Оказа се, че само 10 процента от чуждите помощи за България отиват по предназначение, от останалото се облагодетелстват близки на чиновниците
Венета и Димо Влахови – Малли са пенсионери, но не тук, а в Париж. Двамата артисти заминават през 1971 г. Минават границата нелегално и остават във Франция като невъзвращенци. Детето им, тогава 3-годишно, остава тук. 7 години те се борят за правото си да получат малкия си син. Успяват. Правят кариера като артисти. Димо се изявява като певец, а Венета събира очите на публиката от модните подиуми. Участвали са в над 20 френски и международни кинопродукции. Приятели са им Ален Делон, Силви Вартан, Жан-Пол Белмондо, стават любимци на френското културно и артистично общество. Виждат отново родната България едва през 1990 г. Сега с удоволствие прекарват в с. Сопот, Ловешко, всяко свободно време.
За живота на пенсионерите в Париж любопитки разказа Венета Влахова - Малли.
Г-жо Влахова, каква е средната пенсия във Франция?
- Средна пенсия не мога да кажа, но най-ниската пенсия за човек, който не е работил, е 500 евро. Това са пари, които се дават на всеки навършил 65 г. Не е много, но не е и малко. Ако си с такива пари, ползваш безплатно определено количество електричество, градски транспорт, отопление, лечение, телевизия, интернет. Също така не плащаш и данъци. Консумативите се поемат от бюджета.
Как живеят пенсионерите в Париж?
- Животът им не може да се сравни с този на нашите пенсионери тук. Живеят добре, имат съвсем различни интереси. В интерес на истината, в моето село пенсионерите са щастливи. Имат си градинки, отглеждат си зеленчуци, плодове, животни, реално не са лишени от нищо. И аз си мисля, че би трябвало да са щастливи. Тук в София виждам ужасно потиснати хора и дори тези, които са в добро социално и финансово състояние, също се оплакват. Сякаш това се е превърнало в някакъв национален белег – да сме намръщени и недоволни.
Тук битува мнение, че като се пенсионира човек, и животът му едва ли не свършва. Имате ли такова впечатление за вашите съграждани?
- Не, в никакъв случай. Там хората като се пенсионират, отиват да живеят на юг. На по-топличко. В никакъв случай не се ширят в големи апартаменти както у нас. Купуват си малко жилище 20-30 кв. м и си живеят спокойно. Започват да ходят на екскурзии, събират се с приятели. Не висят на вратовете на децата си. Ако престареят и не могат сами да се грижат за себе си, отиват в старчески домове. Там е изключение баби и дядовци да гледат внуци, обикновено са от чужд произход. Гледат си живота, отиват в старчески дом, пътуват. Домовете за стари хора са направо прекрасни, таксите са високи, но децата поемат част, държавата поема издръжката на по- бедните. Старчески домове има във всеки квартал. Така възрастните не се чувстват изолирани от приятелите си.
Как изглеждат старческите домове?
- В нашия квартал има три. Всеки старец има самостоятелна стая със санитарен възел и тераса. Има общ хол. Фризьорски салон, кафене, ресторант, зала за спорт и всичко това е разположено в градина. Разбира се, има 24-часов медицински център със сестри, както и сервиз по стаите от гувернантки, които обслужват битовите нужди на обитателите на дома.
Има и такива, които искат да си живеят сами. Много дълго време, може би допреди 15 години, много хора живееха под наем, който е достатъчно нисък. Около 80 процента от парижани живееха под наем, сега обаче наемите станаха много високи и хората започнаха да теглят кредити и да си купуват собствени жилища.
Нима дават кредити за жилища на пенсионери?
- Да, без проблем. Във Франция има много правителствени и неправителствени организации за защита и помощ на гражданите. Ако човек изпадне в несъстоятелност, тези организации им поемат например временно вноските по погасяване на кредите. В бюджета има специално перо за подпомагане на възрастните хора, което е отделно от социалните помощи за бедни.
