През последните години в здравеопазването все повече се обособяват два основни раздела - официалната (ортодоксална, научна) медицина и другата (народната, натуралната, натуропатичната). Темата е много актуална и сложна, затова изисква експертно мнение. Затова ви предлагаме едно много интересно, любопитно и най-вече полезно интервю с представител на Петербургския медицински университет - д.м.н. проф. Алексей Николаевич Кокосов.
- Проф. Кокосов, да започнем с официалната медицина. Какви са нейните проблеми?
- В основата на официалната медицина стоят химичните синтезирани лекарства. Дали е добро това, или лошо? От моя гледна точка лошото е повече от доброто. Повечето болни винаги са се лекували и се лекуват консервативно, т.е. без хирургична намеса. Възможностите на съвременната химия позволяват почти всяко лекарство да бъде създадено по химичен път. Затова съвременната лекарствена терапия по същество е химиотерапия. Синтезираното лекарство винаги е чужд антиген за болния и предизвиква редица естествени защитни реакции. А това води към допълнително и често непосилно натоварване на организма. На първо място това засяга възрастните болни, а техният брой непрекъснато расте. Истината обаче е, че за тази категория хора за предпочитане са лекарствените препарати от натурална суровина. Най-честните представители на официалната медицина директно заявяват, че нито една хронична болест не може да се излекува с химиопрепарати. Дори вече съществува и термин по този повод: “Качество на живота на болния с хронична патология”. Под това трябва да се подразбира, че хроничната болест не може да се излекува. Но е възможно чрез постоянния, дори пожизнен прием на лекарства да се удължи неговият живот. И по възможност - социалната му активност. В последно време някои фармацевтични фирми проявяват интерес към природната лекарствена суровина. Но все още тези компании са твърде малко. Повечето фирми работят със синтезирани препарати, активно ги пробутват в здравната практика, преследвайки единствено комерсиални цели.
Това за никого не е тайна
- С всеки изминал ден лекарствата стават все по-скъпи. Освен това е доказано, че всички те предизвикват алергия. А според някои данни към 2020 година всеки 4-ти човек в света ще бъде алергичен. Как ще го коментирате?
- Ето още един термин, който дължим пак на фармацевтичната промишленост. Говоря за т.нар. лекарствена болест. Но така или иначе на всички медицински конгреси и форуми лекарите продължават да си втълпяват, да се вайкат едва ли не: “Без лекарства сме за никъде!” От моя гледна точка това е глупост. Ще приведа само един факт: нивото на леталност от вътреболнична пневмония в днешно време почти не се различава от времето, когато още нямаше антибиотици. И тази картина съществува независимо от безкрайната поредица от всякакви нови мощни химични препарати.
- Но нали на тези конференции, за които говорите и на които присъствате, се събират здравомислещи хора и много добри лекари? Включително и вие...
- Който плаща, той поръчва музиката
Провеждането на медицинските форуми се финансира от фирмите, произвеждащи лекарства. Ние сме пазарна икономика. Преди 40 години аз се изказах като опонент при защитата на една докторска дисертация. В нея ставаше дума за това, че при лечение на хроничния бронхит наред с медикаментозната терапия могат да помогнат и някои билки. След приключване на защитата аз зададох въпрос на колегата: “Вие казвате, че някакви билки помагат, но заедно с лекарствата. Ако ги нямаше лекарствата, тези билки биха ли помогнали или не?” “Разбира се, че биха помогнали!” - ми отговори той. “Т.е. бихте излекували болния само с билки?” “Да, бих го излекувал само с билки.” “Защо тогава говорите и прокарвате тука и лекарствата?” “Че иначе кой би ми приел и утвърдил дисертацията? Биха ме отхвърлили веднага!” И беше прав човекът. Така беше преди цели 40 години. За съжаление, така е и сега.
В медицината съществува терминът патогенеза, т.е. механизъм за развитие на болестта. Това е известно на всички. Обаче има и друг термин, който обозначава противоположното състояние на патогенезата - саногенеза. Ако патогенезата, както вече казах, е механизъм за развитие на болестта, то саногенезата е механизъм за запазване на здравето. С други думи - саморегулация на организма. Това е вроден механизъм, който е присъщ на всичко в природата. Ако го кажем на простичък език, при някакво сътресение организмът е в състояние да мобилизира всичките си защитни сили, които притежава. А това е същата тази саморегулация.
- И как става това на практика?
