Професорът е роден в Града на Богородица, тук е учил и оттук са корените му. Върна се към миналото си, защото негови съученици го поканиха за отпразнуването на 50 години от завършване на средното образование.
Ставрев блестеше като същински диамант сред олиселите, окуцели и бедни пенсионери. Той плати сметките на повечето от тях, черпи ги с кой каквото иска и на отпътуване към София откара пристигналите с автобуса столичани.
Преди професорът да пристигне в Хасково, едва ли някой в града се интересуваше от това какъв е той и с какво се занимава. Дори никъде в интервютата си Ставрев не споменава, че е родом оттук. След като обаче разказа по време на празничната вечеря за своето изобретение - нанотехнологиите, хасковлии се почувстваха неимоверно горди със своя съгражданин. Особено щастлива се почувства местната врачка баба Ангелинка, която няколко години е седяла на един чин с именития си съгражданин. А и професорът се отнесе към нея със специално внимание.
Днес баба Ангелинка не спира да се хвали с познанството си с човека, който може да лекува рак и който е известен с това в целия свят. Тя твърди, че много преди да се случи, видяла тази своя среща. Една сутрин, след като си изпила кафето, баба Ангелина зърнала на дъното на чашата човек с ореол. Господ ли ще ме споходи, си казала жената, царят ли ще дойде, не знам, но ще е голям човек.
И пристига проф. Ставри Ставрев
На другия ден след срещата възрастните хора започнаха да разпитват наляво и надясно кой е всъщност той?
Името на именития български професор нашумя преди известно време с това, че той се афишира като откривател на модифициран нанодиамант, изключително полезен в борбата с рака, ако се прилага заедно с провежданите химиотерапии на болния. Засега препаратът “Ставринол” се произвежда само в Русия, твърди професорът, но се правят постъпки за производството му и в България. В момента текат и редица клинични изследвания, но в Русия.
Светъл лъч надежда ли е за раково болните твърдението на пенсионирания в БАН професор, или поредната измама?
Наслушахме се на суперлативите за прескъпия “Антималигноцит” на Продан Христов от Виена, чухме и за клиниката-коптор на проф. Дейвид Уокър, който също е с българско потекло. А сега и проф. Ставри Ставрев с неговия “Ставринол”!
Истина е - нанодиамантите са една от големите надежди на учените в борбата с рака. От десетина години най-големите изследователски центрове в Япония, Русия и Америка правят опити с българския диамантен прах, защото България е единственият му производител в Европа. Ефектът от лечението с тях е представен и обсъждан на специален форум, организиран от изследователската фондация “Фасуми”. Ето едно от твърденията на проф. Ставрев на този форум: “Нанодиамантът няма отношение към здравите клетки. Те са свободни и отпуснати и не се привличат от нанодиаманта, докато туморните клетки са лакоми, те го привличат и той вкарва химиотерапиите вътре в тях. Така полепнали по нанодиамантите, лекарствата отиват директно в раковата клетка, без да тровят останалите. Туморът умира тотално и безвъзвратно с минимални дози от химиопрепарата...”
Господи, каква светла надежда за хората, които умират от рак!
Още повече, че вече е твърде реална перспективата за изграждане на Завод за диаманти край Рудозем. Според кмета на родопския град, който се срещнал и разговарял с професора, се очаква в близките дни мегапроектът да стартира. Потенциалните международни инвеститори от САЩ, Южна Корея и Русия вече си били казали тежката дума. Този, който представлява България в преговорите, е проф. Ставрев. За него се твърди, че има 6 открития, свързани с нанотехнологиите, които са патентовани в САЩ, и 32 разработки за практическото им приложение.
Пишещата тези редове имаше шанса да види една истинска ампула “Ставринол”, закупена на черно в Москва и донесена по поръчка в България. Нищо необикновено - малко шишенце с видимо кафява течност вътре. Етикетът почти не се чете, няма регистрационен номер, няма дата за годност, няма външна опаковка, шишенцето е поставено в малко найлоново пликче. Цената - 80 евро. Въпреки официалните изявления на проф. Ставрев, че лекарството се продава в аптечната мрежа в Русия, такова не е било открито от нашия човек в нито една московска аптека. Шишенцето, което дойде в България, е било купено от трети или четвърти посредник. Никакви обяснения как да се използва. Устно е предадено на купувача, че трябва да се приема преди, по време или заедно с препарата за химиотерапия. Толкова!
Опитахме се да направим справка с БАН, за да научим кой всъщност е проф. Ставрев, какъв е и с какво се е занимавал, докато е работил в академията. Просто ни затвориха телефона, но след като ни казаха:
“Той няма медицинско образование, дори не е професор...”
Имаме ли право да твърдим, че новото лекарство против рак, произведено от българин, е менте? Или е панацеята, която цял свят от векове чака? Отговорът засега остава загадка...
