Баба Гюлбие се движи леко и до днес. Снимка: Авторът
Освен с историческите си забележителности исперихското село Свещари стана известно с това, че тук живее най-възрастният жител на Разградска област Гюлбие Махмуд Юмер. На 14 януари т. г. тя начена своите 104 г.
На рождения си ден баба Гюлбие бе уважена от общинската администрация чрез зам.-кмета, който й връчи сумата 100 лв., както и някои най-належащи за дома й неща. До нея бе единият от внуците й и
заради немотията за рождения ден нямаше тържество
Баба Гюлбие живее на ул. „Ален мак” 21 в края на селото. По време на посещението ни внукът й Сезаи отсъстваше от селото и заедно с кмета на Свещари Кемал Кязим заварихме баба Гюлбие да спи. Учудващо лесно за годините си разпозна кмета и се заинтересува за родителите му. Каза ни още, че внукът й Сезаи е излязъл някъде, докато тя спи, но вероятно ще се върне скоро.
Самата тя разказа, че е родена на 14 януари 1907 г. в близкото село Веселец, откъдето още много млада се задомила в Свещари. От съвместния им брак с дядо Салим, който се поминал през 1981 г. на 68-годишна възраст, им се раждат пет деца. Три от тях, две от които близнаци, са умрели, преди да навършат първата си година. Остават живи живеещият в Турция Руфат, на 64 г., и изкарващата прехраната си в Италия Айше, на 60 г. Бабата се радва на четирима правнуци и двама праправнуци.
Снимките на праправнуците стоят закачени на стената над леглото й, но от южната ни съседка много, много не се интересували от нея. Затова пък, въпреки тежкото си заболяване, внукът й Сезаи не се отделя от нея и бил единствената опора в живота й. Майката на Сезаи Айше работела като готвачка в Италия и при първа възможност им изпращала пари. С пенсиите на двамата и получаваните понякога пари от Италия те живеели горе-долу сносен живот.
На въпроса каква е рецептата й за дълголетието столетницата отговаря, че
нейната баба се поминала на 110-годишна възраст, а тя самата до 85-ата си година превивала гръб на полето,
като най-важното за нея е била силната храна. Не подбирала нищо, но в последно време отбягвала да яде кисело, мазно и люто, защото получавала киселини и не се чувствала комфортно. Същото се получавало и с месото, с което, ако прекалявала, стомахът й натежавал. Сега повече наблягала на плодове и варени яйца, но нещо напоследък парите не им стигали и се задоволявала с това, което Сезаи й поднесе.
Спомня си, че за тези 103 навършени години само веднъж е била на лекар, и то от времето преди още да пристане на дядо Селим. Оплаква се от недочуване и болежки по краката, и то само когато прекали с ходенето.
Нейни съседи казаха, че пукне ли пролетта, баба Гюлбие си взема сопата и тръгва да обикаля из комшии, но падне ли снегът, за нищо на света не можеш да я изкараш от стаята. Самата тя обясни, че се притеснява да не лепне някоя бронхопневмония и заради този страх предпочита през студеното да си стои на топло вкъщи. Бабата ни заговори и на български, даже ни изпя една хубава българска песен и рецитира стихотворение за котарак, който през зимата си мъркал на топло до печката.
Българския език го научих от една другарка от Румъния, която преподаваше в нашето село,
каза баба Гюлбие. Заразправя как е била любимка на другарката Иванка, чиято фамилия не можа да си спомни, и как учителката й казвала, че е много умна и красива.
Помолихме я да направи паралел на живота по фашистко, комунистическо и сегашно време. Тя бе категорична: ”За мен и трите режима бяха добри, защото всичко в живота си съм постигнала с моите две ръце. Само дето напоследък пенсията ми не стига”. На въпрос дали този дълъг живот вече не й е дотегнал, отговори философски: “Човек се ражда само веднъж, нека да се нарадва на белия свят, и все още не ми се умира!”
На изпроводяк си взе бастуна и тръгна с бърза за възрастта й походка, излезе до вратата, пожелавайки ни лек път и нови срещи.
По-късно в кметството узнахме, че според баба Гюлбие нейното дълголетие се дължало на това, че е дъщеря на Демир баба и на младини е пиела вода само от извора на неговия параклис, недалеч от Свещари!