- Вие женен ли сте? Имате ли деца? Вероятно сте обърнали внимание как по време на бременност вашата жена сякаш разцъфтява. А много бременни жени изкарват хронични болести, вкл. и атопична алергия. Знаете ли защо? Защото състоянието на бременност - това е стрес, сътресение за организма. Под влияние на този стрес се мобилизират всички ресурси, само и само да се износи плодът. Навремето в едно немско медицинско списание прочетох, че студентите медици в Германия обявили стачка с искания да ги учат на методиките на традиционната, народната медицина. И постигнали исканията си. В държавните медицински вузове в Германия сега наистина обучават студентите и на народните лечебни методи. А у нас само лекарствата и нищо друго освен тях. Не можело без лекарства. Защо да не може? Необходимо е добре да се познава природата на заболяванията и пътят за борбата с тях. При едни заболявания може и да не трябва, но при други не само че трябва, а е задължително. Искам да кажа още нещо: всички наши лекарства са някак едностранни, еднопосочни. Те са насочени към ликвидиране механизма на патогенезата. Но аз не съм чул да има лекарства, насочени към стимулиране механизма на саногенеза. Затова смело мога да кажа, че всички лекарства убиват саногенезата. Да, те действат, но в неизгодна за организма форма.
- Когато говорим за химични препарати, винаги следват познати вече до болка думички като страничен ефект, нежелани последствия. Защо е така?
- Знаете ли
какво се случва с лекарството, след като попадне в организма?
То се усвоява от кръвта и по кръвоносните съдове стига до тези органи, които се нуждаят от него. Обаче, искаме или не, някакви остатъци от него засядат в организма. И за да бъдат докрай изхвърлени и премахнати тези остатъци, трябва много добре да работят отделителните органи: бъбреците, червата, дихателната система. Но как да работят добре тези органи, след като съвременният човек води предимно лежащо-седящ начин на живот? Ето вие сега сте при мене в кабинета на петия етаж, сигурен съм, че сте се качили с асансьора, въпреки че по-полезно би било да стигнете до тук по стълбите. Ядем най-вече рафинирана храна. Т.е. нашият комфортен начин на живот е причина за това нашите отделителни органи да работят лошо. А това означава, че остатъците лекарства не излизат от организма, те засядат, утаяват се в него.
- Трябва ли изцяло да се откажем от синтетичните препарати?
- Има остри заболявания, има и хронични. При острите заболявания или екстремни ситуации винаги се отдава предпочитание на лекарствата, а не на народните методи. В ситуациите, когато е нужен незабавен резултат, например пристъп на стенокардия - естествено, че трябва да приемете веднага таблетка нитроглицерин под езика. Тя ще е по-ефикасна от каквато и да е отвара или настойка. Но... ликвидира обострянето и това е всичко. Защо след това трябва да се тровим с химия? Наскоро ме поканиха в Япония да прочета лекция и аз помолих да ми покажат клиника, където лекуват чрез народни методи. Откараха ме в обикновена болница и аз прекарах там целия ден. Там не лекуват някакви специфични особени болести, а обикновени, такива, с каквито ние се сблъскваме всеки ден. Но ги лекуват само с народни методи. И знаете ли - резултатите са прекрасни.
- Аз ви слушах с голям интерес. Сега ще ви попитам след всичко казано дотук, как виждате бъдещето на медицината?
- Бъдещето е за т.нар. интегративна медицина, която би съчетала в себе си всичко най-добро, което имат в себе си официалната и народната медицина. Аз активно пропагандирам тази идея, но засега, уви...
В идеалния случай може да бъде така: болният отива при лекаря, той му провежда необходимите изследвания и, изхождайки от историята на болестта, обяснява: за лечението на вашето заболяване могат да бъдат приложени такива и такива методи. Нека ние заедно с вас решим по кой път да тръгнем. Но за да се стигне дотам, бъдещите лекари трябва да се научат на това. Ето това е бъдещето. Но има още нещо - нашите пациенти си имат определен процент инфантилизъм. Те не искат да правят нищо, не желаят да се заемат със своето здраве, да мислят за себе си, да се грижат за себе си. Предпочитат да се оставят в ръцете на държавата и здравеопазването. Трябва да се променим, всички. Между другото, всеки може сам да си помогне. Най-важният фактор за запазване на здравето за дълги години - това е движението.
Движете се, движете се, движете се!
Ако не ви се излиза на улицата - ходете из апартамента си, или в двора, ако имате такъв. Ходенето означава нормално кръвообращение, нормални черва, нормална работоспособност на всички органи и системи в организма. Както се казва, разбира се, че трябва да се надяваме на един добър доктор. Но и вие не отпускайте ръце. Водете здравословен начин на живот, като на първо място, ще се повторя, се движете повече, избирайте си полезни продукти, не преяждайте. Тогава всичко ще бъде наред.
