Петко Каравелов смятал, че повечето от депутатите са нагли, груби и прости хора, келеши и вагабонти

Като председател на Народното събрание прочутият копривщенец се заклел да не допусне жена в парламента

07 Юни 2010, 13:35 4197 прочита 0 коментара

Петко Каравелов смятал, че повечето от депутатите са нагли, груби и прости хора, келеши и вагабонти

Сградата на първото народно събрание

Като председател на Народното събрание прочутият копривщенец се заклел да не допусне жена в парламента

Когато година след Освобождението – на 10 февруари 1879-а, във Велико Търново е свикано Учредителното народно събрание, в него участват 229 депутати, но само мъже. Председателят на парламента Петко Каравелов нарежда: &bdquo;Абсолютно никакви жени в Народното събрание – заповед!” Единственият му аргумент: българинът само когато работи като звяр, не мисли за жени. Депутатите не бива да се заплескват по женските фусти, а да си гледат спокойно работата. Историкът Николай Велев разказва за онези далечни години, когато родните държавни мъже отпускат с капкомер правото на българката да избира и да бъде избирана. Сегашната сграда на Народното събрание е построена по-късно. Къде са заседавали депутатите в първите години след Освобождението? - В голяма дъсчена барака на ъгъла на днешните столични улици “Алабин” и “Княз Батенберг”. Залата се проветрявала трудно и цялата миришела на чесън На два пъти разсилните били заловени, че развъждат кокошки в парламентарния салон. През една парламентарна ваканция общественикът Димитър Моллов решил да даде пищен бал в дома си. Но поканил толкова много гости, че столовете не му стигнали. Веднага изпратил няколко слуги да вземат от Народното събрание. Когато влезли обаче в свещения храм, настанала олелия – слугите се уплашили от невероятния крясък на подплашени кокошки. Насред суматохата един грамаден петел кацнал на голямата лампа в средата на салона и започнал да се люлее на нея и високо да кукурига. Всичко наоколо било нацвъкано, а в дипломатическата ложа намерили и снесени яйца Председателят на парламента Петко Каравелов бил един от най-колоритните български държавници след Освобождението. Бил прочут със сприхавия си нрав, остри приказки и дори нецензурни реплики. Веднъж скочил срещу консерватора Тодор Бурмов и му се заканил: “Знаеш ли, че мога да те обеся ей на тази там върба!” и посочил едно дърво на улицата. Бесен, Бурмов хлопнал сърдито вратата и избягал. Но след малко размислил, върнал се обратно, отворил вратата на Каравелов и извикал: “Не можеш!”. След което му показал среден пръст. Ето такива са били голяма част от първите ни народни избраници. Кога за първи път българка е допусната в редуващите се &bdquo;велики” и “обикновени” народни събрания? - Чак след 66 години, през 1945-а. Тогава в 26-ото Обикновено народно събрание влизат 16 жени и полагат клетва в името на родината. А на седмото заседание на 26 декември 1945-а за първи път от трибуната говори жена – оранжевата депутатка д-р Вера Златарева, юристка, първата адвокатка в България. И никой ли не протестира през тези близо седем десетилетия срещу тази дискриминация? - През 1879-а единствено карловките със своя буден подбалкански дух публично изразяват огорчението си. Те изпращат писмо - възвание до Събранието. Мъжете не са ли ги подкрепили? - Мъжете тогава много-много не се запитали защо Петко Каравелов не допускал жени в парламента. Според представителите на силния пол в онези далечни години жените трябвало да отглеждат децата им, да си стоят вкъщи и дори когато отиват на баня, след тях да потропват с налъмите си слугините Но още веднага след откриването на парламента през 1879-а заповедта на Каравелов влязла в противоречие с първия правилник за неговата работа, който предвиждал в него да има щатна длъжност милосърдна сестра, готова при нужда да дава първа помощ. Имало щат и за трима стенографи, назначавани с конкурс. Но на конкурса се явили две млади жени – Пенка Драганова и Анка Върбанова, и двете от София, които се оказали най-подготвените. Петко Каравелов си затворил очите за щата милосърдна сестра, но при стенографките