Дядо Сионий лично почете столетницата.
Видинчанката Перка Цанкова Пецовска навърши 100 години. С благословението на Видинския митрополит Дометиан столетницата бе посетена от Величкия епископ Сионий, викарий на видинския архиерей, който я поздрави и дари с икона на свети Димитър с благопожелания и за благословение, както и грозде.
Баба Перка, или баба попадия, както всички в квартала я знаят, макар и стогодишна, е в добро здраве. Интересна е съдбата на столетницата.
Родена във видинското село Бойница в далечната 1910 г., от 1951 г. живее в дунавския град. Свързва живота си с Кирил Пецовски, известен във Видин като поп Киро, който дълги години е служил в катедралния храм "Св. вмчк Димитър Солунски”, Видин.
Ставрофорен иконом Кирил Пецовски е роден през 1908 г. в с. Бойница. Завършил е Богословския факултет в София. Ръкоположен е за свещеник през 1936 г. от Видинския митрополит Неофит в родното село Бойница. От 1951 г. служи в катедралния храм „Св. вмчк Димитър Солунски”, Видин, като същевременно е и дълги години председател на храма и като такъв е починал на 30 септември 1982 г.
Тайната на дълголетието е спокойният живот и единението с Бога
Столетницата е отгледала син, внук и правнук. Правнукът й носи името Исак и я дарява с много радост – защото е отличник и много добро дете, за радост на цялата рода.
Тайната на дълголетието според нея е спокойният живот и единението с Бога. Сълзи в очите й показват колко й е трудно без любимия до себе си, без съпруга, когото си надживяла, но си обичала повече от себе си.
Аз съм много спокоен човек, мале, а
вие всички днес сте много нервни, припрени и това ви пречи в живота,
разсъждава баба Перка. „Ако ще каквото и да става, аз не му обръщам внимание и си казвам: станалото - станало, каквото - такова - животът напред върви и съм спокойна”, обобщава своята истина за щастието баба Перка.
Другото, което крепи в живота столетницата, е вярата й в Бог. "Всички в семейството сме били дълбоко вярващи. А и това, че съпругът ми бе свещеник, бе като дар от Господа", казва баба Перка.
"Вечер, докато не се прекръстя, не лягам - разказва презвитерата. - И така е, откакто се помня. Всеки ден си казвам „Боже, дай ми това - едно спокойствие и здраве. И друго не искам. Дай здраве и на моите близки”, това е молитвата на баба Перка.
Поли БОЯНОВА
Баба Перка, или баба попадия, както всички в квартала я знаят, макар и стогодишна, е в добро здраве. Интересна е съдбата на столетницата.
Родена във видинското село Бойница в далечната 1910 г., от 1951 г. живее в дунавския град. Свързва живота си с Кирил Пецовски, известен във Видин като поп Киро, който дълги години е служил в катедралния храм "Св. вмчк Димитър Солунски”, Видин.
Ставрофорен иконом Кирил Пецовски е роден през 1908 г. в с. Бойница. Завършил е Богословския факултет в София. Ръкоположен е за свещеник през 1936 г. от Видинския митрополит Неофит в родното село Бойница. От 1951 г. служи в катедралния храм „Св. вмчк Димитър Солунски”, Видин, като същевременно е и дълги години председател на храма и като такъв е починал на 30 септември 1982 г.
Тайната на дълголетието е спокойният живот и единението с Бога
Столетницата е отгледала син, внук и правнук. Правнукът й носи името Исак и я дарява с много радост – защото е отличник и много добро дете, за радост на цялата рода.
Тайната на дълголетието според нея е спокойният живот и единението с Бога. Сълзи в очите й показват колко й е трудно без любимия до себе си, без съпруга, когото си надживяла, но си обичала повече от себе си.
Аз съм много спокоен човек, мале, а
вие всички днес сте много нервни, припрени и това ви пречи в живота,
разсъждава баба Перка. „Ако ще каквото и да става, аз не му обръщам внимание и си казвам: станалото - станало, каквото - такова - животът напред върви и съм спокойна”, обобщава своята истина за щастието баба Перка.
Другото, което крепи в живота столетницата, е вярата й в Бог. "Всички в семейството сме били дълбоко вярващи. А и това, че съпругът ми бе свещеник, бе като дар от Господа", казва баба Перка.
"Вечер, докато не се прекръстя, не лягам - разказва презвитерата. - И така е, откакто се помня. Всеки ден си казвам „Боже, дай ми това - едно спокойствие и здраве. И друго не искам. Дай здраве и на моите близки”, това е молитвата на баба Перка.
Поли БОЯНОВА
