Цена Бояджиева е майка на Елена (вляво) - съпругата на Джуди Халваджиян
Цена Бояджиева е шеф на Художествената галерия „Зала България”.
Нейната дъщеря, Елена, която е завършила телевизионна и кинорежисура, постъпва на работа във фирмата на продуцентите Джуди и Магърдич Халваджиян. Там Елена и Джуди се харесват и днес семейството има вече дъщеричка. Така внучката на именития художник Златю Бояджиев става тъща на Халваджиян.
Ако двамата млади повикат Цена да гледа бебето, думата “не” не съществува. На най-хубавото място в хола на Цена е разположена кошарката на бебето. ”Навремето в Пловдив ни смятаха за богати, защото имахме радио със светещо зелено око и балатум в кухнята. Много ми беше уютно в къщата на дядо и баба . Покрай бохемствата на баща ми майка ми се уплаши и се разведоха. Но ние с брат ми останахме да живеем в голямата къща на дядо ни. Леля ми Радка много се грижеше за нас. Тя рисуваше хубаво, но стана лекар, а баща ми искаше да стане лекар, а започна да рисува и стана художник.
- Дядо ти, известният художник Златю Бояджиев, често е ползвал хора от семейството си за модели?
- Да и баба ми, и майка ми, и мен. На картината “Кочо Чистеменски” сме майка ми и аз. Аз съм малкото русо момиченце. Позирала съм му и като работничка с престилка. Вече бях в гимназията. Един ден леля ме попита искам ли да свиря на пиано. Дядо даде пари. Пианото ми беше “Цимерман” и тръгнах на уроци. През лятото обичахме да седнем с баба и леля да слушаме радиопиеси. Дядо пристигне с някого. Срещнал го из центъра на Пловдив и го довел да обядва и да преспи. Така нарисува англичанина Кристоф. Без да си разбират езиците, идеално се разбраха. И дядо беше безумно щастлив. Друг път се появи със Сандра. Тръгнала от Америка на стоп, за да стигне родната Македония на родителите си. Страхотен портрет й направи, който аз пазя. Рисувал е и студент от Камерун, ама толкова черен...
В колекцията на Външно министерство има портрет на Кераца Висулчева, македонка с дълги до кръста коси. Праща я един ден дядо да му купи бои и четки, ама я подкачил, беше си по женската част. А тя веднага: „ Ще кажа ей- сега на жена ти!”
- Внучката как ти вика? Бабо ли?
- Не се чувствам баба, сърцето ми се раздели на две, както обичам дъщеря си, така обичам и нейната дъщеря.
Думата баба не я обичам.
Баба и пенсионер в България звучат много обидно.
- А ако ти викне “бабо”, какво?
- Не се обръщам. Тя ми казва “Цена”. И аз казвам на баща ми Георги. Георги Бояджиев – Бояджяна - художник е, на 75г. Това не е неуважение.
- Ти ли гледаш малката?
- Помагам много сериозно. Щом свърши в петък работния ми ден и бебето е при нас. При мен и съпруга ми.
- Какво работи съпругът ти?
- Завеждащ протокол. Беше на няколко кмета в Пловдив, а в момента е протокол на панаира, на Георги Гергов.
- Говори се, че кучето ви, Лъки, японски хин, ти е подарък от големия колекционер Боян Радев? Близки ли сте с него?
- Лъки е черен, грозен и чаровен.
- Да не се обиди Боян Радев, като казваш, че ти е подарил грозно куче?!
- Но е любимецът на семейството. Беше на един месец. Предишното ми кученце почина и когато бях на гости у Боян за 60-годишнината му, се заговорихме със съпругата му колко обичаме животните. “Защо не си вземеш такова като нашето, японски хин? Много лесно се гледа, много са любвеобвилни и интелигентни?” Казах й: ”Добре!” Тогава Боян се намеси и каза, че има приятел, който има женско и ще ми подари куче. Реших, че това е приказка на масата, но на другия ден той ми се обади и ми каза: ”Отиди да си вземеш кучето!” В това семейство имаше 5 кученца, но то си ме избра.
- Имала си приключения с кученцето?
- Нали всички кучкари се познават, а аз нова и го разхождам и един ми казва:
“О! Какво красиво кученце! Прилича на стопанката си!” А то с криви крака, с обратна захапка...
