Стотици святи места в страната съхраняват спомена за героизма на българския воин. Едно от тях е храм-паметникът “Св. Троица” в с. Гюешево, Кюстендилско, разположен само на няколко разкрача от границата с Македония. В съседство с олтара, под тежка каменна плоча, са положени костите на хиляди доблестни войници, загинали в паметните за страната 1912-1913 и 1915-1918 г.

Храмът е изграден с дарения на хора от цялата страна и със съдействието на тогавашното Министерство на войната. Образуван е Строителен комитет от 21 човека с председател Стоян Ангелов-Белия, извадил от кесията си 100 000 лв. Черквата, която е трикорабна, е осветена точно преди 80 лета – на 2 август 1930 г. Проектът е дело на немския архитект Рудолф Фишер и на майстора от трънския край Ст. Димитров. Костницата в приземния етаж е украсена с 3 стенописа и 2 портрета на българки в национални носии, изобразени в цял ръст, рисувани върху платно и след това залепени върху стената. По живописната украса на интериора са работили художниците проф. Димитър Гюдженов, проф. Николай Кожухаров и др.

В навечерието на “демокрацията” влага пропи в картините и стенописите. В едно от предаванията си “Всяка неделя” Кеворк Кеворкян алармира, че паметникът от национално значение е застрашен от саморазруха. Създаде се инициативен комитет от местни родолюбци и интелектуалци и въпреки мудността на тогавашната бюрократична система уникалните фрески бяха спасени.

След като страстите поутихнаха, скромна лепта за светинята даде и самоукият майстор от Кюстендил Кирил Георгиев-Гицата. В продължение на години пенсионерът безвъзмездно облагородява пространството около черквата. “Имам си всичко. Какво му трябва на човек освен покрив и топлинка над главата?! Стига ми едно легло, една чиния, една вилица и лъжица”, споделя житейското си кредо чешитът, работил какво ли не. Родолюбецът, който е от породата на изчезващите “видове”, съгради каменна чешма за чудо и приказ с оригинален мраморен кръст на нея, направи и барбекю за миряните. Цялата си фантазия обаче вложи в попската къща, разположена в съседство със “Св. Троица”. “Барна” я изцяло във възрожденски стил. Мнозина от местните, за които “те такова животно като благотворителност нема”, веднага го заподозряха в келепирлък. В живота си Гицата обаче се е наслушал на какви ли не скудоумия.

“Леваците завиждат винаги на хората със златни ръце. Затова не им обръщам внимание. Всичко съм сторил даром, не да си купувам индулгенции. Ако някой каже, че е безгрешен, ще му се изсмея. Хайде холан, и аз съм правил глупости, но ако в заника на дните си не помъдрееш и поне тогава не започнеш да спазваш божиите и природните закони, то за какво си живял тогава?!”, мъдро отсича побелелият “уста”, сиреч майстор.

Георги АНДОНОВ