Мис "Кобрита" е избирана 18 пъти за "Кралица на красотата".
Виолета Кожухарова, Жената каучук или Мис Кобрита, както я знаят не само у нас, а и по Европа, е родена преди 62 години в дупнишкото село Самораново. До 24-тата си годишнина тя преподава във Видин и чак тогава решава да се яви на конкурс за вариететна артистка. Въпреки това тя остава № 1 във вариететните програми “по света и у нас” за години.
През цялото лято красивата Вили е на морето, където чужденците я гледат шашнати от възможностите на тялото й. Виена е предпочитано място от артистката, за да изкара някоя и друга пара във валута. “Жената каучук”, Мис “Кобрита” - това са извоюваните плакатни имена, под които се подвизава. 18 пъти Вили е избирана за “Кралица на красотата”. Тя притежава и награда, признание от колегите й за цялостното й творчество.
Вили има много млади открития, артисти, които са наследници на нейните почти свръхестествени способности. Въпреки че вече е баба на 4 внучета, Вили не спира да тренира желаещи по своя програма както групово, така и индивидуално. Поддържа все още суперформа с ежедневни упражнения. С номера си, наречен “змията”, тя се завърна отново на сцената за юбилейната си 60-годишнина. Преди 3 години Кожухарова се снима и в италианска продукция на сина на прочутия режисьор Виторио де Сика.
До дома на Вили Кожухарова не се стига лесно с градския транспорт. Столичният квартал "Овча купел" 2 е почти на околовръстното шосе. На четвъртия етаж, естествено, има метална врата, зад която живее Жената каучук. До телевизора има малка статуетка не от кого да е, а от Ставри Калинов. Личен подарък. Другата стая на апартамента й функционира като фитнес зала, в която Вили Кожухарова тренира свои клиентки по програма.
“Залових” мис Кобрита на път за морето. Още с първите й думи, макар да знам, че е на 62 г., пак не ми се вярваше.
Вили, не е ли трудно да се правиш още на змия, когато си вече на 62 години?
- Пак ще ти кажа, а ти го знаеш от години, че умирам от страх от змии, но номерът няма нищо общо със страха ми.
Сигурно си имала неприятни случки със змии и си наплашена?
- Винаги ме е било страх от питоните на колеги в програмите. Във Виена влязох в гримьорната на “Клуб кафе” и по миризмата разбрах, че в сандъците има влечуги. Бяха огромни змии. Питони. Аз загрявах преди програмата ми не в гримьорната, а във фоайето пред тоалетните, където имаше мокет. Като ме видеха в някоя от моите пози, когато отиваха до тоалетните, клиентите се чудеха”Това истина ли е?!” Един мъж влезе и като ме видя, мисля, че бях се омотала като жаба, каза: “О, аз съм прекалил!”, и почна да си търка очите. Пипна ме даже и вика: ”О-о-о, значи си жива?!”. Та тези австрийски колеги ме поканиха на гости. Казаха ми, че държат и една змия вкъщи. Била много мила?! “Как така държите змия вкъщи?!” А те: “Ами тя е много мила и даже спи при нас.” Казах им, че мога да дойда само ако приберат змията. Те ме успокоиха, че ще я затворят. Въпреки това стоях с вдигнати крака на фотьойла от страх. Видя ми се доста откачено, че спяла с тях.
Змийският ти номер е 4-5 минути, каква е идеята?
- Май костюма го приемам по друг начин. Идеята на този 4-5-минутен спектакъл е, че е нападната една змия, която се бори с нападателите си. След това започва силна буря и тя се скрива. Всичко това е “каучук”, както му казваме в нашите среди. А “скривалището” ми е прозрачна кутия с размери 49 на 49 на 44 см. При размерите ми 95-53-88 и ръст от 170 см се прибавят и 12-сантиметровите токчета на обувките ми - всичко се побира вътре.
Имала ли си сблъсък с властта?
- Работех на Слънчев бряг и спях в хотел срещу вариетето. Една сутрин в стаята ми дойде местният стражар. Каза ми “да си събирам парцалките”. Качиха ме на самолета, като поискаха да си платя билета. Аз отказах и напомних, че не отивам по собствено желание. Те пак не платиха билета, а просто проведоха един разговор и така аз се качих на първия самолет. По време на полета от кабината на пилотите постоянно питаха дали Вили Кожухарова е на борда. Умрях от срам. След това ми казаха, че непрекъснато са получавали радиограми от УБО. В София ме чакаше мерцедес, който ме взе от летището и направо ме закара в хотел “София”, където беше предвидено празненството. Навсякъде беше пълно с охрана. През цялото време с мене беше и малкият ми син. Нямаше на кого да го оставя. На влизане в хотела той ме попита: “Мамо, тези чичковци с автоматите Тодор Живков ли ще разстрелват?”