пръв красавец. Другият се усети и каза обаче: ”...и каква лъскава козина!” Но е чаровник.
- Разбират ли се с малката? Дърпа ли го за опашката?
- Не, не й даваме. Просто когато той лае, тя се опитва да плаче.
- Продавала ли си от картините на дядо ти?
- Никога не съм продавала. Не. Съхраних известен брой творби. Всички от това семейство имаме картини от дядо ми. Тези неща се реставрираха, рамкираха и направих една изложба тук за юбилея му, 100 години от рождението, и една в Русе. От тази колекция не съм продала нито една творба. Това, което остана, се опитваме да го съхраним в семейството. Аз пораснах с дядо ми и с изкуството му и би ми се струвало като предателство към него. На един от първите търгове в края на соцвремето в хотел “Шератон” двама души, единият българин от САЩ, наддават за палитрата на дядо ми. Продадена била за 25 хиляди лева – нечувана сума за онова време. По-късно я видях в офиса на човека, който я купи. Помолих го да я даде за изложбата по повод 25 години от смъртта на Златю Бояджиев. Така я видяха всички посетители.
- Защо живееше след развода на родителите ти при дядо ти и баба ти?
- Училището ми беше по-близо и учителката ми по пиано също. Баба ми беше стожерът на това семейство. Когато остаря,
майка ми, макар и разведени с баща ми от двайсет години, се грижеше за свекърва си и й казваше “мамо”.
- Доста малко хора знаят, че си тъща на един от фамилията Халваджиян?
- Не е толкова нужно. Не мисля, че е нещо особено. Джуди Халваджиян е в сферата на телевизията, аз в друг вид изкуство...
- Говори се, че готвиш добре. Джуди харесва ли ти манджите? Все пак арменската кухня е изключителна? Да не би да е придирчив към твоите?
- Това е вярно. Моите ги харесва, изяжда си всичко, но всеки син харесва повече манджите на майка си. Никога не е казал и една дума, но съм убедена, че нещата, приготвени от майка му, му харесват повече.
- Не мислиш ли, че дъщеря ти и Джуди, след като и работят заедно и денонощно са заедно, няма да си омръзнат, да се изчерпи любовта им?
- Мисля, че дъщеря ми е умно момиче. Тя точно
преди да роди, беше решила да напуска “Господари на ефира”, защото не иска да бъдат заедно,
а в момента е в майчинство. Какво ще реши след това... Иначе тя е от основаването на фирмата.
- Сред толкова девойчета мислиш ли, че Джуди няма да “залитне” по чуждо?
- На всеки може да се случи, но аз няма да взема отношение. Те са големи и да решават проблемите си.
- Биха ли си простили някое “залитане”? Негово или нейно?
- На този етап мисля, че да. И дано това продължи дълго.
- Работила си във фармацевтичния завод зад гарата?
- Там започнах работа, за да вземем софийско жителство. Възможностите бяха в Кремиковци, ватман и там. Трябваше да работя, за да можем да запазим апартамента на дядо ми, който беше в София. Той почина и не дочака да го види. Връзките ми стигнаха дотам. 11 години работих в “Соффарма”.
- Как стана галеристка?
- Работех в представителството на пловдивския панаир в София.
И така стана... Галерията дойде на бял свят преди 6 години по идея на директора на Софийската филхармония, Явор Димитров. На всеки 20 дни има по една експозиция. Между тях най-големите са по повод 80 години на „Софийска филхармония”, за творческия път на Райна Кабаиванска, юбилейна на Панчо Владигеров. Гостували са художници от цяла България. А големият ни пианист Алексис Вайсенберг подарява своите творби да бъдат постоянна експозиция, както й става според волята му.
- Познаваш се с сегашния министър Вежди Рашидов. Как се запозна с него?
- Познавам го от баща ми. От пловдивската бохема. Жоро Слона, Митьо Киров, Мустака, Петър Дочев... идваха в къщи и аз пораснах с тях. Когато дойдох в София, ателието на Вежди беше в една къща до нашия блок в квартал “Изток”. Като се връщах от работа, съм сядала да гледам как работят отливки.
- Сега виждате ли се?
- Преди да стане министър, го молих 2 години да направи изложба тук, в галерията, и накрая стана. Направи я заедно с Жоро Трифонов и Захари Каменов. Тримата. Като стана министър, не съм посмяла и да му се обадя да го поздравя. Има достатъчно хора около него.