Едно интервю на Румен ГАЛЧЕВ
- Проф. Кокосов, да започнем с официалната медицина. Какви са нейните проблеми?
- В основата на официалната медицина стоят химичните синтезирани лекарства. Дали е добро това, или лошо? От моя гледна точка лошото е повече от доброто. Повечето болни винаги са се лекували и се лекуват консервативно, т.е. без хирургична намеса. Възможностите на съвременната химия позволяват почти всяко лекарство да бъде създадено по химичен път. Затова съвременната лекарствена терапия по същество е химиотерапия. Синтезираното лекарство винаги е чужд антиген за болния и предизвиква редица естествени защитни реакции. А това води към допълнително и често непосилно натоварване на организма. На първо място това засяга възрастните болни, а техният брой непрекъснато расте. Истината обаче е, че за тази категория хора за предпочитане са лекарствените препарати от натурална суровина. Най-честните представители на официалната медицина директно заявяват, че нито една хронична болест не може да се излекува с химиопрепарати. Дори вече съществува и термин по този повод: “Качество на живота на болния с хронична патология”. Под това трябва да се подразбира, че хроничната болест не може да се излекува. Но е възможно чрез постоянния, дори пожизнен прием на лекарства да се удължи неговият живот. И по възможност - социалната му активност. В последно време някои фармацевтични фирми проявяват интерес към природната лекарствена суровина. Но все още тези компании са твърде малко. Повечето фирми работят със синтезирани препарати, активно ги пробутват в здравната практика, преследвайки единствено комерсиални цели.
Това за никого не е тайна
- С всеки изминал ден лекарствата стават все по-скъпи. Освен това е доказано, че всички те предизвикват алергия. А според някои данни към 2020 година всеки 4-ти човек в света ще бъде алергичен. Как ще го коментирате?
- Ето още един термин, който дължим пак на фармацевтичната промишленост. Говоря за т.нар. лекарствена болест. Но така или иначе на всички медицински конгреси и форуми лекарите продължават да си втълпяват, да се вайкат едва ли не: “Без лекарства сме за никъде!” От моя гледна точка това е глупост. Ще приведа само един факт: нивото на леталност от вътреболнична пневмония в днешно време почти не се различава от времето, когато още нямаше антибиотици. И тази картина съществува независимо от безкрайната поредица от всякакви нови мощни химични препарати.
- Но нали на тези конференции, за които говорите и на които присъствате, се събират здравомислещи хора и много добри лекари? Включително и вие...
- Който плаща, той поръчва музиката
Провеждането на медицинските форуми се финансира от фирмите, произвеждащи лекарства. Ние сме пазарна икономика. Преди 40 години аз се изказах като опонент при защитата на една докторска дисертация. В нея ставаше дума за това, че при лечение на хроничния бронхит наред с медикаментозната терапия могат да помогнат и някои билки. След приключване на защитата аз зададох въпрос на колегата: “Вие казвате, че някакви билки помагат, но заедно с лекарствата. Ако ги нямаше лекарствата, тези билки биха ли помогнали или не?” “Разбира се, че биха помогнали!” - ми отговори той. “Т.е. бихте излекували болния само с билки?” “Да, бих го излекувал само с билки.” “Защо тогава говорите и прокарвате тука и лекарствата?” “Че иначе кой би ми приел и утвърдил дисертацията? Биха ме отхвърлили веднага!” И беше прав човекът. Така беше преди цели 40 години. За съжаление, така е и сега.
В медицината съществува терминът патогенеза, т.е. механизъм за развитие на болестта. Това е известно на всички. Обаче има и друг термин, който обозначава противоположното състояние на патогенезата - саногенеза. Ако патогенезата, както вече казах, е механизъм за развитие на болестта, то саногенезата е механизъм за запазване на здравето. С други думи - саморегулация на организма. Това е вроден механизъм, който е присъщ на всичко в природата. Ако го кажем на простичък език, при някакво сътресение организмът е в състояние да мобилизира всичките си защитни сили, които притежава. А това е същата тази саморегулация.
- И как става това на практика?
