Христо Сираков показва часовника си на Ирен Онтева и настоящия и приятел Давид Бучолин
Бизнесменът Христо Сираков е един от доказаните плейбои. Роден е на пъпа на столицата, учил е във френската гимназия, а през ваканциите се е “шлайфал” при леля си в Париж. Там завършва и лицей. Баща му е бил търговски директор на авиокомпания "Балкан" и представител на "Ер Франс" за България. Ицо е търгувал с японски машини, внасял е коли и оръжие от Италия. Първата му печалба е 5000 германски марки. Интересното е, че никой не приказва за бизнеса на Сираков, а се говори предимно за подвизите му сред хубавите гаджета. Известният като Ицо Стоте манекенки плейбой вече недоволства от прякора си и по точно от първата му част Стоте. “Вече трябва да са много повече...” Най-коментираната му връзка е тази с Ирен Онтева, от която има син. Заради детето двамата се съдиха и той спечели делото. Детето им Кристиян му бе присъдено.
- Как се развива сагата с майката на детето ти Ирен Онтева, след като официално спечели делото?
- Да, реших да се разбера с нея и да си го гледа тя. Официално иначе детето ми бе присъдено. След това аз направих едно доброволно споразумение с нея, с което
й върнах майчинските права
и оттогава се разбираме прекрасно. Така, че въпросът ти беше уместен.
- Излизате ли заедно?
- Не, но заедно направихме един голям рожден ден с много хора. Иначе аз го вземам почти за всеки уикенд още от петък.
- Новият й не ревнува ли от теб?
- Трябва него да го питаш. Но мисля, че няма от какво да ревнува.
- Къде прекарваш уикендите си с Кристиян?
- Различно, или тук, на вилата, където си ходя да си почивам и да карам моторници, джетове или ски, или на морето. Понякога в Италия.
- Наскоро в едно интервю каза благи думи само за първата ти жена, манекенката Мария Бешлиева - Биши? Говориш, че само с нея сте имали истинска любов?! За следващите какво е било?
- Ясно е, че голямата любов ми е била тя. Това беше много силно и много истинско, но не значи, че тази любов е била единствена. Мисля, че по-силна от нея е нямало, но не е била единствена. В първите години след раздялата ни през 2001г. тя силно ме ревнуваше. Щом разбереше, че съм с някоя нова приятелка ми казваше: "Ти си непоправим!" С нея не се разделихме заради това, че съм бил с други жени. Десет години бяхме женени и аз нито веднъж не й изневерих. Всеки от двама ни искаше да живее по различен начин. Ние живеехме в Италия. Тя искаше да останем там, а на мен ми се отвори повече работа тук. В момента с нея сме в прекрасни отношения и се грижим за общото ни дете Ана - Мария. Мария се омъжи повторно и живее със съпруга си в Италия. Имал съм много приятелки, но Мария си остана най-важната жена в живота ми.
- Наскоро спомена публично, че си провалил живота си?
- Като кажеш нещо в медиите и те акцентират върху някоя дума за краен ефект, рязко отрицателен или рязко положителен. Не съм си провалил живота. Животът ми е нормален. Просто когато нямаш до себе си валиден човек, живота ти се струва малко празен. Животът ти се състои от две прости неща, работа и семейство. Ако ти върви работата, а пък не ти върви другото, в един момент ти е празно.
- От коя си разочарован последно?
- Последно нямам конкретни разочарования, защото ми стигат тези досега. Започвам да не вярвам на никого, така, че няма как да се разочаровам. По-точно, на никоя... Като не вярваш на никого и не се увличаш, просто не се разочароваш. Интересен принцип, не мислиш ли?
- Значи сега до теб няма жена?
- Имам едно запознанство. Още сме в началото и ме е страх да говоря. Не е известна. Много сериозно момиче. О две седмици сме заедно и не мога още нищо да кажа.
- Смяташ ли, че този път е нещо истинско, а не е пак някоя златотърсачка?
- Човек винаги се надява. За да тръгне да прави нещо, започва с надежда и с вяра. Винаги е така.
- Не се ли умори вече от златотърсачки покрай теб?
- Почвам да свиквам. Това е нормално.
- Не мислиш ли, че ти ги “разваляш” с пари, с подаръци и ВИП живот?
- Тук си прав. Сигурно е така, но не считам, че някой може да бъде развален от прекалено внимание, било то с нежност или материално внимание. Ако човек си носи моралните стойности и държи на себе си, на нормалните обществени привички би трябвало да запази това, което носи в сърцето си. Не би трябвало с един или пет подаръка да можеш да го купиш! Това е. Едно момиче или е развалено или не. Просто може да е генетично развалено.
