2001г. - Брат Джон и Любен Дилов-син на купон послучай по случай рождения ден на Петър Курумбашев Снимка : Иван Григоров
Покайното писмо на титулуващия се “епископ Йоан” Ваньо Ранков, бивш игумен на Роженския манастир и ексшеф на Централните софийски гробища, нашумял в началото на промените с бойното прозвище “брат Джон”, разбуни духовете в клира. Според запознати с църковните потайности на скандалния духовник му е бил обещан архиепископски сан, ако целуне ръка на патриарх Максим и се върне в “правилния” Синод. Сделката била проста – явно привършилият финикийските знаци брат Джон да оглави отново обителта и да си плаща “като поп” на онези, които са лобирали за него. Дали този сценарий ще се осъществи обаче, вариантът е точно 50 на 50, тъй като нито един висш йерей не се е изказал официално в защита на “заблудената овца”, напираща да се върне в хранилката.
“В Синода се шушука, че писмото на епископ Йоан е писано “под диктовката” на Кирил Варненски и с негова помощ е стигнало до канцеларията на патриарха, откъдето е изтекло като новина в медиите. Под сурдинка се говори и че разколническият патриарх Инокентий също имал пръст в тази операция, защото Комисията “Кушлев” вероятно пак го е подгонила заради имоти и участия в десетки бордове. Но Инокентий много хитро е “пропуснал” да се подпише с цел първо да опипа почвата за евентуални преговори с хората на Максим. Ако опитът за сближение завърши с неуспех, Инокентий, който само на 29 години е избран за епископ и е московски възпитаник, се готвел да напусне страната и да се установи в Украйна, където му обещавали митрополитска катедра”, издават нашите информатори от Синода. Водачът на разколниците бил наясно, че държавата ще брои на куково лято на него и хората му колосалната сума, на която бе осъдена в Страсбург. Оптималният вариант бил да се платят на разколническите попове и калугери заплатите и осигуровките за няколко години. Ако те не приемели този вариант, щели да бъдат посочени за “врагове”, досъсипващи с невероятната си алчност обезсилената от кризата икономика на България. Така народът щял да се настрои срещу тях и каузата им и да прегърне завинаги Синода на Максим.
Въпреки че все още липсва официално становище по писмото на ексигумена на Роженската света обител, “синодалните старци” тайно от обществеността провеждали “неформални” срещи с монаси и свещеници от синода на Инокентий. Като цяло обаче конфигурацията на лобитата по писмото на брат Джон била следната – половината от пастирите на дядо Максим били “за” приемането на разколниците без никакви условия. Другата половина се деляла още на две – едната “четвъртинка” настоявала това да стане при определени от тях условия, а втората била категорично против връщането на разколниците, даже и при пълната им “капитулация”.
“Задкулисието” и на още едно важно за БПЦ събитие остана неосветено от родните медии – визитата на Вселенския патриарх Вартоломей у нас. Запознати с проблематиката твърдят, че
той не долюбва дядо Максим, който му се “реваншира” с демонстративно неуважение. Защо Вселенският патриарх не бе посрещнат от Максим?
Защо не дойде в Синодалната палата? Защо не седна на обяд с Максим и неговите владици? Това показно незачитане и от двете страни говори, че хората на патриарха нямат шанс при Вартоломей, който според остроумния израз на един bg-богослов е изиграл същата роля за падането на комунизма за източноправославните в соцлагера, каквато изигра покойният папа Йоан-Павел Втори за католиците.
В интерес на истината Вселенският патриарх кацна в България с личния самолет на братя Диневи. Преди това те поканиха Сливенския митрополит Йоаникий да освети построен с техни средства храм, но той ги отряза. И чак след като поканиха Вартоломей, дядо Йоаникий клекна и отслужи литургията.
По думите на наши духовници Вселенският патриарх се правел на заек, но всъщност бил по-хитър от лисица. Успял да издейства от турското правителство гражданство за свои митрополити, на които години наред то било отказвано, за да се подсигури с доверени хора при следващите избори.
Най-странното е, че от България дядо Вартоломей веднага отлетя за Москва, където Вселенски патриарх не е стъпвал през целия период на Студената война.