За пенсионерите над 65 години във всеки квартал има заведения за хапване и пийване на много ниски цени. Имат клубове за танци, фитнес, рехабилитация. Имат танци, езици, рисуване, бродиране, плетене... Организират им екскурзии, ходят на море, но не както тук миналата година пратиха някакви от социалното министерство. Просто те си се събират по квартали, договарят се хотели и транспорт и се забавляват. Всичко това е на символични суми. Посещенията на театър, кино и т.н. също са с намаление. За Нова година и Великден за всички има подаръци. Не им дават по 20 лева към пенсията, вместо това им дават половин килограм шоколадови бонбони от най-фините и бутилка шампанско също от прекрасно качество. Сладкарите на квартала на всеки празник правят огромни торти. Възрастните хора се събират и дегустират, наистина около Коледа, Нова година и Великден настроението е празнично. Има нощни заведения, които правят дискотеки за старци в по-ранен час, както за децата (смее се).
Големите зали в Париж организират празнични концерти, наемите за тях се плащат от държавата, световноизвестни звезди дават благотворителни концерти. Това е възможност възрастните и хората без достатъчно финансови възможности да се докоснат до изкуството.
Каква е най-ниската пенсия за човек, който има трудов стаж и си е плащал пенсионни осигуровки?
- Минималната пенсия за трудов стаж на най-ниско платените професии е не по-ниска от 1000 евро. Работещите там се осигуряват в допълнителни частни пенсионни фондове. Всъщност гарантираната пенсия от държавата за възрастни над 65 е между 500 и 1000 евро и към тях се добавят още толкова, например от частните фондове. Разбира се, гражданите, които са се осигурявали върху големи заплати, получават по 5 хил. до 10 хил. евро. Всъщност пенсиите са 70 на сто от заплатата, върху която си се осигурявал.
Как ще коментирате предстоящото ново увеличение на парното, тока и водата?
- Нямам думи! Ние със съпруга ми в Париж плащаме 4 евро такса за електромер на два месеца. А електричеството заедно с отоплението на апартамента ни за зимните месеци е около 70 евро месечно, а през лятото 15 евро. Около стотина евро са консумативите. Отделно собствениците на жилищата са длъжни да внасят годишни такси за поддръжка на сградата, околното пространство и водата, защото сме на общ водомер. Веднъж годишно се определя такса, според възможностите. Нашият съсед например е 90-годишен и неговата такса за поддръжка се поема от специален синдикат.
Как живее той, кой се грижи за него?
- Няма проблем, всеки ден вика пожарната, защото ще умира. Те дохвърчават, а той си е в чудесно здраве, даже ходи без бастун. Има си гувернантка - социален асистент, която го обгрижва ежедневно. Пазарува, чисти, готви и т.н.
Каква е цената на това обслужване?
- Безплатно е. Има организация, която се нарича “Приятелите”, те се занимават с обслужването на възрастните хора. Докато работят, заплата на гувернантката се плаща от “Приятелите”, а след смъртта на човека 80 на сто от имуществото му остава за тази организация.
Няма ли опасност от злоупотреби?
- Тази организация е към общината, но не централната, а районната. Всъщност работещите в системата са хора от квартала. Дядото си има на врата един медальон, който като го натисне, ако му стане лошо или има нужда от нещо, веднага се отзовават. Идва лекар и социален асистент.
Как е устроена здравната помощ за пенсионерите?
- И там има недоволни, но аз попаднах миналата година тук в болница и мога да кажа, че няма място за сравнение. За възрастните има задължителни прегледи за рак, диабет, кръвно и остеопороза на всеки 2 години. За жените в менопауза и мъжете в андропауза лекарствата за профилактика са безплатни. Също така безплатни и задължителни са всички противогрипни ваксини, болкоуспокояващи, витамини и т.н.
Защо решихте след толкова години като невъзвращенци да се върнете в България и да вложите пари в имот в село Сопот?
- Синът ми ни накара. Неговото детство е минало тук. Седем години не можахме да го вземем при нас, когато останахме в Париж. Беше страшно, но това е предмет на друг разговор. Като спомена за това, се разтрепервам. В интерес на истината, макар и с. Сопот да е пълно с цигани, ние нямаме проблеми. Там е спокойно, хората са бедни, но честни, а природата е невероятна. Като се върнах за първи път в България, се потиснах ужасно от бедността. Бяхме във фондацията на Силви Вартан, започнахме да изпращаме помощи за децата без родители в домовете. Тонове дрехи, лекарства и обувки доставихме в България. Като дойдох тук, открих, че само 10 процента от помощите отиват по предназначение, оказа се, че всички роднини и приятели на работещите в социалната система, които трябваше да разпределят провизиите и дрехите, са се облагодетелствали за сметка на децата и възрастните хора от домовете. Спрях да се занимавам, не намирам смисъл, обидно е.
