Трима налетяха да ме бият, въпреки че съм бременна
Аксиния Генчева е по-популярна като вече бивш изпълнителен директор на българската гей организация &bdquo;Джемини&ldquo;, където работи от 2003 г. Тя е забременяла от донор и в момента живее със своята половинка Деси. Предпочита информацията за личността й да не се изчерпва със сексуалната й ориентация. <br /> <br /> <strong>- Кой е най-големият проблем при хомосексуалното общество?</strong><br /> - Големият проблем при гей мъжете (защото те са много по-мразени от жените) е, че те са принудени да живеят двойствен живот &ndash; много от тях не биха си признали, защото вече никой няма да вижда в тях професионалиста, нито човека. Всъщност в София това не е толкова сериозен проблем, колкото извън София, където просто <br /> <u><br /> няма опция да кажеш, че си гей, защото директно могат да те пребият.</u><br /> <br /> - Можеш ли да разкажеш някаква конкретна случка, когато си се почувствала ощетена или с отнети права?<br /> - Първо, ние толкова често чуваме обидни думи, че те вече не ни впечатляват. Но на мен преди няколко седмици ми се случи нещо, което не бях преживявала от доста време. Вървяхме с приятелката ми из центъра на София, когато три момчета на възраст около 20 години решиха, че е супер мъжка постъпка да се сбият с една бременна жена и нейната приятелка. Що за изрод трябва да си, за да тръгнеш да налиташ на бой на бременна жена, независимо дали е лесбийка, или не?!<br /> <strong><br /> - Кога осъзна сексуалната си ориентация?</strong><br /> - Аз имам собствена теория за това и тя е, че хората не са строго хетеросексуални, хомосексуални, бисексуални или изобщо с някаква сексуалност. Според мен хората просто се влюбват. Когато ми се случи през 2003 година, не беше толкова страшна новина за мен. Просто имах много кратко време да реша готова ли съм да живея с последствията на една такава връзка и да рискувам работата, семейството, приятелите си. Казах си, че това е моят живот и да обичам човека до мен, ми е достатъчно.<br /> <strong><br /> - Как се промени отношението на околните към теб?</strong><br /> - Тогава работех в една голяма международна корпорация. Имахме малко фирмено парти, на което аз много наивно, без изобщо да се замислям, отидох с приятелката си. На пръв поглед всичко беше ОК, но след това животът ми стана черен. Никой не виждаше в мен това, което мога, което съм направила за компанията, а виждаха колежката-лесбийка. <br /> <br /> <u>Всичките мъже започнаха да проявяват желание да коригират сексуалната ми ориентация, <br /> </u><br /> и никой не приемаше връзката ми или мен сериозно. Не можех да работя повече там, напуснах и започнах да се занимавам с &bdquo;Джемини&ldquo;.<br /> <br /> <strong>- Семейството ти как реагира?</strong><br /> - За мен това да им съобщя беше въпрос на честност. По това време вече не живеех с тях, затова не се притеснявах дали ще загубя дома си, а дали ще загубя тях. Естествено, че не плеснаха с ръце от радост и отначало имаше един период, в който се страхуваха от това какво ще кажат съседите, баба ми, искаха да се омъжа, уверяваха ме, че ще ми мине и е временно. Костваше ми много търпение и усилия да ги убедя, че аз съм човекът, който съм, и това, че съм влюбена в жена, не ме прави по-лош човек, нито по-глупав или по-умен. Но сега сме в много добри отношения, защото в крайна сметка, за всеки родител е важно детето му да е живо, здраво и щастливо.<br /> <br /> <strong>- Какъв е досегашният ти опит с мъжете? Какви мъже харесваш?</strong><br /> - Аз не винаги съм се чувствала гей, нито винаги съм се чувствала хетеросексуална. Не съм отделяла специално време от деня си, за да мисля върху това каква е сексуалната ми ориентация. Всичките мъже, с които съм била, мога да нарека готини, хубави мъже. Общото между тях е, че сме оставали в приятелски отношения след раздялата ни.<br /> <br /> <strong>- Възможно ли е някой ден отново да бъдеш с мъж?</strong><br /> - Възрастните хора са казали &bdquo;Никога не се заричай&ldquo;. Не се знае какво може да стане. Преди 5 години не ми е хрумвало, че ще съм бременна, например. Някой ден може да не се влюбя нито в жена, нито в мъж. Може просто да бъда една асексуална баба...<br /> <strong><br /> - Твоята официална половинка се казва Деси. Разкажи ми за нея &ndash; как се запознахте и как стигнахте до отношенията си в момента?</strong><br /> - Срещнахме се случайно, във връзка с работата ми, без каквато и да било идея дори за приятелство. След това не беше просто работа. И сега живеем заедно. И въпреки че ни събра работата ми, участието на Деси в &bdquo;Джемини&ldquo; се свежда до това да искам съвет от нея, когато на мен ми блокира мозъкът. Опитът ми е показал, че не е добре да работиш с човек, с когото делиш живота си.<br /> <strong><br /> - Как се решихте на крачката да имате дете?<br /> </strong>- При мен беше въпрос на чувство и на усещане. Не е като да се събудиш една сутрин, да вземеш бял лист, да нахвърляш плюсовете и минусите и да вземеш решение. Единственото притеснение, което съм имала, е дали връзката ни ще е достатъчно стабилна, дали ще се издържим взаимно една друга, за да имаме дете. Едновременно с това са и притесненията дали то ще има какво да яде и с какво ще го гледаме.<br /> <strong><br /> - Смяташ ли, че ще е трудно да обясниш на сина си защо има две майки?</strong><br /> - Със сигурност ще има други трудности, по-големи, отколкото проблема с нашите обяснения. Те са по-скоро правни и не веднъж и два пъти са били повод да искам да напусна България. Сред елементарните законови пречки е тази, че <br /> <br /> <u>ако нещо се случи с мен, Деси няма никакви права върху детето, независимо че реално ние сме двама родители.<br /> </u><br /> По закон аз съм самотна майка, защото нямаме право да сключим брак и тя няма право да го взима дори от детска градина, какво остава, ако, не дай си боже, аз съм в болница и трябва да се вземе някакво решение вместо мен...<br /> <strong><br /> - Кое е основното нещо, на което искаш да го научиш?</strong><br /> - Да мисли. Не искам да слага хората в определени рамки, да смята, че гейовете задължително трябва да са с розови перуки и балетни полички. Както не искам да смята, че хората с увреждания трябва да бъдат съжалявани. Искаме с Деси да го научим да си обяснява някои неща сам и да не живее според очакванията и нормите, които имат хората около него.<br /> <br /> Дразня се, когато хората се интересуват повече от това как аз и приятелката ми правим секс, отколкото от това дали аз и приятелката ми, с която правим секс, си плащаме всички данъци. С работата си се опитвам да правя своя и живота на други хора със сходни проблеми по-лек.<br /> <br /> <br /> <em><strong>&nbsp;Борислав ИВАНОВ</strong></em>