Тодорка НИКОЛОВА, Хасково
Ставрев блестеше като същински диамант сред олиселите, окуцели и бедни пенсионери. Той плати сметките на повечето от тях, черпи ги с кой каквото иска и на отпътуване към София откара пристигналите с автобуса столичани.
Преди професорът да пристигне в Хасково, едва ли някой в града се интересуваше от това какъв е той и с какво се занимава. Дори никъде в интервютата си Ставрев не споменава, че е родом оттук. След като обаче разказа по време на празничната вечеря за своето изобретение - нанотехнологиите, хасковлии се почувстваха неимоверно горди със своя съгражданин. Особено щастлива се почувства местната врачка баба Ангелинка, която няколко години е седяла на един чин с именития си съгражданин. А и професорът се отнесе към нея със специално внимание.
Днес баба Ангелинка не спира да се хвали с познанството си с човека, който може да лекува рак и който е известен с това в целия свят. Тя твърди, че много преди да се случи, видяла тази своя среща. Една сутрин, след като си изпила кафето, баба Ангелина зърнала на дъното на чашата човек с ореол. Господ ли ще ме споходи, си казала жената, царят ли ще дойде, не знам, но ще е голям човек.
И пристига проф. Ставри Ставрев
На другия ден след срещата възрастните хора започнаха да разпитват наляво и надясно кой е всъщност той?
Името на именития български професор нашумя преди известно време с това, че той се афишира като откривател на модифициран нанодиамант, изключително полезен в борбата с рака, ако се прилага заедно с провежданите химиотерапии на болния. Засега препаратът “Ставринол” се произвежда само в Русия, твърди професорът, но се правят постъпки за производството му и в България. В момента текат и редица клинични изследвания, но в Русия.
Светъл лъч надежда ли е за раково болните твърдението на пенсионирания в БАН професор, или поредната измама?
Наслушахме се на суперлативите за прескъпия “Антималигноцит” на Продан Христов от Виена, чухме и за клиниката-коптор на проф. Дейвид Уокър, който също е с българско потекло. А сега и проф. Ставри Ставрев с неговия “Ставринол”!
Истина е - нанодиамантите са една от големите надежди на учените в борбата с рака. От десетина години най-големите изследователски центрове в Япония, Русия и Америка правят опити с българския диамантен прах, защото България е единственият му производител в Европа. Ефектът от лечението с тях е представен и обсъждан на специален форум, организиран от изследователската фондация “Фасуми”. Ето едно от твърденията на проф. Ставрев на този форум: “Нанодиамантът няма отношение към здравите клетки. Те са свободни и отпуснати и не се привличат от нанодиаманта, докато туморните клетки са лакоми, те го привличат и той вкарва химиотерапиите вътре в тях. Така полепнали по нанодиамантите, лекарствата отиват директно в раковата клетка, без да тровят останалите. Туморът умира тотално и безвъзвратно с минимални дози от химиопрепарата...”
Господи, каква светла надежда за хората, които умират от рак!
Още повече, че вече е твърде реална перспективата за изграждане на Завод за диаманти край Рудозем. Според кмета на родопския град, който се срещнал и разговарял с професора, се очаква в близките дни мегапроектът да стартира. Потенциалните международни инвеститори от САЩ, Южна Корея и Русия вече си били казали тежката дума. Този, който представлява България в преговорите, е проф. Ставрев. За него се твърди, че има 6 открития, свързани с нанотехнологиите, които са патентовани в САЩ, и 32 разработки за практическото им приложение.
Пишещата тези редове имаше шанса да види една истинска ампула “Ставринол”, закупена на черно в Москва и донесена по поръчка в България. Нищо необикновено - малко шишенце с видимо кафява течност вътре. Етикетът почти не се чете, няма регистрационен номер, няма дата за годност, няма външна опаковка, шишенцето е поставено в малко найлоново пликче. Цената - 80 евро. Въпреки официалните изявления на проф. Ставрев, че лекарството се продава в аптечната мрежа в Русия, такова не е било открито от нашия човек в нито една московска аптека. Шишенцето, което дойде в България, е било купено от трети или четвърти посредник. Никакви обяснения как да се използва. Устно е предадено на купувача, че трябва да се приема преди, по време или заедно с препарата за химиотерапия. Толкова!
Опитахме се да направим справка с БАН, за да научим кой всъщност е проф. Ставрев, какъв е и с какво се е занимавал, докато е работил в академията. Просто ни затвориха телефона, но след като ни казаха:
“Той няма медицинско образование, дори не е професор...”
Имаме ли право да твърдим, че новото лекарство против рак, произведено от българин, е менте? Или е панацеята, която цял свят от векове чака? Отговорът засега остава загадка...
Тодорка НИКОЛОВА, Хасково