Едно интервю на Паулина БОЯНОВА
За живота на пенсионерите в Париж любопитки разказа Венета Влахова - Малли.
Г-жо Влахова, каква е средната пенсия във Франция?
- Средна пенсия не мога да кажа, но най-ниската пенсия за човек, който не е работил, е 500 евро. Това са пари, които се дават на всеки навършил 65 г. Не е много, но не е и малко. Ако си с такива пари, ползваш безплатно определено количество електричество, градски транспорт, отопление, лечение, телевизия, интернет. Също така не плащаш и данъци. Консумативите се поемат от бюджета.
Как живеят пенсионерите в Париж?
- Животът им не може да се сравни с този на нашите пенсионери тук. Живеят добре, имат съвсем различни интереси. В интерес на истината, в моето село пенсионерите са щастливи. Имат си градинки, отглеждат си зеленчуци, плодове, животни, реално не са лишени от нищо. И аз си мисля, че би трябвало да са щастливи. Тук в София виждам ужасно потиснати хора и дори тези, които са в добро социално и финансово състояние, също се оплакват. Сякаш това се е превърнало в някакъв национален белег – да сме намръщени и недоволни.
Тук битува мнение, че като се пенсионира човек, и животът му едва ли не свършва. Имате ли такова впечатление за вашите съграждани?
- Не, в никакъв случай. Там хората като се пенсионират, отиват да живеят на юг. На по-топличко. В никакъв случай не се ширят в големи апартаменти както у нас. Купуват си малко жилище 20-30 кв. м и си живеят спокойно. Започват да ходят на екскурзии, събират се с приятели. Не висят на вратовете на децата си. Ако престареят и не могат сами да се грижат за себе си, отиват в старчески домове. Там е изключение баби и дядовци да гледат внуци, обикновено са от чужд произход. Гледат си живота, отиват в старчески дом, пътуват. Домовете за стари хора са направо прекрасни, таксите са високи, но децата поемат част, държавата поема издръжката на по- бедните. Старчески домове има във всеки квартал. Така възрастните не се чувстват изолирани от приятелите си.
Как изглеждат старческите домове?
- В нашия квартал има три. Всеки старец има самостоятелна стая със санитарен възел и тераса. Има общ хол. Фризьорски салон, кафене, ресторант, зала за спорт и всичко това е разположено в градина. Разбира се, има 24-часов медицински център със сестри, както и сервиз по стаите от гувернантки, които обслужват битовите нужди на обитателите на дома.
Има и такива, които искат да си живеят сами. Много дълго време, може би допреди 15 години, много хора живееха под наем, който е достатъчно нисък. Около 80 процента от парижани живееха под наем, сега обаче наемите станаха много високи и хората започнаха да теглят кредити и да си купуват собствени жилища.
Нима дават кредити за жилища на пенсионери?
- Да, без проблем. Във Франция има много правителствени и неправителствени организации за защита и помощ на гражданите. Ако човек изпадне в несъстоятелност, тези организации им поемат например временно вноските по погасяване на кредите. В бюджета има специално перо за подпомагане на възрастните хора, което е отделно от социалните помощи за бедни.
За пенсионерите над 65 години във всеки квартал има заведения за хапване и пийване на много ниски цени. Имат клубове за танци, фитнес, рехабилитация. Имат танци, езици, рисуване, бродиране, плетене... Организират им екскурзии, ходят на море, но не както тук миналата година пратиха някакви от социалното министерство. Просто те си се събират по квартали, договарят се хотели и транспорт и се забавляват. Всичко това е на символични суми. Посещенията на театър, кино и т.н. също са с намаление. За Нова година и Великден за всички има подаръци. Не им дават по 20 лева към пенсията, вместо това им дават половин килограм шоколадови бонбони от най-фините и бутилка шампанско също от прекрасно качество. Сладкарите на квартала на всеки празник правят огромни торти. Възрастните хора се събират и дегустират, наистина около Коледа, Нова година и Великден настроението е празнично. Има нощни заведения, които правят дискотеки за старци в по-ранен час, както за децата (смее се).
