10 юни, 16:52

Побратимите на Доган в затвора

Един от тях е музикантът Владимир Христов, който спасил Сокола от сексуална гавра и убийство, готвени му от банда цигани.
прочитания: 486 | коментари: 2
Ахмед Доган през 1990 г. Снимка: Иван ГРИГОРОВ

Бившият музикант Владимир Христов е излежал 15-годишна присъда в Пазарджишкия затвор и в Бобов дол по скалъпено от ДС обвинение, че докато работел на Златни пясъци, направил опит да отвлече западногерманска туристка. Историята е доволно усукана, в стила на онова време, когато афери се съчиняваха и покриваха по нареждане от “високи места”, а тайните служби бяха просто тяхно сляпо оръдие. “Похитителят” обаче излежава целия си срок и излиза на свобода чак преди няколко години, докато неговият именит съкилийник Ахмед Доган вече е забравил кога са го пуснали.

Зад решетките Христов е бил началник склад и библиотекар – знакови длъжности, благодарение на които може би е опазил кожата си. Друг негов съзатворник от този период – “сингапурският лъв” Станчо Станчев, обаче е нямал този късмет и умира, докато е “на топло”. Не че не са били правени опити да ликвидират и музиканта, но той си създал навика да повръща всяка порция храна, с която са го черпили.

“Отивах в тоалетната и си бърках с пръст в гърлото”, пояснява Христов. Въпреки това го удря загадъчен микроинфаркт – според него от отрова, сипана в чая му, докато си хортувал с друг затворник - известен мореплавател и негов пълен “адаш”, само че с няколко петилетки по-млад.

“Той се оказа прозорлив, пък и явно бе обучен в ДС, затова ми е сипал нещо в чая.

Течностите се усвояват по-бързо и лесно и на следващия ден се почувствах много зле. Нямах сили да мръдна. Гърдите ме боляха, не можех да дишам... Когато ми направиха кардиограма, което не стана веднага, се оказа, че съм прекарал микроинфаркт на крак. Да чукна на дърво, имам здрав организъм и се оправих. После този човек излезе от затвора с моята епикриза и в началото на 90-те обиколи света по море...”, разказва бившият пандизчия.

Според него имало традиция мъжете в “раирани костюми” да се побратимяват помежду си. Това било обвързаност за цял живот, а не само за времето, докато са били зад решетките. Христов например е побратим с цар Киро, с Ахмед Доган... От друга категория бил обаче бившият шеф на ГСУ ген. Коцалиев, който търкал наровете за кратко в Бобов дол след 10 ноември. Той се ползвал с всички благини на цивилния живот, а пред вратата на килията му денонощно бдяла охрана – да не би да му се случи нещо.

По време на съвместния им престой в Пазарджишкия затвор Ахмед Доган основно бачкал в обущарницата. Най-ценната суровина там бил непреработеният спирт, който вървял много. Естествено, бъдещият лидер на ДПС също продавал, изкарвали се много добри пари, пък и се правели други услуги срещу дефицитната стока. Печените мъжаги знаели, че спиртът трябва да се разрежда, иначе те праща на оня свят. Един път обаче някакъв млад затворник или забравил, или не доизкусурил нещата, защото ослепял. А пък на друг му се парализирали краката, издава пишман похитителят.

Ако се вярва на спомените му, той съчинявал писмата на Сокола до неговата тогавашна изгора Таня Желязкова. Христов и на свобода умеел да омайва нежния пол, пък бил и интелигентен, така че жената, дарила Доган с първото му дете Демир, явно се разтапяла от умиление. По думите на ексмузиканта Желязкова била дъщеря на някакъв партиен големец и затова Сокола не я отвел в гражданското – да не си разваля легендата пред своите сънародници. Когато излязъл от затвора, ДПС лидерът поддържал няколко тайни квартири, за да не стане засечка между хора, които не би трябвало да се виждат.

В кауша Сокола се сближил много и с някакъв дебел тарикат на име Николай /Коко/ Мазнев. Той бил роднина на ген. Кирил Мазнев, но въпреки това отгърмял зад решетките. Христов на няколко пъти му правил услуги с болнични листове чрез свой близък лекар, Мазнев си излизал в отпуска по болест, но все “забравял” да се издължи на медика и съкилийникът му трябвало да си плаща от собствения джоб. На 2 пъти отишъл при майка му да си иска парите, жената останала страшно учудена, тъй като вече била дала на сина си сумите, за да си върне борча. Коко Мазнев обаче направил други услуги на музиканта и той му опростил парите.

Владимир Христов твърди, че именно той е човекът, спасил живота на Ахмед Доган в затвора. Един ден, докато си говорел с някакъв циганин, случайно подразбрал, че срещу съкилийника му се готви физическа разправа.

Нарочил го тарторът на “джипситата” в кауша, който пръв “пробвал” всички по-млади мъже и ги включвал в “харема” си.

Доган обаче се държал кораво и не кандисвал на мераците на огромния като канара “бос”. И логично трябвало да си понесе наказанието. Планът на заговорниците бил да нападнат “рязания” и не само да се изгаврят сексуално с него, но и да го пребият до смърт. Христов обаче разказал на началството и то се погрижило от главата на особено ценния затворник да не падне и косъм.

Изпратили му милиционерска охрана, която няколко дни вардела вратата на Догановата килия и бройкала да не го спипат, докато е на работа, в столовата или “на карето”. Така Сокола останал жив и невредим и в интерес на истината по-късно не забравил своя “спасител”, за когото други източници твърдят, че точно той дал “интифата” на Доган за създаването и структурирането на ДПС на принципа на “куфара с двойното дъно”.

Асен ТОПАЛОВ
Добави в Facebook



2 коментара

Напиши коментар