Група "Атлас" (отляво надясно) - Дони, Бойко Трифонов, Пепи Писарски и Пепи Попов
Петър Попов - Малкия е роден на 12 април 1966 г. в София. Прякорът Малкия му е останал от група “Атлас”, където е бил просто най-малък. Той е автор на легендарната песен "Кукла", изпълнявана неповторимо от Дони. Син е на Развигор Попов от първия му брак.
Пепи свири на барабани и на пиано. Живее с приятелката си, с която имат син.
- Пепи, ти си син на Развигор Попов, един от най-известните композитори и музиканти в България. Защо не обичаш да парадираш, че той ти е баща? Срамуваш ли се от него?
- Изобщо не е до обичане и до срамуване. Логично е да съм сдържан, понеже той е голяма личност, а аз просто трябва да нося своето име, не че не обичам неговото. Ние сме много различни и не може изобщо да се говори за някаква сянка. В смисъл, че той свири различна от моята музика. Има разлика в поколенията.
- Какво открадна професионално от баща ти?
- Ние свирим и слушаме различен тип музика. Може би само това, че той ме запали за така наречения групарски начин на живот. Мисля, че докато станах втори клас, родителите ми бяха заедно. Иначе винаги съм живял при баба ми и дядо ми, които са родителите на Развигор. Това са всъщност моите родители и аз съм им изключително благодарен, защото те направиха невъзможното за мен. Възрастни хора, с две пенсии - те ме изгледаха. Никога не са ме лишавали от нищо.
- Как те прие Мими Иванова?
- Много добре. То не съм само аз в подобно положение. Повече от 50 процента от хората живеят по този начин. Всичко е било съвсем нормално. Както баща ми, така и майка ми си има втори брак.
- Чувал съм доста странна история за теб и Дони по бели гащи?!
- Преди години, преди много години, баща ми дойде с един вестник, който търсеше сензацията – жълт, и ме попита дали съм хомосексуалист?! Попитах го:
“Какво те кара да мислиш така?!” “Е, ми виж!
Тук пише, че си!?” Пишеше за мен. Пишеше, че съм хомосексуалист?! Тогава модата беше да пишат така за всички. И аз се изумих. Този случай всъщност е доста смешен. Един ден Дони Векилов дойде вкъщи. Аз тогава бях си купил джинси “Левис”. Можеше да се сдобиеш с тях почти единствено по втория начин. Спомням си, че тогава бяха дефицит. Бяха ми малко големи. Дони ме изненада следобед, бях по бели гащи, беше жега и бях си легнал. Нямаше джи ес еми и той, минавайки покрай нас, решил да дойде. Понеже на мен джинсите ми бяха малко големи, а той е малко по-широк в ханша от мен, ми каза: ”И аз си търся същите. Ще ги взема, ако ми станат. Мога ли да ги пробвам?” Казах му: ”Пробвай ги, нямаш никакви проблеми. Ако ти стават, ще ти ги дам!” Това няма да го забравя никога. За да пробва едни джинси, естествено, човек трябва да се събуе по бели гащи. Ние си бяхме достатъчно близки и му казах: ” Пробвай си ги там, не ме занимавай!” И какво става.... Както
Дони е по бели гащи, аз излегнат на леглото и вратата се отключва и Развигор влиза.
Дони, пред огледалото, иска да нахлузи някакви панталони, а аз съм се излегнал много доволен. После си говорихме много дълго с Развигор... След тази статия във вестника иди го убеждавай.... Но се доказахме с течение на времето. Общо взето, в нашето поколение няма толкова много хомосексуалисти.
- Какво ти е мнението за Азис, като сме си дошли на думата?
- Имам много положително мнение за Азис. Ще ти кажа защо. Азис е ром и прави собствената си музика. Тяхната си. И обществото му дава шанс да се развива. Ромите имат право да си правят тяхната музика. Но когато българите се правим на цигани, казвам цигани, а не роми, то страшно грозно предаваш рода си. Ние имаме чудесен фолклор. Но за да станеш фолклорен изпълнител, е нужен 7-8 годишен труд. Ето, има едно хоро, ”Бяла роза”, един пример за това как български фолклорен мотив може да се направи по модерен начин. Би трябвало да се поощряват тези неща.