Говори се, че на поверителна среща на четири очи между него и руския патриарх Кирил е било постигнато принципно съгласие кой да застане начело на БПЦ след кончината на 96-годишния дядо Максим. На овакантения трон първо можело да седне избраник на Москва, но следващите патриарси задължително трябвало да са прогръцки настроени. Освен Натанаил Неврокопски и неговото немногочислено лоби обаче такива просто нямало в българския клир. Затова готвели компромисен вариант, опирайки се същевременно на изпитания сценарий – първоначален избор на йерей на години, който няма да управлява дълго, а след това – налагане на доста по-млад и енергичен пастир, притежаващ енергията и волята да осъществи важни реформи в църквата. След което схемата се повтаря в обратен ред, подобно на редуването на плешиви управници и на лидери с коса на кормилото на руската държава от 1917 г. насам.
Засега везните се накланяли в полза на митрополит Йоаникий, дошъл на бял свят в сливенското село Пет могили като Иван Неделчев на 2 март 1939 г. По-възрастни от него са само Калиник Врачански и Дометиан Видински, но първият си заработи лоша репутация в годините на прехода, а дядо Дометиан пък е прекалено видимо обвързан с Руската православна църква /РПЦ/.
След Йоаникий Сливенски обаче предстояла решителната битка между Гавриил Ловчански и Кирил Варненски. В момента, поне така носи мълвата, дядо Гавриил бил стопроцентовият фаворит на РПЦ.
И ако се справел с “десятъка”, можело да се окичи с бялото було на Максим, без да чака финала на евентуалния мандат на Йоаникий.
В потвърждение на тази версия говори фактът, че Ловчанският митрополит сякаш е потънал вдън земя и не обелва дума пред медиите, за да не направи някой гаф. Освен това бил изпаднал в параноя и нявсякъде му се привиждали съперници, които искат да го премахнат. Затова издал заповед всички храни от манастирите и църквите в епархията да се изхвърлят, а сестра му, която е дясната му ръка в митрополията, лично приготвяла дневната му дажба.
Протосингелът на Гавриил – архимандрит Викентий, също бил подплашен не на шега за физическото и духовното си оцеляване в светлината на предстоящите знаменателни събития. И напук на канона, който забранява общуването с гадатели и врачки, редовно се допитвал до местна шаманка какво вещаят “стихиите” за съдбата на шефа му. Говорещата с духове дама заявила, че всичко ще бъде “на шест”, но намекнала, че за всеки случай дядо Гавриил трябва да се пази от пътуване с кола в близките месеци.
Божидар СЕРАФИМОВ
“В Синода се шушука, че писмото на епископ Йоан е писано “под диктовката” на Кирил Варненски и с негова помощ е стигнало до канцеларията на патриарха, откъдето е изтекло като новина в медиите. Под сурдинка се говори и че разколническият патриарх Инокентий също имал пръст в тази операция, защото Комисията “Кушлев” вероятно пак го е подгонила заради имоти и участия в десетки бордове. Но Инокентий много хитро е “пропуснал” да се подпише с цел първо да опипа почвата за евентуални преговори с хората на Максим. Ако опитът за сближение завърши с неуспех, Инокентий, който само на 29 години е избран за епископ и е московски възпитаник, се готвел да напусне страната и да се установи в Украйна, където му обещавали митрополитска катедра”, издават нашите информатори от Синода. Водачът на разколниците бил наясно, че държавата ще брои на куково лято на него и хората му колосалната сума, на която бе осъдена в Страсбург. Оптималният вариант бил да се платят на разколническите попове и калугери заплатите и осигуровките за няколко години. Ако те не приемели този вариант, щели да бъдат посочени за “врагове”, досъсипващи с невероятната си алчност обезсилената от кризата икономика на България. Така народът щял да се настрои срещу тях и каузата им и да прегърне завинаги Синода на Максим.
Въпреки че все още липсва официално становище по писмото на ексигумена на Роженската света обител, “синодалните старци” тайно от обществеността провеждали “неформални” срещи с монаси и свещеници от синода на Инокентий. Като цяло обаче конфигурацията на лобитата по писмото на брат Джон била следната – половината от пастирите на дядо Максим били “за” приемането на разколниците без никакви условия. Другата половина се деляла още на две – едната “четвъртинка” настоявала това да стане при определени от тях условия, а втората била категорично против връщането на разколниците, даже и при пълната им “капитулация”.