Жоро ЗАХАРИЕВ
Нейната дъщеря, Елена, която е завършила телевизионна и кинорежисура, постъпва на работа във фирмата на продуцентите Джуди и Магърдич Халваджиян. Там Елена и Джуди се харесват и днес семейството има вече дъщеричка. Така внучката на именития художник Златю Бояджиев става тъща на Халваджиян.
Ако двамата млади повикат Цена да гледа бебето, думата “не” не съществува. На най-хубавото място в хола на Цена е разположена кошарката на бебето. ”Навремето в Пловдив ни смятаха за богати, защото имахме радио със светещо зелено око и балатум в кухнята. Много ми беше уютно в къщата на дядо и баба . Покрай бохемствата на баща ми майка ми се уплаши и се разведоха. Но ние с брат ми останахме да живеем в голямата къща на дядо ни. Леля ми Радка много се грижеше за нас. Тя рисуваше хубаво, но стана лекар, а баща ми искаше да стане лекар, а започна да рисува и стана художник.
- Дядо ти, известният художник Златю Бояджиев, често е ползвал хора от семейството си за модели?
- Да и баба ми, и майка ми, и мен. На картината “Кочо Чистеменски” сме майка ми и аз. Аз съм малкото русо момиченце. Позирала съм му и като работничка с престилка. Вече бях в гимназията. Един ден леля ме попита искам ли да свиря на пиано. Дядо даде пари. Пианото ми беше “Цимерман” и тръгнах на уроци. През лятото обичахме да седнем с баба и леля да слушаме радиопиеси. Дядо пристигне с някого. Срещнал го из центъра на Пловдив и го довел да обядва и да преспи. Така нарисува англичанина Кристоф. Без да си разбират езиците, идеално се разбраха. И дядо беше безумно щастлив. Друг път се появи със Сандра. Тръгнала от Америка на стоп, за да стигне родната Македония на родителите си. Страхотен портрет й направи, който аз пазя. Рисувал е и студент от Камерун, ама толкова черен...
В колекцията на Външно министерство има портрет на Кераца Висулчева, македонка с дълги до кръста коси. Праща я един ден дядо да му купи бои и четки, ама я подкачил, беше си по женската част. А тя веднага: „ Ще кажа ей- сега на жена ти!”
- Внучката как ти вика? Бабо ли?
- Не се чувствам баба, сърцето ми се раздели на две, както обичам дъщеря си, така обичам и нейната дъщеря.
Думата баба не я обичам.
Баба и пенсионер в България звучат много обидно.
- А ако ти викне “бабо”, какво?
- Не се обръщам. Тя ми казва “Цена”. И аз казвам на баща ми Георги. Георги Бояджиев – Бояджяна - художник е, на 75г. Това не е неуважение.
- Ти ли гледаш малката?
- Помагам много сериозно. Щом свърши в петък работния ми ден и бебето е при нас. При мен и съпруга ми.
- Какво работи съпругът ти?
- Завеждащ протокол. Беше на няколко кмета в Пловдив, а в момента е протокол на панаира, на Георги Гергов.
- Говори се, че кучето ви, Лъки, японски хин, ти е подарък от големия колекционер Боян Радев? Близки ли сте с него?
- Лъки е черен, грозен и чаровен.
- Да не се обиди Боян Радев, като казваш, че ти е подарил грозно куче?!
- Но е любимецът на семейството. Беше на един месец. Предишното ми кученце почина и когато бях на гости у Боян за 60-годишнината му, се заговорихме със съпругата му колко обичаме животните. “Защо не си вземеш такова като нашето, японски хин? Много лесно се гледа, много са любвеобвилни и интелигентни?” Казах й: ”Добре!” Тогава Боян се намеси и каза, че има приятел, който има женско и ще ми подари куче. Реших, че това е приказка на масата, но на другия ден той ми се обади и ми каза: ”Отиди да си вземеш кучето!” В това семейство имаше 5 кученца, но то си ме избра.
- Имала си приключения с кученцето?
- Нали всички кучкари се познават, а аз нова и го разхождам и един ми казва:
“О! Какво красиво кученце! Прилича на стопанката си!” А то с криви крака, с обратна захапка...
пръв красавец. Другият се усети и каза обаче: ”...и каква лъскава козина!” Но е чаровник.
