Стигнахме дотам, че от състоянието на здравеопазването у нас и забуксувалата здравна реформа вече негодуват не само пациентите, но и самите лекари. Перманентната липса на пари за нормална работа, ниските заплати, липсата на съвременна модерна апаратура – причините са много и няма защо да ги изброяваме. Резултатът обаче е налице - докторите в България стават все по-стари, а младите заминават директно за чужбина.
Според Министерството на здравеопазването 14 процента от лекарите в болниците са пенсионери – най-много в София, Силистра и Кърджали. Най-трагично е положението в най-малките общински болници. Там средната възраст на лекарите стига до 66 години при дерматолозите, 64 при пневмолозите, 60 при рехабилитаторите и гастроентеролозите. Малко по-добро е положението в областните и университетските болници, където средната възраст е около 50 години.
Диспропорцията във възрастовата структура на медиците означава, че след десетина години в България няма да има кой да ни лекува. И в момента редица специалности са на санитарния минимум. Едва 60-70 са патоанатомите, без които не може да се извършва нормална диагностика на редица заболявания в болниците, като голяма част от тях са над 60 години. Такова е и положението с анестезиолозите, чийто брой е около 700 при положение, че за страната са нужни 1700. Почти 80 процента от ендокринолозите са между 40 и 60 години. Застаряването е факт не само сред докторите, а и сред останалите медицински професии. При медицинските сестри пък нещата са направо драматични - масово на работа се вземат сестри в пенсионна възраст.
В същото време в страната има огромен недостиг на млади кадри
Едва четирима са лекарите до 35 години в Благоевград, в Кюстендил - 15, а в Габрово - 23. В повечето области в страната броят им не е повече от 30. Изключения има в градовете с медицински университети, като Пловдив, Варна, Плевен и София. Там броят им варира от около 200 до малко над 1000.
Младите лекари масово напускат страната, не желаейки да работят при тези условия. Навън те получават по-добри пари. И ако доскоро им трябваше завършена специалност, сега може и без нея – в европейските страни вече започнаха да осигуряват добри условия и за специализация. Проблем не е дори и липсата на език. Гладът за лекари по цял свят е толкова голям, че някъде се предлагат и курсове на място. Голяма част пък от тези, които остават, зарязват медицинската практика, защото заплатите в западните фармацевтични компании у нас са доста по-добра алтернатива за тях.
Въпросът кой ще ни лекува след време остава открит. Разбират ли обаче сериозността на положението тези, от които зависи здравната реформа? Бъдещето ще покаже.
Според Министерството на здравеопазването 14 процента от лекарите в болниците са пенсионери – най-много в София, Силистра и Кърджали. Най-трагично е положението в най-малките общински болници. Там средната възраст на лекарите стига до 66 години при дерматолозите, 64 при пневмолозите, 60 при рехабилитаторите и гастроентеролозите. Малко по-добро е положението в областните и университетските болници, където средната възраст е около 50 години.
Диспропорцията във възрастовата структура на медиците означава, че след десетина години в България няма да има кой да ни лекува. И в момента редица специалности са на санитарния минимум. Едва 60-70 са патоанатомите, без които не може да се извършва нормална диагностика на редица заболявания в болниците, като голяма част от тях са над 60 години. Такова е и положението с анестезиолозите, чийто брой е около 700 при положение, че за страната са нужни 1700. Почти 80 процента от ендокринолозите са между 40 и 60 години. Застаряването е факт не само сред докторите, а и сред останалите медицински професии. При медицинските сестри пък нещата са направо драматични - масово на работа се вземат сестри в пенсионна възраст.
В същото време в страната има огромен недостиг на млади кадри
Едва четирима са лекарите до 35 години в Благоевград, в Кюстендил - 15, а в Габрово - 23. В повечето области в страната броят им не е повече от 30. Изключения има в градовете с медицински университети, като Пловдив, Варна, Плевен и София. Там броят им варира от около 200 до малко над 1000.
Младите лекари масово напускат страната, не желаейки да работят при тези условия. Навън те получават по-добри пари. И ако доскоро им трябваше завършена специалност, сега може и без нея – в европейските страни вече започнаха да осигуряват добри условия и за специализация. Проблем не е дори и липсата на език. Гладът за лекари по цял свят е толкова голям, че някъде се предлагат и курсове на място. Голяма част пък от тези, които остават, зарязват медицинската практика, защото заплатите в западните фармацевтични компании у нас са доста по-добра алтернатива за тях.
Въпросът кой ще ни лекува след време остава открит. Разбират ли обаче сериозността на положението тези, от които зависи здравната реформа? Бъдещето ще покаже.