“Задкулисието” и на още едно важно за БПЦ събитие остана неосветено от родните медии – визитата на Вселенския патриарх Вартоломей у нас. Запознати с проблематиката твърдят, че
той не долюбва дядо Максим, който му се “реваншира” с демонстративно неуважение. Защо Вселенският патриарх не бе посрещнат от Максим?
Защо не дойде в Синодалната палата? Защо не седна на обяд с Максим и неговите владици? Това показно незачитане и от двете страни говори, че хората на патриарха нямат шанс при Вартоломей, който според остроумния израз на един bg-богослов е изиграл същата роля за падането на комунизма за източноправославните в соцлагера, каквато изигра покойният папа Йоан-Павел Втори за католиците.
В интерес на истината Вселенският патриарх кацна в България с личния самолет на братя Диневи. Преди това те поканиха Сливенския митрополит Йоаникий да освети построен с техни средства храм, но той ги отряза. И чак след като поканиха Вартоломей, дядо Йоаникий клекна и отслужи литургията.
По думите на наши духовници Вселенският патриарх се правел на заек, но всъщност бил по-хитър от лисица. Успял да издейства от турското правителство гражданство за свои митрополити, на които години наред то било отказвано, за да се подсигури с доверени хора при следващите избори.
Най-странното е, че от България дядо Вартоломей веднага отлетя за Москва, където Вселенски патриарх не е стъпвал през целия период на Студената война.
Говори се, че на поверителна среща на четири очи между него и руския патриарх Кирил е било постигнато принципно съгласие кой да застане начело на БПЦ след кончината на 96-годишния дядо Максим. На овакантения трон първо можело да седне избраник на Москва, но следващите патриарси задължително трябвало да са прогръцки настроени. Освен Натанаил Неврокопски и неговото немногочислено лоби обаче такива просто нямало в българския клир. Затова готвели компромисен вариант, опирайки се същевременно на изпитания сценарий – първоначален избор на йерей на години, който няма да управлява дълго, а след това – налагане на доста по-млад и енергичен пастир, притежаващ енергията и волята да осъществи важни реформи в църквата. След което схемата се повтаря в обратен ред, подобно на редуването на плешиви управници и на лидери с коса на кормилото на руската държава от 1917 г. насам.
Засега везните се накланяли в полза на митрополит Йоаникий, дошъл на бял свят в сливенското село Пет могили като Иван Неделчев на 2 март 1939 г. По-възрастни от него са само Калиник Врачански и Дометиан Видински, но първият си заработи лоша репутация в годините на прехода, а дядо Дометиан пък е прекалено видимо обвързан с Руската православна църква /РПЦ/.
След Йоаникий Сливенски обаче предстояла решителната битка между Гавриил Ловчански и Кирил Варненски. В момента, поне така носи мълвата, дядо Гавриил бил стопроцентовият фаворит на РПЦ.
И ако се справел с “десятъка”, можело да се окичи с бялото було на Максим, без да чака финала на евентуалния мандат на Йоаникий.
В потвърждение на тази версия говори фактът, че Ловчанският митрополит сякаш е потънал вдън земя и не обелва дума пред медиите, за да не направи някой гаф. Освен това бил изпаднал в параноя и нявсякъде му се привиждали съперници, които искат да го премахнат. Затова издал заповед всички храни от манастирите и църквите в епархията да се изхвърлят, а сестра му, която е дясната му ръка в митрополията, лично приготвяла дневната му дажба.
Протосингелът на Гавриил – архимандрит Викентий, също бил подплашен не на шега за физическото и духовното си оцеляване в светлината на предстоящите знаменателни събития. И напук на канона, който забранява общуването с гадатели и врачки, редовно се допитвал до местна шаманка какво вещаят “стихиите” за съдбата на шефа му. Говорещата с духове дама заявила, че всичко ще бъде “на шест”, но намекнала, че за всеки случай дядо Гавриил трябва да се пази от пътуване с кола в близките месеци.
Божидар СЕРАФИМОВ
