Рано е да остаряваме, момичета, зове популярната певица
Бони Милчева е класическа певица, родена на 25 юни в София, зодия Рак. Учила е частно пеене при доц. Дора Мутафова и проф. Константин Карапетров.
През 1977 г. постъпва с конкурс в Държавния музикален театър “Стефан Македонски”. Шлагери запява по сцените на цяла България, преди да се появят всичките фестивали за старите градски песни в концертни програми на Държавната лотария. Десетина години е солистка на оркестър “Гамбринус”. От 1993 г. е автор и водещ на предаването за стари градски песни “Ако зажалиш…” на телевизия СКАТ.
В предаването „Ако зажалиш…” вие и вашият колега Тодор Върбанов се появявате с доста интересни сценични костюми. Това ли е визията на старата градска песен?
- Да, такава е визията на старата градска песен: мъжът е с бомбе, цилиндър, бастунче, папийонка, а дамата – с шапка с воалетка, с красива дълга рокля, ръкавици и чадърче. Така едно време са ходели хората в града. Аз самата много се гордея с моята колекция от близо 400 шапки.
И всичките ли ги носите?
- О, не! От чисто здравословна гледна точка в ежедневието ходя без шапки. Но на сцената просто съм маниачка на тема шапки. За съжаление в предаването слагам само няколко, защото няма как да ги нося.
Пеенето ли беше голямата ви мечта? Откъде тръгнахте?
- Още от малка обичах да пея и да свиря, но родителите ми не ме насочиха към музиката, макар че и двамата бяха родени певци. Баща ми, който беше великолепен тенор, настоя да получа „сериозна професия” и затова завърших техникум по текстил.
Но съдбата си знае работата
и рано или късно човек постига онова, което много е искал. На 19-20 години пеех в прочутата вокално-естрадна група „Маяковски”, а след това бях солистка на хора на текстилния завод „8 март”, където работех като секретарка на директора. Като всички момичета в онези години и аз много обичах естрадата, но един ден ръководителят на хора Радко Александров от Военния ансамбъл ме накара да изпея някакви вокали и остана учуден, че пея като оперна певица. Именно той ме свърза с известния вокален педагог Михаил Попов, а след това учих класическо пеене и при доц. Дора Мутафова и проф. Косьо Карапетров. След като получих добра подготовка, на 33 години се явих на конкурс в Музикалния театър и веднага ме приеха, въпреки че имаше доста кандидати. Там бях хористка 17 сезона.
Оперетата е една невероятна магия!
И досега, на тези години, просто я обожавам. Това е моята съдба.
Десетина години сте били солистка на легендарния оркестър „Гамбринус”. Какво става с него, има ли го още, след като прочутото заведение в центъра на София вече го няма?
- Има го и юбилейният му албум беше посрещнат с много голям интерес. По настояване на Иван Петров – ръководител на оркестъра и автор на всички аранжименти, музиката в албума е записана автентично, като на старите грамофонни плочи и както е звучала през 30-те и 40-те години на миналия век. В репертоара на оркестъра има песни, които са откритие на Иван Петров - не са изпълнявани и записвани досега.
Щастлива съм, че бях солистка на “Гамбринус”,
защото този оркестър е еталон в жанра на старите шлагери. За съжаление някои хора си отидоха, другите вече са на възраст. И сега можем да се съберем, но концертната дейност изисква много енергия, пък и всичко е до време. Останаха 40 записа, които направих с тях и които сега се пускат в ефира на Националното радио.
Напоследък се появиха публикации, че музиката може да лекува. Вярно ли е това?
- Вярно е, разбира се. Като всеки човек и аз си имам проблеми, но когато слушам музика, чувствам, че тя ме зарежда с енергия и ми дава нови сили.
А за днешната ни естрада какво мислите? Къде е тя? Къде са големите ни композитори?
- Ами наскоро Тончо Русев бе елиминиран от участие във фестивала “Бургас и морето”… Жалко, защото
Тончо Русев е колос в нашата естрада,
автор е на стотици хитове, когото аз обожавам и които ще останат за поколенията.