Едно интервю на Жоро ЗАХАРИЕВ
През цялото лято красивата Вили е на морето, където чужденците я гледат шашнати от възможностите на тялото й. Виена е предпочитано място от артистката, за да изкара някоя и друга пара във валута. “Жената каучук”, Мис “Кобрита” - това са извоюваните плакатни имена, под които се подвизава. 18 пъти Вили е избирана за “Кралица на красотата”. Тя притежава и награда, признание от колегите й за цялостното й творчество.
Вили има много млади открития, артисти, които са наследници на нейните почти свръхестествени способности. Въпреки че вече е баба на 4 внучета, Вили не спира да тренира желаещи по своя програма както групово, така и индивидуално. Поддържа все още суперформа с ежедневни упражнения. С номера си, наречен “змията”, тя се завърна отново на сцената за юбилейната си 60-годишнина. Преди 3 години Кожухарова се снима и в италианска продукция на сина на прочутия режисьор Виторио де Сика.
До дома на Вили Кожухарова не се стига лесно с градския транспорт. Столичният квартал "Овча купел" 2 е почти на околовръстното шосе. На четвъртия етаж, естествено, има метална врата, зад която живее Жената каучук. До телевизора има малка статуетка не от кого да е, а от Ставри Калинов. Личен подарък. Другата стая на апартамента й функционира като фитнес зала, в която Вили Кожухарова тренира свои клиентки по програма.
“Залових” мис Кобрита на път за морето. Още с първите й думи, макар да знам, че е на 62 г., пак не ми се вярваше.
Вили, не е ли трудно да се правиш още на змия, когато си вече на 62 години?
- Пак ще ти кажа, а ти го знаеш от години, че умирам от страх от змии, но номерът няма нищо общо със страха ми.
Сигурно си имала неприятни случки със змии и си наплашена?
- Винаги ме е било страх от питоните на колеги в програмите. Във Виена влязох в гримьорната на “Клуб кафе” и по миризмата разбрах, че в сандъците има влечуги. Бяха огромни змии. Питони. Аз загрявах преди програмата ми не в гримьорната, а във фоайето пред тоалетните, където имаше мокет. Като ме видеха в някоя от моите пози, когато отиваха до тоалетните, клиентите се чудеха”Това истина ли е?!” Един мъж влезе и като ме видя, мисля, че бях се омотала като жаба, каза: “О, аз съм прекалил!”, и почна да си търка очите. Пипна ме даже и вика: ”О-о-о, значи си жива?!”. Та тези австрийски колеги ме поканиха на гости. Казаха ми, че държат и една змия вкъщи. Била много мила?! “Как така държите змия вкъщи?!” А те: “Ами тя е много мила и даже спи при нас.” Казах им, че мога да дойда само ако приберат змията. Те ме успокоиха, че ще я затворят. Въпреки това стоях с вдигнати крака на фотьойла от страх. Видя ми се доста откачено, че спяла с тях.
Змийският ти номер е 4-5 минути, каква е идеята?
- Май костюма го приемам по друг начин. Идеята на този 4-5-минутен спектакъл е, че е нападната една змия, която се бори с нападателите си. След това започва силна буря и тя се скрива. Всичко това е “каучук”, както му казваме в нашите среди. А “скривалището” ми е прозрачна кутия с размери 49 на 49 на 44 см. При размерите ми 95-53-88 и ръст от 170 см се прибавят и 12-сантиметровите токчета на обувките ми - всичко се побира вътре.
Имала ли си сблъсък с властта?
- Работех на Слънчев бряг и спях в хотел срещу вариетето. Една сутрин в стаята ми дойде местният стражар. Каза ми “да си събирам парцалките”. Качиха ме на самолета, като поискаха да си платя билета. Аз отказах и напомних, че не отивам по собствено желание. Те пак не платиха билета, а просто проведоха един разговор и така аз се качих на първия самолет. По време на полета от кабината на пилотите постоянно питаха дали Вили Кожухарова е на борда. Умрях от срам. След това ми казаха, че непрекъснато са получавали радиограми от УБО. В София ме чакаше мерцедес, който ме взе от летището и направо ме закара в хотел “София”, където беше предвидено празненството. Навсякъде беше пълно с охрана. През цялото време с мене беше и малкият ми син. Нямаше на кого да го оставя. На влизане в хотела той ме попита: “Мамо, тези чичковци с автоматите Тодор Живков ли ще разстрелват?”
Едно интервю на Жоро ЗАХАРИЕВ
