидент... - Това е вярно. През есента на 65-а стана, но случаят се потули тогава. Понеже причината беше неудобна. Червенкови имаха апартамент на “Евлоги Георгиев” и там в района Червенков-син завързва любовни отношения с някаква съседка, на която мъжът й бил военен - полковник. И така, по “съседски” значи – те си общуват. Военният обаче един ден се връща ненадейно и почва да тропа по вратата, а ония са в леглото. И Червенков решава да прескочи през балкона – разстоянията от балкон до балкон не бяха големи в тая кооперация. Но как е преметнал крак, в какво се е препънал – не успява да се прехвърли на другия балкон и пада долу от петия етаж. Загива във вътрешния двор на блока. Потулиха работата и казаха: ”Нещастен случай!” А аз знам как е станало всичко с подробности. От съседи, наши приятели. По принцип обаче рядко се споменаваше думата “самоубийство”, щом се отнасяше до семейства от червения елит. Както казваше др. Тодор Живков, “при социализма не може да има самоубийства!” Тази негова крилата фраза е заимствана от Сталин, който отхвърля пиесата на един автор – Николай Ердман - “Самоубиецът”, със същите думи, като прибавя писмено върху ръкописа на автора “Сволочь!” (”Негодник!” – бел. ред.) Това е истински случай. Та и др. Живков смяташе, че при такъв хубав живот хората нямат право да се самоубиват! А като парадокс най-много се самоубиваха хора от УБО. Това беше една много мощна организация с най-различни отдели: охрана, стопански отдел, материално-техническо оборудване и др. УБО си беше “държава в държавата”. Отстрани тези служители там изглеждаха вездесъщи, но всъщност те живееха в голямо напрежение, от което лудваха Първо, защото там системата беше такава, че всеки дебнеше всекиго и от това се развиваше една трайна параноя. Самият Кашев се самоубива в почивната станция в Хисаря... - Не е сигурно, но за мен също е най-вероятно, че се е самоубил от едни такива честолюбиви подбуди. Понеже го обвиняваха, че не е опазил Людмила, и за разни разхищения. А той беше честен човек, не беше от далавераджиите. Добре, но защо ще се самоубива в санаториума? - Ами, дошъл е моментът. Изпаднал е човекът в някакво такова настроение. Аз и друг път съм казвал: като имаш наблизо оръжие – много е лесно да се самоубиеш в такъв момент. Понеже сте живели по онова време до телевизията, известно ли ви е дали телевизионната говорителка Татяна Титянова наистина се е самоубила и била ли е близка според вас, както се говореше навремето, с Владо Живков? - Този случай със смъртта й е толкова мътен!... Официалната версия беше, че може да е имало нещо между тях – аз обаче не знам такова нещо. Просто са се познавали с Владко. Там има нещо друго, което си остана тайна. Има разни противоречия в експертизите от аутопсията. Те и повторно я ексхумираха, доколкото помня. Но имаше големи въпросителни - напр. около това, че тялото й е намерено на метри далече от “отвеса”, в който уж пада. Даже писаха иронично, че делото “накланя блок”, само и само да излезе самоубийство цялата работа. Жалко, че се забули всичко – тя беше много симпатично момиче, а виновниците не получиха възмездие. Г-н Дамянов, потулвали ли са се случаи с психични разстройства, вследствие на които са се самоубивали някои представители на елита... - Това е много деликатна тема. В по-ново време знаете, че това се случи с щерката на Желю Желев. Поначало и сега, и в миналото тези деца са поставени в едно голямо напрежение и често пъти стават изкупителна жертва на омраза към бащите им И при соца депресиите бяха често явление сред тези деца – много от тях, въпреки задоволеността, не се чувстваха щастливи. А имаше и доста покосени от т.нар. наследствен фактор. Както бяха децата на члена на политбюро Емил Христов – там бившата му жена, брат й и единият син на Емил Христов се самоубиват, а другият, както разбрах, е умрял наскоро. Имал е опит за самоубийство, но е починал в лудница. Там значи просто е играел наследственият фактор, но навремето за това не се шумеше много. Аз знам, че бившата жена на Емил Христов е отказвала лечение и не давала дума да се изрече, че не е добре. А пред жените на някои другари е говорела как “писали” за нея в някакъв чуждестранен вестник, “че се дави”. В действителност накрая умира, след като се хвърля от прозореца на Правителствена. А Людмила беше ли суициден тип? - Определено не. Тя имаше своите нервни кризи, но ги овладяваше. За мисъл за самоубийство – дума да не става. Самоубийците в повечето случаи страдат от комплекс за малоценност и безпътица, докато Людмила – напротив - тя мислеше, че изпълнява мисия, имаше планове. Но определено с нея се случи нещо след катастрофата. Онази плочка в главата й изигра някаква роля. Или пък вече е имало мозъчни увреждания вследствие на удара – то е било много страшно мозъчното й сътресение и постепенно във времето нещата са започнали да се влошават... От 73-та година нататък тя не беше вече същият човек. Говореше се, че е възможно в Индия да са й въздействали с някакви психотропни вещества или по друг езотеричен начин... - За онзи адепт Махариши ли говорите?! Не знам каква е истината, действително се говореше нещо такова. Но тя беше очевадно зле още в Мексико – разправяха как е гледала неадекватно, изпаднала в нервна криза с крясъци и т.н. Тя много отслабна, посвети се на духовното – имаше един Александър Александров и др. разни, които направо я лъжеха – взимаха милиони да купуват произведения на изкуството, купуваха нещо там, без да се отчитат, и изобщо далавераджийстваха безотчетно. То и това спомогна за смъртта й. Някъде седмица преди смъртта на Людмила тя научава за липсата на 5 милиона, които тя е дала целево за закупуването на експонати за т.нар. Музей за чуждестранно изкуство. Парите са изхарчени, а са закупени произведения за много по-малка сума. Тя научава това нещо и буквално се разболява. Людмила не обичаше такива неща – беше честен човек. И освен това беше честолюбива - много я накърняваха такива предателства. Еми МАРИЯНСКА