Големите зали в Париж организират празнични концерти, наемите за тях се плащат от държавата, световноизвестни звезди дават благотворителни концерти. Това е възможност възрастните и хората без достатъчно финансови възможности да се докоснат до изкуството.
Каква е най-ниската пенсия за човек, който има трудов стаж и си е плащал пенсионни осигуровки?
- Минималната пенсия за трудов стаж на най-ниско платените професии е не по-ниска от 1000 евро. Работещите там се осигуряват в допълнителни частни пенсионни фондове. Всъщност гарантираната пенсия от държавата за възрастни над 65 е между 500 и 1000 евро и към тях се добавят още толкова, например от частните фондове. Разбира се, гражданите, които са се осигурявали върху големи заплати, получават по 5 хил. до 10 хил. евро. Всъщност пенсиите са 70 на сто от заплатата, върху която си се осигурявал.
Как ще коментирате предстоящото ново увеличение на парното, тока и водата?
- Нямам думи! Ние със съпруга ми в Париж плащаме 4 евро такса за електромер на два месеца. А електричеството заедно с отоплението на апартамента ни за зимните месеци е около 70 евро месечно, а през лятото 15 евро. Около стотина евро са консумативите. Отделно собствениците на жилищата са длъжни да внасят годишни такси за поддръжка на сградата, околното пространство и водата, защото сме на общ водомер. Веднъж годишно се определя такса, според възможностите. Нашият съсед например е 90-годишен и неговата такса за поддръжка се поема от специален синдикат.
Как живее той, кой се грижи за него?
- Няма проблем, всеки ден вика пожарната, защото ще умира. Те дохвърчават, а той си е в чудесно здраве, даже ходи без бастун. Има си гувернантка - социален асистент, която го обгрижва ежедневно. Пазарува, чисти, готви и т.н.
Каква е цената на това обслужване?
- Безплатно е. Има организация, която се нарича “Приятелите”, те се занимават с обслужването на възрастните хора. Докато работят, заплата на гувернантката се плаща от “Приятелите”, а след смъртта на човека 80 на сто от имуществото му остава за тази организация.
Няма ли опасност от злоупотреби?
- Тази организация е към общината, но не централната, а районната. Всъщност работещите в системата са хора от квартала. Дядото си има на врата един медальон, който като го натисне, ако му стане лошо или има нужда от нещо, веднага се отзовават. Идва лекар и социален асистент.
Как е устроена здравната помощ за пенсионерите?
- И там има недоволни, но аз попаднах миналата година тук в болница и мога да кажа, че няма място за сравнение. За възрастните има задължителни прегледи за рак, диабет, кръвно и остеопороза на всеки 2 години. За жените в менопауза и мъжете в андропауза лекарствата за профилактика са безплатни. Също така безплатни и задължителни са всички противогрипни ваксини, болкоуспокояващи, витамини и т.н.
Защо решихте след толкова години като невъзвращенци да се върнете в България и да вложите пари в имот в село Сопот?
- Синът ми ни накара. Неговото детство е минало тук. Седем години не можахме да го вземем при нас, когато останахме в Париж. Беше страшно, но това е предмет на друг разговор. Като спомена за това, се разтрепервам. В интерес на истината, макар и с. Сопот да е пълно с цигани, ние нямаме проблеми. Там е спокойно, хората са бедни, но честни, а природата е невероятна. Като се върнах за първи път в България, се потиснах ужасно от бедността. Бяхме във фондацията на Силви Вартан, започнахме да изпращаме помощи за децата без родители в домовете. Тонове дрехи, лекарства и обувки доставихме в България. Като дойдох тук, открих, че само 10 процента от помощите отиват по предназначение, оказа се, че всички роднини и приятели на работещите в социалната система, които трябваше да разпределят провизиите и дрехите, са се облагодетелствали за сметка на децата и възрастните хора от домовете. Спрях да се занимавам, не намирам смисъл, обидно е.
Едно интервю на Паулина БОЯНОВА