Жоро ЗАХАРИЕВ
Пепи свири на барабани и на пиано. Живее с приятелката си, с която имат син.
- Пепи, ти си син на Развигор Попов, един от най-известните композитори и музиканти в България. Защо не обичаш да парадираш, че той ти е баща? Срамуваш ли се от него?
- Изобщо не е до обичане и до срамуване. Логично е да съм сдържан, понеже той е голяма личност, а аз просто трябва да нося своето име, не че не обичам неговото. Ние сме много различни и не може изобщо да се говори за някаква сянка. В смисъл, че той свири различна от моята музика. Има разлика в поколенията.
- Какво открадна професионално от баща ти?
- Ние свирим и слушаме различен тип музика. Може би само това, че той ме запали за така наречения групарски начин на живот. Мисля, че докато станах втори клас, родителите ми бяха заедно. Иначе винаги съм живял при баба ми и дядо ми, които са родителите на Развигор. Това са всъщност моите родители и аз съм им изключително благодарен, защото те направиха невъзможното за мен. Възрастни хора, с две пенсии - те ме изгледаха. Никога не са ме лишавали от нищо.
- Как те прие Мими Иванова?
- Много добре. То не съм само аз в подобно положение. Повече от 50 процента от хората живеят по този начин. Всичко е било съвсем нормално. Както баща ми, така и майка ми си има втори брак.
- Чувал съм доста странна история за теб и Дони по бели гащи?!
- Преди години, преди много години, баща ми дойде с един вестник, който търсеше сензацията – жълт, и ме попита дали съм хомосексуалист?! Попитах го:
“Какво те кара да мислиш така?!” “Е, ми виж!
Тук пише, че си!?” Пишеше за мен. Пишеше, че съм хомосексуалист?! Тогава модата беше да пишат така за всички. И аз се изумих. Този случай всъщност е доста смешен. Един ден Дони Векилов дойде вкъщи. Аз тогава бях си купил джинси “Левис”. Можеше да се сдобиеш с тях почти единствено по втория начин. Спомням си, че тогава бяха дефицит. Бяха ми малко големи. Дони ме изненада следобед, бях по бели гащи, беше жега и бях си легнал. Нямаше джи ес еми и той, минавайки покрай нас, решил да дойде. Понеже на мен джинсите ми бяха малко големи, а той е малко по-широк в ханша от мен, ми каза: ”И аз си търся същите. Ще ги взема, ако ми станат. Мога ли да ги пробвам?” Казах му: ”Пробвай ги, нямаш никакви проблеми. Ако ти стават, ще ти ги дам!” Това няма да го забравя никога. За да пробва едни джинси, естествено, човек трябва да се събуе по бели гащи. Ние си бяхме достатъчно близки и му казах: ” Пробвай си ги там, не ме занимавай!” И какво става.... Както
Дони е по бели гащи, аз излегнат на леглото и вратата се отключва и Развигор влиза.
Дони, пред огледалото, иска да нахлузи някакви панталони, а аз съм се излегнал много доволен. После си говорихме много дълго с Развигор... След тази статия във вестника иди го убеждавай.... Но се доказахме с течение на времето. Общо взето, в нашето поколение няма толкова много хомосексуалисти.
- Какво ти е мнението за Азис, като сме си дошли на думата?
- Имам много положително мнение за Азис. Ще ти кажа защо. Азис е ром и прави собствената си музика. Тяхната си. И обществото му дава шанс да се развива. Ромите имат право да си правят тяхната музика. Но когато българите се правим на цигани, казвам цигани, а не роми, то страшно грозно предаваш рода си. Ние имаме чудесен фолклор. Но за да станеш фолклорен изпълнител, е нужен 7-8 годишен труд. Ето, има едно хоро, ”Бяла роза”, един пример за това как български фолклорен мотив може да се направи по модерен начин. Би трябвало да се поощряват тези неща.
Жоро ЗАХАРИЕВ