нямало как… Започнали работа в парламента – чудесни стенографки, с добро образование и възпитание, прилично облечени, а на всичкото отгоре – високи, стройни, представителни. Но председателят все ги подминавал намръщен и накрая наредил да се търсят и назначат на тяхно място мъже Двете млади дами обаче се оказали оправни – обърнали се направо към княз Батенберг и успели с помощта на познати от персонала да влязат в двореца през служебния вход и да разкажат какви ги върши председателят на Народното събрание. След този разговор Батенберг го извикал за обяснение: &bdquo;Господин Каравелов, какви са мотивите ви да гоните двете стенографки? Доверие ли им нямате? Или не си вършат работата?” – &bdquo;Не, Ваше величество. Причината е в характера на простия човек. А много от нашите депутати са такива…” – &bdquo;Какъв е този характер?” - пита удивен князът. &bdquo;Най-долният, княже, най-опасният. В нашето Народно събрание повечето от депутатите са нагли, груби и прости хора, келеши и вагабонти. И защото са такива, те се смятат за полови гиганти – мислят, че всяка хубава жена е тяхна и трябва да я притежават. Предлагат на жените пари, а после лъжат и крадат, за да си ги наваксат от тъмни сделки. Българинът само когато работи като звяр, не мисли за глупости и за жени. И за да няма изкушения, изгоних двете стенографки…” Какво в крайна сметка решава князът? - Той нищо не казал, деликатно приключил разговора си с Петко Каравелов, а още на другия ден двете стенографки били назначени в Народната банка с по 400 златни лева заплата. Нищо чудно – Батенберг, доколкото знам, е бил голям ценител на женската красота... - Да не забравяме, че когато го избират за княз на България, той е само на 22 години. Строен, рус, със сини очи, той е много харесван от жените в тогавашния хайлайф и затова бързо става известен с необузданите си сексуални мераци. Разправят, че една нощ в двореца му нахълтва жената на просветния министър д-р Атанасович – Мария, и още от вратата заявява: “Твоя съм. Прави с мен каквото искаш!” “А мъжът ти?” – пита смутен князът. “Той спи.” – “А ако се събуди и те потърси?” – “Ще му кажа, че съм била при теб. Нали съм медицинска сестра – станало ти е лошо и са ме извикали да ти помогна.” Мария е също на 22 и е много красива, докато мъжът й е на 64, куц и нула в кревата. Да, но има 12 чифлика и е министър, така че си е направила добра сметка, преди да се омъжи за него. След 9 месеца тя ражда от княза момчета близначета Руси, със сини очи. Д-р Атанасович обаче се прави, че нищо не забелязва... Но да се върнем на жените в парламента. На един по-късен етап от неговата работа е определена специална ложа за дами от елита, които искат да присъстват в залата. Само да слушат, разбира се, без право да вземат думата за каквото и да било. В един драматичен момент обаче те се проявили като… спасителки. Спасителки в какъв смисъл? - В най-конкретния. На заседание на Народното събрание на 28 ноември 1880 г., петък следобед, консерваторите и либералите започват бурно да се карат и кавгата им прераства в бой. Поводът е княжеският устав за подновяване на правителството. Най-невъздържан от консерваторите е 34-годишният Петко Горбанов, учител по български език на Батенберг. От либералите най-буен е младият депутат Стефан Стамболов. Погнат от политическите си противници, Горбанов се опитва да се измъкне навън и хуква към дамската ложа, за да търси там помощ и милосърдие &bdquo;Той мина през ложата на дамите. Почти се спаси, но го задърпаха от различни страни, отдолу – депутатите, отгоре – дамите, докато скъсаха всичките му копчета. В този си вид той се яви в Двореца да се жалва на княза”, отбелязва личният пастор на Батенберг - Кох. Доколкото знам, първо в Норвегия през 1911 г. жените получават право да бъдат избирани. У нас кога им дават избирателни права? - През 1938-а, но не всички. Могат да гласуват само омъжените дами, включително вдовиците и разведените. Но законът не им дава право да бъдат избирани. “Още Европа не е дала права на жените, че България ли ще ги даде?” – разсъждавали нашите държавни мъже. Венелин МИТЕВ