Михаил ПОПОВ, Разград
На рождения си ден баба Гюлбие бе уважена от общинската администрация чрез зам.-кмета, който й връчи сумата 100 лв., както и някои най-належащи за дома й неща. До нея бе единият от внуците й и
заради немотията за рождения ден нямаше тържество
Баба Гюлбие живее на ул. „Ален мак” 21 в края на селото. По време на посещението ни внукът й Сезаи отсъстваше от селото и заедно с кмета на Свещари Кемал Кязим заварихме баба Гюлбие да спи. Учудващо лесно за годините си разпозна кмета и се заинтересува за родителите му. Каза ни още, че внукът й Сезаи е излязъл някъде, докато тя спи, но вероятно ще се върне скоро.
Самата тя разказа, че е родена на 14 януари 1907 г. в близкото село Веселец, откъдето още много млада се задомила в Свещари. От съвместния им брак с дядо Салим, който се поминал през 1981 г. на 68-годишна възраст, им се раждат пет деца. Три от тях, две от които близнаци, са умрели, преди да навършат първата си година. Остават живи живеещият в Турция Руфат, на 64 г., и изкарващата прехраната си в Италия Айше, на 60 г. Бабата се радва на четирима правнуци и двама праправнуци.
Снимките на праправнуците стоят закачени на стената над леглото й, но от южната ни съседка много, много не се интересували от нея. Затова пък, въпреки тежкото си заболяване, внукът й Сезаи не се отделя от нея и бил единствената опора в живота й. Майката на Сезаи Айше работела като готвачка в Италия и при първа възможност им изпращала пари. С пенсиите на двамата и получаваните понякога пари от Италия те живеели горе-долу сносен живот.
На въпроса каква е рецептата й за дълголетието столетницата отговаря, че
нейната баба се поминала на 110-годишна възраст, а тя самата до 85-ата си година превивала гръб на полето,
като най-важното за нея е била силната храна. Не подбирала нищо, но в последно време отбягвала да яде кисело, мазно и люто, защото получавала киселини и не се чувствала комфортно. Същото се получавало и с месото, с което, ако прекалявала, стомахът й натежавал. Сега повече наблягала на плодове и варени яйца, но нещо напоследък парите не им стигали и се задоволявала с това, което Сезаи й поднесе.
Спомня си, че за тези 103 навършени години само веднъж е била на лекар, и то от времето преди още да пристане на дядо Селим. Оплаква се от недочуване и болежки по краката, и то само когато прекали с ходенето.
Нейни съседи казаха, че пукне ли пролетта, баба Гюлбие си взема сопата и тръгва да обикаля из комшии, но падне ли снегът, за нищо на света не можеш да я изкараш от стаята. Самата тя обясни, че се притеснява да не лепне някоя бронхопневмония и заради този страх предпочита през студеното да си стои на топло вкъщи. Бабата ни заговори и на български, даже ни изпя една хубава българска песен и рецитира стихотворение за котарак, който през зимата си мъркал на топло до печката.
Българския език го научих от една другарка от Румъния, която преподаваше в нашето село,
каза баба Гюлбие. Заразправя как е била любимка на другарката Иванка, чиято фамилия не можа да си спомни, и как учителката й казвала, че е много умна и красива.
Помолихме я да направи паралел на живота по фашистко, комунистическо и сегашно време. Тя бе категорична: ”За мен и трите режима бяха добри, защото всичко в живота си съм постигнала с моите две ръце. Само дето напоследък пенсията ми не стига”. На въпрос дали този дълъг живот вече не й е дотегнал, отговори философски: “Човек се ражда само веднъж, нека да се нарадва на белия свят, и все още не ми се умира!”
На изпроводяк си взе бастуна и тръгна с бърза за възрастта й походка, излезе до вратата, пожелавайки ни лек път и нови срещи.
По-късно в кметството узнахме, че според баба Гюлбие нейното дълголетие се дължало на това, че е дъщеря на Демир баба и на младини е пиела вода само от извора на неговия параклис, недалеч от Свещари!
Михаил ПОПОВ, Разград