- Не се ли уморяваш вече от денонощните купони?
- Е, ми вече, да. Снощи се прибрах по-рано. Днес имах работа. Да ти кажа, да, понякога вече се уморявам. Но от малък съм си такъв. Като стане 5-6 часа и вече започвам с кой как да се организираме и къде да ходим. Едно време сборния пункт беше на “Кристал”. Правехме купони. Сега ходим по заведенията. Общо взето няма голяма разлика. Не ходя някъде, за да ме видят.
- Последната какво ти отнесе повече? Материално или душевно?
- Мен не ме притеснява въобще този факт какво отнасят. Какво да ти отнасят?! Някакво разочарование остава. Не че аз съм първият или ще бъда последният. Отнася ти парче от душата ти, от сърцето ти. Парче от теб.
- Е, имайки предвид прякора ти?...
- Този прякор не е сериозен /смях/. Първо, никога не са ми казвали така. Сега го тиражираха. Въпросът е, че никога не ми е бил прякор.
- Нали се говори, че жена ти го е измислила?!
- Да, тя го спомена в едно интервю и оттогава тръгна. Въобще не е актуален. Тя твърдеше, че през 1985 – 86 г. така са ми казвали. Но и тогава не ми казваха така. Това няма значение, ако е бил актуален, то е било през тези години, така, че смятай! Имах си друг прякор и ти го знаеш.
- Имаш ли страх от данъчните? От новите налози данък “Лукс”?
- Нормално е да се облагат с данък “Лукс”, хората които живеят по-добре, защото така правят европейските страни. А страх - не виждам защо. Като ти направят данъчна проверка, винаги ти намират нещо. Но конкретен страх нямам, защото си плащам данъците.
- По едно време вървеше клюка, че си “избягал” в Швейцария?
- На една Нова година в Италия с дъщеря ми Ана - Мария отидохме на ски в Алпите. Тя не е толкова добра в ските, и за това я заведох да се спуска на една по-отдалечена писта. Неусетно се беше стъмнило. Не намерихме пътя, за да се върнем в курорта . Звъннах по джиесема в курорта. Имах там приятели. Бродили сме из планината с дъщеря ми цяла нощ. Спасителите ни намериха чак на сутринта. Кучета, карабинери... Бяхме в Швейцария. Докато сме се мотали цяла нощ насам – натам сме минали в Швейцария.
- Бизнесът с бързите лодки върви ли?
- След като влязох в съдружие с изобретателя на тези лодки, който е италианец, специално за България той конструира един много евтин модел. Това са 12-метрови лодки, които развиват 100 възела, което се равнява на 180 км в час. А във вода се създава впечатлението, че се движиш поне с 350 км. Вече произведохме две и сега ще им слагаме моторите.
Жоро ЗАХАРИЕВ
- Как се развива сагата с майката на детето ти Ирен Онтева, след като официално спечели делото?
- Да, реших да се разбера с нея и да си го гледа тя. Официално иначе детето ми бе присъдено. След това аз направих едно доброволно споразумение с нея, с което
й върнах майчинските права
и оттогава се разбираме прекрасно. Така, че въпросът ти беше уместен.
- Излизате ли заедно?
- Не, но заедно направихме един голям рожден ден с много хора. Иначе аз го вземам почти за всеки уикенд още от петък.
- Новият й не ревнува ли от теб?
- Трябва него да го питаш. Но мисля, че няма от какво да ревнува.
- Къде прекарваш уикендите си с Кристиян?
- Различно, или тук, на вилата, където си ходя да си почивам и да карам моторници, джетове или ски, или на морето. Понякога в Италия.
- Наскоро в едно интервю каза благи думи само за първата ти жена, манекенката Мария Бешлиева - Биши? Говориш, че само с нея сте имали истинска любов?! За следващите какво е било?
- Ясно е, че голямата любов ми е била тя. Това беше много силно и много истинско, но не значи, че тази любов е била единствена. Мисля, че по-силна от нея е нямало, но не е била единствена. В първите години след раздялата ни през 2001г. тя силно ме ревнуваше. Щом разбереше, че съм с някоя нова приятелка ми казваше: "Ти си непоправим!" С нея не се разделихме заради това, че съм бил с други жени. Десет години бяхме женени и аз нито веднъж не й изневерих. Всеки от двама ни искаше да живее по различен начин. Ние живеехме в Италия. Тя искаше да останем там, а на мен ми се отвори повече работа тук. В момента с нея сме в прекрасни отношения и се грижим за общото ни дете Ана - Мария. Мария се омъжи повторно и живее със съпруга си в Италия. Имал съм много приятелки, но Мария си остана най-важната жена в живота ми.