- Вие женен ли сте? Имате ли деца? Вероятно сте обърнали внимание как по време на бременност вашата жена сякаш разцъфтява. А много бременни жени изкарват хронични болести, вкл. и атопична алергия. Знаете ли защо? Защото състоянието на бременност - това е стрес, сътресение за организма. Под влияние на този стрес се мобилизират всички ресурси, само и само да се износи плодът. Навремето в едно немско медицинско списание прочетох, че студентите медици в Германия обявили стачка с искания да ги учат на методиките на традиционната, народната медицина. И постигнали исканията си. В държавните медицински вузове в Германия сега наистина обучават студентите и на народните лечебни методи. А у нас само лекарствата и нищо друго освен тях. Не можело без лекарства. Защо да не може? Необходимо е добре да се познава природата на заболяванията и пътят за борбата с тях. При едни заболявания може и да не трябва, но при други не само че трябва, а е задължително. Искам да кажа още нещо: всички наши лекарства са някак едностранни, еднопосочни. Те са насочени към ликвидиране механизма на патогенезата. Но аз не съм чул да има лекарства, насочени към стимулиране механизма на саногенеза. Затова смело мога да кажа, че всички лекарства убиват саногенезата. Да, те действат, но в неизгодна за организма форма.
- Когато говорим за химични препарати, винаги следват познати вече до болка думички като страничен ефект, нежелани последствия. Защо е така?
- Знаете ли
какво се случва с лекарството, след като попадне в организма?
То се усвоява от кръвта и по кръвоносните съдове стига до тези органи, които се нуждаят от него. Обаче, искаме или не, някакви остатъци от него засядат в организма. И за да бъдат докрай изхвърлени и премахнати тези остатъци, трябва много добре да работят отделителните органи: бъбреците, червата, дихателната система. Но как да работят добре тези органи, след като съвременният човек води предимно лежащо-седящ начин на живот? Ето вие сега сте при мене в кабинета на петия етаж, сигурен съм, че сте се качили с асансьора, въпреки че по-полезно би било да стигнете до тук по стълбите. Ядем най-вече рафинирана храна. Т.е. нашият комфортен начин на живот е причина за това нашите отделителни органи да работят лошо. А това означава, че остатъците лекарства не излизат от организма, те засядат, утаяват се в него.
- Трябва ли изцяло да се откажем от синтетичните препарати?
- Има остри заболявания, има и хронични. При острите заболявания или екстремни ситуации винаги се отдава предпочитание на лекарствата, а не на народните методи. В ситуациите, когато е нужен незабавен резултат, например пристъп на стенокардия - естествено, че трябва да приемете веднага таблетка нитроглицерин под езика. Тя ще е по-ефикасна от каквато и да е отвара или настойка. Но... ликвидира обострянето и това е всичко. Защо след това трябва да се тровим с химия? Наскоро ме поканиха в Япония да прочета лекция и аз помолих да ми покажат клиника, където лекуват чрез народни методи. Откараха ме в обикновена болница и аз прекарах там целия ден. Там не лекуват някакви специфични особени болести, а обикновени, такива, с каквито ние се сблъскваме всеки ден. Но ги лекуват само с народни методи. И знаете ли - резултатите са прекрасни.
- Аз ви слушах с голям интерес. Сега ще ви попитам след всичко казано дотук, как виждате бъдещето на медицината?
- Бъдещето е за т.нар. интегративна медицина, която би съчетала в себе си всичко най-добро, което имат в себе си официалната и народната медицина. Аз активно пропагандирам тази идея, но засега, уви...
В идеалния случай може да бъде така: болният отива при лекаря, той му провежда необходимите изследвания и, изхождайки от историята на болестта, обяснява: за лечението на вашето заболяване могат да бъдат приложени такива и такива методи. Нека ние заедно с вас решим по кой път да тръгнем. Но за да се стигне дотам, бъдещите лекари трябва да се научат на това. Ето това е бъдещето. Но има още нещо - нашите пациенти си имат определен процент инфантилизъм. Те не искат да правят нищо, не желаят да се заемат със своето здраве, да мислят за себе си, да се грижат за себе си. Предпочитат да се оставят в ръцете на държавата и здравеопазването. Трябва да се променим, всички. Между другото, всеки може сам да си помогне. Най-важният фактор за запазване на здравето за дълги години - това е движението.
Движете се, движете се, движете се!
Ако не ви се излиза на улицата - ходете из апартамента си, или в двора, ако имате такъв. Ходенето означава нормално кръвообращение, нормални черва, нормална работоспособност на всички органи и системи в организма. Както се казва, разбира се, че трябва да се надяваме на един добър доктор. Но и вие не отпускайте ръце. Водете здравословен начин на живот, като на първо място, ще се повторя, се движете повече, избирайте си полезни продукти, не преяждайте. Тогава всичко ще бъде наред.
Едно интервю на Румен ГАЛЧЕВ