В старата градска песен обаче нямаме композитори от ранга на един Йосиф Цанков например
- Не сте прав. Мога да посоча Спартак Бутански, авторът на “Отрова си ти”, който вече отива към 90-те. Специално искам да изтъкна и покойния Михаил Златарев - композитор на чудесни песни, които аз пея с удоволствие. Много държа да спомена и Боби Мирчев. С моята колежка Ваня Шушкова направихме една негова песен – “Рано е да остаряваме, момичета”, по текст на Вера Попова и аранжимент на Светослав Лобушки, която има много голям успех.
В момента музикалният пазар в България е задръстен с каква ли не музика. Къде е мястото на старата градска песен, смятате ли, че тя има бъдеще?
- Каквито и жанрове да излизат на мода, когато хората се съберат на маса, за да се веселят, празникът им няма да се получи, ако не изпеят “Целувката на Ана”, “Заспали чувства” и други незабравими шлагери, предавани от поколение на поколение през годините. За съжаление младото ни поколение почти нищо не знае за големите изпълнители на стари градски песни от миналото. Затова за тях по-често трябва да се пише и говори в медиите.
Бихте ли разказали някои забавни случки от вашето предаване?
- Хората, които идват при нас, обикновено никога не са влизали в телевизия и затова, както се казва, си гълтат граматиката. Освен това повечето от тях са на възраст. Имали сме случаи, когато участниците са на 85-90 години, а преди да дойдат при нас, са пътували цяла нощ, например от Бургас. Веднъж на един такъв певец от вълнение му падна ченето.
От цяла България ни се обаждат групи и отделни изпълнители, които искат да ги поканим в предаването. Ние сме отворени за всички – нямаме никакви ограничения.
Кои са изпълнителите на старата градска песен, които според вас трябва да служат като еталон за съвременните певци и групи?
- Преди всичко Маргарет Николова, която е невероятен професионалист. Освен това – Мария Михайлова, която е доайенът на старата градска песен, Николина Христева, Аспарух Лешников, Георги Рафаилов, Георги Шаранков. Много харесвах и покойния оперен певец Николай Гаубич, който изпълняваше и шлагери. Любим мой изпълнител е и тенорът Иван Попов, солист на “Гамбринус”, с когото направихме доста дуети. С него взехме първата награда на фестивала “Златен кестен” в Петрич.
Възможно ли е един ден нашият кандидат за конкурса на “Евровизия” да се яви със стара градска песен?
- Защо не! Сърбите вече го правят.
Едно интервю на Венелин МИТЕВ
През 1977 г. постъпва с конкурс в Държавния музикален театър “Стефан Македонски”. Шлагери запява по сцените на цяла България, преди да се появят всичките фестивали за старите градски песни в концертни програми на Държавната лотария. Десетина години е солистка на оркестър “Гамбринус”. От 1993 г. е автор и водещ на предаването за стари градски песни “Ако зажалиш…” на телевизия СКАТ.
В предаването „Ако зажалиш…” вие и вашият колега Тодор Върбанов се появявате с доста интересни сценични костюми. Това ли е визията на старата градска песен?
- Да, такава е визията на старата градска песен: мъжът е с бомбе, цилиндър, бастунче, папийонка, а дамата – с шапка с воалетка, с красива дълга рокля, ръкавици и чадърче. Така едно време са ходели хората в града. Аз самата много се гордея с моята колекция от близо 400 шапки.
И всичките ли ги носите?
- О, не! От чисто здравословна гледна точка в ежедневието ходя без шапки. Но на сцената просто съм маниачка на тема шапки. За съжаление в предаването слагам само няколко, защото няма как да ги нося.
Пеенето ли беше голямата ви мечта? Откъде тръгнахте?
- Още от малка обичах да пея и да свиря, но родителите ми не ме насочиха към музиката, макар че и двамата бяха родени певци. Баща ми, който беше великолепен тенор, настоя да получа „сериозна професия” и затова завърших техникум по текстил.
Но съдбата си знае работата
и рано или късно човек постига онова, което много е искал. На 19-20 години пеех в прочутата вокално-естрадна група „Маяковски”, а след това бях солистка на хора на текстилния завод „8 март”, където работех като секретарка на директора. Като всички момичета в онези години и аз много обичах естрадата, но един ден ръководителят на хора Радко Александров от Военния ансамбъл ме накара да изпея някакви вокали и остана учуден, че пея като оперна певица. Именно той ме свърза с известния вокален педагог Михаил Попов, а след това учих класическо пеене и при доц. Дора Мутафова и проф. Косьо Карапетров. След като получих добра подготовка, на 33 години се явих на конкурс в Музикалния театър и веднага ме приеха, въпреки че имаше доста кандидати. Там бях хористка 17 сезона.