- Наскоро спомена публично, че си провалил живота си?
- Като кажеш нещо в медиите и те акцентират върху някоя дума за краен ефект, рязко отрицателен или рязко положителен. Не съм си провалил живота. Животът ми е нормален. Просто когато нямаш до себе си валиден човек, живота ти се струва малко празен. Животът ти се състои от две прости неща, работа и семейство. Ако ти върви работата, а пък не ти върви другото, в един момент ти е празно.
- От коя си разочарован последно?
- Последно нямам конкретни разочарования, защото ми стигат тези досега. Започвам да не вярвам на никого, така, че няма как да се разочаровам. По-точно, на никоя... Като не вярваш на никого и не се увличаш, просто не се разочароваш. Интересен принцип, не мислиш ли?
- Значи сега до теб няма жена?
- Имам едно запознанство. Още сме в началото и ме е страх да говоря. Не е известна. Много сериозно момиче. О две седмици сме заедно и не мога още нищо да кажа.
- Смяташ ли, че този път е нещо истинско, а не е пак някоя златотърсачка?
- Човек винаги се надява. За да тръгне да прави нещо, започва с надежда и с вяра. Винаги е така.
- Не се ли умори вече от златотърсачки покрай теб?
- Почвам да свиквам. Това е нормално.
- Не мислиш ли, че ти ги “разваляш” с пари, с подаръци и ВИП живот?
- Тук си прав. Сигурно е така, но не считам, че някой може да бъде развален от прекалено внимание, било то с нежност или материално внимание. Ако човек си носи моралните стойности и държи на себе си, на нормалните обществени привички би трябвало да запази това, което носи в сърцето си. Не би трябвало с един или пет подаръка да можеш да го купиш! Това е. Едно момиче или е развалено или не. Просто може да е генетично развалено.
- Не се ли уморяваш вече от денонощните купони?
- Е, ми вече, да. Снощи се прибрах по-рано. Днес имах работа. Да ти кажа, да, понякога вече се уморявам. Но от малък съм си такъв. Като стане 5-6 часа и вече започвам с кой как да се организираме и къде да ходим. Едно време сборния пункт беше на “Кристал”. Правехме купони. Сега ходим по заведенията. Общо взето няма голяма разлика. Не ходя някъде, за да ме видят.
- Последната какво ти отнесе повече? Материално или душевно?
- Мен не ме притеснява въобще този факт какво отнасят. Какво да ти отнасят?! Някакво разочарование остава. Не че аз съм първият или ще бъда последният. Отнася ти парче от душата ти, от сърцето ти. Парче от теб.
- Е, имайки предвид прякора ти?...
- Този прякор не е сериозен /смях/. Първо, никога не са ми казвали така. Сега го тиражираха. Въпросът е, че никога не ми е бил прякор.
- Нали се говори, че жена ти го е измислила?!
- Да, тя го спомена в едно интервю и оттогава тръгна. Въобще не е актуален. Тя твърдеше, че през 1985 – 86 г. така са ми казвали. Но и тогава не ми казваха така. Това няма значение, ако е бил актуален, то е било през тези години, така, че смятай! Имах си друг прякор и ти го знаеш.
- Имаш ли страх от данъчните? От новите налози данък “Лукс”?
- Нормално е да се облагат с данък “Лукс”, хората които живеят по-добре, защото така правят европейските страни. А страх - не виждам защо. Като ти направят данъчна проверка, винаги ти намират нещо. Но конкретен страх нямам, защото си плащам данъците.
- По едно време вървеше клюка, че си “избягал” в Швейцария?
- На една Нова година в Италия с дъщеря ми Ана - Мария отидохме на ски в Алпите. Тя не е толкова добра в ските, и за това я заведох да се спуска на една по-отдалечена писта. Неусетно се беше стъмнило. Не намерихме пътя, за да се върнем в курорта . Звъннах по джиесема в курорта. Имах там приятели. Бродили сме из планината с дъщеря ми цяла нощ. Спасителите ни намериха чак на сутринта. Кучета, карабинери... Бяхме в Швейцария. Докато сме се мотали цяла нощ насам – натам сме минали в Швейцария.
- Бизнесът с бързите лодки върви ли?
- След като влязох в съдружие с изобретателя на тези лодки, който е италианец, специално за България той конструира един много евтин модел. Това са 12-метрови лодки, които развиват 100 възела, което се равнява на 180 км в час. А във вода се създава впечатлението, че се движиш поне с 350 км. Вече произведохме две и сега ще им слагаме моторите.
Жоро ЗАХАРИЕВ
