Че кризата има най-различни измерения и често удря там, където най-малко я очакваме, е факт. Наскоро майка предложи на “пазара” бъбрека си срещу 3000 евро, само и само да осигури що-годе по-сносен стандарт на сина си. Практика е мургавелки да продават бебетата си, защото нямат пари, за да ги издържат. Интелектуалци масово се превръщат в клошари.

80-годишната Айше Мехмед от кърджалийско село сама потърси репортера на “Над 55”, за да разкаже покъртителната си история. Не пожела да застане в обектива. Не търси и състрадание, понеже “вече съм по-близко до Аллах, отколкото до последните си земни дни”, твърди старицата.

“Дядото се спомина в 2004-та. По време на “голямата екскурзия” децата се преселиха в Турция. Устроиха се. Вдигнаха къщи палати. Калесваха ни всеки месец да се преместим при тях. Но как става това, аджеба?! – все едно да отсечеш клона, на който си стоял толкоз дълго време.

Може и да съм туркиня, но имам една родина – България

Тук са положени костите на дедите ми, тук ще склопя очи и аз”, подхваща разказа си бабчето, което се опитва да се завие с черна шамия, според традициите.

“Смятаха ме за кукувица, щото не зарязах нито дом, нито бащино огнище. Справях се сама след смъртта на дядото и ако ти кажа, че бях щастлива, едва ли ще ми повярваш. Гледам си няколко козички, бахчичката ми отрупва рафтовете на мазето, пенсийката – берекят версин, стига ми. Кеф ти гости тук, кеф ти гости в Турско. Но както казва нашият Пророк, много хубаво не е на хубаво”, изповядва се пред нашия човек страдалката.

Баба Айше за миг губи цялата си рода

Тежка катастрофа й отнема двамата сина, снахите, внуците. Оцелява единствено 8-годишният й правнук Апти. Поема грижите за детето в родопската пустош. Без да знае, че момчето страда от трудно лечима болест. Че оттук насетне трябва да се ръсят маса пари, за да оцелее.

“Когато се оженихме с моя левент – беше 1949-а, косите ми бяха дълги към метър и нещо. Винаги съм ги подхранвала с хума. Сплитах ги на плитки. Понякога ги спусках до глезените, за да порадвам моя любим Ахмед. Никога не съм ги подрязвала”, спомня си женицата.

Днес е офъкана като “персонаж” от “Освиенцим”

Столична фирма е “изкупила” последното й достойнство.

Дали продадените коси ще й стигнат за животоспасяващото лекарство, което вече е поръчала да й доставят от Турция, можем само да гадаем?!…