Оперетата е една невероятна магия!
И досега, на тези години, просто я обожавам. Това е моята съдба.
Десетина години сте били солистка на легендарния оркестър „Гамбринус”. Какво става с него, има ли го още, след като прочутото заведение в центъра на София вече го няма?
- Има го и юбилейният му албум беше посрещнат с много голям интерес. По настояване на Иван Петров – ръководител на оркестъра и автор на всички аранжименти, музиката в албума е записана автентично, като на старите грамофонни плочи и както е звучала през 30-те и 40-те години на миналия век. В репертоара на оркестъра има песни, които са откритие на Иван Петров - не са изпълнявани и записвани досега.
Щастлива съм, че бях солистка на “Гамбринус”,
защото този оркестър е еталон в жанра на старите шлагери. За съжаление някои хора си отидоха, другите вече са на възраст. И сега можем да се съберем, но концертната дейност изисква много енергия, пък и всичко е до време. Останаха 40 записа, които направих с тях и които сега се пускат в ефира на Националното радио.
Напоследък се появиха публикации, че музиката може да лекува. Вярно ли е това?
- Вярно е, разбира се. Като всеки човек и аз си имам проблеми, но когато слушам музика, чувствам, че тя ме зарежда с енергия и ми дава нови сили.
А за днешната ни естрада какво мислите? Къде е тя? Къде са големите ни композитори?
- Ами наскоро Тончо Русев бе елиминиран от участие във фестивала “Бургас и морето”… Жалко, защото
Тончо Русев е колос в нашата естрада,
автор е на стотици хитове, когото аз обожавам и които ще останат за поколенията.
В старата градска песен обаче нямаме композитори от ранга на един Йосиф Цанков например
- Не сте прав. Мога да посоча Спартак Бутански, авторът на “Отрова си ти”, който вече отива към 90-те. Специално искам да изтъкна и покойния Михаил Златарев - композитор на чудесни песни, които аз пея с удоволствие. Много държа да спомена и Боби Мирчев. С моята колежка Ваня Шушкова направихме една негова песен – “Рано е да остаряваме, момичета”, по текст на Вера Попова и аранжимент на Светослав Лобушки, която има много голям успех.
В момента музикалният пазар в България е задръстен с каква ли не музика. Къде е мястото на старата градска песен, смятате ли, че тя има бъдеще?
- Каквито и жанрове да излизат на мода, когато хората се съберат на маса, за да се веселят, празникът им няма да се получи, ако не изпеят “Целувката на Ана”, “Заспали чувства” и други незабравими шлагери, предавани от поколение на поколение през годините. За съжаление младото ни поколение почти нищо не знае за големите изпълнители на стари градски песни от миналото. Затова за тях по-често трябва да се пише и говори в медиите.
Бихте ли разказали някои забавни случки от вашето предаване?
- Хората, които идват при нас, обикновено никога не са влизали в телевизия и затова, както се казва, си гълтат граматиката. Освен това повечето от тях са на възраст. Имали сме случаи, когато участниците са на 85-90 години, а преди да дойдат при нас, са пътували цяла нощ, например от Бургас. Веднъж на един такъв певец от вълнение му падна ченето.
От цяла България ни се обаждат групи и отделни изпълнители, които искат да ги поканим в предаването. Ние сме отворени за всички – нямаме никакви ограничения.
Кои са изпълнителите на старата градска песен, които според вас трябва да служат като еталон за съвременните певци и групи?
- Преди всичко Маргарет Николова, която е невероятен професионалист. Освен това – Мария Михайлова, която е доайенът на старата градска песен, Николина Христева, Аспарух Лешников, Георги Рафаилов, Георги Шаранков. Много харесвах и покойния оперен певец Николай Гаубич, който изпълняваше и шлагери. Любим мой изпълнител е и тенорът Иван Попов, солист на “Гамбринус”, с когото направихме доста дуети. С него взехме първата награда на фестивала “Златен кестен” в Петрич.
Възможно ли е един ден нашият кандидат за конкурса на “Евровизия” да се яви със стара градска песен?
- Защо не! Сърбите вече го правят.
Едно интервю на Венелин МИТЕВ