- Разбират ли се с малката? Дърпа ли го за опашката?
- Не, не й даваме. Просто когато той лае, тя се опитва да плаче.
- Продавала ли си от картините на дядо ти?
- Никога не съм продавала. Не. Съхраних известен брой творби. Всички от това семейство имаме картини от дядо ми. Тези неща се реставрираха, рамкираха и направих една изложба тук за юбилея му, 100 години от рождението, и една в Русе. От тази колекция не съм продала нито една творба. Това, което остана, се опитваме да го съхраним в семейството. Аз пораснах с дядо ми и с изкуството му и би ми се струвало като предателство към него. На един от първите търгове в края на соцвремето в хотел “Шератон” двама души, единият българин от САЩ, наддават за палитрата на дядо ми. Продадена била за 25 хиляди лева – нечувана сума за онова време. По-късно я видях в офиса на човека, който я купи. Помолих го да я даде за изложбата по повод 25 години от смъртта на Златю Бояджиев. Така я видяха всички посетители.
- Защо живееше след развода на родителите ти при дядо ти и баба ти?
- Училището ми беше по-близо и учителката ми по пиано също. Баба ми беше стожерът на това семейство. Когато остаря,
майка ми, макар и разведени с баща ми от двайсет години, се грижеше за свекърва си и й казваше “мамо”.
- Доста малко хора знаят, че си тъща на един от фамилията Халваджиян?
- Не е толкова нужно. Не мисля, че е нещо особено. Джуди Халваджиян е в сферата на телевизията, аз в друг вид изкуство...
- Говори се, че готвиш добре. Джуди харесва ли ти манджите? Все пак арменската кухня е изключителна? Да не би да е придирчив към твоите?
- Това е вярно. Моите ги харесва, изяжда си всичко, но всеки син харесва повече манджите на майка си. Никога не е казал и една дума, но съм убедена, че нещата, приготвени от майка му, му харесват повече.
- Не мислиш ли, че дъщеря ти и Джуди, след като и работят заедно и денонощно са заедно, няма да си омръзнат, да се изчерпи любовта им?
- Мисля, че дъщеря ми е умно момиче. Тя точно
преди да роди, беше решила да напуска “Господари на ефира”, защото не иска да бъдат заедно,
а в момента е в майчинство. Какво ще реши след това... Иначе тя е от основаването на фирмата.
- Сред толкова девойчета мислиш ли, че Джуди няма да “залитне” по чуждо?
- На всеки може да се случи, но аз няма да взема отношение. Те са големи и да решават проблемите си.
- Биха ли си простили някое “залитане”? Негово или нейно?
- На този етап мисля, че да. И дано това продължи дълго.
- Работила си във фармацевтичния завод зад гарата?
- Там започнах работа, за да вземем софийско жителство. Възможностите бяха в Кремиковци, ватман и там. Трябваше да работя, за да можем да запазим апартамента на дядо ми, който беше в София. Той почина и не дочака да го види. Връзките ми стигнаха дотам. 11 години работих в “Соффарма”.
- Как стана галеристка?
- Работех в представителството на пловдивския панаир в София.
И така стана... Галерията дойде на бял свят преди 6 години по идея на директора на Софийската филхармония, Явор Димитров. На всеки 20 дни има по една експозиция. Между тях най-големите са по повод 80 години на „Софийска филхармония”, за творческия път на Райна Кабаиванска, юбилейна на Панчо Владигеров. Гостували са художници от цяла България. А големият ни пианист Алексис Вайсенберг подарява своите творби да бъдат постоянна експозиция, както й става според волята му.
- Познаваш се с сегашния министър Вежди Рашидов. Как се запозна с него?
- Познавам го от баща ми. От пловдивската бохема. Жоро Слона, Митьо Киров, Мустака, Петър Дочев... идваха в къщи и аз пораснах с тях. Когато дойдох в София, ателието на Вежди беше в една къща до нашия блок в квартал “Изток”. Като се връщах от работа, съм сядала да гледам как работят отливки.
- Сега виждате ли се?
- Преди да стане министър, го молих 2 години да направи изложба тук, в галерията, и накрая стана. Направи я заедно с Жоро Трифонов и Захари Каменов. Тримата. Като стана министър, не съм посмяла и да му се обадя да го поздравя. Има достатъчно хора около него.
Жоро ЗАХАРИЕВ
