Най-известният наш медицински журналист и писател д-р Тотко НАЙДЕНОВ, главен редактор на в. “Български лекар”, издаде своята 30-а документално-публицистична книга. Нейната тема е ясна от заглавието й - “Книга за българските хирурзи”, второ допълнено издание. Ето какво не знаем за “белите престилки”, които постоянно хулим.

- Д-р Найденов, защо преиздавате "Книга за българските хирурзи”?
- Предложението за второто допълнено издание дойде от съавтора ми - чл.-кор. проф. Дамян Дамянов, който е дългогодишен председател на Българското хирургическо дружество, началник на Клиниката по коремна хирургия към Университетска болница “Царица Йоанна - ИСУЛ”, комуто от все сърце благодаря за моралната и материална подкрепа. Книгата съдържа историята на българската хирургия и 85 есета за видни български хирурзи, както и имената на

115 лекари, починали по време на работа

- Но Вие никога не сте били хирург, доколкото ми е известно...
- Да, работил съм в кардиологично отделение и в “Бърза помощ”, бил съм и селски лекар, но изключително уважавам тази специалност, защото при нея няма средно положение: или спасяваш болния, или той си отива... Като пишех книгата, още повече заобичах тези хора. Понякога те ми се струват свръхчовеци. Имал съм страхотни приятели-хирурзи: незабравимите ямболски чародеи на скалпела Васил Ковачев и Иван Руменов; толкова мъдри, толкова всеотдайни; професорите Чавдар Драгойчев, Аршавир Дережан, Янаки Холевич - истински легенди! В книгата има очерци за най-видните наши съвременни хирурзи-професори: Александър Чирков, Генчо Начев, Георги Златарски, Тома Пожарлиев, Темелко Темелков, Виолета Димитрова, Радослав Гайдарски, Николай Яръмов, Огнян Бранков, Данаил Петров и десетки други, които ми разкриха частица от себе си. Щастлив съм, че познавам тези хора и останалите герои на книгата. Невероятни личности: неуморими, всеотдайни, жертвоготовни, правят чудеса заради своите пациенти. Искрено им завиждам за дързостта всеки ден да се изправят срещу самата смърт и да я прогонват!

Хирург-пенсионер няма!

Ето, проф. Станко Киров скоро навърши 90 години; проф. Александър Гюровски - 88, проф. Злате Дудунков скоро ще навърши 80, но и тримата, заедно с юбиляра проф. Петър Червеняков, всеки ден преглеждат и оперират! Завидно творческо дълголетие, дай го, Боже, всекиму! В книгата има глави и за анестезиолозите, и за неврохирурзите. Толкова дебела книга не съм вадил досега - цели 560 стр. Писах я от Коледа насам, почти всеки ден, поизмъчих се, поизморих се, но сега съм щастлив.

- В общи линии какво представлява българският хирург?
- По време на писането осъществих и една анкета между тях. Не си пазят здравето... Доста от тях пушат, пийват си за релакс, имат наднормено тегло и повишено кръвно налягане (не го и лекуват, защото не обичат хапчетата, както всички хирурзи...). Като се добавят и хроничното пренапрежение и стрес, безсънието, нередовното хранене, се вижда, че живеят рисково. Неслучайно хирурзите имат най-високата заболяемост и смъртност у нас, сигурно тя е по-висока отколкото на миньорите. От 115-те лекари, починали по време на работа, които съм издирил, 50 са хирурзи (17 от тях - пироговци!). Сполетява ги ритъмна смърт, масивен инфаркт или хеморагичен инсулт вследствие хипертоничните кризи от пренапрежението и отговорността. Вероятно “Пирогов” е болницата с най-много лекари, починали по време на работа...

Едно интервю на Здравка ИВАНОВА